Дългогодишният лауреат на хипотетичната награда за тиранични режими „Златната брадва на Пиночет”, Северна Корея, поздрави с тържествен салют САЩ за националния им празник, 4 юли, с изпитание на междуконтинентална балистична ракета с обхват именно континенталната част на Северна Америка. При това успешно.

Вярно, засега на теория само до всяка точка на Аляска, но са хванали посоката. За 39-минутен полет ракетата „Хуасонг 14“ („огнена звезда” или „метеор”, да не се бърка с едноименния концентрационен лагер за политически дисиденти северно от Пхенян) е достигнала височина от 2 800 метра, прелитайки 933 километра, преди да падне в териториалните водите на Япония. Обсегът на тази ракета се изчислява на около 6,7 хил. километра Не е носела боен заряд и не е била насочена срещу мишена. Експерти посочват, че с подобни показатели Северна Корея официално се превръща от регионална в глобална ядрена заплаха.

Несъмнено за мнозина у нас Източна Азия, Ориентът на Ориента, е прекалено далеч като географско понятие, за да представлява масов интерес, освен когато напомнят за нея по новините. Фактите обаче говорят, че регионът има огромно икономическо значение за цялата планета – и за развития и за развиващия се свят. Всеки по-сериозен военен конфликт там ще се отрази сериозно не само на глобалната икономика, но и цялостно на развитието на човечеството, заради възможността бързо да ескалира до световен. И това не е излишно драматизиране. Вярно, по-профанското обяснение е, че за неопределено време няма да има кой да се занимава да обновява софтуера или моделите на „смартфона” ви, „умния” ви телевизор, бордовия компютър на и/или автомобила ви и тн., ако са южнокорейско или японско производство. А всеки има, ако не в джоба си в момента, най-малкото у дома си, поне един артикул, измислен и сглобен „на другия край на света” от компания от тези две държави.

И да се върнем на сегашната ситуация в Източна Азия, и защо успешното изпитание на „Хуасонг 14” рязко тласка региона към видимо вече необратим въоръжен конфликт. Несъмнено САЩ няма да оставят провокацията на Пхенян без отговор. Който дори и да е само вербален на първо време, ще е свързан рано или късно с демонстрация на сила. Може би само парадно – с още един американски самолетоносач край Корейския полуостров (първия вече пристигна) или изненадващо съвместно учение с южнокорейската и/или японската армии. С новата ракета в джоба обаче, подобен ход като едното нищо може да „запали чивията“ на невротичния Ким и да се стигне до апокалиптичния сценарий, който всеки иска да избегне – война на Запада със Северна Корея. Която на теория не е спирала, откакто е започнала през 1950 г. Конфликтът се замразява през 1953 г. с „временно примирие“ между Южна Корея (САЩ и западните държави), от едната страна и Северна Корея (СССР и Китай) от другата. което продължава и до днес. А по правилата на войната единият съперник не е длъжен да информира предварително другия, че слага край на примирието. Въпрос на достойнство. Или ако искате на липсата на такова.

Така или иначе технологичните лидери на човечеството последните десетилетия Южна Корея и Япония са най-изложени на заплахата от Пхенян и като близки американски съюзници са най-вероятните мишени за превантивен или ответен удар с конвенционално или дори ядрено оръжие от страна на Севера. Кой ще стреля първи така или иначе има значение само за историята.

Военни наблюдатели коментират от години, че основната част от съоръженията на севернокорейската армия са вкопани толкова дълбоко в земята, в бункери и цели комплекси, че няма толкова силна „първа вълна“ конвенционални бомбардировки, която да може да осакати Пхенян така, че да не може да отговори подобаващо. И гневът на Северна Корея ще се изсипе първо върху събратята им от Юга, ако не решат и, с едно напрягане на силите, да ударят западните брегове на Япония – Осака, Киото или Хирошима. Балистичните ракети с малък и среден обсег на поражение (до 1 500 км), с които Пхенян разполага от години са не само изправни, но според наблюдатели са вероятно стотици, ако не и повече на брой. Заедно с подобаващо количество пускови установки. Или поне толкова, колкото предполагат официално в Сеул и Вашингтон. Сценарият разбира се предвижда с подобна размяна на удари да се избегне нуждата от пресичане на демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея от хора и сухопътна техника. Военновъздушните сили на Южна Корея и новата зенитна ракетна система (подобна на израелската „Железен купол”), която Пентагонът щедро предостави на Сеул преди няколко месеца ще са чукът и наковалнята, които ще трябва да вкарат в правия път Пхенян.

Паралелно на всичко това обаче в играта ще се намесят и „старите покровители“ на Северна Корея, Китай и сегашна Русия, които имат сериозни интереси и претенции за влияние в Източна Азия. Всеки въоръжен конфликт с Пхенян без тяхното одобрение ще има наистина непредсказуеми последствия и несъмнено дипломатическите совалки вече са започнали с пълна пара.

Така или иначе стигнахме твърде далеч в прогнозата. Факторите които движат и ще движат механизмите на международните отношения около въпроса за Северна Корея са твърде многобройни, комплексни и непостоянни, за да можем да обхванем и предвидим всички. Най-общо казано, стискайте палци да не започне и там война.

Тези невероятни съвпадения

Несъмнено случайно, но в един и същи ден – 4 юли, американския национален празник, не само Северна Корея проведе успешно изпитание на междуконтинентална балистична ракета, но и президентите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин имаха официални разговори в Кремъл. Официалното им изявление след срещата не засягаше по никакъв начин Северна Корея. А както се досещате нямаше и кой да ги пита. Но пък стана ясно, че първата среща на Владимир Путин с Доналд Тръмп ще е в рамките на форума на Г-20 в Хамбург тази седмица. Всичко е в график.