Тежка катастрофа затвори пътя Бургас–Поморие

Ученик е задържан под стража за наркотици

Започва укрепване на ската над срутищата по пътя за Рилски манастир

Катастрофа затвори лента на магистрала „Струма“

От петък до неделя са установени 10 735 нарушения на пътя в цялата страна Отнети са 160 свидетелства за управление на МПС

Москва хока САЩ заради Сирия Лавров: Вашингтон пречи на връщането на бежанци

„Реал“ с антирекорд по посещаемост

Започна изграждането на спортно игрище в СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ в Благоевград

Община Варна събра 33 000 лева от такса „домашен любимец“

„Ботев“ (Пловдив) се подсилва с бразилец

Лекарският съюз за починалата родилка в Сливен: Напрежението към лекарите, няма да разреши проблемите

Обвиниха нападателя от Лондон в опит за убийство на цивилни граждани и на полицаи

Министър Захариева поиска незабавна среща между КФН и кипърското финансово министерство

Полицията издирва 32-годишен мъж

„Огнена фиеста Чиракман“ ще освети символа на Каварненския залив

Александър Барт, защитникът на ЦСКА: Целта е дубъл

Френският защитник на ЦСКА Александър Барт ликува с шест поредни шампионски титли на България, изигравайки 150 мача за двата отбора, с които триумфира у нас. А сега не крие, че иска да направи требъл с „червените“. Той е двукратен шампион с „Литекс“ и четири пъти поред първенец с „Лудогорец“. При това визитката му не свършва тук. Спечелил е по три пъти Купата на България и Суперкупата на страната ни. Барт започва кариерата си в славния „Сент Етиен“, но играе само във втория отбор на клуба. Скаутите на „Литекс“ го привличат в България, за да стартира чудната приказка. Освен у нас бранителят игра и за швейцарския „Грасхопърс“ и румънския Университатя (Крайова).

– Познавате ли друг футболист като вас, който е шест пъти шампион?
– Знам, че Златан Ибрахимович има много титли, но не знам дали са поредни. Не се сещам за друг.

– Във Франция не успяхте да направиш шампионска кариера, но пък в България го стори и страната се превърна във втора родина за вас. Как стигнахте дотук?
– Играех във Франция и можеше да подпиша с един отбор от втора дивизия. Но моят мениджър ми каза да отида в един тим, който може да играе в Лига Европа тази година – „Литекс“. Предложи ми да отидем и да видим какво ще стане. Когато дойдох тук, бях на 21-22 години. Изиграх един контролен мач и явно добре съм се представил. Тогава Гриша Ганчев не бе на срещата, но там беше Стойчо Стоилов, който се обади на Гриша и Ганчев каза: „Този футболист няма да си тръгва оттук без да подпише договор.“ Отидохме в един ресторант в Ловеч, даде ми един лист и ми каза: „Хайде, пиши какво искаш.“ Разбрахме се много бързо.

– Знаете ли нещо за България преди да дойдеш тук?
– Ако трябва да съм честен, не много. Знаех, че ни бихте 1993 година.

– Всички французи знаят за 1993-та…
– Да, както и всички българи.

– Две години играхте в Ловеч и спечелихте всичко възможно. Какви са спомените ви от този период?
– Само хубави спомени имам. Бях много по-млад. Веднага взехме купата, а след това и още трофеи. За първи път бях в чужбина и само на 22 години. Отначало не беше много лесно, но в отбора бяхме петима французи и бързо се адаптирах. След шест месеца започнах да говоря български и това беше голям плюс за мен. Беше хубаво.

– Защо решихте да преминеш в Лудогорец? Как се стигна до този трансфер?
– Направих три години в Ловеч и исках да видя нещо друго. Трябваше да подписвам договор с един отбор от втора дивизия на Франция, но точно като стигнах там, Гриша Ганчев ми се обади и ми каза: „Недей да подписваш още. Може да се разбереш с един друг български отбор.“ След това ми се обади Кирил Домусчиев. Каза ми да дойда в София да говорим и след това да реша. За три дни пътувах два пъти от България до Франция и обратно. Разбрахме се с Кирил Домусчиев.

– А днес може ли да ви изпратят от ЦСКА в „Лудогорец“?
– Мисля, че не. Също и от „Лудогорец“ в ЦСКА, но тогава стана.

– В „Лудогорец“ станахте четири пъти подред шампион. Бихте ли сравнил двата отбора – този в Ловеч и този в Разград?
– Доста си приличаха, защото Ловеч и Разград не са много различни градове. Не са от най-големите. В отборите имаше хубав микс между българи и чужденци. И в „Литекс“, и в „Лудогорец“ имахме страшен колектив. Затова успяхме да спечелим титли. Никой не очакваше, но в първата година в „Лудогорец“ взехме купата и първенството. С „Литекс“ беше същото. Надявам се, че тази година може да стане същото, защото пак имаме един много хубав колектив. Може да играем още по-добре и се надявам да го постигнем.

– Коя от титлите ви беше най-лесна?
– Най-лесна беше може би третата с „Лудогорец“. Първите две се решиха в последния мач, а третият път бяхме шампиони по-рано.

– Споменахте за титлите, които се решиха в последните кръгове. Помните ли онзи мач между „Левски“ и „Славия“, в който „белите“ ви подариха титлата?
– Да, наистина беше голям подарък. Не го очаквахме. Имах билети за следващия ден за Франция, защото не очаквахме да станем шампиони. Беше много приятна изненада и не се прибрах у дома на следващия ден, а празнувахме.

– Знаете ли кой е футболистът, който е като вас – където и да отиде, задължително става шампион?
– Златан Ибрахимович, който започна в „Аякс“, а след това продължи и в Италия.

– Седем поредни титли…
– Да, има голям успех с много отбори. Надявам се и аз да продължавам така.

– И вие гоните седмата…
– Да, даже тази година се надявам да вземем не само първенството, но и купата.

– Имате шест Суперкупи и Купи на България. Коя ви е най на сърцето?
– Може би Суперкупата, при която бихме с 2:1, а аз вкарах победния гол. Най-сладко беше тогава. А и моите родители бяха на стадиона и беше много хубаво.

– Как ви се вижда ЦСКА отвътре? Каква е разликата между „Литекс“, „Лудогорец“ и ЦСКА?
– Доста си приличат. Има добър микс между българи и чужденци, което е голям плюс за отбора. В съблекалнята всички сме много близки. Колективът се прави с мачове като този срещу „Лудогорец“ за Купата. Когато е трудно, но печелиш, естествено е по-сладко.

– А публиката?
– Публиката е страхотна! Не само срещу „Лудогорец“, а на всеки мач публиката е уникална! За първи път виждам такова нещо. Те са 12-ият ни играч. Помагат ни не само в София, а и когато гостуваме.

– Може би това е разликата в тези три клуба, че ЦСКА наистина притежава доста голяма фенска маса.
– Да, наистина това е голяма разлика с „Литекс“ и „Лудогорец“. И там имаше фенове, но онзи ден на стадиона имаше може би 15 хиляди. Много ни помагат. Когато ни е трудно, те са зад нас и продължаваме напред всички заедно.

– Липсва ли ви Франция? Къде е домът ви там?
– Естествено, че Франция ми липсва. Но вече почти 10 години съм извън родината. Там живея в Авиньон. Хубав град, близо до Марсилия. Липсва ми, но скоро ще се прибера.

– Не малко мачове се решават от съдийски грешки. Има ли умисъл в решенията на реферите?
– Не, по принцип не харесвам да коментирам това. Нормално е понякога съдиите да сгрешат, както и ние, футболистите. Не мисля, че е нарочно. Ние не сме роботи. Всички грешим, съдиите също.

– А за червения картон, който искаха срещу вас от „Лудогорец“?
– Според мен е спорно. Можеше и да ми даде червен картон, но можеше и да свири фаул за нас. На камерата не си личи добре, но той малко ме бутна.

– Опитахте късмета си и в Швейцария, където играхте пак за гранд – „Грасхопърс“. Как беше в Цюрих? Защо нямахте успехи?
– Бях там година и половина. Първите шест месеца беше много добре. Играех всеки мач. Бяхме втори, на една точка от „Базел“, но като се върнах през януари взеха един швейцарец. Той трябваше да играе с националния отбор на европейското първенство, а аз загубих мястото си. Ситуацията продължи една година и не ми беше много лесно. Не беше много лошо, но не беше за мен.

– Сигурно е бил швейцарец от немската част, не от френската…
– Да, точно затова.

– Кажете за румънското първенство, беше в „Университатя“ (Крайова). Прилича ли си с българското? Какво ви допадна там и какво не?
– Да, прилича си. И там ми харесва. Където и да съм, съм щастлив. Играх там шест месеца и беше хубаво. Но не исках да продължа там, защото можех да дойда тук в ЦСКА. Взех това решение, защото за мен и за семейството ми беше най-добре да дойдем тук.

– Не сте от защитниците, които често отбелязват голове и все пак кое попадение най-много цените?
– Може би онова, което споменах – за Купата. Семейството ми беше тук, а и вкарах втория гол за победата с 2:1.

– Срещу кой нападател ви е било най-трудно да играеш? От кого имаш най-ярки спомени?
– Срещу сина ми, когато играем. С него ми е най-трудно. Не, всъщност един път, когато още бях в „Сент Етиен“ играхме срещу „Барселона“. Срещу мен беше Роналдиньо и на всички ни беше трудно. Беше в топ форма.

– Мнозина считат Франция за един от големите фаворити на световното първенство догодина в Русия. Откъде извадихте толкова много нови таланти?
– Вярно е, че сега Франция има един много добър отбор. Имаме много добра футболна школа и това е голям плюс. Естествено, че не можем да се сравняваме с България, защото сме 70 милиона, а тук са 7 милиона. Това е разликата и помага много във футболната школа. Може би затова Франция има такъв отбор сега. Надявам се, че и в България ще се получи, защото виждам голям прогрес във футболните школи. Тук съм от десет години и виждам, че всички искат да се развиват.
– Казват, че България е помогнала на Франция в това отношение, защото след елиминацията от световното през 93-та, френският футбол се е преструктурирал, променил и поел по нов курс…
– Да, вярно е. Но мисля, че не само Франция е така, а Германия също.

– Падналите от България…
– Да, България помага много. Надявам се, че и в България ще стане така.

– За кой български футболист сте чувал най-много?
– Естествено Стоичков е номер едно. Бербатов също.

– А от тези, които сега играят в националния ни отбор, кой най-много ви допада?
– Бодуров играе много силно, както и Антон Недялков. Също и Ивелин Попов, с когото играхме заедно в „Литекс“. Искам да кажа всички, с които сега играя в ЦСКА.

– С Бодуров се разбирате отлично.
– Да, даже и в „Литекс“ играхме заедно. Много добре беше, сега също. Той има неща, които аз нямам и може би обратното. Затова добре се разбираме. Но също и с Чорбаджийски, който също е добър футболист. Тримата се въртим и засега имаме добър успех.

– Кой е любимецът ви сред френските национали?
– Харесвам доста Мбапе. Според мен сега той е най-добър във Франция. Смятам, че скоро ще спечели „Златната топка“. Вярно е, че сега за приза се борят Меси и Роналдо, но го виждам скоро в топ 3. Много е млад и може всичко.
– Съпругата ви е българка. Как се запознахте. Говори се, че като ерген сте бил най-големият купонджия, а сега сте най-голям домошар…
– Така е. Аз съм така – или всичко, или нищо. Срещнахме се в Разград, тя е оттам, но тогава живееше в София. Веднага разбрахме, че сме един за друг. Може би след шест месеца тя се върна в Разград и заживяхме заедно. Много бързо нещата се промениха, защото дойде първото дете, а след това и второто. Да, вярно е, че преди всички знаеха, че съм голям купонджия, но бях на 22 години. Сега съм на 31 и ми е доста по-хубаво.

– Сега купонът е с децата.
– Да, празнувахме след мача с „Лудогорец“, но вече на следващия ден не е лесно.

– Как разпускате? Предпочитате спокойствието на малкия град или лудницата на столицата?
– По принцип харесвам по-спокойните места. Живеем в София, но не точно в центъра. Хубаво ми е. Авиньон не е от най-големите градове във Франция, но не е и село. Там ми е хубаво.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.