Актьорът Дан Стивънс: „Легион” свършва красиво Младата звезда се прочу с “Красавицата и звяра”

Моят образ носи усещане за дяволита непокорност

Работата по сериала ме промени изключително много

Младата звезда Дан Стивънс, който се прочу с мегахита на “Дисни” “Красавицата и звяра”, играе главната роля в сериала “Легион”. Базирана на комикса на Marvel от Крис Клермонт и Бил Синкевич, поредицата разказва историята на Дейвид Холър (Дан Стивънс), мъж, който вярва, че страда от шизофрения, но открива, че в действителност вероятно е най-могъщият мутант, който светът някога е виждал. Трети сезон на “Легион” се излъчва всеки понеделник от 23:00 часа по FOX.
Интервюто със Стивънс е предоставено специално на “Труд” от FOX България.

– Дан, на този етап в “Легион”, твоят герой Дейвид е извършил някои много лоши неща. Възможно ли е да изкупи вината си?
– Естеството на “Легион” и на персонажа е такова, че той е едновременно и герой, и антигерой. В комикса той носи усещане за дяволита непокорност. Точно тази двойственост на образа го прави толкова интересен от актьорска гледна точка. Аз не мога да кажа дали може или дали трябва да бъде спасен. Мисля, че той иска да види дали може да разплете този ужасен хаос, отчасти създаден от самия него, отчасти за него.
В този сезон въвеждаме пътуването във времето. Може ли Дейвид да се върне назад и да промени миналото и някои от ужасните неща, които е направил? Това е един от начините да се подходи към проблема.

– В края на втори сезон Дейвид казва, че е добър човек и заслужава любов. Намира ли я в 3-ти сезон?
– Пристрастеността му към любовта е удовлетворена от комуната, която е създал. Нещата са двупосочни – той получава възхищението на последователите си, а те – веществото, което той произвежда и което действа като наркотик и създава у всички усещане за блаженство. А Лени, героинята на Обри Плаза, се чувства добре в тази атмосфера – тя е дясната му ръка и животът є никога не е бил по-хубав. Но на фона на всичко това той търси начин да се върне в миналото, за да разреши изначалния проблем с любовта, който е имал – с родителите си и със Сид.

– Доколко е възможно Дейвид да промени съдбата си, предвид проблемното си детство, силите и болестта си?
– Това е въпросът, който много хора си задаваха, докато снимахме този сезон – доколко немислимите неща, които някой върши, може да бъдат обяснени с проблемното детство и доколко те са волеви. Имаме възможност да наблюдаваме човек, който се бори с този проблем. Доколко Амал Фарук, направляващ процеса и всяващ хаос в живота на Дейвид има вина, и доколко проблемът идва от родителите му и става дума за генетична наследственост. Защото той носи мутантските гени на Чарлз, както и гените на психично болната си майка. Не знаем – и това е част от пъзела и е много забавно да го разгадаваме.

– Какво мислиш за начина, по който историята свършва?
– Красиво е. Не носи голямо изкупление, но има развръзка, която придава смисъл на историята. Знаех как ще завърши, но начинът, по който се стига до този завършек, особено през последния един час, е деликатен, изпълнен и с надежда, и с тъга. Мисля, че ще е прекрасно. Приятно е да усетиш, че историята се развива и има край.

– Какви предизвикателства срещна и как сериалът те промени като актьор?
– Бих казал, че ме промени изключително много и срещнах много предизвикателства. Ноа ми обеща нещо странно и красиво, нещо предизвикателно, от което няма се отегча, и изпълни всяко едно обещание. Беше невероятно – преживяването ме научи да бъда отворен към нови предизвикателства. Научи ме и на начини, по които мога да изграждам и управлявам отношенията си с другите образи. Ще дам пример със Суич. Не съм си казвал: “Това е моята партньорка. Да започваме – да кажем няколко реплики и да си вървим.” Всичко постоянно се променя. Ефектът, който тази история има върху подхода ни към сценария и към начина, по който я пресъздаваме, е доста революционен. Мисля, че няма друг сериал, който да кара екипа да изживява нещата точно така – да ни измъчва по един специфично креативен начин. Но точно това ни носеше такова удовлетворение.