Екатерина Захариева: България е на първо място в ЕС по дял на жени в сферата на информационните технологии

29-годишен мъж падна от строеж в Благоевград и загина

Демонстрации в Германия преди посещението на Ердоган

Николета Лозанова с луксозна колекция бельо закри Sofia Fashion Week AW 2018 (СНИМКИ) Топ коафьори на Кристиано оф Рома и двама японци показаха висша мода в прическите

Арестуваха българин, отглеждал марихуана в Калифорния Сърби, черногорци и македонци работят в български плантации с канабис по хълмовете край Сан Франциско

Задържаха гръцки журналисти заради твърдения за злоупотреби с европейски средства

Трус от 5.3 по Рихтер разлюля Иран

Найджъл Фараж призова за недопускане на втори референдум за Брекзит

Доналд Тръмп обмисля започване на разследване срещу Фейсбук и Гугъл

Човек на „Труд“ избухна: Не съм Държавата, а редови български журналист!

Мотористи се включиха в масовото нощно каране в София Призоваха за повече толерантност на пътя

Китай изрази протест заради санкциите от САЩ за купуване на руско оръжие

Николета Лозанова се разголи, този път за модата Плеймейтката пуска собствена колекция бельо

Семейство с две деца загина при пожар в къща край Ротердам Полицията работи основно по версията за умишлен палеж

Дмитрий Рогозин: Русия не е съгласна на второстепенна роля в проекта на НАСА и „Роскосмос“ за космическа станция в лунната орбита

Александър Сабанов, депутат от „Обединени патриоти“, пред „Труд“: България може да нарасне, без да влиза във война Държавата е длъжник на регионалните производители на млечни продукти

Дни след първата у нас масова подмяна на турско-арабските имена на стотици местности с български разговаряме с депутата от „Обединени патриоти“ Александър Сабанов за смисъла на тази промяна, за извоюваните корекции в оценяването на проекти по оперативните програми, които ще дадат шанс на всички изоставащи региони да печелят евросредства, за новооткрити български територии по поречието на р. Дунав, за отказа на земеделското министерство да даде преференции на регионалните мандри при доставки за училищата и за ефекта от честите скандали в парламента.

– Г-н Сабанов, преди дни ВМРО, от чиято гражданска квота влязохте в парламента, се поздрави с успех в Стара Загора, след като по инициатива на партията местният парламент гласува промяна на турско-арабските имена на над 800 местности. Ще има ли продължение на тази идея и в други градове и няма ли това да нагнети етническо напрежение?
– При желание на общинските съветници и кметовете този модел може да се приложи навсякъде. Лично аз го подкрепям. В Стара Загора процесът отне повече от година, бе консултиран с уважаван професор и имената бяха променени с български в буквален превод. Затова твърденията на ДПС, че става дума за нов възродителен процес са неуместни. Няма драма и скандал в това решение. Живеем в България и е редно наименованията на местности, улици и градове да са български. Не се сещам някъде в Турция или в европейските страни да има наименования на български.

– Предстои прерайониране на България, което вече разбуни духовете в цялата страна. Обсъжданите варианти са три. Кой от тях ще тушира най-успешно регионалния дисбаланс, от който страдат много области у нас?
– Това е въпрос на дебати, които още текат. Освен огромния дисбаланс между Северна и Южна България, установихме, че има такъв и между Северозападна и Североизточна България. Първата беше и още е приоритет в оперативните програми, защото е най-зле. При внимателен преглед, който направихме в икономическата комисия, обаче стана ясно, че не е точно така. Да, Видин е зле, но Враца е в пъти по-напред от Силистра, Търговище и Разград, например. А те са в район, където нивото на доходи се вдига заради Русе и Велико Търново и понеже са извън Северозапада, не могат да се възползват от допълнителни точки при оценка на проектите си.

– Ще бъде ли поправена тази несправедливост?
– Корекциите вече са направени. Министерството на икономиката прие идеята, която предложих, да се слезе на по-ниско ниво на оценка – не по райони, а по области. От юни по новите оперативни програми малки и неразвити региони, които са извън Северозапада, също ще получават допълнителни точки. Така бизнесът там ще има шанс да кандидаства успешно за евросредства за иновации, за закупуване на техника и др.

– На кръгла маса в Силистра лансирахте идея в града с общинско и държавно участие да се създаде индустриална зона. Това ли е вариантът да се спре обезлюдяването, което засяга и много други български региони?
– Убеден съм, че това е начинът. В цяла Северна България за 14 г. населението е намаляло с 14%, докато в Южна – с 2%. Инвестициите на север са 16%, а на юг – 84%. На глава от населението в Силистра се падат 900 пъти по-малко инвестиции, отколкото в София. Няма как да развиваме региони, без държавата да има ангажимент да насочва към тях инвеститори. Затова считам, че бъдещата зона трябва да е с държавно и общинско участие. Сегашните индустриални зони в града са частни и предлагат свободни терени на много висока цена – 25 евро на кв. м, при 18-20 евро в Божурище. Затова липсва интерес. В бъдещата зона цените ще са нормални, а и набелязаното място е много добро – близо до главен път, разпределителна станция за газ и жп линия. Волята е налице, сега на ход е общината. Ползите ще са огромни, защото държавата не само ще инвестира в инфраструктура, но и ще рекламира зоната пред наши и чужди инвеститори. Шумен е пример – там общината направи сама индустриална зона и сега вече има недостиг на работна ръка. Надявам се това да се случи и в Силистра, и в други области от Северна България, защото има много нашенци, които работят навън и искат да се завърнат у дома, стига да си намерят прилично платена работа.

– Северът обаче изостава и заради липсата на пътна инфраструктура.
– Не е точно така, поне за Силистра. Там има прекрасни пътища за Шумен, Варна, Русе, жп гара и достъп до най-евтиния речен транспорт чрез няколко пристанища. Има посоки за бързо развитие, особено в сферата на преработването на земеделска продукция. Глобално обаче дисбалансът между Севера и Юга ще бъде преодолян след реализацията на големите инфраструктурни обекти – магистрала „Хемус“, пътя Варна-Бургас, тунела под Шипка. Голям минус е и наличието само на два моста на р. Дунав, която вместо да бъде път към Западна Европа, още е граница. По-голямата част от товарите от Азия към Западна Европа минават през Свиленград, София и Сърбия. Втори мост на Русе, мост Силистра-Калъраш и фериботи между по-малките общини са решението, което ще съживи районите край реката и цяла Северна България. Въпрос на преговори и сметки е дали това ще се случи с държавни, европейски пари или чрез концесии. Но трябва да спазим препоръката на Дунавската конвенция и на всеки 50-60 км от реката да има транспортни връзки с Румъния. Така ще се насърчи и мобилността на търговците и производителите на плодове и зеленчуци, които сега търпят загуби.

– Подкрепихте регионалните производители на млечни продукти за участие в програмата „Училищно мляко“ на фонд „Земеделие“. Ще получат ли те по-лесен достъп до нея?
– Наредбата на министъра на земеделието мина през обсъждане в земеделската комисия на парламента и необичайно бързо – само след ден, на 23 май бе внесена в Министерския съвет без предложените от мен преференции за регионалните производители. Доскоро търговците доминираха в програмите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Договорите по тях сключват директорите на училища, а цените са много добри – 60 ст. за 200 грама кисело мляко, например. Затова и апетитите са огромни. Имаше сигнали от производители, че директори и търговци се съюзяват в техен ущърб. Затова МЗХ направи корекции в наредбата. При „Училищен плод“ условията са добри – има преференции за производителите, които са базирани на разстояние до 140 км от дадено училище. Предложих на областен принцип да има бонуси и за мандрите, но това не бе отразено. В наредбата за „Училищно мляко“ повече точки получават производителите с най-много сертификати по БДС, който е задължителен стандарт за менюто в училищата. Но 95% от производителите у нас нямат и трите сертификата – за кисело мляко, сирене и кашкавал. Следователно, базовото условие на програмата – да се насърчават местните производители, отново няма да се спази, а ще спечелят няколко големи компании. Няма да оставя нещата така. Ще продължа да настоявам за нови корекции, защото държавата е длъжник на регионалните производители, а точно те са гръбнакът за развитието на икономиката.

– Поддръжник сте на идеята за размразяване на АЕЦ „Белене“. Как оценявате срещата в Москва между Бойко Борисов и Владимир Путин, на която България изрази готовност да рестартира проекта за атомната централа, а Русия – евентуално да ни включи към „Турски поток“ и евентуално да прокара втора тръба под Черно море?
– Двата енергийни проекта са ключови за България. Срещата бе добро начало и се надявам да не е последната между Борисов и Путин и администрациите на двете страни. Размразяването на проекта АЕЦ „Белене“ се подкрепя от всички парламентарни сили и няма нищо по-нормално от това. Сега е важно да гледаме не в миналото, а напред. И да не мислим, че договори се сключват както при социализма, защото Русия е капиталистическа страна и мощен геостратегически фактор. Предстоят тежки преговори, в които трябва да се спазарим за интересите на България. Защото няма как да развиваме конкурентна икономика със скъп ток и газ.

– Точно това продължава да се случва у нас – от 1 юли токът и парното отново поскъпват заради скока на цената на газа.
– АЕЦ „Белене“ и газовите проекти неминуемо ще доведат до поевтиняване на цените на вътрешния пазар, затова са стратегически. Трябва да си осигурим енергийна независимост и алтернативни доставки от Гърция и Азербайджан, които да ни гарантират спокойствие и при ескалация на конфликта между Русия и Украйна. Германия вече си реши този проблем чрез „Северен поток“, и ние трябва да вземем мерки и да работим без пристрастия. Намираме се на възлово място на картата на Европа и трябва да го превърнем от проблем в полза. Реализираните големи енергийни проекти биха били най-голямата гаранция за националната ни сигурност.

– Като говорим за национална сигурност, стана ли ясно кой ще даде парите за сделката с ЧЕЗ? Бяхте член на парламентарната комисия по казуса, чиято работа някои Ваши колеги окачествиха като ялова.
– Не е ясно кой ще даде парите и няма как да се разбере, преди да се сключи сделката. „Инерком“ е взела гаранции от много банки и още не е ясно коя от тях ще финансира дружеството. С тази комисия опозицията се опита да търси под вола теле и естествено не го намери. Притесненията на колегите от БСП бяха дали малка фирма ще успее да управлява такова голямо дружество, но стана ясно, че сегашното ръководство и персоналът ще останат по местата си след смяната на собствеността. Това е гаранция, че няма да има трусове. Останалото е просто частна търговска сделка. Положителното е, че парламентът прие предложението на „Обединени патриоти“ КЕВР авансово да проверява сделки за над 20% от акциите на ЕРП-тата, а не както стана с ЧЕЗ – всички да научават пост фактум. Останалото просто бе поредния скандал, провокиран от голи приказки в стил „една жена каза“ – без доказателства, прокуратура и съд. У нас такива скандали са ежедневие. Много от тях са резултат от фалшиви новини, срещу което трябва да бъдат взети сериозни мерки.

– Законодателни промени срещу фалшивите новини ли имате предвид?
– Да. Това е европейска инициатива, която ще приложим и в националното ни законодателство. Клеветниците трябва да си получат заслуженото и да плащат огромни обезщетения, ако не могат да докажат твърденията си в съда, а не както сега – омаскареният да доказва, че няма сестра. Така всички публични личности ще имат спокойствие да работят, вместо да треперят коя жълта медия ще ги постави под прицел. И няма да говорим, например, за г-жа Върбакова, която има история, бизнес и 100 милиона, като за Гинка от Пазарджик. Нужно е да спрем този тон на опростачване.

– Но такъв тон нерядко се чува и от парламентарната трибуна…
– И това имам предвид. Първи мандат съм в парламента и не съм очаквал да видя и чуя толкова изказвания, изтъкани от евтин популизъм. Затова доверието на хората в институциите непрекъснато намалява. С поведението си опозицията руши държавността. Когато непрекъснато говориш, че всичко е корупция и е прогнило, автоматично обиждаш и 400 000 държавни служители, които работят, за да върви цялата държава.

– Само опозицията ли има такова поведение?
– Не, но за разлика от опозицията, ГЕРБ изгониха някои свои хора, които вкарваха тона на омразата и си позволяваха личностни обиди. Като парламентаристи трябва да се съобразяваме с нормите на поведение, включително и в социалните мрежи.

– Рибари от вашия район преди време ви сезираха, че румънски гранични полицаи ги гонят по Дунава. Помогнахте ли им?
– Покрай драмата на рибарите стана ясно, че по р. Дунав има нови български територии, за които доскоро не сме подозирали. Границата ни с Румъния по реката е регламентирана от Софийската конвенция през 1908 г. В документа пише, че на всеки 10 г. трябва да се прави преглед на териториите, като тези от лявата част на талвега остават румънски, а от дясната – български. Такъв е о. Ветрен, който обаче е изникнал 20 г. след подписването на конвенцията. Тъй като не е описан в нея и въпреки препоръката 110 г. преглед на териториите не е правен, нашият остров го охранява румънската гранична полиция. А преди години той дори е бил част от българския бряг и хората са ходели там да добиват дървен материал с каруци. Оказва се, че по поречието на Дунав за малко повече от век са се появили и други нови острови, а съществували преди са изчезнали. Проучвам въпроса и ще бъда горд, ако допринеса България да увеличи територията си и то без война.

Нашият гост
Александър Сабанов е първи мандат депутат от “Обединени патриоти”. Влиза в парламента от гражданската квота на ВМРО. Роден е през 1975 г. в Силистра. Завършил е Математическата гимназия в родния си град и УНСС. Занимавал се е с частен бизнес. През 2008 г. е избран за председател на общинския съвет в Силистра. Два пъти е бил кандидат за кмет на града и стига на балотаж – през 2011 г. го издига местна коалиция “Гражданско единство”, а през 2015 г. е подкрепен от ВМРО и РБ. На парламентарните избори през 2017 г. е водач на листата на “Обединени патриоти” в Силистра и е избран за народен представител. Член е на парламентарните комисии по икономика и туризъм и земеделие и гори.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.