Адвокат и митничар изпадат от мечтите на българина

За разлика от медицинската професия, към която интересът на хората намалява, IT-специалностите остават избор №1 за българите. Снимка: Пламен Стоименов

Едва 6% от хората биха посъветвали децата си да станат учители, според проучване на „Алфа Рисърч“

Расте интересът към инженерните специалности

Компютърен специалист и лекар са най-предпочитаните професии в България през последното десетилетие. Интересът на обществото към доскоро предпочитани длъжности като адвокати, митничари, политици и журналисти обаче спада, показват данни от проучване на “Алфа Рисърч”, проведено в периода 12 – 22 юни сред 1024 пълнолетни българи от цялата страна. Агенцията сравнява сегашните резултати с аналогично допитване, проведено през 2008 година.

0203.inddЗа разлика от медицинската професия, интересът към която спада с 2%, IT-специалностите остават избор №1 на българите, като желанието за тях расте от 28% през 2008 г. до 36% през 2017-а година.

“Ако този тренд е индикатор за доброто състояние, увеличаващия се брой компании и популярността на IT-сектора, то перспективите пред кадровото обезпечаване на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено ако се отчете и емиграцията на лекари и медицински сестри”, казват от “Алфа Рисърч”. На практика през последните години страната ни се е превърнала в инкубатор за Стария континент и го захранва с високоспециализирани кадри. Годишно лекарите, които напуска България, са около 500 и се равняват на 90% от студентите от завършващите випуски, признават експерти пред “Труд”.

Икономист остава №3 като предпочитана професия в страната, запазвайки непроменен дела си за последните 10 години (20%).

Спад на престижа губят професии като адвокат (от 25 на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9 на 5%) и журналист (от 7% на 5%).

“Пазарът на юристи е пренаситен, това е едно от обясненията за адвокатите. За нагласите на хората за митничарите и политиците роля влияят обществените наглади и негативните информации, свързани с тези професии”, коментира за вестника Томчо Томев, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в Българска стопанска камара (БСК).

Известен положителен тренд в нагласите на обществото показват резултатите от анкетата към силно дефицитните през последните години инженерни специалности – от 15% през 2008 г. до 19% през 2017 г. Този ръст обаче продължава да е недостатъчен, за да покрие нуждите на индустриалното производство.

“Липсата на кадри в сектора е огромен проблем пред икономиката”, признава Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).

Въпреки опитите за реформи през последните години, интересът към едни от професиите с най-голяма обществена значимост – тези на учителите и полицаите, остава нисък, показват данните на “Алфа Рисърч”. Едва 6% от анкетираните посочват “учител” като отговор на въпроса “Ако вашите деца или деца на ваш близък сега завършват, към кои професии бихте ги посъветвали да се ориентират?”

“Специално в Софийския университет през последните години има повишаване на интереса към педагогическите специалности. След “Психология” най-желана е “Публична администрация”, а на трето място е “Социология”, заяви пред “Труд” ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

Според данните в България продължава да е слаба тенденцията за повишаване на образованието и квалификацията. Въпреки че в страните с високо развити икономики “ученето през целия живот” се превръща във фактор за по-голяма конкурентоспособност и по-високи доходи, у нас едва 13% от хората са преминали някакви курсове за обучение, или повишаване на квалификация през последните две години.

 

Проф. Анастас Герджиков:

Отливът на кандидати за юристи не е тенденция

Атанас Герджиков“Мога да потвърдя, че интересът към специалностите, свързани с информатика е все по-голям. В Софийския университет имаме четири такива специалности и никоя от тях не е на първо място сред най-желаните, просто защото има повече възможности за кандидатите”, заяви ректорът на най-стария университет у нас проф. Анастас Герджиков.

Той обясни, че най-предпочитана е Психология, но Компютърни науки, Софтуерно инженерство, Информатика и Информационни системи на практика са веднага след нея.

Проф. Герджиков каза още, че отливът на кандидати за юристи не е тенденция, специално за Алма матер.
“През последните години интересът към някои специалности силно варира – сред тях са Право и Английска филология. Правото в момента е на 10-о място, но догодина може да е на трето, например”, посочи още ректорът.

 

Според анкета сред 616 души

Програмисти получават по 3400 лева заплата

Владеят по два програмни езика или софтуера

Компютърните специалисти в България са най-добре платените работници от години и това обяснява високия интерес на обществото към сектора. Средната заплата на програмистите у нас е 3437 лв. нето, според най-актуалните данни от анкета сред 616 души, които работят в тази сфера.

Като цяло българските програмисти владеят средно 2 програмни езика или софтуера. При владеене само на един език за програмиране средното годишно нетно възнаграждение е над 38 хил. лв., а при два – над 44 хил. лв. От особено значение е опитът в областта на информационните технологии. При стаж между 1 и 3 години годишното възнаграждение е 27 022 лв., а между 3 и 5 години – 39 389 лв. При по-опитните – между 5 и 7 години, сумата набъбва до 49 880 лв. средно на година.

53 078 лв. средно пък взимат специалистите с опит между 7 и 10 години, а програмистите с над 10 години в бранша печелят по средно 70 312 лв. на година. В годишното възнаграждение анкетираните включват и бонусите, които средно на месец са 2402 лв.

Официалните данни на НСИ показват, че възнагражденията в сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, където влиза и IТ секторът, е над 2300 лв.

 

Жители от по-малките градове и селата „за“ емиграция

41% от хората готови да пратят децата си в чужбина

Петър Харалампиев, председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Петър Харалампиев, председател на Държавната агенция за българите в чужбина

Повече от половината българи (57%) биха посъветвали своите деца да потърсят възможности за реализация в България, а 41% са готови да ги насърчат да работят в чужбина. 2% от анкетираните нямат отговор по темата, показват данните на “Алфа Рисърч”.

Жителите на по-малките градове и селата, където възможностите на трудовия пазар са ограничени, най-силно подкрепят позицията, че бъдещето на децата им е свързано с работа в чужбина.

Фактор, който допълнително влияе върху желанието за реализация в чужбина, е житейският период, в който се намират хората и запознатостта им с живота зад граница. Колкото по-млади и все още необвързани са те, толкова по-отворени са към опит за реализация в чужбина. И обратно, сред семейните и особено сред тези с деца, дялът на избиращите реализация в България нараства до 62%.

Според директора на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев само в рамките на Европейския съюз временно или постоянно в момента пребивават около 1 милион българи.

 

Томчо Томев, БСК:

Половината традиционни професии ще изчезнат

Томчо Томев, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в БСК
Томчо Томев, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в БСК

До 10 години 50% от традиционните професии ще изчезнат или ще се трансформират под влияние на новите технологии. Моделът се сменя, обяви Томчо Томев, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в БСК. По думите му започва да спада интересът към юридическите специалности, спира се и инерцията на професии, които се смятаха за сигурен път до забогатяване.

Със закъснение започва да се осъзнава силата на иновациите и възможностите, които дават техническите специалности. Всички това трябва да се анализира от държавата и то с години напред. Това не се прави, а подценяването на тенденциите ще е проблем и за икономиката, и за обществото, категоричен е Томев.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. За да се регулират нещата е крайно време хората които се занимават с IT – технологии да почнат да плащат яки акцизи на държавата. Изобщо не им се възхищавам! Тяхната дейност освен полезна е и вредна за обществото (това се премълчава). Компютърните технологии, автоматизацията и роботиката правят все повече излишна средната класа като им отнема работните места.

  2. Адвокат и Митничар , най-простите, неуки, тъпи, съсловия на обществото. Не учат нищо полезно за създаване на обществен продукт. По едно книжле, наръчник, кодекс или правилник им е достатъчно да скубят огромни парични стедства и облаги. По- непотребни от тях в обществото са само неуките безработни. Нито физика, нито математика, нито химия, нито история, нищо не знаят. Пълни профани, буквояди и зубрачи.

  3. адвокат и митничар = (подлец, тъпанар и боклук с висше образование) и (подлец, тъпанар и боклук със средно образование).
    Те те така.

  4. хем пълни профани, буквояди хем и зубрачи са тез адвокати пък и хабер си нямат от физика, химия, квантова мехеника, зооинженерство, астроновия, маркшайдерство, хеле пък от футбол и белот епттен нищо не отбират само скубят огромни парични стредства и облаги.

  5. Ривете срещу азвокатите, ама те ви писаха конституцията, приватизираха, а сетне отидоха да живеят на женевското езеро…

  6. Ехе,от депутат по-хубава професия няма,някои изкараха по 20 години,юристът от БСП и над четвърт век,а други се готвят тепърва рекорди да чупят.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.