Шиндзо Абе: Япония ще накара КНДР да промени своя курс и да се окаже от ракетно-ядрените си програми

От днес грипна епидемия и в Благоевград

Спасителна акция за блокирани в старопланинска хижа близо до връх Шипка

15 пострадали след удар на влак в стена в Австралия

САЩ планират да изпратят допълнително хиляда души в Афганистан

Френският външен министър: Русия не може да реши сама сирийската криза

Близо 65 хиляди души останаха без ток в Канада заради силния вятър

165 машини чистиха снега в София през нощта

Импровизирано взривно устройство избухна в мол в Калифорния, няма пострадали

Лавров: Русофобията на Запада сега е по-лоша, отколкото по време на Студената война

Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Академик Георги Марков пред „Труд“: Борис III е бил човек на реалната политика

Вестник „Труд“ представя третата част на седмичната рубрика „Цар Борис III и спасяването на българските евреи“. В нея публикуваме мненията „за“ и „против“ ролята на монарха през Втората световна война за избавлението на българските евреи. Този своеобразен форум ще даде трибуна на експерти и историци, запознати с темата „Холокост“, които участват задочно и в спор, разразил се през последните години у нас и по света. А именно – отговорен ли е Борис III за депортирането на над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония? Трябва ли страната ни официално да признае за истина твърдението, че е могла да направи повече за изпратените в газовите камери? Или да остане с имиджа на държавата, която е спасила всички свои евреи през Втората световна война?

Днес публикуваме интервю с акад. Георги Марков, директор на Института по история към БАН (1993-2013) и един от най-добрите български историци.

-Академик Марков, трябва ли българската държава да поеме историческа отговорност за депортирането в лагерите на смъртта на над 11 000 евреи от Беломорието и Македония през 1943 година?

-България и цар Борис III нямат вина за случилото се. Тогава т. нар. нови земи, както се казвало на Беломорска Тракия и Вардарска Македония, са под управлението на българска администрация. Но по отношение на евреите Хитлер има желязно правило – те трябва да бъдат унищожени във всяка територия, завзета с германско оръжие. Това е отбелязано на 20 януари 1942 г. в берлинското предградие Ванзее, когато е взето окончателното решение на еврейския въпрос в Европа. Когато видите списъка, в графата срещу Царство България отбелязаната бройка за евреите у нас е 48 000. А другите, от новите земи, се водят за бивши поданици на Югославия и Гърция и подлежат на безусловно унищожение. Точно този списък е силният исторически документ. И заради това цар Борис III дава поданство на всички евреи в Южна Добруджа, но тя е присъединена към България по силата на договора от Крайова, подписан от нас с Румъния на 7 септември 1940 г. Докато Вардарска Македония и Беломорска Тракия са присъединени чрез споразумението между Йоахим фон Рибентроп (външен министър на Третия райх) и граф Галеацо Чано (съветник на Бенито Мусолини). Затова Борис III не може да даде поданство на евреите в новите земи.

 

-Как гледате на позицията на ваши колеги у нас и по света, които твърдят, че по време на Втората световна война България е можела да направи много повече за тези евреи и сега трябва да признае историческа вина?

-За мен тази позиция е неоправдана, защото е проява на максимализъм – или всичко, или нищо. Представете си как цар Борис III би могъл да убеди патологичен антисемит като Адолф Хитлер и да спаси и евреите от новите земи. Тогава щеше да се получи по-скоро нищо. Ако България не се беше присъединила към Тристранния пакт и всъщност бе окупирана, нямаше да ги има тези представители на еврейската общност, които сега призовават за поемане на историческа отговорност.

 

-Ваши колеги, основно от България, открито заявяват, че тези призиви за поемане на вина всъщност са част от мащабна кампания срещу страната ни от западните ни съседи. Съгласен ли сте?

-Западните ни съседи излязоха като победители от Втората световна война. Така че следват завета на Екатерина II Велика – „Победителите не ги съдят“. По този начин излиза, че само победените са извършвали военни престъпления. Тази теза съм оборил в книгата си „Друга история на най-голямата война“. А западните съседи просто не искат да признаят, че България е спасила евреите си. Това е в резултат от продължилата 45 години пропаганда по времето на комунизма. Според нея цар Борис III е водил политика на т. нар. монархофашизъм и е искал да унищожи евреите, но компартията начело с Тодор Живков не му позволила – имаше и книги, и филми на тази тема. А това е просто фалшификация. Трябва да сме наясно, че цар Борис III не е бил антисемит, както и неговият баща цар Фердинанд. Всички банкери на цар Фердинанд във Виена са били евреи. Не може да се говори за никакъв антисемитизъм. Цар Борис III е бил човек на реалната политика, на възможното. Убеждава Хитлер, че евреите у нас са необходими, защото при варианта за втори фронт на Балканите, предложен от Уинстън Чърчил, то у нас трябва да се строят пътища, теснолинейки. И наистина, евреите са изселени, мъжете работят в трудови лагери, но съгласете се, че тези места нямат нищо общо с „Аушвиц“. А някои се опитват да ни убедят, че било едно и също. Да, ставало е дума за по-тежък физически труд, но само така евреите у нас са можели да бъдат спасени.

 

-Тоест призивите към днешните ни официални власти да признаят историческа отговорност са абсолютно безпочвени?

-Да, защото не е имало начин тези хора да бъдат спасени. Вярно е, че българската администрация и полиция помагат за депортацията, но под ръководството на немската армия. Не отричам, че комисар Александър Белев (главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси – б.а.) е подписал с Теодор Данекер (германски пълномощник – б.а.) споразумение за изселването на 11 300 евреи, но този брой е трябвало да бъде допълнен до 20 000 с евреи от старите територии. Тогава се изправят 43 депутати начело с Димитър Пешев, които не позволяват това да стане. Против са още много – Елин Пелин, който е в царската ловна дружинка, журналисти, църквата начело с митрополит Стефан, ВМРО, както и комунистическата партия. Не може да се твърди, че спасяването на евреите от старите предели е станало въпреки волята на Борис III, който е бил начело на монархофашистка диктатура. Това са глупости на Коминтерна.

 

-Целенасочено ли е смесването на история и политика в тази антибългарска кампания?

-Да, и за съжаление това продължава. В продължение на 45 години партията искаше да превърне историята в слуга на политиката. След 1989 г. други политически сили искат да кажат на историците как да пишат какво се е случило. Историята не трябва да се ползва за такива цели – това се прави от силните на деня и трябва да спре. Можем да изразим състраданието си към жертвите в нацисткия лагер „Треблинка“, да изразим съчувствие, да осъдим холокоста – всичко това е правено, но няма как да поемем вина за част от холокоста. Защото направеното от българската държава в онези години е наш капитал пред света. Не бива да позволяваме политиката да се намесва в историческата наука.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. И все пак нашият цар Борис Трети е можел да спаси евреите от новите/македонските/земи.Трябвало е да бъде по-твърд, а не да се опитва да угоди на Хитлер.Фюрерът е бил безкомпромисен,но и нашата полиция от Скопие му е съдействала.Ако това ставаше в наши дни-имам идея.Набутваме в конските вагони всички непоправими престъпници-най-вече крадците или циганите-все едно-и ги пращаме в Холкоста.У нас апаши,за съжаление дал бог

  2. Така нареченият „Академик“ Марков, вероятно Академик е малкото му име, се изживява като голям историк, не знам на какво основание. Той като световен съдник определя кой има вина и кой няма от последна инстанция. Това нещо са го изпитали евреите на гърба си. Не само Фердинанд не е бил антисемит, Мусолини също не е бил антисемит, Франко не е бил антисемит. Въобще фашизмът не проповядва антисемитизъм. Единствено националсоциализмът на работническата партия на Германия и то главно поради психическите отклонения на своя фюрер обявява антисемитизмът като свое символ-верую. Хитлер не може да преживее факта, че Германия обявява пълна капитулация през ПСВ, когато де факто нейните войски са на френска територия. Хитлер не може да обяви немската нация за виновна. Той обявява евреите и изисква от всички свои съюзници същото. Борис като негов най-верен васал създава антиеврейското законодателство, но среща сериозна съпротива в неговото приложение. И това се дължи на факта, че Хитлер започва да губи войната. Ако изходът е друг и българските евреи нямаше да бъдат пощадени. Този парламент заедно с Димитър Пешев гласува като един автиеврейското законодателство, присъединяването на Б-я към оста, а обявяването на война на САЩ е посрещнато от депутатите с Ура и ставане на крака. Този парламент е рожба на Борис – тогава избори не е имало, щото не е имало партии.

  3. Един от големите проблеми на България е интерпретирането на нейната история, като се започне от Аспарух и се стигне до наши дни. Затова титлите, с които се кичат нашите мастити историци са доста съмнителни. Интерпретирането винаги става в посока, все ние да сме прави и все другите да са криви. От една страна България е древна държава, от друга нямаме традиции, като една Норвегия например, която съществува от 1914 година. И всичките историци пеят в един глас. Очевидни факти не се коментират, но затова пък се измислят нови, за да докажат официалната, (сега я наричат политкоректна) теза на бг-историография. Не ми се впуска в примери, но е редното да намерим верния тон на историята, защото по нея много си приличаме на македонците, които събират присмеха на цяла Европа и негодуванието на Гърция.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.