Електронното правосъдие трябва да е в основата на реформата

Свикнахме като че ли с ниската степен на одобрение за парламента и правителството в България. Но като юристи нямаме право да свикваме с ниската степен на одобрение за институциите на съдопроизводството, а следва да потърсим потърсим причината за него. Едновременно с това следва и да подходим критично към опитите за съдебна реформа, тъй като е известно, че те не резултат от научни изследвания или анализ на практическата необходимост, а се спускат отнякъде без да е имало сериозно обсъждане в юридическата гилдия и в обществото, което би трябвало да обслужват.

Като адвокат със значителна практика аз имам някои сериозни съображения по темата. Преди всичко съм убеден, че е дошло време, използвайки възможностите на сегашната нормативна уредба, да внесем малки, но значителни промени в механизма на решаване на делата, определян от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Става дума за промени, които да премахнат възможността за влияние върху решенията на съдебния състав първоначално в гражданското и административното съдопроизводство.

Идеята е да се върви към електронно правосъдие, което да е максимално близо до страните във фазата на събиране на доказателства и максимално отдалечено в решаващата фаза от субектите на процеса. Целта е събирането на доказателства да се извършва от един състав, а решаването на делото от произволно избран друг състав. При този модел на решаване на делата вътрешното убеждение на съда, което е основен принцип съдопроизводството, ще се гради единствено на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Изискване е всички писмени доказателства да са и в електронен формат, както и задължително водене на аудиозапис заедно с протокола в процеса – нещо, което и сега е стандарт в много родни съдилища.

По-конкретно предлагам промените да изглеждат така:

1. След приключване на фазата по събиране на доказателства и даване на ход на процеса по същество, целият предварително дигитализиран доказателствен материал се администрира с разпореждане на съдията към сървъра на съдебната система. След това делото се насочва от специализирана програма, въведена след предварително обществено обсъждане (с отворен код) и изчаква реда си за решаване.

2. Според алгоритъма на програмата всеки подходящ по ранг съдия, независимо от всички останали съдии в страната, може да поиска от системата дело за решаване. Тогава автоматизираната компютърна база данни да активира опцията в системата с примерно наименование : „Предоставяне на следващото по ред дело“ > Enter. Вследствие на това системата му предоставя в дигитален формат (.PDF, .MP3) цялата преписка, съдържаща се в делото, включително всички доказателства по следващото за решаване в нея дело (с три възможни опции: решаване, връщане или отвод), но без възможност същият съдия да се откаже от решаването му, освен на предвидените в ГПК основания - отвод или отмяна на хода по същество ( виж по-долу).

3. Съдията преценява дали да реши делото или да го върне с мотивирано определение за отмяна на хода по същество, ако прецени, че няма достатъчно доказателства, за да постанови решение или междувременно е постъпило основателно искане от страните в тази посока или -отвод на осн. чл. 22 от ГПК.

4.Съдията изготвя решението, като го подписва с електронен подпис и го въвежда в системата.

5. Когато решението е обжалвано и се гледа въззивно от второинстанционен състав, решаването на делото да бъде по същия начин, независио от трима съдии от страната със съответния ранг, като докладчик бъде третия по ред, който може да види и обобщи трите решения едва след като и самият той се произнесъл по въззивната жалба. Сега въззивното (второинстанционно) решение се пише от един съдия и обикновено формално се приподписва от останалите двама, което поставя под съмнение същността на инстанционния контрол.

Възражението за нарушаване на прокараният в нашето право принцип на непосредствеността е неоснователно, защото решаващият казуса съдия има достъп до всички доказателства. От друга страна значителна част от действията на съда се правят в закрито заседание (производства по издаване на определения, разпореждания, обжалвания и пр.)

Формирането на работната заплата на съдиите следва да се определя от броя и фактическата стойност на решените от тях дела.

Какви следва да са резултатите от промяната, според мен?

1. Квалификацията и отговорността на всички участници в процеса ще се повиши драстично.

2. В реално време ще има наличие на обективни данни за качеството на съдебните решения, защото всички те ще бъдат видими за Инспектората към Министерството за правосъдието.

3. Разпределя се логично и равномерно работата между съдиите, като избягва по-високата им натовареност в съдилищата в София, за сметка на останалите райони, създава заинтересованост от количество и качество на свършената работа.

4. Повишаване професионализма на адвокатурата, чиито членове са обикновено процесуалните представители на страните, като мотивацията на субектите на правото да изберат един или друг адвокат, да са неговите знания, а не познанствата му със съответния съдия.

Трябва да отбележа, че инструментариумът, който е заложен, не е прилаган в нито една правна система по света. Но аз лично съм убеден, че с него България ще стане модел на нов тип справедливо и независимо електронно разпределение на дела и честно правораздаване. Смело мога да се отбележа, че това е нов етап в развитието на правото, сравним по значението си с въвеждане на новите правни институти в зората на възникване на писаното право, после в капитализма и реформите в гражданското съдопроизводство в различните епохи. Успоредно с това моделът не се явява в противоречие с нито едно от началата на гражданския процес у нас, в ЕС, а и по света. Още от зараждането му веднага след Освобождението нашите законотворци са търсели модели за безпристрастно решаване на делата. Тогава се е прилагала ротация на съдиите в различни съдебни райони през 2-4 години. Между друготоу, тя е останала в правната система на Македония и до днес.

От този модел ще могат да почерпят опит, а защо и да не го въведат, не само страните от ЕС, но и всички включително и англосаксонските правни системи.

Сигурен съм, че особено внимание трябва да се обърне на възраждането на функциите на Съдебния инспекторат, който трябва да обхване компетентността на множество и високо квалифицирани юристи. Същият трябва да ползва съдии, адвокати и юристконсулти след пенсионирането им,ь или след натрупване на значителен юридически стаж. Тогава, когато тези специалисти имат пред себе си всички данни по всяко едно дело или от дейността на един съдия, те могат да правят мониторинг на дейността на съдилищата и постоянна висококвалифицирана експертиза и атестация по начин, определен в Закона за съдебната власт (ЗСВ) на целия съдийски апарат. Още повече, че повишаването на изискванията за качество в съдопроизводството ще мотивира всички участници в процеса не само към следващо ниво на правни знания, но и на ново по-професионално отношение към тази високоотговорна държавническа дейност.

Ако се обърнем към близкото, а и по-далечното минало ще видим, че Съдебният инспекторат е бил на значително по-завидно ниво от днешното. Понастоящем е друг принципът на назначаване и работа на Инспектората към Министерството на правосъдието.

Интересно е да се знае, че приблизително същият резултат се цели в правната система на САЩ чрез въвеждане на изборност на съдиите и бланкови съдебни документи, като и чрез въведената у нас система за издаване на заповед за изпълнение върху унифицирани бланки. Предлаганият модел надгражда системата и позволява да се развива независимо от изпълнителната и законодателната власт, което ще укрепи доверието на субектите на правото в демократичността и справедливостта и.

Що се отнася до предварителна оценка на въздействието на предлаганите разпоредби, тя трябва да се дада, след като се прецени в практиката. Единствено животът и правоприлагането ще се явят обективния критерии дали аз и моите съмишлениците сред колегите сме на прав път с тази идея. Разбира се, тя няма да се приеме с овации от представителите на удобното статукво. И лобистите в съда винаги ще бъдат против нея, тъй като реализирането й ще сложи край на техния „бизнес“.