През 40-те и 50-те години на миналия век най-големият производител на пестицида DDT в САЩ изхвърляше токсични отпадъци в океана край бреговете на Лос Анджелис. Сега ново проучване установява, че морските екосистеми все още плащат цената, повече от 50 години след забраната, съобщава Studyfinds.

Twitter Publish

Според изследователите от Института по океанография Scripps към Калифорнийския университет в Сан Диего, които са провели проучването, един от най-големите виновници е Montrose Chemical Corporation, която е изхвърлила огромни количества от вече забранения пестицид DDT директно в Тихия океан близо до Каталина Остров.

Натрупването на замърсители за дълъг период от време има дългосрочно въздействие върху замърсяването на дадена територия. Въпреки че компанията спря да изхвърля токсичните отпадъци в океана през 1961 г., изследователският екип установи, че ДДТ и неговите токсични странични продукти са невероятно устойчиви на разпадане и остават токсични. DDT е официално забранен през 1972 г., но откриването му в дълбоководни риби поражда нови страхове за общественото здраве.

„Това са дълбоководни организми, които не прекарват много време на повърхността и въпреки това са замърсени с тези химикали, свързани с ДДТ“, казва Лихини Алугуихейр, химичен океанограф в Института по океанография Скрипс към Университета на Сан Диего .

„Определянето на текущото разпределение на замърсяването с ДДТ в дълбоководните хранителни мрежи ни помага да видим дали тези замърсители също преминават през дълбоководните хранителни мрежи във видове, които хората могат да консумират“, каза тя.

От 1948 г. поне до 1961 г. Монтроуз изпраща шлепове от пристанището на Лос Анджелис до остров Каталина, за да изхвърлят киселинните отпадъци - които съдържат до 2 процента чист ДДТ - директно в морето. През 2011 г. роботизирана подводница преоткри морското сметище (Сметище 2), за което беше установено, че замърсява обширна зона от морското дъно, по-голяма от Сан Франциско. Картографирането разкрива мащаба на замърсяването, но остават много въпроси относно разпространението му в морската среда.

По време на новото проучване, публикувано в списанието Environmental Science and Technology Letters, изследователите тестваха широка гама от проби за повече от 45 различни химикали , свързани с ДДТ в – по-изчерпателен анализ от стандартните тестове, които изследват само 4 до 8 от тези химикали. Изследователите са идентифицирали най-малко 15 различни токсични странични продукта на ДДТ в дънните седименти, докато са открили 10 различни съединения в три вида дълбоководни риби, които са събрали близо до морското бунище.

„Не е известно нито един от тези видове риби да се храни с дънни седименти“, каза Анела Чой, биологичен океанограф в института Скрипс.

„Трябва да има някакъв друг механизъм, който ги излага на тези замърсители. „Една от възможностите е, че има физически или биологични процеси, които нарушават утайките около сметището и позволяват на тези замърсители да навлязат в по-дълбоките водни хранителни мрежи“, обясни Анела Чой.

Това, което тревожи учените, е, че ако замърсяването циркулира от морското дъно към по-малки същества и риби, то може в крайна сметка да се натрупа в по-големите морски животни, които хората консумират.

„Независимо от източника, това са индикации, че съединенията на ДДТ навлизат в хранителната мрежа на дълбокия океан “, каза Маргарет Стак, екологичен химик и водещ автор на изследването.

„Това е повод за безпокойство, защото не е дълъг скок, за да достигнеш морски бозайници или дори хора“, каза Стак.

Изследователите отбелязват, че в момента се провеждат много допълнителни проучвания, за да се отговори на оставащите въпроси и да се определи дали има потенциални рискове за човешкото здраве от замърсяване на морски дарове, свързано с токсичните отпадъци. Но констатациите подчертават как политическите решения относно замърсяването, взети преди десетилетия, продължават да ни преследват – и потенциално отравят храната ни.