Адалберто Пеняранда, венецуелски национал и световен вицешампион, ексклузивно пред "Труд": В главата ми е само титла с ЦСКА

Не е често явление национали на чужди страни да изберат българското първенство за следваща стъпка в кариерата си. ЦСКА е приятно изключение като клубът привлече от английския "Уотфорд" венецуелец с 15 мача за родината си. Адалберто Пеняранда е рожба на "Депортиво" (Ла Гуайра), където минават и първите 2 години от кариерата му. През 2015 г. го купува "Удинезе", за да го преотстъпи веднага на испанския "Гранада", където става най-младият футболист в историята на клуба. Чупи рекорд не на кого да е, а на великия Лео Меси, след като става най-младият чуждестранен футболист в Ла Лига с два гола в един мач. Като част от футболното портфолио на бизнесмена Джампаоло Поцо следващата му стъпка е английският "Уотфорд", откъдето бе преотстъпен на ЦСКА.

- Здравейте, сеньор Пеняранда! От вас се очаква вече да водите атаката на ЦСКА. Готов ли сте за тази мисия?

- Това е най-важното, което се очаква от мен. Дойдох в този отбор, за да дам най-доброто от себе си. Естествено, трансферът тук беше важна крачка. От нас се иска да влезем на скорост в шампионата и да спечелим решителните мачове, които идват.

- През подготовката играхте много добре и оставихте отлични впечатления. Какво се промени за вас през новата година?

- Направихме силна предсезонна подготовка. Отдавна не ми се беше случвало да мина през толкова големи натоварвания, но надявам се си е струвало. Чувствам се отлично. Доволен съм, че играя и отборът се представя добре. Надявам се така да продължи и занапред.

- Бяхте ли играл на сняг, както се случи срещу "Славия"?

- Не, никога не ми се беше случвало да играя на сняг.

- Как се чувствахте при тези условия?

- Беше много неприятно усещане. Не можеше да се играе. Важното беше максимално дълго да движим топката. А най-ценното в случая е, че успяхме да спечелим трите точки.

- Как се справихте с едноседмичния студ в София?

- Всъщност, в Англия, където играх, също през зимата е много студено. Така че донякъде съм свикнал със студа. Ако не напълно, то поне отчасти.

- Колко ще повлияе трансферът на Али Соу?

- Али Соу беше един от водещите футболисти в отбора, така че отсъствието му ще бъде загуба за нас. Но в състава има и други много добри футболисти, както и негов заместник. Трябва да поемем и неговите задължения и най-вече основното - да бележим голове.

- На негово място ЦСКА привлече Джорди Кайседо. Вече имате впечатления и от двамата. Мислите ли, че Кайседо ще замени Соу?

- Кайседо е голям футболист. Показа го още в първия контролен мач, който игра с ЦСКА, когато отбеляза гол. Много добре се движи в наказателното поле, мощен е. Прилича по това на Али Соу. Мисля, че ще допринесе много с качествата си за успехите на отбора.

- ЦСКА влезе в дълга серия от победи. Станахте ли вече шампионски отбор?

-Още с идването си новият ни треньор Бруно Акрапович се опитва да ни втълпи именно това - че се намираме в най-големия български клуб. И че трябва винаги да го демонстрираме. Мисля, че успяхме да пренесем това на терена и сега, до момента на нашия разговор, неслучайно фиксирахме поредицата победи. Надявам се да продължим в този дух.
 
- Голямата битка за титлата ще е срещу "Лудогорец". Какви са шансовете да я спечелите?

- Това, което ние трябва да правим, е да подхождаме мач за мач в първенството. За нас всеки двубой трябва да бъде нещо като финал. Сезонът е дълъг, трябва да продължаваме по този начин мач за мач и да останем здраво стъпили на земята.

- Следващия уикенд е дербито в Разград. Как трябва да играе ЦСКА там?

- Мачът срещу "Лудогорец" в Разград ще бъде много важен, защото, ако успеем да ги победим, ще съкратим разликата в класирането.
 
- Какво промени Бруно Акрапович в ЦСКА и защо при него отборът влезе в такава форма?

- Мисля, че сега сме по-агресивен тим. Всички наши играчи тичат много и през целия мач. Сега отборът се чувства по-комфортно и когато трябва да пресира, и когато владее топката. Мисля, че това са разликите, откакто дойде Акрапович начело на отбора.

- При него ли се чувствате най-добре? Треньори в България ви бяха също Стамен Белчев и Даниел Моралес?

- И тримата вършеха добре своята работа. При Белчев играехме много бързо, при Моралес отборът изглеждаше много сработен. Така, че не бих се оплакал от съвместната ни работа с нито един от тримата треньори.

- ЦСКА се оказа най-добрият четвърти в 12-те групи на Лига Европа. Можеше ли да постигнете повече?

- Ако не бяхме имали малко трудното начало, смятам, че можеше да постигнем и повече. Но при всички положения това беше добър опит за нас. От грешките човек се учи. През следващия сезон отново ще водим битка да попаднем в групите на Шампионската лига или на Лига Европа. Ще се борим за това до последно.

- За кой мач най-много съжалявате?

- Мисля, че това са мачовете срещу "Йънг Бойс". Не успяхме да постигнем добри резултати, както като гости, така и като домакини. Но както казах, от грешките човек се учи и сега ще се борим отново да влезем в групите на някой от европейските турнири.

- Какво знаехте за ЦСКА, преди да дойдете в България?

- Ако трябва да бъда честен, не следях българското първенство преди. Но откакто съм тук, винаги са се отнасяли към мен с голямо уважение и винаги съм се чувствал много добре. Така е и сега. Аз се стремя да остана концентриран максимално. И да съм насочен към следващия мач, от който трябва да извлечем добър резултат.

- Знаете ли кои световноизвестни футболисти са тръгнали от ЦСКА?

- Познавам Христо Стоичков, който е носител на “Златната топка”. За други - не знам.

- Какво ви харесва и какво не в България?

- На този въпрос нямам идея как да отговоря, защото аз от тренировка си отивам вкъщи, а от вкъщи идвам на тренировка. Не излизам много и извинявайте, но затова нямам много какво да кажа за България.

- Научихте ли малко български?

- Добро утро, някои подобни думи, но не са много.
 
- Колко време се виждате още в България?

- Имам договор до края на сезона. Към момента съм концентриран в това, което ни предстои с отбора. За бъдещето ще мисля по-нататък.

- Разкажете за вашата кариера.

- Пристигнах в Европа на 18-годишна възраст. Отидох в испанския клуб "Гранада". После бях в италианския "Удинезе". След това се завърнах в Испания, но в "Малага". Там отношението към мен беше много добро. И после преминах в "Уотфорд" - английския клуб, на който принадлежа. В кариерата ми съм имал доста колебания в представянето, дължащи се на контузии. Сега тук в ЦСКА искам да се представя по възможно най-добрия начин и да се завърна в отлично състояние в "Уотфорд".

- Винаги ли сте бил нападател? Как започнахте?

- Като малък винаги се помня с топка в крака. Произхождам от скромно семейство. Моите родители обаче винаги са ме подкрепяли с каквото могат, за да мога да стигна до този етап в развитието си.

- Играете и като крило, и като централен нападател - къде ви е по-удобно?

- Като малък винаги играех като нападател. После се насочих към игра по крилата, особено лявото. Всъщност играя на три позиции. И на всяка от тях се чувствам добре и пълноценен, но може би тази зад централния нападател ми дава повече свобода на действие. И ако трябва да съм докрай откровен -  тази позиция е моето лично предпочитание.

-Депортиво (Ла Гуайра) е първият ви отбор. Как влязохте в него?

- Там ме забеляза треньорът на отбора до 17 години Рафаел Дуамел. Той ме препоръча на този клуб. После вече тръгнах из Европа. Но Депортиво (Ла Гуайра) за мен е институция, защото от там стартира в моята кариера.

- Как се стигна до трансфера ви в "Удинезе" през 2015 година и защо веднага ви преотстъпиха в Гранада?

- Не, не беше така. От самото ми пристигане в Испания съм принадлежал на "Гранада". Направих добър сезон в отбора после ме преотстъпиха на "Удинезе". Но първо подписах с "Уотфорд" и оттам ме изпратиха в италианския клуб.

- Какво е да сте най-младият футболист, играл някога за испанския тим "Гранада"? В дебюта си победихте "Атлетик" (Билбао). Как беше мачът?

- Да, бях много млад, едва на 18 години. Чувствах се нервен преди дебюта си. Мачът тръгна много добре за нас и победихме "Атлетик" (Билбао) с 2:0.

- Знаете ли, че сте победил рекорд на Лионел Меси?

- Всъщност, когато отбелязах два гола на "Леванте", ми казаха, че съм подобрил един рекорд на Лео Меси. Не можех да повярвам - да подобря рекорд не Меси не беше за вярване, наистина.

- Срещу кои най-големи футболисти сте играл в Испания?

- Всъщност аз съм играл срещу доста от най-големите звезди - Кристиано Роналдо, Меси, Неймар, Суарес, Модрич, Иниеста, Шави… Според мен, измежду всички тях, най-добрият е Лионел Меси. Помня един мач, в който играх с екипа на "Малага" срещу него и беше направо невъзможно да му отнемем топката. А иначе моят личен избор, така да кажем - моят любимец, това е Роналдиньо. Но за най-добър футболист света - безспорно смятам Лионел Меси.

- Успяхте ли да си смените фланелката с него?

- Съжалявам единствено, че имаше голяма конкуренция и не успях да си сменя фланелката с Меси.

- Заради добрите ви игри "Уотфорд" поиска да ви вземе от "Удинезе". Изпълнена мечта ли беше английският футбол? Къде беше тогава "Уотфорд"?

- Да, мечтата ми беше да дебютирам във Висшата лига, но за съжаление не успях да го направя. Но както ви казах и по-рано - в моята кариера имах и възходи и спадове. Допуснах доста грешки, но от тях само мога да извлека опит. Сега обаче се чувствам концентриран в игрите си с ЦСКА. Искам да дам най-доброто от себе си, за да зарадвам феновете. Единственото нещо в главата ми е да станем шампиони и така да донесем заслужена радост за привържениците ни.

- Досега сте играли най-често в отбори, които са собственост на фамилията Поцо. Познавате ли се с някой от тях?

- "Гранада" и "Удинезе" принадлежаха на семейство Поцо, но в момента испанският клуб вече не е тяхна собственост. Закупиха го китайци. "Удинезе" обаче принадлежи на Поцо, както и "Уотфорд".
 
- Бил сте в испанския, английския и италианския футбол. Кой е най-силният?

- Ще отговоря така - най-силният футбол е в Англия, но най-приятният за игра е в Испания. Моят любим шампионат винаги е бил испанският. Това е една от моите цели - да се завърна да играя в Ла Лига.

- Преди да дойдете в ЦСКА бяхте и в белгийския "Еупен". Какъв опит натрупахте там? Струваше ли си?

- В Белгия бях, за да играя, да възстановя игровия си опит. И това се случи. Но за съжаление допуснах една грешка, каквато никога повече, убеден съм, повече не би допуснал. От тази грешка обаче у мен остана горчив спомен и не искам да говоря за нея.

- Вие сте и национал на Венецуела. Кой е най-паметният мач за родината ви?

- Мисля, че това е двубоят срещу Аржентина, когато завършихме 2:2 у дома. Водехме с 2:0, но в края на мача съперникът ни изравни. Смятам, обаче, че това бе най-добрият ми мач в националния отбор.

- В последните години Венецуела не е със статут на аутсайдер в Южна Америка. Как се промени статуквото?

- Да, това е вярно. Вече не сме аутсайдерът на Южна Америка. Венецуела израсна много във футболно отношение. В националния отбор имаме много талантливи играчи. Може да видите наши футболисти в Европа, в Южна Америка и то в класни отбори. Рафаел Дуамел бе селекционер на националните до 17 години, до 20 години и накрая на „А“ отбора. По този начин се получи едно постоянство и бе дадена добра база за изграждането на първия ни отбор. Мисля, че футболът във Венецуела се развива по много добър начин, имаме големи таланти и можем да стигнем дори до участие на световното в Катар през 2022 година.
 
- Венецуела ли стана по-класна или Бразилия и Аржентина в момента са по-слаби?

- Не, Аржентина, Уругвай и Бразилия се класират винаги за световните финали и се борят за челните позиции на мондиалите. Ние във Венецуела работим много добре на национално ниво. Имаме много качествени футболисти и мисля, че трябва да се възползваме от тази успешна генерация, за да класираме отбора за първи път на световните финали.

- Защо Южна Америка не може да направи световен шампион от 2002 година, когато ликува Бразилия?

- Южна Америка винаги е формирала много класни футболисти за националните си отбори. Говоря основно за Бразилия, Аржентина, Уругвай и Колумбия. Тези отбори винаги са имали много силни формации. Но не бива да подценяваме обаче и работата, която се извършва тук в Европа. В момента Старият континент разполага с няколко национални отбора на невероятно високо ниво. Например, Франция, Германия, Нидерландия, Испания. Те имат също много силен клубен футбол и затова на национално ниво напоследък европейските представители се представят на малко по-високо ниво от южноамериканските.

- През 2017 година станахте втори на световното първенство за юноши. Загубихте финала от Англия. Разкажете ни за първенството и вашето представяне?

- Второто ни място на световното до 20 години през 2017-а беше много важно събитие както за мен лично, така и за националния отбор на Венецуела. За първи път страната ни достигна до финал на шампионат на планетата. А за да постигнем този успех, е ясно, че бяхме положили огромен труд. А естествено у мен остава един незабравим спомен от достигането до мача за титлата, независимо че не успяхме да я спечелим

- Кои известни англичани играха срещу вас?

- Честно казано, не помня кои от англичаните играха срещу нас в онзи финал. Но трябва да ви кажа, че най-трудният мач за нас по време на този Мондиал се оказа срещу Япония. Беше сякаш се изправяме срещу "Барселона" по времето на Пеп Гуардиола - невъзможно бе сякаш да им отнемем топката. Трудно беше и срещу англичаните на финала. Те се оказаха много здрав физически съперник. Но в крайна сметка достигнахме до финала, а хората не можеха да повярват, че това е възможно. Ние обаче вярвахме в себе си, а за сънародниците ми това постижение ще остане един много приятен спомен.

- Венецуела не е много популярна в България. Какво бихте разказали за вашата родина?

- Венецуела в момента може и да не се намира в своя най-добър период, но това е една много красива страна. Има своята култура, хората са прекрасни. Радваме се на топлото време, плажовете, храната… Бих препоръчал на българите да я посетят, когато се промени актуалната ситуация.

- Ако трябва да препоръчате на български приятел там, къде ще го пратите?

- Лос Рокес - това е един страхотен остров. Сто процента това е моята препоръка.

- Когато бяхте съвсем млад със съотборника си Чарлис Ориц присъствахте на парти, на което и двамата бяхте ранени. Какво стана?

- Много пъти са ме питали за това, но не е имало такъв случай.
 
- Опасен ли е животът във Венецуела и бихте ли го сравнили с този в България?

- Не може да става сравнение. България е много спокойно страна, не е като Венецуела. Всъщност, не само Венецуела, навсякъде в Южна Америка в момента е напрегнато. Има места, където можеш да бъдеш спокоен, и други, които са опасни.

- Кой е вашият идол?

- Мой идол винаги е бил Роналдиньо. Харесва ми много и начина, по който играе и Неймар. Но съм се изправял срещу Меси и Роналдо, така че може да се каже, че съм сред привилегированите, защото съм играл срещу тях.

 

Коментари

Задължително поле