Авторът на Българската Марсилеза

Първомайска манифестация в София през 1910 г.

Георги Горанов издъхна от туберкулоза, партията не му помогна

Негова е и класическата мелодия на „Хубава си, моя горо“ от Любен Каравелов

Изгаряна и спасявана, огласяла стачки, митинги и демонстрации, звучала във фабрики и заводи. Това е историята на „Дружна песен“ или Българската Марсилеза. Автор на текста е известният Георги Кирков, но малцина знаят кой е композирал музиката и каква е драматичната му съдба.

Георги Горанов е роден на 20 май 1882 г. в Кюстендил. Музикалната дарба наследява от баща си, който свири на тамбура. „Първата песен, която съм запял, беше за Румена войвода. Баща ми я свиреше, аз пеех“, разказва в спомените си той.

Георги учи в Кюстендилското педагогическо училище. Става член на тайния македоно-одрински кръжок „Освобождение“. Влиза и в работническото просветно дружество „Класово съзнание“. Взема уроци по цигулка и други музикални дисциплини при чешкия преподавател Карел Махан.

Заедно с приятели ентусиасти момъкът организира училищен хор и оркестър. За техните нужди Георги посяга към молива и нотния лист. Композира малки пиеси за оркестъра, а хорът изпълнява негови разработки на народни песни и оригинални композиции. Една от тях е „Дружна песен“, чието първо заглавие е „Песен на труда“.

Йордан Левков, съученик на Георги Горанов, си спомня: „По онова време най-разпространени бяха народните песни „Янка през гора вървеше“, „Мала мома двори мела“, „Конче язда, мамо, конче аджамия“, Ботевите песни и др. Горанов не можеше да се помири с липсата на смислени маршови песни, търсеше начин да попълни тази празнота и затова избра текста на Георги Кирковата „Дружна песен“, излязла от печат през 1898 година в „Червен народен календар“, даден му тогава от Тодор Цеков. С голяма радост той написа музиката към нея...“

Дотогава стихотворението на Георги Кирков е натъкмявано по известни мелодии, най-вече по руските „Стенка Разин“ и „Спи, младенец мой прекрасни“. Горанов слага точка на плагиатите. В горещото лято на 1900 г. композиторът разработва седем варианта, докато избере най-сполучливия. Той е в голяма двуделна форма за четиригласен мъжки хор. По този начин призивният характер на „Дружна песен“ се осмисля в запомняща се хомогенна структура с борбени акценти.

Отначало творбата се пее в тесен кръг на работнически събрания, вечеринки и излети. За първи път е изпълнена тържествено на 24 май 1903 г. На площада в Кюстендил се строява мъжкият хор при дружество „Класово съзнание“. Дирижира самият Георги Горанов. Музикантът дава знак, мъжете поемат дълбоко въздух и запяват:

Дружна песен днес да екне,

песен, песен на труда.

На сърца ни да олекне,

да живей, живей труда!

Следващата 1904 г. „Дружна песен“ е тиражирана в отделна книжка. Пролетариатът от цялата страна отделя по 30 стотинки от надниците си за изданието. Така маршът се превръща в Българската Марсилеза. Запяват я в София, Пловдив, Плевен, Габрово, Шумен, Русе.

Съвременниците свидетелстват, че освен „Дружна песен“ Георги Горанов е автор на около 80 вокални, инструментални и оркестрови пиеси, които е готвил да отпечата в сбирка под заглавие „Майски мелодии“. Сред тях са „Я запей ми, македонко“, „Юнак на гора думаше“, „Я развивай“, „Станете, станете“ и маршът „Освобождение“.

Има данни, че Горанов е композирал по творби на Христо Ботев, Иван Вазов, Цанко Церковски. Негова е и класическата мелодия на „Хубава си, моя горо“ от Любен Каравелов.

Голяма част от това музикално наследство е изгубено, защото животът на Георги Горанов секва без време. Заминава за Загреб да следва в тамошната музикална академия, но разбира, че е посетен от „жълтата гостенка“. Туберкулозата неумолимо разяжда гърдите му.

Горанов се връща с надеждата да получи помощ. Надява се да събере средства за белодробен санаториум. Водачите на БРСДП обаче си затварят очите пред драмата на музиканта. Нито тесните, нито широките социалисти откликват на воплите му. „Пари няма!“, отсичат те.

Георги Горанов издъхва в мъки на 23 декември 1905 г. Той е само на 23 години.

 

Смирненски има същата съдба

] Христо Смирненски нарисуван от Александър Божинов
Христо Смирненски нарисуван от Александър Божинов

Партията на Благоев и Димитров следва традицията да изоставя най-талантливите си синове. Емблематичен е случаят с Христо Смирненски. И той като Георги Горанов е покосен от туберкулоза, и нему отказват средства за санаториум.

Авторът на „Жълтата гостенка“ получава първия кръвоизлив през април 1923 г. През юни състоянието му става критично. Семейството моли за пари партийната кооперация „Освобождение“, която има солидни банкови сметки. „Пари няма!“, е стандартният отговор на комунистите. Поетът остава без храна и лекарства. Най-сетне е приет в един частен санаториум, където издъхва на 18 юни.

Червените величия нехаят за редовата членска маса, но старателно обгрижват себе си. С пари от Комунистическия интернационал на Димитър Благоев е купена къща на ул. „Дебър“ 34 в столицата (сега ул. „Лайош Кошут“). Пред входа е паркиран и файтон - дар от същата кооперация „Освобождение“, която отказва помощ на пролетарския бард Христо Смирненски.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи