Френският защитник на ЦСКА Александър Барт ликува с шест поредни шампионски титли на България, изигравайки 150 мача за двата отбора, с които триумфира у нас. А сега не крие, че иска да направи требъл с „червените“. Той е двукратен шампион с „Литекс“ и четири пъти поред първенец с „Лудогорец“. При това визитката му не свършва тук. Спечелил е по три пъти Купата на България и Суперкупата на страната ни. Барт започва кариерата си в славния „Сент Етиен“, но играе само във втория отбор на клуба. Скаутите на „Литекс“ го привличат в България, за да стартира чудната приказка. Освен у нас бранителят игра и за швейцарския „Грасхопърс“ и румънския Университатя (Крайова).

- Познавате ли друг футболист като вас, който е шест пъти шампион?

- Знам, че Златан Ибрахимович има много титли, но не знам дали са поредни. Не се сещам за друг.

- Във Франция не успяхте да направиш шампионска кариера, но пък в България го стори и страната се превърна във втора родина за вас. Как стигнахте дотук?

- Играех във Франция и можеше да подпиша с един отбор от втора дивизия. Но моят мениджър ми каза да отида в един тим, който може да играе в Лига Европа тази година – „Литекс“. Предложи ми да отидем и да видим какво ще стане. Когато дойдох тук, бях на 21-22 години. Изиграх един контролен мач и явно добре съм се представил. Тогава Гриша Ганчев не бе на срещата, но там беше Стойчо Стоилов, който се обади на Гриша и Ганчев каза: „Този футболист няма да си тръгва оттук без да подпише договор.“ Отидохме в един ресторант в Ловеч, даде ми един лист и ми каза: „Хайде, пиши какво искаш.“ Разбрахме се много бързо.

- Знаете ли нещо за България преди да дойдеш тук?

- Ако трябва да съм честен, не много. Знаех, че ни бихте 1993 година.

- Всички французи знаят за 1993-та…

- Да, както и всички българи.

- Две години играхте в Ловеч и спечелихте всичко възможно. Какви са спомените ви от този период?

- Само хубави спомени имам. Бях много по-млад. Веднага взехме купата, а след това и още трофеи. За първи път бях в чужбина и само на 22 години. Отначало не беше много лесно, но в отбора бяхме петима французи и бързо се адаптирах. След шест месеца започнах да говоря български и това беше голям плюс за мен. Беше хубаво.

- Защо решихте да преминеш в Лудогорец? Как се стигна до този трансфер?

- Направих три години в Ловеч и исках да видя нещо друго. Трябваше да подписвам договор с един отбор от втора дивизия на Франция, но точно като стигнах там, Гриша Ганчев ми се обади и ми каза: „Недей да подписваш още. Може да се разбереш с един друг български отбор.“ След това ми се обади Кирил Домусчиев. Каза ми да дойда в София да говорим и след това да реша. За три дни пътувах два пъти от България до Франция и обратно. Разбрахме се с Кирил Домусчиев.

- А днес може ли да ви изпратят от ЦСКА в "Лудогорец"?

- Мисля, че не. Също и от „Лудогорец“ в ЦСКА, но тогава стана.

- В „Лудогорец“ станахте четири пъти подред шампион. Бихте ли сравнил двата отбора – този в Ловеч и този в Разград?

- Доста си приличаха, защото Ловеч и Разград не са много различни градове. Не са от най-големите. В отборите имаше хубав микс между българи и чужденци. И в „Литекс“, и в „Лудогорец“ имахме страшен колектив. Затова успяхме да спечелим титли. Никой не очакваше, но в първата година в „Лудогорец“ взехме купата и първенството. С „Литекс“ беше същото. Надявам се, че тази година може да стане същото, защото пак имаме един много хубав колектив. Може да играем още по-добре и се надявам да го постигнем.

- Коя от титлите ви беше най-лесна?

- Най-лесна беше може би третата с „Лудогорец“. Първите две се решиха в последния мач, а третият път бяхме шампиони по-рано.

- Споменахте за титлите, които се решиха в последните кръгове. Помните ли онзи мач между „Левски“ и „Славия“, в който „белите“ ви подариха титлата?

- Да, наистина беше голям подарък. Не го очаквахме. Имах билети за следващия ден за Франция, защото не очаквахме да станем шампиони. Беше много приятна изненада и не се прибрах у дома на следващия ден, а празнувахме.

- Знаете ли кой е футболистът, който е като вас – където и да отиде, задължително става шампион?

- Златан Ибрахимович, който започна в „Аякс“, а след това продължи и в Италия.

- Седем поредни титли…

- Да, има голям успех с много отбори. Надявам се и аз да продължавам така.

- И вие гоните седмата…

- Да, даже тази година се надявам да вземем не само първенството, но и купата.

- Имате шест Суперкупи и Купи на България. Коя ви е най на сърцето?

- Може би Суперкупата, при която бихме с 2:1, а аз вкарах победния гол. Най-сладко беше тогава. А и моите родители бяха на стадиона и беше много хубаво.

- Как ви се вижда ЦСКА отвътре? Каква е разликата между „Литекс“, „Лудогорец“ и ЦСКА?

- Доста си приличат. Има добър микс между българи и чужденци, което е голям плюс за отбора. В съблекалнята всички сме много близки. Колективът се прави с мачове като този срещу „Лудогорец“ за Купата. Когато е трудно, но печелиш, естествено е по-сладко.

- А публиката?

- Публиката е страхотна! Не само срещу „Лудогорец“, а на всеки мач публиката е уникална! За първи път виждам такова нещо. Те са 12-ият ни играч. Помагат ни не само в София, а и когато гостуваме.

- Може би това е разликата в тези три клуба, че ЦСКА наистина притежава доста голяма фенска маса.

- Да, наистина това е голяма разлика с „Литекс“ и „Лудогорец“. И там имаше фенове, но онзи ден на стадиона имаше може би 15 хиляди. Много ни помагат. Когато ни е трудно, те са зад нас и продължаваме напред всички заедно.

- Липсва ли ви Франция? Къде е домът ви там?

- Естествено, че Франция ми липсва. Но вече почти 10 години съм извън родината. Там живея в Авиньон. Хубав град, близо до Марсилия. Липсва ми, но скоро ще се прибера.

- Не малко мачове се решават от съдийски грешки. Има ли умисъл в решенията на реферите?

- Не, по принцип не харесвам да коментирам това. Нормално е понякога съдиите да сгрешат, както и ние, футболистите. Не мисля, че е нарочно. Ние не сме роботи. Всички грешим, съдиите също.

- А за червения картон, който искаха срещу вас от „Лудогорец“?

- Според мен е спорно. Можеше и да ми даде червен картон, но можеше и да свири фаул за нас. На камерата не си личи добре, но той малко ме бутна.

- Опитахте късмета си и в Швейцария, където играхте пак за гранд – „Грасхопърс“. Как беше в Цюрих? Защо нямахте успехи?

- Бях там година и половина. Първите шест месеца беше много добре. Играех всеки мач. Бяхме втори, на една точка от „Базел“, но като се върнах през януари взеха един швейцарец. Той трябваше да играе с националния отбор на европейското първенство, а аз загубих мястото си. Ситуацията продължи една година и не ми беше много лесно. Не беше много лошо, но не беше за мен.

- Сигурно е бил швейцарец от немската част, не от френската…

- Да, точно затова.

- Кажете за румънското първенство, беше в „Университатя“ (Крайова). Прилича ли си с българското? Какво ви допадна там и какво не?

- Да, прилича си. И там ми харесва. Където и да съм, съм щастлив. Играх там шест месеца и беше хубаво. Но не исках да продължа там, защото можех да дойда тук в ЦСКА. Взех това решение, защото за мен и за семейството ми беше най-добре да дойдем тук.

- Не сте от защитниците, които често отбелязват голове и все пак кое попадение най-много цените?

- Може би онова, което споменах - за Купата. Семейството ми беше тук, а и вкарах втория гол за победата с 2:1.

- Срещу кой нападател ви е било най-трудно да играеш? От кого имаш най-ярки спомени?

- Срещу сина ми, когато играем. С него ми е най-трудно. Не, всъщност един път, когато още бях в „Сент Етиен“ играхме срещу „Барселона“. Срещу мен беше Роналдиньо и на всички ни беше трудно. Беше в топ форма.

- Мнозина считат Франция за един от големите фаворити на световното първенство догодина в Русия. Откъде извадихте толкова много нови таланти?

- Вярно е, че сега Франция има един много добър отбор. Имаме много добра футболна школа и това е голям плюс. Естествено, че не можем да се сравняваме с България, защото сме 70 милиона, а тук са 7 милиона. Това е разликата и помага много във футболната школа. Може би затова Франция има такъв отбор сега. Надявам се, че и в България ще се получи, защото виждам голям прогрес във футболните школи. Тук съм от десет години и виждам, че всички искат да се развиват.

- Казват, че България е помогнала на Франция в това отношение, защото след елиминацията от световното през 93-та, френският футбол се е преструктурирал, променил и поел по нов курс…

- Да, вярно е. Но мисля, че не само Франция е така, а Германия също.

- Падналите от България…

- Да, България помага много. Надявам се, че и в България ще стане така.

- За кой български футболист сте чувал най-много?

- Естествено Стоичков е номер едно. Бербатов също.

- А от тези, които сега играят в националния ни отбор, кой най-много ви допада?

- Бодуров играе много силно, както и Антон Недялков. Също и Ивелин Попов, с когото играхме заедно в „Литекс“. Искам да кажа всички, с които сега играя в ЦСКА.

- С Бодуров се разбирате отлично.

- Да, даже и в „Литекс“ играхме заедно. Много добре беше, сега също. Той има неща, които аз нямам и може би обратното. Затова добре се разбираме. Но също и с Чорбаджийски, който също е добър футболист. Тримата се въртим и засега имаме добър успех.

- Кой е любимецът ви сред френските национали?

- Харесвам доста Мбапе. Според мен сега той е най-добър във Франция. Смятам, че скоро ще спечели „Златната топка“. Вярно е, че сега за приза се борят Меси и Роналдо, но го виждам скоро в топ 3. Много е млад и може всичко.

- Съпругата ви е българка. Как се запознахте. Говори се, че като ерген сте бил най-големият купонджия, а сега сте най-голям домошар...

- Така е. Аз съм така – или всичко, или нищо. Срещнахме се в Разград, тя е оттам, но тогава живееше в София. Веднага разбрахме, че сме един за друг. Може би след шест месеца тя се върна в Разград и заживяхме заедно. Много бързо нещата се промениха, защото дойде първото дете, а след това и второто. Да, вярно е, че преди всички знаеха, че съм голям купонджия, но бях на 22 години. Сега съм на 31 и ми е доста по-хубаво.

- Сега купонът е с децата.

- Да, празнувахме след мача с „Лудогорец“, но вече на следващия ден не е лесно.

- Как разпускате? Предпочитате спокойствието на малкия град или лудницата на столицата?

- По принцип харесвам по-спокойните места. Живеем в София, но не точно в центъра. Хубаво ми е. Авиньон не е от най-големите градове във Франция, но не е и село. Там ми е хубаво.