Българският футбол отдавна е имонизиран от трансферни саги, шумни сделки и гръмки новини с международен отзвук.

През последните дни обаче спокойствието на Първа професионална лига бе нарушено. Аврам Грант, бившият мениджър на „Челси“, дойде на крака в България, за да преговаря със Спас Русев, собственика на „Левски“. Причината - евентуалното му преминаване на „Герена“.

Израелецът беше първият кандидат за поста. Новината за подготвящата се треньорска рокада бързо обиколи света. Но защо се вдигна чак такъв шум за иначе превърналите се в дежурни треньорски назначения в „Левски“?

Преди 10 години една мениджърска рокада хвърли в смут футболната част на Англия. „Челси“, воден дотогава от Жозе Моуриньо, назначи за заместник на португалеца същия този Аврам Грант. Новината буквално смрази „Стамфорд Бридж“ и всички фенове на тима търкаха невярващо очи при вида на заглавията във водещите таблоиди. А там с големи букви пишеше: „Кой е Аврам Грант? От Специалния до Неизвестния“, игра на думи с прякора на Жозе.

По това време наставникът вече бе утвърдено име в израелския футбол. Там специалистът бе водил успешно „Апоел“ (Петах Тиква), „Макаби“ (Тел Авив), „Апоел“ (Хайфа) и „Макаби“ (Хайфа). На родна земя 62-годишният наставник бе вдигнал общо 4 шампионски титли. В последствие води и националния отбор на Израел в периода 2002-2006.

И с единствения си сезон начело на „Челси“, Аврам Грант показа на Англия, че назначението му не е чак толкова случайно. Опитният тактик до последно се бори на 3 фронта, но в крайна сметка остана с празни ръце. Съдба, която ще го преследва и през следващите му години като треньор. С него „сините“ от Лондон стигнаха до финал за Купата на Лигата, където загубиха от „Тотнъм“ с 1:2. По-големият пробив обаче дойде в Шампионската лига. Там бандата на Джон Тери и Франк Лампард успя да се класира до заветния финал. В Москва, под проливен дъжд, съперник бе не кой да е, а „Манчестър Юнайтед“ на сър Алекс Фъргюсън. Стига се до дузпи, където едно подхлъзване на капитана Тери при изпълнението от бялата точка буквално връчи трофея в ръцете на големия съперник. Дъждът прикри сълзите в очите на „сините“, но болката беше голяма. Във Висшата лига „Челси“ финишира втори и в края на кампанията Грант бе освободен с неустойка от 5,7 млн паунда. За букмейкърите раздялата е напълно очаквана още при... назначението.

Последваха и може би най-големите разочарования в кариерата на иначе спокойния треньор. В два последователни сезона израелецът изпадна от елита на Англия. Първо с „Портсмут“ през 2009/2010, а след това и с „Уест Хем“ година по-късно. В първия случай обаче Грант няма вина. Той буквално беше опрян до стената, след като бившият тим на Светослав Тодоров обяви фалит, а от актива на „сините“ бяха извадени и цели 9 точки. В края на кампанията „Помпи“ все пак игра финал за ФА Къп, но загуби от „Челси“ с 0:1 след гол на Дидие Дрогба. За Грант това се оказа трети загубен мач за трофей в рамките на малко повече от година.

На 3 юни Грант получи назначение за мениджър на „Уест Хем“. Там обаче резултатите са плачевни, а в края на кампанията „чуковете“ логично поеха към Чемпиъншип. Свирепите фенове на лондонския тим и до днес вдигат кръвно, когато се спомене името на израелеца. Именно със звучния провал в източен Лондон приключи престоя на Грант на Острова.

Следващият му ход се оказа също толкова изненадващ, колкото и този през 2007 година - пое „Партизан“ през пролетта на 2012-а. В Белград Грант бе приет радушно, а задачата му - елементарна. Да направи „гробарите“ шампиони при 10 точки преднина от „Цървена звезда“. Тогава за „черно-белите“ играеше и българският защитник Иван Иванов. В края на сезона сръбският гранд вдигна трофея, но записа 3 поражения от големия враг „Звезда“. И през лятната пауза Грант се възползва от клауза в договора си разрешаваща му да си тръгне. А в Белград и до днес не знаят каква е причината.

Следва близо 2-годишна пауза преди израелецът отново да седне на скамейката. Този път като селекционер на Гана.

„Това е триъгълникът на Аврам - страст, талант и психическа сила - обясня той по време на престоя си в Африка. - Всичко е в главата. Психиката се променя. Можете да видите много играчи, които от загубеняци се превърнаха в победители. Просто трябва да им промениш мисленето. Затова дойдох и в Африка, за да разбера как така толкова таланти, каквито има в Гана, не могат да направят нещо голямо.“

През 2015-а воденият от него тим достига до финал за Купата на африканските нации... и отново го губи. В случая от Кот д`Ивоар след дузпи (8:9).

„Явно нямам късмет на финали извън родината ми Израел – призна израелецът. - Два пъти с „Челси“, веднъж с „Портсмут“, сега и с Гана...”.

До снощи Грант все още се считаше за кандидат номер 1 за „Левски“, но неочаквано скочиха шансовете на италианеца Делио Роси.

Дали и този път Аврам няма да загуби?

 

Никога не играе професионален футбол

Много от големите треньори в европейския футбол имат зад гърба си солидна кариера и като играчи. При Аврам Грант обаче това не е така. Израелецът никога не е играл на професионално ниво в своята кариера, въпреки че е имал необходимите качества. На 17 години той катастрофира с мотоциклет. Две седмици е в кома в реанимацията, а впоследствие 2 месеца е прикован на легло. Кракът му е контузен тежко и точно тогава идва тежката новина – с футбола е приключено. Въпреки големия удар, тогава ръка му подава треньор от школата на родния му клуб „Апоел“ (Петах Тиква), където Грант навърта като помощник в продължение на 14 години. След дългия период на чиракуване, той застава начело на клуба и печели 2 купи на страната. По-късно, през 2008 година, получава предложение и за селекционер на България, което тактично отклонява. Вероятно заради „малък портфейл“ на офертата.

 

За него

Ще бъда дясната му ръка

Ако той подпише с “Левски”, аз ще съм му помощник. Не сме говорили за пари или схеми на игра, но приказвахме много в последните 48 часа. Иска да е ясно всичко. В момента “Левски” си има треньор и докато не приключи отношенията си с него, трябва да изчакаме. Но аз ще съм дясната му ръка в “Левски”. Познаваме се от много години и отдавна искам да работя с него. Аврам е страхотен треньор и всеки може само да се учи от него.

Емил Велев, треньор

 

По-голямо име е от Роси

Аврам Грант е голямо име. Определено ще бъде от полза на “Левски”. В “Партизан” го помнят със смесени чувства. По-голямо име е от Делио Роси. Италианецът обаче също е на много високо ниво. Лично аз ще съм му бъда благодарен цял живот. Той ми даде път към професионалния футбол. Мисля, че и двамата са добри варианти за “Левски”.

Валери Божинов, бивш нападател на “сините”

 

Доказва се и на най-тежки условия

Изведе скромния ни “Портсмут” до финал за ФА Къп, който загубихме от “Челси” на стадион “Уембли” с 0:1. Доказа себе си в най-трудните условия, а е невъзможно да се намерят по-трудни от тези в “Портсмут” през 2010 година. Клубът бе затънал в дългове и не получи лиценз за Лига Европа. Заради това Грант подаде оставка.

Рикардо Роча, бивш играч на “Портсмут”

 

Храненето на играчите е важно

за него

Общата ни любов към храната и спорта направи от случайното ни запознанство голямо приятелство. Покани ме да работим заедно и поиска от мен да съм в екип с диетолог и клубния лекар. Наясно е с различието на хранене сред религиозните футболисти. Винаги е държал да се съобразяваме с това. Храненето на играчите е важно за него, колкото физическото им състояние.

Ейтан Мазрахи, готвач на националния отбор на Гана