Вече над седмица многохилядни демонстрации заливат улиците на градовете на Алжир в знак на протест срещу обявеното намерение на президента Абделазис Бутефлика, да се кандидатира за пети мандат като държавен глава. Най-дългогодишният управник в съвременната историята на родината на берберите е на достолепните 81 години и според мнозина в страната отдавна не е в състояние да управлява.

Държавният глава на Алжир преживя тежък инсулт през 2013 г. и въпреки това бе кандидат за президент и преизбран на следващата година. Тогава, на фона на продължаващия хаос в Либия и Сирия, гражданското общество предпочете стабилността пред риска. Сега обаче с обявеното на 10 февруари поредно издигане на обездвиженият, неконктактен и практически постоянно на лечение в Европа 81-годишен Абделазис Бутефлика за кандидат за президент на предстоящите на 16 април избори, от управляващата партия Национален фронт за освобождение (НФО), които доминират алжирската политика от десетилетия, са си направили грешно сметките. Въпреки че продължава да се ползва с широката подкрепа от страна на различните силови кланове, които подкрепят алжирската държава, сега Бутефлика изглежда окончателно е загубил доверието на по-голямата част на населението, коментират наблюдатели на близкоизточните процеси.

Масовите демонстрации, започнали през социалните мрежи на 22 февруари обхванаха всички градове на страната и продължават с нестихващ интензитет, след като във вторник към тях се присъединиха и студентските движения от университетите в Алжир. Очаква се сам Бутефлика да потвърди официално кандидатурата си на 3 март, което вероятно допълнително ще покачи напрежението. Немислимо преди години.

Вълните от протести, които заляха Близкия Изток с Арабската пролет през 2011 г. засегнаха много бегло Алжир по отношение на масираността им. А и демонстрациите не бяха толкова срещу управлението на Бутефлика, колкото със социално-икономически характер, с искания за работни места и подобряване на живота. За мнозинството от алжирците, Абделазис Бутефлика все още беше героят, посредничил и договорил края на десетилетието кървава гражданска война, с която Алжир изпрати миналия и влезе в този век. Президентът тогава отмени продължилото 19-години извънредно положение в страната и поне привидно се вслуша в исканията за политически реформи.

На фона на случилото с Бен Али и Хосни Мубарак в Тунис и Египет, или с Муамар Кадафи в Либия, Бутефлика беше по-сигурен в стабилността на управлението си, и от кралят на другите му комшии от Мароко, Мохамед VІ. Който по отношение на Арабската пролет разреши въпроса най в духа на древните халифи - за да не се разрастват протестите от февруари 2011 г. разпореди референдум върху одобрена от него реформа на конституцията и през юли великодушно се отказа от част от по-досадните си правомощия в полза на законодателното събрание. По кралски. След това пусна обратно полицията по улиците да обясни как тези нови правомощия се отразяват на гражданските права на поданиците му и към края на годината всичко си беше отново на мястото с общо шестима загинали в първите дни на протестите и само минимални щети за туристическата индустрия на Мароко.

Алжир разбира се залага на много повече от туризма за икономиката си и разполага с ресурсите “да нахрани гладните” ако само това иска улицата. Най-голямата по площ държава в Африка и на десето място в света по големина, родината на берберите също така държи 9-ите най-богати залежи от природен газ на планетата и 16-ите на петрол. Което позволява на Алжир да поддържа една от най-големите армии на Черния континент и да има най-големият отбранителен бюджет от всички африкански държави. Разбираемо, устойчивостта на властта на Бутефлика разчита на гарантираната подкрепа на военните.

И след тези едри щрихи за страната, да разкажем и за човека, в кратце. Абделазис Бутефлика е роден на 22 март 1937 г. в Уджда, тогавашно френско Мароко. Образованието си получава в религиозни училища в града. През 1956 г., 19-годишна възраст Бутефлика се присъединява към Армията за национално освобождение във войната за независимост от Франция. Израствайки в редиците й, той става приближен на една от най-влиятелните фигури в движението – Хуари Бумедиен, бъдещият първи председател на Революционния съвет на Алжир и заедно организират подкрепата за избирането на първия президент на страната, Ахмед Бен Бела през 1962 г. Три години по-късно, вече като външен министър Бутефлика играя ключова роля във водения от Бумедиен успешен военен преврат срещу Бен Бела. На поста първи дипломат остава до кончината на своя ментор през 1978 г. След продължително изгнание в края на 1980-те, Бутефлика се завръща в Алжир в ръководството на НФО. Откроява се като влиятелен лидер по време на започналата през 1991 г. гражданска война между правителството и различни екстремистки групировки, обединени около т. нар. “Ислямски фронт за спасение”, отнела живота на близо 200 000 души за десет години.

Президент на помирението

Избирането на Бутефлика за президент през 1999 г. като независим кандидат с подкрепата на армията му осигурява 74 % от гласовете на избирателите и бележи началото на края на кървавия конфликт в Алжир. Новият държавен обявява ограничена амнистия, която позволява на голяма част от членовете на екстремистките групировки да се върнат тихомълком обратно към цивилния живот и от 2002 г. гражданската война се смята за приключила. Едновременно с това различни ислямстки фракции, някои свързани с терористичната мрежа “Ал Кайда”, в в последствие и “Ислямска държава” продължават да са активни и до днес.

За него

Цар или президент е?

В миналото алжирците малко или много толерираха Бутефлика, но се противопоставяха на режима. Сега е ясно, че огромно мнозинството от алжирците искат Бутефлика и режима да си ходят. (...) Кой точно управлява страната е въпросът който сериозно занимава мислите на алжирците. Говори се че това е всъщност семейството на президента, откъдето и усещането сред мнозина, че републиката е била превърната в монархия. Това обяснява защо на много от лозунгите президентът е наричан “мароканец”. Не е обида, а намек че Алжир не е кралство.

Суфиян Джилали, председател на опозиционната партия “Джил Джадит”

Риск за Европа

С обявяването на този пети мандат няма място за съмнения. Бутефлика и неговият клан искат да получат от народа президентския пост до живот, посредством предварително нагласени избори. Ако всичко това се окаже вярно в не далечно бъдеще трябва да очакваме нови и много сериозни сътресения в Алжир, които да доведат със себе си продължителен период на нестабилност, който няма да е без последствия за Европа. (...) И ако Европа не се обърне към тази средиземноморска държава, рискува утре да е изправена пред експлозивна ситуация, която няма да може да контролира.

Мишел Карлие, бивш посланик на Белгия в Алжир

Кошмар за Макрон

Беше в началото на февруари, когато попитах високопоставен представител на властта, какво най-много тревожи Еманюел Макрон? (...) Отговориха ми: кошмарът за президента на републиката е Алжир. Както е бил за предшествениците му. Най-високопоставените хора в държавата са ужасени от перспективата за дестабилизиране на бившата ни колония, ако почине Бутефлика. И това беше само дни преди началото на протестите.

Венсан Жовер, френски журналист