Алекс Алексиев пред „Труд“:  Афганистан е блато, от което няма измъкване

Ако САЩ се провалят там, това не означава непременно победа за Русия

Само за няколко дни Афганистан отново се върна във фокуса на американската външна политика. Президентът Доналд Тръмп отказа да изтегли армията от 16-годишното военно блато и вместо това заповяда да бъдат изпратени още 4 хиляди военнослужещи. Мотивът беше, че ако САЩ се изтегли, вакумът ще се запълни с ислямисти. Дни по-късно държавният секретар на Рекс Тилърсън обвини Русия, че доставя оръжия на талибаните в Афганистан, които са основният противник на американската армия. В същото време стана ясно, че САЩ спират въоръжаването на опозицията в Сирия, които са основен враг пък на Русия и режима на Асад. Тези събития имат нужда от пояснения.

- Президентът Тръмп изпраща нови четири хиляди души в Афганистан. В същото време секретарят Тилърсън обвини Русия, че въоръжава талибаните...

- О, това се знае отдавна.

- След толкова години в това блато, защо Афганистан пак става център на събитията, толкова ли е зле?

- Защото Афганистан по принцип е проблем без разрешения, по различни причини. Между другото аз много дълги години съм се занимавал с тази държава, още от времето на съветската война там. Писал съм много, давал съм показания пред Сената на САЩ. Дълъг е въпросът защо не може да се намери разрешение там, но е факт. Американците са там от началото на съветската окупация, наясно са с нерешимостта на ситуацията и са също така наясно, че ако не постигнат поне донякъде някакъв баланс, не постигнат някакъв модус вивенди (modus vivendi, лат. - начин на мирно съвместно съществуване, б.р.), за да не позволят на талибаните да вземат властта и затова се дразнят с основание от руската военна подкрепа за ислямистите.

- Ако талибаните си върнат властта?

- Това ще бъде огромно поражение за САЩ, но това не означава непременно, че ще Русия ще спечели каквото и да е.

- Странно е руснаците да подкрепят собствените си врагове. Звучи доста балкански – да си подпалим къщата, за да изгори на съседа плевнята.

- За съжаление наистина е доста балканска ситуацията в Афганистан – във всяко едно отношение. Не знам дали знаете, но по време на съветската окупация, всички огромни племена и етноси водеха война срещу руснаците. В същото време се ненавиждаха и водеха война един срещу друг – узбеки, киргизци, тюркмени... Дори пущуните, които са най-многобройният етнос там, дори те воюваха междукланово. Афганистанците се сплотяват единствено, когато имат силен общ враг.

- Казахте, че познавате добре Афганистан. Можете ли да направите едно сравнение между съветската и американската окупация там?

- Аз не бих нарекъл американското присъствие окупация, тъй като те имат едва няколко бази – в Кабул, Кандахар и още няколко места. В огромната част на Афганистан няма американска армия. Обикалял съм цялата страна с бившия командващ войските на НАТО и първи съветник по национална сигурност на Барак Обама – генерал Джим Джоунс още, когато имаше огромен контингент и мога да кажа, че не може да се сравнява операцията на НАТО – ISAF (International Security Assistance Force, б.р.) със съветската окупация, която беше тотална. Освен това, руснаците се опитаха да променят начина на живот на афганците. Кремъл се опита да наложи ТКЗС-та (Трудово-кооперативно земеделско стопанство, по времето на комунизма, б.р.), Совхози („Советское хозяйство“, от руски, форма на държавно земеделие, б.р.) и този опит да се променят народите и техния начин на живот приключи с катастрофа. И според мен окупацията на Афганистан беше началото на края на края на Съветския съюз. Когато бях за първи път в Москва през 1987-а ми бе казано, че тази война е огромна грешка и има решение за изтегляне на армията оттам, защото тази война не може да бъде спечелена.

- А американците?

- Американците погрешно си мислеха, че когато влязат ще елиминират „Ал Кайда“, което и стана, и че това ще доведе до някакво решение на афганския проблем. Това не стана и не може да стане. Другото нещо, което те не разбираха и до ден днешен не разбират е, че Пакистан действа в собствен интерес, който няма нищо общо с американските интереси. Талибаните са дете на Саудитска Арабия и Пакистан.

- Казахте, че съветския „Софхоз“ е непонятно за афганистанците, а американската демокрация понятна ли е за тях?

- Не, не съвсем. Това е едно общество, което живее в някои от средните векове. Те са далеч от всякакво понятие за демокрация, въпреки че в интерес на истината имаше и един друг епизод на афганистанската действителност. През шейсетте години, когато светът е залят от хипи движението, Кабул беше един интернационален град, в който можеше да се видят минижуп, къси поли, да се слуша рокендрол. Американците масово отиваха там, за да пушат евтин хашиш и марихуана – те се продаваха навсякъде. Кабул беше доста еманципиран град, но след като дойдоха комунистите на власт, нещата се промениха радикално. Понятието демокрация не съществува и не може да съществува поне дълго време в Афганистан. Законът, който управлява страната се нарича „Pakhtunwali“ - етичния код на пущуните, техния традиционен начин на живот. Между другото те са много гостоприемни хора, просто невероятно гостоприемни – изпитвал съм го на собствен гръб. Такива си докато не ги засегнеш или направиш неща, които смятат за ненормални, в контекста на техния етичен код.

- Как приемат нашия начин на живот?

- Ако поставите афганистанците в различна среда, която не разбират, те реагират особено. Ето ви пример – всички тези имигранти, които пристигат в Европа, те не разбират свободата, атмосферата, в която живеем. Те са отраснали в една култура, която е силна, противоположна, антагонистична с европейската цивилизация. Според „Пю рисърч център“ (Pew Research Center, б.р.), след доста дълбочинно изследване в Афганистан, 91 процента от жителите вярват, че шериатът трябва да бъде единственият закон. Там мъжете не виждат жени. Когато едно момче, което е израснало с убежденията, че мюсюлманките имат половината права на човек, а немюсюлманките нямат никакви права като човек, представете си как реагират те, когато гледат разкрепостени, свободни, разголени (според техните стандарти) жени в Германия, Холандия, Франция? Те ги приемат като обект, който им се полага. Дори вчера (сряда, б.р.) имаше един панаир, на който имаше отново атаки срещу момичета, жени. Не казвам, че ги оправдавам, но разбирам защо го правят. Невъзможно е да се очаква, че такива хора, израснали в норми от средновековието, ще разберат европейския начин на живот. Европейците обаче едва ли разбират това.

- Защо Афганистан, в който няма абсолютно нищо, е толкова важен за империите – за Британската, за Руската, сега за Американската?

- Наистина там няма нищо, но стратегически той е важен, още от времето на „Великата игра“ между Британската и Руската дипломатическа война в Южна Азия. От времето на Александър Велики Афганистан винаги е бил стратегически кръстопът. Ако погледнете къде сега се изгражда новият копринен път, Афганистан играе изключително важна роля. Тя е кръстопът между Индия, Китай, Близкия Изток и Европа. По интересен е Афганистан като съревнование между великите сили – Русия, Китай, САЩ.

- Защо Китай?

- Защото Китай смята за свой основен и естествен икономически партньор Пакистан и с право. Знаете, че те имат голяма база там.

- Имат ли основание САЩ да се притесняват, че ако се изтеглят от Афганистан, тяхното място ще бъде заето от Китай?

- Едва ли, защото китайците в много отношения са по-умни от нас. Те знаят, че да се влезне в Афганистан е много лесно, но да се излезе от там е изключително трудно. Четете спомените на Чърчил. Той е бил доброволец в английската война там. Ще разберете, че там си в едно блато, от което няма измъкване, защото единственият начин всички афганистанци да се обединят е да имат общ външен враг. Това бяха англичаните, сетне руснаците, а сега може би американците.

- Какво цели Тръмп с увеличаване на контингента?

- Точно това, което казах и в началото – начин да не загуби. Не да победи, а да не загуби. А защо руснаците пращат оръжие на талибаните, не мога да си обясня. Това е голяма грешка – те няма да получат някакви лаври от тази си дейност.

- Има ли категорични доказателства, че те въоръжават талибаните?

- Да! И то доста отдавна го правят. Част от оръжията, които притежават талибаните, могат да дойдат само от Русия. Те винаги са имали руски оръжия като автомат „Калашников“, но днес има нови образци. Това, което прави Путин, е неразбираемо от гледна точка на историческите интереси на Русия, защото според мен Москва няма друг начин да се съвземе, ако не се сдобри с Европа. Докато се занимава с такива работи, няма как да се сдобри с нас.

- Русия също е застрашена от радикалния ислямизъм. Тероризмът там е ежедневие, а и най-тежките атентати бяха на нейна територия. В също време Кремъл подкрепя режими, които суспендират руското законодателство и въвеждат шериат, както е сега в Чечня. Защо го прави?

- Още по-странното е, че това се случва и благодарение на руските пари. Това според мен е политическо късогледство. Аз не смятам Путин за много умен човек, поради такива решения. Факт е, че това, което се случи в Северен Кавказ с руски пари е пълна грешка. Чечня не произвежда нищо, тя зависи изцяло от дотациите в Кремъл. Ходил съм много пъти там и там винаги е имало едно доста солидно руско население – никой не знае колко, но може би между 10 и 30 на сто. Сега там са под един процент. Никой не говори руски в Чечня. Тази република е територия, която утре може да напусне федерацията и никой няма да забележи. Същото става в Дагестан, в Ингушетия. Тези територии по егидата на Путин са загубени за Русия завинаги. Ще видите, че няма да минат много години и те ще се отделят. Ако аз бях владетел на Русия, щях да ги изгоня моментално.

- В Кавказ има няколко стратегически прохода, които са пътят на Русия към Иран, към Турция. Биха ли се отказали от тях?

- Има, да, но те обективно се контролират от Грузия, Азербайджан и донякъде от Армения. Фундаменталимът в Северен Кавказ е руска грешка. Защо например хиляди джихадисти се появиха в Сирия точно от тези републики? Защото Кремъл ги пусна. Преди игрите в Сочи руснаците помагаха на всеки джихадист да тръгне към Сирия, защото се страхуваха от атентати по време на Олимпиадата. В Турция излязоха доста статии по темата и репортажи за севернокавказски наемници в Сирия.

- Да не забравяме, че един от легендарните за ДАЕШ полеви командири се казваше Абу Омар ал-Шишани – Чеченецът.

- Така е. Аз лично имам видео, дадено ми от турски приятели, в което се вижда как се обучават бойци на „Ислямска държава“ на чеченски. Стотици кавказци бяха и са там.

- Какво печели Русия от присъствието си в Сирия?

- Не знам какво печели. Мисля, че Путин направи голяма грешка. Той иска да бъде актуален. Той не може да бъде актуален никъде другаде освен чрез най-лесното – военна провокация. Да прави такива провокации в балтийските републики е опасно, но в Сирия може, макар че нищо няма да спечели. Башар Асад е обречен, макар да не е ислямист, но поради тази война е обречен и не се знае какво ще дойде след него.

Нашият гост

Алекс Алексиев е роден през 1941 г. в България. Той е син на известния хуморист и журналист Райко Алексиев, който е убит след 9-и септември 1944-а. През 1965 г. емигрира в САЩ и става един от най-добрите анализатори на бившия СССР и комунистическия лагер. Бил е съветник по въпросите на националната сигурност в Пентагона и ЦРУ. Дълги години е работил за корпорацията RAND . Връща се в България през 1990 г. като ръководител на българската секция на радио „Свободна Европа”. Личен съветник на министър-председателя от СДС Филип Димитров през 1991 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта