Премиерът: Аз настоях да платим накуп самолетите F-16

Борисов: В огромната си част работата на българските дипломати е успешна

Първото заседание на ВСС премина без номинации за нов главен прокурор

Премиерът сe срещна с Управляващия и главен административен директор на Групата на Световната банка

Кола блъсна пешеходка при маневра в Горна Оряховица

Затиснатото от гума дете е с разкъсан черен дроб Момчето се възстановява след спешна операция в Реанимацията в Търново

Главният прокурор и министри предлагат по-високи санкции за прояви на фашизъм

Спецпрокуратурата влезе в офиси на дружество, доставяло оборудване на Военновъздушните ни сили

Ема Робъртс обожава понички и чипс

Арестуваха 54-годишен столичанин, запалил кола умишлено

Световни имена обучават млади арт таланти

Две незрящи жени пропаднаха в дупка на тротоар във Варна

Премиерът Борисов: Поклон пред смелостта и героичното дело на Васил Левски!

Ген. Константин Попов: Със закупуването на Ф-16 България ще има най-добрия самолет в региона

Десет тела са намерени в анимационното студио в Япония, където избухна пожар

Акад. Леонид Андреевич Илин в едно непубликувано интервю от 1990 година: Черно биле за страх и съвест след аварията в Чернобил

Гласността беше още в зародиш и хората не знаеха истинския лик на трагедията

Необходима е система за обективна информация на населението при евентуална авария, колкото и малка да е тя

Не бихме могли да предскажем, че трагедията ще доведе до такъв тотален психологически стрес сред населението

При съответно желание пророчество за тази страшна катастрофа може да се намери в Светото писание. Ако името Чернобил се изведе от горчивото черно биле пелин, отпада всяко съмнение. В откровението на Йоан третият ангел възвестява падането на звезда: “И името на звездата е Пелин; и трета част от водите станаха пелин; и много от хората умряха от водите, защото водите станаха горчиви.” Апокалипсисът започна!

Това интервю е взето в началото на промените, през 1990-1991 година. По това време Минчо Тунев е кореспондент в Москва. Чувствал се е горд, че е първият чуждестранен журналист, добрал се до акад. Леонид Илин, който е вицепрезидент на Академията на медицинските науки на СССР. В България никой обаче не проявява интерес към текста. Сега, почти 30 години по-късно, го публикуваме в “Труд” със съкращения. Академик Илин днес е на 91 години.

– Леонид Андреевич, при предишния ни разговор завършихме на оптимистична нота – казахте ми, че българите нямат основания да се страхуват за здравето си след аварията в Чернобил…

След аварията

– Ще повторя това, което казах тогава: След Чернобилската авария радиационният фон на Балканите бе по-висок от Западна и Средна Европа. Но! От това съвсем не следват опасения за здравето на хората, живеещи в този регион. През 1987 година във всички европейски страни бяха направени изследвания от независими специалисти по най-съвременните съществуващи методи и данните от тези изследвания никога не са били секретни. Те бяха публикувани от ООН на всички достъпни езици. Уважавам показаните ми от вас вестници, но България никъде не е на първо място. (Тук акад. Илин показва на автора документ за посещение на експерти от Световната здравна организация в СССР през юни 1989 година). Изводите от доклада са изненадващи. Експертите смятат, че именно дозовите предели, а не равнището на замърсяване на местността с радиоактивни вещества са съответните лимити. Експертите са заели гледна точка, че ако ги помолят да определят равнището на пожизнена доза, биха избрали значения в диапазона два-три пъти по-високи от 35 бера. Освен това учените, които са недостатъчно компетентни в радиационните ефекти, отнасят някои отклонения към резултатите от радиационното въздействие. Тези изменения не могат да бъдат предизвикани от радиационно въздействие, особено когато е неизвестно съществуващото спонтанно равнище, и много от тях се обясняват с психологически фактори и стресове. Съотнасянето на тези ефекти с действието на радиацията не само увеличават психологическия натиск върху населението, но предизвикват допълнителен стрес и създават съответни проблеми за здравето, но също намаляват доверието на специалистите в областта на радиационната безопасност…”

– Акад. Илин, какво изпитахте след като научихте за аварията в Чернобил?
– Аз и моите колеги узнахме за аварията още сутринта на 26-и април 1986 г., този страшен ден, който преобърна психологията и стана важен фактор въобще в развитието на човечеството. Тогава гласността беше още в зародиш и хората не знаеха истинския лик на трагедията. При нас в института посрещнахме първите 115 души и това бяха хора, които вече бяха убити, но не знаеха това и очакваха помощ. По състоянието им можех да разбера какви са мащабите на катастрофата и това беше моето първо потресение. След това летях с хеликоптер над разрушения реактор и за първи път в живота си надникнах в гърлото на вулкана, видях заревото и оголената светая светих на реактора – активната зона, която беше като догаряща камина. Ние, специалистите прекрасно разбирахме какво изхвърля този огън. Това беше другото потресение, защото беше ясно, че последствията могат да бъдат катастрофални. Усещането за обреченост при такива катастрофи ме наведе на мисълта, че са необходими неимоверни усилия.

– Вие казахте, че в първия ден сте получили този минимум информация, който според тогавашните мерки за гласност е бил възможен. Как оценявате досегашната система за засекретяване, касаеща радиацията и радиоактивността и какво е положението сега?

Днес туристи посещават централата

– В началото ние нямахме достатъчно данни, за да очертаем мащабите на катастрофата. Първо, защото местното началство не разполагаше с информация, то си представяше сериозността на станалото в по-малки размери (и се опитваше така да го представя). Работеше старата система не само на безотговорност, но и страх да се взимат решения. Що се отнася до секретността – нас ни обвиняват, че медицината не разполага и не предоставя информация. Дълги години съществуваше установена не от нас, от учените, система на секретност. И тъй като държавата ни е тоталитарна, никой нямаше право да приема решения и да излиза извън установените регламенти. Да се говори, че медиците са установили секретността, е меко казано, некоректно. Въпросите, касаещи Чернобил, не трябва да имат никакви секрети в рамките на свързаните със защитата на хората проблеми. Да се засекретяват такива данни е напълно безсмислено, защото те могат да бъдат ретроспективно възстановени на базата на спътниковите измервания, оценката на ретроспективните дозови натоварвания на населението. Науката е единна и никакви чудеса няма. Но има редица проблеми, които трябва да се обсъждат спокойно, тъй като в целия свят съществуват регламенти. Едно обстоятелство е пряко свързано с това, което ме запитахте. Огромна е вината на учените, работещи в тази област, че всичко, свързано с атомната енергетика, особено с атомната промишленост, бе оградено със система от страшни табу. Дълги години нашите средства за масова информация надигаха вой, че в Америка се провеждат учения с микроевакуации. А там хората се готвеха не за война, а за защита на населението. На Запад, даже и в Япония, хората се отнасят с по-голямо разбиране към ядрените програми на своите страни. Те повече вярват на своите учени, технолози, които имат възможност да разкажат за технологиите, които развиват.

– Леонид Андреевич, в последно време много журналисти и обществени дейци, особено в Белорусия, нападат медицината. Защо стана така, след като медиците не са виновни за катастрофата в Чернобил?
– Ролята на медицината в тази ситуация се нуждае вбъдеще от обективно описание. Мога съвършено еднозначно да кажа, че в голямото си болшинство медиците, лекарите направиха всичко, зависещо от тях. Но ситуацията трябва да се отдели от контекста на събитията, възникнали не от днес. Те бяха запрограмирани в социалната ни система за многото години от нейното съществуване. Сега е леко да се критикува, че това или онова не е било както трябва. Но това беше огромен труд, когато трябваше да се измерят стотици хиляди хора, да се получи обективна информация за тях и да се дадат точни прогнози. Възникваха чисто технически проблеми, нерешими при нашата бедност. Но мисля си, подобна щеше да е ситуацията и на Запад. Просто там техническото осигуряване щеше да е по-добро.Учените и специалистите, разбиращи нашата сложна специфика, са единици. Когато на този фон възниква недобросъвестна информация, у хората настъпва огромна негативна реакция. Първите ни оценки бяха потвърдени от практиката и от много крупни западни учени. Ние знаехме, че главен фактор за безпокойство е възможното поражение на щитовидната жлеза на децата. Такива деца у нас са около милион и половина. Но имахме ли право да обявим, че всички те ще заболеят от рак? Дадохме точни рекомендации какво трябва да се прави, но много не бяха изпълнени от местните ръководства. А после започнаха да ни обвиняват. Задачата ни беше да осигурим обективна информация по факторите на радиационното въздействие. Но ние никога не бихме могли да предскажем, че трагедията ще доведе до такъв тотален психологически стрес сред населението, започвайки от журналистите и свършвайки с ръководителите на републиките.

– Един непрофесионален от ваша гледна точка въпрос. Все пак – какво донесе Чернобилската трагедия на света?
– Сериозен въпрос. От всички катаклизми в човешката история, а тя е пет и половина хилядолетия, Чернобилската трагедия изигра съвършено удивителна роля, за да разбере човечеството реалната опасност от възможно унищожение. Чернобил даде възможност за нова оценка на въздействащите фактори върху човешката популация. Ние сега разполагаме с материали за фундаментални изследвания и те трябва да станат общочовешко достояние. Години наред японците чрез своя горчив опит се занимават с биологическото въздействие. Доказано е, че за изминалите 45 години там не са забелязани генетически изменения. Чернобил беше допълнителна провокация за консолидиране на учените…

– Естествено е моят интерес да се концентрира в малкия регион, наречен България…
– Не за да ви успокоявам, защото наистина е така, ще кажа, че тази трагедия, слава Богу, отмина България. А що се отнася до оценката на по-далечните резултати, например спонтанно увеличаване на заболяванията от рак, според западни колеги такава възможност е една хилядна от процента. Статистическата възможност за повишаване на изражданията също е нищожна, а що се отнася до генетическите последствия, вече ви казах, че в Япония няма нито един такъв случай. Много малко хора знаят, например, че японските хибакуши (хората, влезли официално в регистъра на пострадалите в Хирошима и Нагасаки) сега живеят 2,2 години по-дълго от другите японци. Разбира се, това не е резултат от радиацията, а от доброто здравно обслужване и другите грижи.

– Според черния хумор при атомен взрив намяташ бял чаршаф и… бавно към гробищата. За да няма паника. Наистина, невежи сме в тази област, какво трябва непременно да се знае?
– Светът се отърсва от опасността от ядрен конфликт. Но катастрофите не са изключени. Преди всичко е необходима система за обективна информация на населението при евентуална авария, колкото и малка да е тя. При възникване на такава ситуация първото изискване е херметизация на помещението, приемане на таблетки калциев йодит и въздържане от местни продукти. Това най-накратко. В цял свят се разисква дали таблетките да бъдат раздавани предварително на живеещите около атомните централи. Изводът е, че това може да предизвика колосален психологически стрес. Както и неточната информация – била тя преди или след евентуалната авария…

Нашият гост
Леонид Андреевич Илин е академик, вице-президент е на Академията на медицинските науки на СССР, директор на Института по биофизика на АН на СССР. Завършва медицина и през 1955 година като военен лекар в Черноморския флот оглавява лаборатория за радиационна хигиена, а от 1968 година е директор на Института по биофизика. Бил е представител на СССР в Научния комитет по действие на атомната радиация при ООН. Един от водещите специалисти по защита на човешкия организъм от ядрените излъчвания, изобретател и автор на редица препарати, които се използват за лечение на хората след Чернобилската авария през 1986 година.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.