Висшето училище отчита 130 % изпълнение на план-приема

Проф.д-р Тони Шекерджиева-Новак е родена в Пловдив. Завършва Средно музикално училище с отличие, като солист на Пловдивска филхармония през 1976 г., а Българската държавна консерватория, днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“ през 1980 г., като три поредни години е носител на специалните стипендии „Катя Попова“ и „Димитровска“. Печели конкурси за солист на Национален театър за опера и балет - София, Държавна опера Стара Загора и Държавна опера Пловдив, но избира родния си град. Две години е солист на Виенски моцартов ансамбъл - Виена. Изнася концерти в Германия, Австрия, Румъния, Унгария, Турция, Полша, Молдова, Китай и др.

В репертоара си има централни роли от опери на Телеман, Моцарт, Верди, Пучини, Леонкавало, Е. Волф-Ферари и др. Доцент е от 2009 г., а от 2014 г. и професор по класическо пеене, камерна музика и методика на обучението по класическо пеене.

Зам.-ректор - научноизследователска дейност на АМТИИ от 2016 до 2020 година.

Ръководител на международни проекти, участник в редица фестивали.Търсен и уважаван специалист, осъществил много майсторски класове в Европа и Азия.

Председател и член на национални и международни конкурси за млади оперни певци в Полша, Турция, Италия и др.

Главен редактор на European Songbook за България, на академични издания, член на редакционни колегии на наши и чуждестранни издания, на международни научни конференции.

Автор на две монографии, на пет сборника, на десетки научни статии и публикации. Ръководител и участник в изследователски и образователни проекти.

Носител е на отличие на Министъра на културата на Полша, на награда „Пловдив“, съвместно с Младежка камерна оперна сцена, на Академичната награда „Меден чан“, „Кристално огърлие“ на СБМТД и др.

- Проф.Новак, участвахте в VІІ Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“ в Русе. Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство бе съорганизатор на този престижен форум заедно с Регионална библиотека „Любен Каравелов“ и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД в Русе.Какво обединява тези три институции?

- Стремим се Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив да е активен участник и организатор на регионални, национални и международни научни форуми. През 2014 г. бе първата ни международна конференция. През 2016 г. като зам.ректор на учебното заведение с ресор научноизследователска дейност, моята визия за развитието на академията в тази посока получи пълна подкрепа от тогавашния ректор проф. акад. Милчо Василев. Напоследък имам чувството, че каквото и да започна, в държавата, а и в световен мащаб се случва нещо революционно, което налага намирането на разумен път за еволюционното развитие.

Добър пример е постепенното надграждане в научноизследователска ни дейност, която е от все по-голямо значение за Академията. През 2012 г. беше създаден научен форум „Пролетни научни четения“, на който нашите студенти и млади изследователи имаха възможност да представят научните си разработки. Много скоро в тази научна изява се включиха и хабилитираните ни преподаватели. По-късно този форум се превърна в национално събитие, а през последните години (от 2016) и в международна конференция. Обръщаме внимание и на академичните издания, освен “Пролетни научни четения”, издаваме и „Годишник“ и списание „Арт спектър“. АМТИИ се радва на вече седем осъществени международни научно-практически конференции „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“, които провежда катедра „Теория на изкуствата“. Идеята за организиране и провеждане на мащабна международна научна конференция под надслов „Наука, образование и иновации в областта на изкуството“ стана възможна с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на науката и образованието. Сред гост-лекторите бяха уважавани специалисти, като проф. д-р Гжегож Кужински, ректор на Музикалната академия „Карол Липински“ – Вроцлав, Полша, проф. д-р Таня Вендрова от Академията за музика и танц в Израел, проф. д-р Гергана Панова – Текат от Университета по етнология и фолклор Фолкванг, Германия и проф. Инна Федотенко от Тулския държавен психолого-педагогичеки университет, гр. Тула – Русия. През 2019 г. проведохме втора конференция с финансиране от Фонд „Научни изследвания“ и участници от 7 държави, като не само запазихме високото ниво но и успяхме да надградим постигнатото. През тази, 2020 г., която се очертаваше като година за отдих, получихме покана за участие от Регионалната библиотека в Русе. Това за нас беше протегната за сътрудничество ръка и ние откликнахме с радост. За нас библиотеките са важни културни и книжовни центрове и още в миналото са били огнището, което е палело стремежът към знание.

- Има ли полза от такива научни форуми и какви резултати се постигат?

- Има голяма полза от такива конференции. Дават възможност на нашите преподаватели освен като творци и хора на изкуството, да се представят и като изследователи. Убедена съм и поддържам максимата, че написаното остава за поколенията.

- Как ще се провежда обучението в академията през новата учебна година в условията на пандемия?

- Отговорно твърдя, че нашето учебно заведение беше първото, което премина към онлайн обучение. Още през двете седмици на грипна ваканция, която беше обявена преди коронавируса у нас, вече знаехме какво се случва в света и в Европа. И тъй като дигитализацията на образованието е част от моята управленска програма, вече бях тръгнала да проучвам начини за въвеждане на облачна система за целите на образованието при нас. Само след седмица свиках ректорски съвет и споделих с колегите, че трябва да предприемем кардинални мерки и да сме в готовност за съвършено нов начин на работа. В нощта срещу 14 март бе обявено извънредно положение в страната, а на следващия ден сутринта бе първата онлайн лекция на новата ни катедра „Теория на изкуствата“, проведена от проф. д-р Емилия Константинова. Ако в началото всеки беше насърчаван да изпробва различни средства за електронно обучение, за новата учебна година сме се спрели на облачната платформa – Gsuite for Education. По време на онлайн обучението създадохме няколко продукта, които видяха бял свят в youtube и всички им се възхитиха. Всеки преподавател прояви фантазия и собственото си отношение към студентите. Моят административен и педагогически екип е наистина уникален. За всеки от тях Академията е кауза. Обичаме си студентите.

- А как се справяте с практическите занятия?

- Те се оказаха най-голямото предизвикателство. Както казах по-рано, дадох възможност на всички колеги да изберат платформата, която ще е най-удобна за провеждане на онлайн упражнения. Заваляха въпроси:„Как се преподава класическо пеене онлайн?“. Тогава не можех да кажа дали това е способ, който работи, но след като паднаха първите забрани, бях изумена от това, което сме постигнали. Непредвидената ситуация ни направи много по-организирани, научи ни да ценим времето и да не го пилеем излишно. Специално моите певци бяха изключително концентрирани, отговорни и трудолюбиви. Ролите за новата постановка на Академичния оперен театър бяха разпределени и раздадени онлайн, по същия начин работиха и диригента и режисьора. Постановката е факт и ще направи своята премиера (първо изпълнение в България) на форум, за който беше приготвена – втори фестивал на камерната опера – София.

Направихме безплатни онлайн консултации и бе отчетено, че също са на високо ниво. Бяхме и първите, които организираха и проведоха предварителен онлайн кандидат-студентски прием на първокурсници. И ако дадохме възможност на изпълнителските изкуства да представят записи направени в реално време и без допълнителна намеса, а след това проведохме онлайн събеседване и изпит по солфеж, то трябваше да мислим как ще проведем изпита при художниците. За първи път цялата процедура се проведе онлайн, но придържайки се към обявените условия за кандидатстване. Новият формат даде шанс за изява на професионалните компетенции на един силно мотивиран и стикован екип от специалисти. Процесът впрегна огромен ресурс и показа невероятната отдаденост на моите колеги. В края на юни всички бяхме изключително въодушевени, но и много изморени. На кампанията през юли, системата работеше перфектно. Явиха се на изпит дори и студенти, които бях приети по документи, защото са с държавни изпити от училищата по изкуства. Те загърбиха тази възможност, която им се дава и избраха да покажат способностите и подготовката си на кандидат-студентски изпити. Адмирации за тези деца! Имахме възможност да избираме бъдещи възпитаници от изключително голямо семейство на талантливи младежи.

- Какво показва Вашият опит, има ли много даровити деца в България?

- В последните години се наблюдава силна конкуренция между кандидат-студентите за място в Академията. Не знам дали другаде има толкова много таланти, колкото в България. Отчитаме 130 % изпълнение на план-приема. Имаше деца с еднакъв бал и макар че се лишаваме от държавната субсидия, ние им даваме възможност да са наши студенти. Не бива да се режат бройките във висшето образование, точно в тези доказали се висши учебни заведения по изкуствата. Ако в други университети търсят студенти и на септемврийски прием, то в нашата Академия в някои специалности за едно място се бориха по 7 кандидати. Академията ни е акредитирана с най-висока оценка в четири направления -Теория на изкуствата, Изобразително изкуство, Музикално и танцово изкуство и Педагогика на обучението по музика или изобразително изкуство. Мога да уверя новите ни студенти, че ще продължим да осигуряваме все по-високо качество на обучение, независимо от условията, в които извънредната ситуацията би ни поставила.

- Ваши студенти ще попълват ли липсващите бройки на учители в училищата?

- Да! Още при първия апел на Министерството на образованието, се отзовахме. За студентите това е прекрасна възможност да покажат наученото, макар и в извънредна ситуация. Убедена съм, че нашите магистри и студенти в четвърти курс, които са се регистрирали, ще се справят перфектно и като млади и интелигенти специалисти ще проявят необходимата адаптивност към динамичната ситуация.

- Академията, която ръководите се гордее с именити възпитаници. Споделете някои емблематични имена?

- Много са, но ще изброя трима-Красимира Стоянова, Васко Василев, Теодосий Спасов...

- Партнирате си успешно с университети от Китай. На какъв принцип е това сътрудничество?

- Мой докторант от Китай, който защити дисертацията си на чист български език през 2012 г. помогна да направим майсторски класове в азиатската държава. Сътрудничеството ни с китайските партньори е трайно. Бакалаври от техни университети завършват специализация и обучение по български език, преди да кандидатстват за магистърска степен, или докторантура. Четиримата ни докторанти, зачислени в момента, имаха възможност да продължат образованието си в Италия, където са завършили магистърска степен, но избраха нас. Да избереш да учиш допълнително чужд език, какъвто е за тях българския, за да можеш да се обучаваш в АМТИИ, да избереш българската вокална школа, това е добър атестат за нашата Алма матер и стъпка напред в желанието ни тя да заеме достойното си място в национален и международен план!