107 хил. кв. м нови офиси са завършени до средата на 2019 г.

Полицаи и пожарникари обучават деца в забавачка

Изложба на канарчета в Бургас

Министър Петков: Процентът 6,7 за осъвременяване на пенсиите от първи юли догодина не е окончателен

По-висока смъртност сред мъжете в Шуменско Спад на починалите деца до 1 г.

Руската лотария пази 3 милиарда рубли непотърсени печлби

Тристайните апартаменти в София са най-търсени Финансират до 90% от стойността

Криско с коментар за нахалните фенове Изпълнителя не е експонат, написа рапърът

Туск: ЕС никога няма да пожелае раздяла с Великобритания без споразумение

Ердоган: Путин подкрепя позицията на Турция за премахването на заплахата от терор по границата

Д-р Неделчо Тотев, председател на НСОБ: Неизплащането на надлимитната дейност ще задълбочи неимоверно кризата в болниците

Премиерът Борисов: Започнаха да се връщат висококвалифицирани кадри от чужбина (ВИДЕО)

10 души са задържани за незаконна сеч при акцията във Велико Търново

Шест години затвор за мъж, застрелял клошар в Търново Мартин Гроздев може да обжалва присъдата в Апелативния съд

Актуализират бюджета поне още веднъж до края на годината Покупката на самолетите е актив с дълготрайна употреба, но на практика това не е инвестиция

Новите емисии държавен дълг са с ниска цена на финансиране

Публикуването на данните за изпълнението на консолидираната фискална програма през първата половина на годината е добър повод за кратък преглед на състоянието на публичните финанси.

Актуализациите на закона

Бюджетът представлява план за приходите, разходите, държавния дълг и финансирането му през годината. При всеки план е нещо обичайно да се наблюдават отклонения между първоначално заложените стойности и действителното изпълнение. Големи несъответствия биха могли да се получат през всяка година, но по принцип те са по-вероятни, когато има обръщане на посоката на развитие на икономиката – от растеж към спад или обратното, при рязък вътрешен или външен шок и т.н. Липсата на подобни събития или ясно проявени процеси до момента през годината обаче не предполага извършването на актуализация на държавния бюджет, докато вече се случиха две, а до края на годината вероятно ще се наложи поне още една.

Поводът за първата актуализация бяха промените във финансирането на политическите партии и необходимостта от връщане в държавния бюджет на надплатеното към партиите. Тази корекция трябваше да бъде направена, но все пак не се налагаше в спешен порядък. По същото време се обсъжда покупката на изтребители за военно-въздушните сили на България, като е ясно, че тя трябва да приключи сравнително бързо. В крайна сметка и за двете събития беше предприета актуализация на бюджета.

През последните години се превърна в традиция в края годината, обикновено с приемането на закона за държавния бюджет за следващата година, да се актуализира и текущият бюджет. Целта е да се приближи максимално планираното състояние до действителното. Въпреки че е относително късно през годината, се получават разминавания, но все пак не толкова значими. Тази тенденция най-вероятно ще се запази и през 2019 г. По този начин в рамките на година, през която икономиката на България, според официалните прогнози ще се разширява, ще има три актуализации на държавния бюджет. Тази практика не е добра.

Покупката на самолетите

Парите от бюджета за покупката на новите изтребители няма да генерират ползи за българската икономика.

От голямо значение за данъкоплатците е как се използват събраните в държавния бюджет техни пари. Често се коментират т.нар. фискални мултипликатори – какъв е ефектът от всеки допълнителен лев разход от бюджета за добавената стойност и заетостта в страната. Привържениците на по-голяма държавна намеса твърдят, че тези мултипликатори могат да достигнат значителен размер. Например, при мултипликатор 2 всеки допълнителен лев от бюджета ще генерира 2 лева допълнителен брутен вътрешен продукт заради реакцията на фирмите и домакинствата.

Счита се, че мултипликаторите са с по-голяма стойност при спад на икономиката или когато се извършват капиталови разходи вместо текущи. В случая с покупката на самолети става въпрос за активи с дълготрайна употреба (може би десетилетия с правилна поддръжка), но на практика това не е инвестиция. Ефективността от инвестициите се измерва като се съпоставят генерираните нетни доходи (парични потоци) с направените разходи. В случая със самолетите обаче такива доходи не се очакват, както и няма да бъдат намалени очакваните разходи за поддръжка. Това означава, че парите от бюджета ще се използват за внос, при което няма да се увеличат възможностите за износ и няма да генерират ползи за българската икономика. Такива ползи ще възникнат в страната-производител, т.е. Съединените американски щати.

Този факт е добре известен при подобни покупки и поради това стандартна практика от страна на купувача е да изиска т.нар. офсетни сделки. Тъй като очакваните ефекти за местната икономика са близки до нула, от производителя или доставчика се изисква той да направи инвестиции в тази икономика, чрез които да се създадат нови работни места и да се генерира добавена стойност, и по този начин частично да компенсира използваните ресурси. Липсата на такава офсетна сделка представлява един от основните недостатъци при покупката на самолетите. Това е показателно за неравностойната позиция на българската държава при преговорите.

Друг важен въпрос по сделката, който не получи категоричен отговор, се отнася до изискването за извършване на авансово плащане в пълен размер. В крайна сметка в случая е важно каква е общата цена на придобиване при използване на възможност за отложено плащане или плащането на цялата цена веднага, но финансиране чрез емисия на държавен дълг, както се случи на практика. Въпреки че липсва официална информация, възможно е направените разчети да са показали предимството на втория вариант и по тази причина той да е предпочетен. Тоест да е било възможно разсрочено плащане, но условията по него да са били по-неизгодни спрямо емисията на държавни ценни книжа.

В момента финансирането е при исторически ниски равнища. Доходността по 10,5-годишните ДЦК е 0,32%, като спредът спрямо германските държавни облигации, използвани като бенчмарк, е 73 базисни точки. Доходността по 20-годишните е 1,52% на годишна база, като спредът е 147 базисни точки. Тези данни показват, че новите емисии държавен дълг са с ниска цена на финансиране за правителството. От друга страна обаче емисията на толкова дългосрочни облигации удължава срока на тяхното обслужване, което означава по-високи общи разходи.

Текущото състояние

Вече са налични данните към средата на 2019 г., а Министерството на финансите обяви своята оценка и за състоянието към края на месец юли. Очакваното превишение на приходите над разходите е приблизително 3,25 млрд. лв. (2,8% от прогнозния БВП). Средствата на правителството и други бюджетни организации в БНБ са 11,36 млрд. лв., което означава, че фискалният резерв е около 12 млрд. лв.

При тази ситуация разходите за самолетите в приблизителен размер от 2,2 млрд. лв. не изглеждат непосилни. Остава въпросът обаче за степента на разхлабване на фискалната политика при влошаваща се глобална икономическа среда. Освен проблемите на основните търговски партньори на България (Германия, Италия, Турция), Федералният резерв (централната банка) на Съединените щати обяви официално промяна на насоката на паричната си политика и понижи основните лихвени проценти. Подобни действия се предприемат при очаквания за забавяне или спад на икономическата активност в краткосрочен период. Тоест централните банкери в САЩ очакват по-неблагоприятна конюнктура през следващите месеци и затова реагират изпреварващо.

Това обаче показва, че фискалната политика трябва да бъде по-консервативна. Предвиденото преди актуализацията на бюджета нарастване на държавните разходи в консолидираната фискална програма надвишава 5,8 млрд. лв., а след измененията вече става почти 7,7 млрд. лв. Това означава, че темпът на растеж на разходите е планиран да достигне 19,9% на годишна база през 2019 г. При тези обстоятелства планираният дефицит в консолидирания бюджет на касова основа надвишава 2,4 млрд. лв. (2,1% от БВП според прогнозата на правителството) и по този начин е записано в мотивите към измененията на закона.

По този начин обаче възникват поне две несъответствия между параметрите, приети с актуализацията, и фискалните правила, регламентирани в Закона за публичните финанси. Според чл. 27, ал. 4 от този закон годишният бюджетен дефицит на касова основа не може да надвишава 2 на сто от брутния вътрешен продукт. В следващата алинея се посочва, че тази разпоредба може да бъде нарушена при извънредни обстоятелства, но такива не са налице.

Второто несъответствие е свързано с темпа на растеж на разходите, който се очаква да достигне 19,9%. Според чл. 26, ал. 1 годишният ръст на разходите не следва да надхвърля референтния растеж на потенциалния БВП. Този потенциален растеж е приблизително 7% на годишна база (според Конвергентната програма 2019-2022 реалният растеж на потенциалния БВП и дефлаторът са 3,4%). Отклонение от разпоредбата е позволено, когато се компенсира с допълнителни мерки, водещи до устойчиво увеличаване на бюджетните приходи. В конкретния случай такъв ефект на компенсиране не се предвижда.

По този начин е планирано значително разхлабване на фискалната политика. Разходите за придобиване на изтребители са с еднократен характер, но за модернизацията на въоръжените сили е предвидено да бъдат закупени бойни кораби, сухопътна техника и т.н. Тоест това може да се разглежда като началото на устойчиво повишаване на разходите за отбрана, което да продължи през следващите няколко години. Подобно на самолетите вероятно необходимото оборудване ще трябва да бъде внесено от чужбина, което означава, че това не би генерирало позитивни ефекти за българската икономика чрез поръчки за местните фирми, създаване на работни места или нарастване на потреблението във връзка с това.

На макроикономическо равнище наличните данни показват относителна стабилност на публичните финанси. Благоприятните условия обаче създават стимули за увеличаване на бюджетните разходи и дефицита, които се финансират с допълнителни емисии на държавен дълг. До момента рисковете изглеждат управляеми, но е необходимо да се стартира подготовка за влошаване на световната икономическа конюнктура. Това означава да се ограничат нискоефективните разходи и да се потърсят начини за повишаване на възвръщаемостта на държавните инвестиции. В крайна сметка през 2019 г. вероятно приходите ще бъдат преизпълнени заради по-високия от планирания темп на инфлация, а част от разходите няма да се извършат, което ще допринесе за по-нисък дефицит от посочения в закона.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.