„През 2000 г. Илия Груев за първи път пристигна в Дуисбург. Тогава никой не очакваше, че това ще се превърне в любов. 48-годишният треньор и едноименният футболен клуб си пасват добре...”

Така започва очеркът на авторитетното германско списание „Кикер” за единственият в момента български треньор на професионален отбор в голямо европейско първенство. Изданието посвещава две страници на Груев и неговата работа в „Дуисбург”. Предлагаме ви най-интересното от материала.

Слънчев януарски следобед на 2017 г. в португалския курорт Алгарве. След последното занимание от тренировъчния лагер Илия Груев се разхожда с колегите си от треньорския щаб и споделя с тях своите мечти. По това време, точно преди една година, „Дуисбург” се намира на първо място в трета Бундеслига. Тогава българинът казва на екипа си: „Ако догодина пак сме тук на подготовка и заемаме сигурна позиция в средата на втора Бундеслига, значи всичко е наред...”

От днешна гледа точка всичко с отбора е наред. Тимът очаква пролетния полусезон на 7-о място във втора Бундеслига. Груев не само вкара отбора в по-горната група, но и го стабилизира там. Това е така, защото „Дуисбург” легна на сърцето на българския треньор. Той е сложил клубната емблема за своя снимка в мобилното приложение WhatsApp. И не само. Изображението показва сърце, два юмрука и думите: „Никога не се предавай!” Това е неговото кредо.

Моят отбор е „Дуисбург”, казва гордо треньорът. От 2000 до 2004 г. той носи екипа на „зебрите” като футболист във втора Бундеслига. От 2012 до 2013 г. е помощник, а от ноември 2015 г. поема цялата отговорност като старши треньор. Спортният директор Ивица Гърлич се радва на точното попадение с неговото назначение: „Справя се наистина добре, а не трябва да забравяме, че това е първата му работа като самостоятелен наставник.”

Успешният ход на „Дуисбург” е и личен успех за българина. Той пое отбора преди около две години в дъното на таблицата във втора Бундеслига. Не успя да предотврати изпадането, но от безнадеждна ситуация поне можа да се добере до бараж, който загуби срещу „Вюрцбург” (0:2, 1:2). Последва бързо и безапелационно завръщане във втора Бундеслига.

Дисциплината е това, на което Груев залага. Той премисля всеки детайл, не оставя нищо случайно. Описва го работата си с една дума – сериозност, която е като татуирана в душата му. Няма пресконференция, няма публична изява на която българинът да не говори за сериозността. Потвърждава го с намигване: „Не е лесно всеки ден да бъдеш сериозен.”

И да налагаш спокойствие – така треньорът вкара отбора в коловоза на успеха. Със своя начин на работа той внесе спокойствие в клуба, който премина през турбулентни години с отнемане на лиценза, опасност от фалит, битки за оцеляване. Това вече е минало. „Груев зарази всички със своята сериозност, той успява да ангажира с каузата служителите, феновете и спонсорите”, казва клубният президент Инго Валд.

Босът е впечатлен от страстта, с която работи неговия треньор: „Иска да спечели всеки мач, бори се за всичко. Миналата година например вече се бяхме класирали за основната схема в турнира за купата на Германия, а Груев искаше на всяка цена да играем и да спечелим финала за аматьорската купа.

В лицето на българина „Дуисбург” вече има треньор, който би могъл да работи в дългосрочен план. Вече 10 години наставниците в клуба се задържат твърде кратко. Груев иска не само отборът, но и той самият да се развива. Негови са думите: „Да стоиш на едно място означава да вървиш назад.” Това изказване описва добре бившия играч от българския национален отбор. Той започва треньорската си кариера като помощник, но не иска да бъде вечният асистент. Използва тази позиция, за да се учи. Включително и 6-месечната си работа в щаба на Лотар Матеус начело на България през 2011 г. „Той беше първият треньор, който ме научи какво е дисциплина”, каза веднъж за Груев някогашният му съотборник Стилиян Петров.

„Предимството му е, че като бивш футболист знае как се решават трудните ситуации и какво се случва в главата на момчетата му”, хвали българина легендарният играч и настоящ член на управата на клуба Бернард Диц. За почти двугодишната му работа в „Дуисбург” треньорът издържа изпитанията на много кризи. След изпадането успя бързо да вдигне отбора на крака. В трета Бундеслига майсторски изведе тима до първото място, като премина през един критичен откъм резултати период. През настоящия сезон реагира адекватно и промени игровата схема, когато се наложи. През октомври затегна гайките на защитата и акцентира върху дефанзивната игра, след като нападателният и зрелищен стил печелеха похвали, но не достатъчно точки. Последвалите резултати показаха, че е бил прав.

Илия Груев, чийто син носи същото име и играе в юношеския отбор на „Вердер”, също си представя връзката с „Дуисбург” като дългосрочна. Той не формулира публично своите цели, но казва: „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му...”

През този януари отборът му отново направи зимен лагер в Алгарве. Може би при някоя разходка около хотела Груев е споделил на колегите си в треньорския щаб, за какво мечтае сега.