АПИ: Не поддържаме монопол на нито един национален доставчик на услуги

Условна присъда за убит пийнал пешеходец

Половината българи не харесват демокрацията

Втори бронз за Бонева

Съдят мъж за четири средни телесни повреди, причинени с пиратки

За да отслабнете след 50-годишна възраст, намалете порциите Здравословните храни не винаги водят до загуба на килограми

Община Търговище с награда за социална отговорност

Вход свободен в бургаския авиомузей

Самолет на израелските авиолинии кацна аварийно на Летище София

Шефът на строителния контрол в Столична община подаде оставка

ЦИК: Увеличаването на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до повече грешки в протоколите и може да повлияе на резултата

56-годишен мъж е открит мъртъв в дома си в Пловдив, има следи от насилие

Увеличиха с 1 година наказанието на шофьора, прегазил балетист

МОК извади бокса от програмата на Олимпиадата Международният олимпийски комитет отне лиценза на АИБА

Охранител открадна близо 5 млн. евро от банка в Турция

Акад. Румен Ралчев, Велик Приор на Ордена на тамплиерите в България, пред „Труд“: Не сме тайно общество, а гражданска организация Рицарските ценности са актуални и днес

Българският Орден на тамплиерите миналата година чества 10 години Велик приорат България. А годишнината съвпадна и с 900 години от създаването на Ордена на тамплиерите. Във връзка с годишината, миналата седмица рицари поставиха голяма камбана в столичния парк Камбаните. Със специална церемония тя бе поставена от Великият Приор на Велик Приорат България на Ордена на Рицарите Тамплиери о.р. ген. акад. Румен Ралчев и от членове на Ордена. Срещаме се с акад. Ралчев сред звъна на камбаната, за да разкаже повече за Ордена, на когото е посветена тя.

– Акад. Ралчев, Велик Приорат България изработи и постави голяма камбана по случай отбелязването на 900-годишнината от основаването на Ордена. Разкажете повече за това събитие, както и за останалите инициативи за отбелязване на годишнината.
– През 2018 година по целия свят Орденът на тамплиерите честваше 900-годишнината от основаването си. Различните Велики Приорати намериха многообразие във формите, с които да засвидетелстват тази дата. Ние направихме няколко скулптури, основно това което направихме, е свързано с надписи върху гранитни плочи, които бяха поставени на оживени места във Варна, Бургас, Пазарджик, Кърджали, Пловдив. Една от формите, която организирахме, е и създаването на тази камбана. Поради технологични и други причини, малко по-късно издействахме място и я поставихме на мястото, където идват много хора и се отбелязват различни кръгли годишнини. Считам че 900-годишнината на една международна организация е много важна. Още повече, че тук има камбана и на „Ротари“, на „Зонта“ и на други организации. По този начин и попълваме празните места в комплекса. За нас е много важен този елемент със създаването на тази камбана, тъй като тя е и като църковен елемент и като елемент от тази композиция ще напомня на нас и на тези след нас за хората, които са създали така наречените рицарски правила и рицарския начин на държание.

– Актуални ли са рицарските правила и ценности и днес?
– Преди около 900 години Рамон Лул е създал Седемте рицарски добродетели в „Книга за Рицарския орден“. Много е интересно, че и в днешния ден, когато те се четат, звучат абсолютно не като анахронизъм. Преминавайки през поколенията и във времето, те остават безсмъртни именно, защото са онова, което държи човешкото същество и го отличава от другите, които се спускат по течението. Сред тези ценности са честност, себеотрицание, преданост, взаимопомощ и други морални ценности. Считам, че те са неостаряващи и е съвсем нормално за нас като Орден на Рицарите Тамплиери да сме ориентирали всичките ни програми към възпитаването им у подрастващото поколение.

– В тази връзка, от години провеждате много интересни детски конкурси.
– На първи юни в „Двореца на децата“ показахме повече от 200 рисунки, номинирани за награди и подбрани от почти 10 000 рисунки в нашата страна. Конкурсът „Рицарят в мен“ тази година за първи път прерасна от национален в международен. В него участваха деца от България, Русия, Украйна, Сърбия, Австрия и Република Северна Македония. Този голям проект е инспириран от Велик Приорат България. Ние неслучайно сме най-големият Велик Приорат в Европа и най-иновативният. Показваме на дело как могат братя от различни държави да мотивират подрастващото поколение да рисува не рицари и хубавици с дълги коси, които ги пускат от крепостта, а спасяване на деца от пожар, превеждане на болен или възрастен човек през улицата, изваждане от водата на давещо се кученце, предотвратяване на насилие върху малко дете и т.н.

– Така изглеждат и това ли правят всъщност днешните рицари?
– Да. С тези конкурси провокираме мисленето на подрастващото поколение.

– Какви са наградите от детските конкурси на Приората и какви задачи поставят пред децата?
– В България правим две състезания. Едното е конкурсът за детска рисунка „Рицарят в мен“, който до тази година беше национален, но вече стана и международен. В това състезание могат да участват ученици от 1-ви до 8-ми клас. Те рисуват по зададената тема, която е „Рицарят в мен“. С картината си всеки от тях трябва да покаже какъв иска да бъде, как иска да се проявява и как вижда рицарството в себе си. Като награди даваме стипендии. До тази година те бяха пет, сега станаха осем поради това, че има първи награди и за чуждестранните участници. Конкурсът е припознат и от Министерството на образованието и науката и фигурира в неговия годишен календар. По същия начин е припознат и включен в календара националния литературен конкурс „Рицарска постъпка“, където децата се състезават с есета, разкази и стихотворения. Той се провежда само за България и в него участват около 500 деца. Това състезание се случва малко по-трудно от конкурса за детска рисунка, защото в него участват по-големите ученици от 8-и до 12-и клас. Интересното, обаче е, че сред творбите има изключително добри попадения. Даваме една първа награда за разказ и една първа награда за стихотворение.

– Има ли някоя от всички тези детски рисунки и литературни творби, която Ви е направила особено впечатление?
– Особено впечатление ми направи едно стихотворение от конкурса, което за жалост не знам наизуст. То спечели първо място и е изключително зряло. Стихотворението ще бъде публикувано във вестник „Учителско дело“. И разказът, който е победител в конкурса, ще бъде публикуван там. Направиха ми впечатление и няколко рисунки, показващи изключителна зрялост у децата. Едната изобразява човек в бойно снаряжение, който държи като ктитор и пази малка църква в ръцете си. В тази картина има много символика. Има и други подобни рисунки, изпълнени със символи и когато ги гледа човек, осъзнава, че те не се плъзгат отгоре по проблематиката, а трябва да се замисли и да открие още много детайли. Това показва една зрялост на децата, които участват в конкурса.

– Орденът на Рицарите Тамплиери на Йерусалим навърши 900 години. Какво предстои в многовековното му развитие?
– Най-важното е, че ние взехме решение в град Томар в Португалия, който е старата тамплиерска столица, да създадем музей. В разговори сме с кметството на града и преговорите са много напреднали. Музеят е вече във фаза на проектиране и се очаква преустройство на една от съществуващите сгради. Това е един древен град, в който е най-добре запазената тамплиерска крепост и най-добре запазената тамплиерска църква. Градът е изтъкан от тамплиерство – дори паветата по улиците са подредени така, че да има тамплиерски кръстове по тях. На къщите хората са нарисували тамплиерски символи. Те просто живеят с тамплиерството, защото града е бил тамплиерската столица след разбиването на Ордена, след 1307 година при оттеглянето на голяма част те отиват в Томар. Мисля, че създаването на музей там е изключителен проект, в който участват всички Велики Приорати. Има естествено по него да се извърви дълъг път, но началото е сложено.

– Какво е най-важното нещо, постигнато от Велик Приорат България?
– Тази година ще отпразнуваме единадесет години като Велик Приорат България и петнадесет години от започването на работа за тамплиетството в България. Най-важното е това, че за един кратък срок, още преди четири години, ние станахме най-големия Велик Приорат в Европа. Това ни задължава да бъдем инициативни. Признаха ни за най-иновативния Велик Приорат, тъй като имаме повече от петнадесет големи мероприятия годишно. Те са свързани с различни научни или духовни конференции, празнуване на отделни дати, два конвента и много други. Ние създадохме наша църква – църквата „Свети Йоан Кръстител“. Той е покровителят на Тамплиерите. Имаме и изложбена зала. Орденът създаде и читалища, които работят. Държавата издаде три марки по наше искане. Монетният двор е издал три комплекта монети медали за отделни кръгли годишнини на Ордена, включително и за 900-годишнината му. Имаме безкрайно много инициативи, които е трудно да се опишат. Аз мисля, че едно от последните ни най-важни достижения е издаването на нашата книга „Алманах“, който описва в чест на 900-годишнината на Ордена именно тези наши десет години като Велик Приорат България.

– Как е създаден Велик Приорат България?
– В Националната библиотека дарихме повече от 40 книги. Те се раздават на всички областни библиотеки и кореспондентски библиотеки по света. Тези книга влиза и в библиотеката на Организацията на обединените нации. Тази книга описва точно как е станало възникването. Съществуването u показва, че ние сме отворени към обществото и не сме никакво тайно общество, а работим като една гражданска организация. Всеки който се интересува, може да си купи една такава книга и да се запознае в детайли точно какво сме правили. В нея са описани дейности на 29 Командерии. А относно възникването на Велик Приорат България можем да кажем, че в началото в страната бяха създадени два Приората – единият от тях под менторството на Велик Приорат Сърбия, а другият под опеката на Велик Приорат Италия. Интересното е, че от двата Приората направихме един. Това е един от редките случаи, в които две неща се обединяват в едно. Защото е много по-лесно едно нещо да бъде разделено на две, отколкото обединено.

– Какво ви обедини?
– Именно философията на тамплиерството и желанието на всички братя. Не е без значение и желанието на ръководството на Ордена в България да се създаде една единна структура, която да работи както трябва. В това си желание те се оказаха абсолютно прави, както и ние в нашите предвиждания, че само „Съединението прави силата“, което е написано на сградата на Народното събрание.

– Кои Велики Приорати в чужбина са създадени от Велик Приорат България?
– Ментори сме на Великите Приорати в Украйна и в Русия. В момента напредваме в работата си в Република Северна Македония и скоро там ще бъде основан Велик Приорат.

Нашият гост
О.р. ген. акад. Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”, полицейската школа, УНСС, доктор по философия в Peninsula university, САЩ, с професорско звание. Академик. Служил е в УБО и НСО. През 2017 година е преизбран за Велик приор на рицарите – тамплиери у нас.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. този клоун какво само се кичи и показва. самовлюбен в себе си господин никой.

  2. Да, клоун. Май не му се е отразила добре предишната служба.

  3. доказан идиот! цял живот тежки комплекси

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.