Предстоят нови стрес тестове заради чакалнята за еврозоната

Банковата система остава стабилна и с достатъчна ликвидност

Необслужваните кредити остават проблем

Българската народна банка наскоро оповести официално данните за състоянието на банковата система до края на месец юни. Това е повод за кратък преглед на тенденциите за първите шест месеца на 2018 г. в сравнение с периода година по-рано. Резултатите показват, че банковата система е стабилна, разполага с достатъчна ликвидност и отговаря на изискванията за капиталова адекватност.

Общо състояние

Една от важните промени е включването в данните за последното тримесечие на допълнителен участник на пазара, който досега е оперирал като небанкова финансова институция, но вече е в списъка на банките. Една от банките с чуждестранен капитал по този начин запазва отделени потребителското от корпоративното си кредитиране в две юридически лица. Практиката на отделянето вече се прилага и от друга голяма банка, но дружеството ? за потребителско кредитиране няма статут на банка.

Активите на системата достигат 100,1 млрд. лв., като се повишават със 7,7% на годишна база спрямо юни 2017 г., което означава увеличение със 7,1 млрд. лв. Основен принос за това имат брутните кредити и аванси, чиито размер се повишава с 6,5 млрд. лв. и достига 84,7 млрд. лв., а темпът им на растеж е 8,3%. Така в номинално изражение кредитната активност изпреварва тази на икономиката като цяло.

Най-съществен принос за това имат експозициите към кредитни институции, които се увеличават с 3,37 млрд. лв. и достигат 12,36 млрд. лв. По този начин всеки 1 от 7 лева кредити е за кредитни институции. Най-голям дял (два от всеки пет лева) запазват кредитите за нефинансови предприятия. Те са в размер 34,2 млрд. лв., но техният растеж е едва 3,7% на годишна база. Кредитите за домакинствата се запазват около една четвърт от всички, като достигат 21,3 млрд. лв., а темпът на растеж е 9,5%. При това 2/3 от общото нарастване на кредитите за домакинствата представлява нарастването на жилищните ипотечни кредити (1,2 млрд. лв.), като те достигат 10,2 млрд. лв. Това е добра новина за дейностите строителство и операции с недвижими имоти.

Въпреки увеличаването на бизнес кредитите техният темп на растеж е недостатъчен, като се отчете и динамиката на чуждестранните инвестиции, за да финансира по-висока инвестиционна активност, която да допринесе за ускоряване на икономиката на страната. От друга страна търсенето на кредити трябва да е свързано с печеливши инвестиционни проекти. Ако достатъчно такива не се предлагат за финансиране от корпоративния сектор, тогава няма как банките да увеличават кредитната си активност, без да застрашат съществено качеството на портфейлите си.

Доверието в банковата система се запазва високо. Въпреки исторически ниските лихвени проценти, които все повече се доближават до нулевата граница, депозитите се увеличават с 6,9 млрд. лв. на годишна база, като достигат 86,1 млрд. лв. Те са основният фактор и за нарастването на пасивите на системата, които вече са в размер 88,1 млрд. лв. (нарастване със 7,05 млрд. лв.), а темпът на растеж на годишна база е 8,7%, колкото и на депозитите. Макар и минимално собственият капитал също се увеличава (с 0,6%) и достига 12,05 млрд. лв.

Най-популярната алтернатива на депозитите остават недвижимите имоти. Покупката им с инвестиционна цел обаче е свързана с наличието на по-голям размер спестявания, по-високи транзакционни разходи и по-ниска ликвидност. Това обаче се възнаграждава понастоящем с по-висока доходност, която произтича от повишаването на цените и възможностите за доходи от отдаване под наем. Непостоянното представяне и рискът от загуби при пазарно търгуваните инструменти също не позволяват фондовата борса да бъде реален конкурент на банковите влогове.

Необслужвани кредити

Един от основните проблеми на банковата система продължават да бъдат необслужваните кредити. В сравнение с периода януари-юни 2017 г. те се понижават с 1,76 млрд. лв. и достигат 7,7 млрд. лв. Най-голям принос за това имат необслужваните кредити за нефинансовите предприятия, които намаляват с 1,3 млрд. лв., докато при тези за домакинствата понижението е с 0,47 млрд. лв. Въпреки това относителният дял на необслужваните спрямо общия размер на кредитите за нефинансовите предприятия остава висок – 16,2%, при кредитите за домакинствата това съотношение е 9,8%, а общо за всички кредити е 9,1%. Така по този показател банковата система изостава от средните стойности за Европейския съюз.

Ситуацията спрямо предходното тримесечие обаче показва, че в абсолютно изражение размерът на необслужваните кредити се запазва почти непроменен (понижение с едва 13 млн. лв.). Тоест в рамките на периода април-юни банките не са успели да подобрят качеството на портфейлите си. Това е важно за тях, тъй като през следващите дванадесет месеца те би трябвало да бъдат подложени отново на преглед на качеството на активите си и на стрес тестове. Те ще бъдат проведени от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) във връзка с изискването за присъединяване на България към банковия съюз заедно с евентуалното участие във Валутно-курсовия механизъм II на лева.

Преди последното тримесечие банковата система беше активна в това отношение, като бяха предприети продажби на част от портфейлите с по-ниско качество, а други бяха отписани за сметка на начислените провизии. Вероятно този процес ще продължи през следващите месеци, тъй като всъщност участието в банковия съюз не влизаше в първоначалните намерения на българското правителство и е възможно да е било изненада за част от банковите мениджъри, които не са очаквали това условие да бъде прието.

Приходи и разходи

Основният източник на приходи за универсалните банки, каквито са действащите в България, са лихвите от отпуснатите кредити. За първите шест месеца на 2018 г. те са в размер на почти 1,5 млрд. лв., като се понижават с 2,6% на годишна база. Така банките реализират приходи от лихви, които са по-ниски с 39,4 млн. лв. спрямо предходната година. Разходите за лихви обаче се понижават с 47 млн. лв. и са в размер на 150,1 млн. лв. Така банковата система успява текущо да се възползва от предизвикателството, свързано с ниското ниво на лихвените проценти.

Съществен принос за подобряването на финансовия резултат за банковата система през 2018 г. имат приходите от дивиденти. Те достигат 149,8 млн. лв. и се увеличават със 127,7 млн. лв. спрямо съответния период на 2017 г. Освен това чувствително се подобрява резултатът от управлението на финансови активи и пасиви, държани за търгуване – нарастване с 240 млн. лв., което обаче се компенсира от загубите от курсови разлики от 239,9 млн. лв. Таксите и комисионите също имат принос за по-добрия резултат, като приходите от тях се увеличават с 44 млн., докато разходите нарастват с 14,5 млн. лв. По този начин нетният оперативен приход през 2018 г. достига почти 2 млрд. лв. при 1,85 млрд. лв. през 2017 г., т.е. той се увеличава със 144,7 млн. лв.

Нарастването на административните разходи на банките е движено от повишаването на заплатите на служителите в резултат от динамиката на трудовия пазар. Така тези разходи се повишават с 5,1% на годишна база и достигат 827,1 млн. лв., докато разходите за персонал се увеличават с 6,3%. Показателят административни разходи на 1 лв. приходи се подобрява с 1,1 процентни пункта, като достига 41,4%.

Нетната печалба на банковата система е 801 млн. лв., като нарастването е със 140,6 млн. лв. на годишна база. Това допринася за подобряване на рентабилността. Възвръщаемостта на активите на годишна база е 1,6%, а възвръщаемостта на собствения капитал – 13,3% при съответно 1,42% и 11,03% година по-рано. Предвид продължаващия процес на сливания, който допринася както за подобряване на ефективността, така и за по-нататъшна концентрация на този пазар, повишаването на печалбите не е изненадващо.

Индивидуално представяне

Представянето на отделните банки също заслужава внимание. Въпреки спада на активите си Уникредит Булбанк АД запазва лидерството си по този показател (18,6 млрд. лв.) и се изкачва на първо място по размер на нетния оперативен доход (437,3 млн. лв.) и нетната печалба (237,9 млн. лв.), като изпреварва Банка ДСК ЕАД. Принос за тези позитивни резултати има и ниският дял на административните разходи – те са 25,2% спрямо оперативните доходи, което отрежда на банката първо място и по този показател. Освен това банката е с най-висока възвръщаемост на активите (2,55% на годишна база) и на собствения капитал (17,88%).

Първа инвестиционна банка АД запазва предимството си спрямо трите най-големи според размера на активите банки по показателя приходи от лихви на 1 лев отпуснати кредити (4,23% на годишна база), което е признак за ефективно управление на инвестициите. ПИБ обаче губи лидерството си по този показател от Юробанк България АД (4,29%). При показателя разходи за лихви на 1 лев получени депозити, индикатор за цената на привлечения ресурс, на първо място се нарежда Обединена българска банка АД (0,17% на годишна база).

Изводи

Според наличните данни състоянието на банковата система е стабилно. Предвид действията на българското правителство за кандидатстване в банковия съюз, подкрепени и от централната банка, предстоящите преглед на качеството на активите и стрес тестове не би трябвало да покажат съществена разлика спрямо текущите данни. Предстоящите месеци обаче трябва да бъдат използвани за адресиране на проблемите с необслужваните кредити и отчитането на вътрешни и експозиции към свързани лица със съвместните усилия на банките и надзорния орган.