Убиха 4 кончета, но спасиха кравата Пенка

Чиновниците в Агенцията по безопасност на храните поставят на първо място буквата на закона, което може да ги превърне дори в палачи. Което е най-лесната позиция - щом законът е спазен, значи всичко е наред. Основната задача на Агенцията е да пази здравето на хората и животните в страната, като следи за качеството на предлаганите на пазара храни и взима мерки срещу разпространението на зарази сред добитъка. Така поставените задачи са ясни, но реалността е съвсем друга.

Кравата Пенка, която премина границата и престоя 15 дни в Сърбия, а след това беше върната в страната, е спасена. Всички проби за изследваните болести са отрицателни и тя ще живее. Това обаче стана след огромния медиен интерес към случая и след като дори консервативният британски депутат Джон Флек се застъпи за българската крава. Оказа се, че британците спасяват Пенка от самите нас, българите. Защото без медийния шум кравата щеше да бъде умъртвена доста бързо, просто защото е преминала границата без документи.

Подобни случаи в практиката на БАБХ не липсват. От тях се вижда как от Агенцията действат бързо и ефективно.

Например в края на 2016 г. четири коня от защитена порода и две кучета бяха умъртвени заради липса на документи и дори без знанието на собственика им. Животните бяха конфискувани след проверка на пътя. Тогава Боян Минков отглежда 13 коня във видинското село Стакевци, но му предлагат да осинови и четири шестмесечни екземпляра от защитената местна порода „български каракачански кон“. Той се съгласява, осигурява транспорт и на 22 декември животните тръгват от Калофер към Стакевци. При транспортирането им, край град Правец, полиция спира буса, издава акт на шофьора и конфискува животинките. С кончетата пътуват и две кучета. Животните се предават на БАБХ и се задържат в обор до квартал „Обеля“ в София. 4-5 човека се борят да ги спасят. Сирма Иванова описва ситуацията така: „Чукахме по кабинети в БАБХ, молехме, търсехме вратичка, за да измъкнем бебетата от затвора им. Здрави животни, които ние просто искахме да спасим. От БАБХ ни отказаха всякакво съдействие. Държаха се грубо, безочливо и категорично, че сме извършили много тежко престъпление и нищо не може да спаси животните. Беше логично да ни се наложат глоби. Ние бяхме готови да платим каквато и да е сума“.

Докато текат опитите за спасяване на кончетата, от БАБХ уверяват Боян Минков и неговите приятели природозащитници, че директорът на агенцията е в отпуск до 3 януари и когато се завърне, ще разреши проблема. Няколко дни след това обаче бъдещият осиновител на животните научава, че те са умъртвени. От БАБХ обясняват, че е забранен превоза на животни без документи, за да се избегне пренасянето на заразни болести.

Агенцията по храните умъртви и над 100 птици през февруари тези година, които също бяха без документи. Животните бяха избити преди да има данни, че са болни. Пернатите, сред които е имало и защитен вид, бяха конфискувани на Дунав мост при Видин и настанени в столичния зоопарк. Те бяха поставени под карантина, но два дни по-късно в зоопарка получават заповед за евтаназирането им. Директорът на зоопарка обжалва заповедта пред Административен съд - София. Според определение на съда умъртвяването на животните е спряно още на 23 февруари, няколко часа след подаване на жалбата. На 26 февруари обаче от Областната дирекция за безопасност на храните - град София изземат животните, за да ги евтаназират. И го правят няколко часа по-късно. Като от БАБХ обясняват, че не са получили факса с решението на съда. Освен това птиците бяха умъртвени преди да има данни за птичи грип. Преди да бъдат убити, проби от птиците въобще не са взети, като на въпроса защо, от агенцията обясняват, че „птиците може да бъдат скрит приносител“. Едва след като птиците са умъртвени проби са взети и от БАБХ информираха, че е доказан птичи грип в две от убитите птици. Тогава Явор Гечев от фондация „Четири лапи“ бе категоричен, че правомощията на агенцията са престъпно повишени.

Помилването на кравата Пенка е добра новина. Но една птичка пролет не прави. Важно е да видим и други подобни решения. Защото в убиването на животни в БАБХ са доста ефективни. Но при защитата на здравето на хората нещата не са толкова категорични. И то пак благодарение на буквата на закона. В България редовно има дискусии за съставките на най-масовите храни - от сирене, през майонеза, до кренвирши. Коментарът на БАБХ обаче винаги е един и същ - съставките не са забранени и не са вредни за хората. Да, съставките не са забранени, но е важно в какви количества се влагат. Защото и лекарството може да стане отрова, ако се предозира. Обяснението, че в другите страни от ЕС също няма правила за състава на храните, също не е оправдание. Защото БАБХ трябва да се грижи за нашето здраве, а французите и германците да се грижат за себе си. Наистина, никой не е умрял от един кренвирш с повече соя в него. Но какво става, ако цял живот се храниш с некачествена храна и дишаш мръсен въздух. Тук отговорът е ясен.

Законите са за хората

Вместо БАБХ да работи за повишаване качеството на храните, да стимулира правилното хранене при децата и да взима мерки срещу производители, които поставят печалбата си пред здравето на хората, Агенцията се превръща в палач на животни. И то защо - защото спазва закона, сякаш той е нещо като Библия - не подлежи на редакция. Законите се пишат от хора, в полза на хора. Ролята на човека е да се грижи и за животните. А законите може да се поправят, особено когато това е необходимо за запазване на здравето и живота.