Християн Гущеров е задържан заради сбиване в заведение

Талибаните поеха отговорност за атаката в Кабул

Десетки хиляди на протест в Солун: Македония означава Гърция

ДПС предлага програмен кабинет и програма за ускорено развитие

17-годишен катастрофира в дърво, колата му изгоря

Президентството: Извършена е нерегламентирана публикация в профила на държавния глава

Приход от 1,4 млн. лева от данъци планира Община Павликени

Д-р Красимира Иванова: Хепатит C уби баща ми, зарази се след кръвопреливане Системата за проверяване на кръвта да гарантира 100% нейната безопасност, призова сестрата на премиера Бойко Борисов

Проф. Божидар Димитров: Комунизмът у нас беше държавен капитализъм

Патриарх Неофит за македонската църква: Имаме консенсус по главните въпроси на бъдещото

Премиерът Борисов ще се срещне с чешкия си колега Андрей Бабиш

Дамаск осъди турската операция в град Африн

Цецка Цачева: Няма да се въвежда трети пол и да се признават еднополови бракове

Катастрофа затапи пътя за „Капитан Андреево“ край Харманли

Министър Ангелкова: Всички 5-звездни хотели са резервирани на 90% за летния сезон

Алекс Нестор, изпълнителен директор на Американската търговска камара, пред „Труд“: България има голям потенциал за енергийна независимост

Снимка: Благой Кирилов

Страната е трета в Европа по обем на производство на минерални суровини

Колко и какви природни богатства лежат в земите ни? Защо българското злато се преработва в Намибия? Може ли държавата сама да добива и преработва благородния метал? Справедливи ли са концесионните такси? Отговорите на един от капацитетите в тази област Алекс Нестор.

– Г-н Нестор, колко са обектите, в които се добиват природни богатства към момента в България?

– Те се намират почти навсякъде из страната и са организирани в геоложкия регистър на държавата, който се съхранява в Министерството на икономиката. Основните суровини, които се добиват у нас, са медни, оловно-цинкови и полиметални руди, лигнитни въглища, мрамор, кварцови пясъци, каолин, бентонит, огнеопорни глини, гипс и варовик. България е минна държава със стари и устойчиви традиции в добива и извличането на минерали. По обем на производството в момента страната се нарежда на трето място в Европа след Полша и Швеция. Секторът допринася за 4-5% от брутния вътрешен продукт и е базов стратегически отрасъл на българската икономика. В него работят пряко и непряко около 120 хиляди души.

Не мога да не обърна внимание и на факта, че българската минна индустрия извървя труден път по време на прехода и само благодарение на огромните усилия и визията на хората, работещи в нея, успя не само да се запази, но и да стане една от водещите в минерално-суровинната индустрия в Европа. Компании като “Геотехмин”, “Асарел – Медет”, “Дънди Прешъс”, “Каолин”, ”Минстрой” и други са на световно ниво по производителност и безопасност на труда и иновации в сектора. Важно е хората да знаят, че средната работна заплата в сектора се е увеличила с около 350% от 2000 година насам.

– Чували сме много митове за залежи на много по-скъпи от златото метали, най-вече в Челопеч. Говорим за едни от най-редките метали в света – платина, германий, изридий, осмий, паладий. Каква е истината?

– За Челопеч това наистина са митове, които витаят в публичното пространство и излизат на преден план от време на време. Истината е, че рудата в Челопеч съдържа много от елементите от таблицата на Менделеев, но минералите, за които говорите, са в нищожни количества и икономически не е изгодно да се извличат. Мислите ли, че ако имаше технология, която би осигурила това, компанията нямаше да се възползва? Това би увеличило както печалбите им, така и БВП на България под формата на допълнителни концесионни възнаграждения и данъци.

– Защо преработваме златото в Намибия, а не в България, г-н Нестор?

– Добър въпрос. В недалечното минало инвестиционната програма на компанията включваше изграждането на модерна автоклавна инсталация на територията на рудник “Челопеч” за извличане до крайни метали – злато, сребро и електролитна мед. Така челопешкият концентрат щеше да се преработва в България. За съжаление тогава Министерството на околната среда изгуби делото за ОВОС на проекта в полза на няколко псевдоекологични организации, зад които стояха ретро-градни сили. Също така политическата конюнктура в страната не беше в полза на чуждите инвеститори. В резултат на решението на Върховния административен съд и поради това, че компанията беше под риск да изгуби пазара за челопешкия концентрат, това я мотивира да придобие активите на единствения си тогава клиент – едно металургично предприятие в Намибия. Всъщност заради пропадането на тази инвестиция изгубиха всички заинтересовани страни – държавата, която пропусна да добави добри приходи към хазната, инвеститорът, който не осъществи допълнителна печалба, и местната общност, до която така и не стигна допълнителен устойчив поминък и нови работни места. Изгубиха и българските инженери, които можеха да усвоят нови технологии. Държавата пропусна да се утвърди като водещ европейски производител на крайни метали.

– Каква е истината за размера на концесионните такси от добив на злато, които плащат международните консорциуми на държавата?

– Размерът на концесионните възнаграждения в България е в рамките на световните и регионалните прaктики и е регулиран в Закона за подземните богатства, а методологията на изчисление е описана в съответната наредба. В повечето “минни” държави концесионното възнаграждение е процент от така наречените нетни приходи от продажби. В България методът на изчисление е различен и е разработен от Министерството на икономиката. Тук се плаща така нареченото брутно концесионно възнаграждение, което е процент от стойността на металите в добитата руда по цени на Лондонската метална борса и процентът се определя по “плъзгаща” се скала в зависимост от рентабилността на предприятието. Важно е да поясня, че под “брутно” се разбира плащане на концесионно възнаграждение и върху стойността на неизвлечените метали, тоест ако 60% от метала в добитата руда е извлечен, възнаграждение се плаща и върху останалите 40%. Това e направено, за да се насърчи концесионерът да извлича колкото се може повече чрез технологични иновации или въвеждане на нови технологии. От друга страна, при “плъзгаща” се скала концесионерът е защитен до известна степен от конюнктурата на пазара за метали. Тоест при ниски цени и рентабилност се плаща по-малък процент, а при високи – по-голям, което смятам, че е справедливо.

– Къде стоим ние на европейската и световната карта по запаси и добиването им?

– Както споменах, България се нарежда на трето място в Европа по обем на производството на минерални суровини след Полша и Швеция. В страната има много находища, но със сравнително ниска концентрация на метали. Това означава, че себестойността на продукта е сравнително висока и рентабилността на добива зависи силно от цените на металите на Лондонската метална борса, тоест от конюнктурата на пазара.
Заслужава да се отбележи, че по геоложки данни в недрата на България има около 500 тона злато. В момента се добиват около 4-5 тона годишно под формата на концентрат. При една добра регулаторна среда и политическа воля добивът може сравнително лесно да се увеличи на 20 тона годишно, което ще създаде нови работни места и ще осигури допълнителни постъпления в хазната под формата на данъци.

– Колко тежък е разрешителният режим за добиване на природни метали у нас?

– Въпреки че в последните години в закона за подземните богатства бяха направени много промени в посока улесняване и насърчаване на инвеститорите, има още много, по което може да се работи. Проблемите са преди всичко на местно ниво при работа с общините и при изкупуването на земи за нуждите на добива. Благодарение на усилията на Минно-геоложката камара и добрата работа с институциите България сега има минна стратегия, която дава ясна визия за развитието на сектора, правила и предсказуемост, които създават предпоставки за навлизането на повече инвестиции в бранша.

– Има ли спънки за инвеститорите от т.нар. зелен рекет или други неправителствени организации у нас?
– Лошата новина е, че тези практики продължават, а добрата е, че като че ли през последните години намаляват. Добивните компании са лесна цел, тъй като са силно зависими от тежкия разрешителен режим и също така са прикрепени към района, в който се намира находището. Тук веднага искам да отбележа, че не става дума за легитимните екологични организации, с които индустрията има открит диалог и балансиран подход между индустрия и околна среда.

– Може ли държавата да добива сама природни богатства и да печели от тях?

– Теоретично да, но не бих я посъветвал. Инвестициите в минния сектор са рискови, обикновено изискват огромен ресурс с дълъг период на възвръщаемост . Не знам дали на читателите е известно, но от началото на геоложките проучвания до пускането на една мина в експлоатация могат да минат между 8 и 15 години. Би било безотговорно по този начин да се инвестират парите на данъкоплатците. Броят на държавните минни предприятия все повече намалява по света и тяхното представяне не е в полза на тази форма на собственост. На местно ниво показателен пример за това са “Мини Марица-изток”, които от години имат хронични проблеми от всякакво естество и въпреки усилията на държавата и парада от изпълнителни директори през последните години те не са преодолени. Икономическата и бизнес логиката водят неизбежно до приватизация.

Вместо да се занимава с инвестиции в сектора, държавата би трябвало да бъде добър домакин – да създаде насърчаващи условия за инвестиции и добра регулаторна рамка, като си взема своя дял под формата на справедливи концесионни възнаграждения и съответните данъци.

– Смятате ли, че “Тотал” и други концесионери, които търсят нефт и газ в Черно море, ще обявят скоро добри новини за залежи, след като вече имаше такива сигнали от френската компания?

– Истината е, че първият сондаж, направен от “Тотал” е “сух”, тоест не е потвърдено находище на нефт или природен газ, но добрата новина е, че геоложкият фон е обещаващ и компанията е във фаза на изпълнение на втори сондаж. Според енергийните експерти перспективите за намиране на находище са много добри.

– Доколко е реалистична идеята и възможно ли е находищата да осигурят енергийна независимост на България?

– Това е реалистична идея. Българската акватория на Черно море е изключително богата на газ хидрати от порядъка на трилиони кубически метри и в момента Европейският съюз разработва технологии за усвояването им. В изследователските екипи участват и български специалисти, но индивидуално. Тук се очаква държавата да се намеси и да участва в разработките на институционално ниво. Ако технологиите се окажат успешни, България може да си осигури енергийна независимост за десетки години напред. Не трябва също така да забравяме потенциала на сушата. В Добруджанския въглищен басейн има ресурс от 7 милиарда куб. метра природен газ, а в Северозападна България, в района между Враца и Ловеч, се намира находището “Етрополска Свита”, което има ресурс между 30 и 150 милиарда куб. метра шистов газ. Всичко това може да бъде допроучено, ако държавата премахне мораториума за проучване и добив на шистов газ.

– Какво е мнението ви за казуса “Трън” и за сблъсъка между интереса на местното население и инвеститорското намерение?

– Всъщност инвестицията в Трън въобще не би трябвало да бъде казус, ако съществуваше конструктивен диалог и доверие в условия на прозрачност между заинтересованите страни. От една страна, в Трън има висока безработица и населението се нуждае от поминък, от друга – с разработването на мината компанията предлага устойчиво развитие на региона за години напред. Единственото, което остава, е да се разберат. За съжаление в България екосредата на правене на бизнес, подходът win-win са все още в начална фаза. Убеден съм, че накрая здравият разум ще надделее и в Трън мината ще заработи, спазвайки всички норми и закони с минимално въздействие върху околната среда, която е скъпа на всички нас.

 

Нашият гост

Алекс Нестор е изпълнителен директор на Американската търговска камара от началото на 2017 г. Вицепрезидент на канадско-българската бизнес мрежа. През годините е заемал ръководни позиции в управление на проекти, инженерство, строителство, производство и продажби в областта на минната, металургичната, нефтохимическата и ядрената индустрия. В България е бил изпълнителен директор на канадската компания “Дънди прешъс метълс”, заместник-председател на Българската минно-геоложка камара и председател на “Средногорие Мед Индустриален Клъстър”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Има потенциал естествено ама на путлеристката сган в България не и изнася. Друго си е да си взимаш парички и Газпром да ни цака с най-високите цени в Европа….

      1. От олихофрена един евроатлантически уй за тебе скъпи ми коментя 😉

  2. ВАНЮ ДУШКУ БЪРЗО ДА КАЖЕ КАКВО СТАНА С БЪЛГАРСКИЯ УРАН !!!!!! РУСНАЦИТЕ ГО ПРИБРАХА И СИ НАПРАВИХА ЯДРЕНИТЕ ПРОИИЗВОДСТВА , НО КАКВО ПОЛУЧИХМЕ НИЕ ,ОСВЕН ЖИВОТВОРНАТА БЪЛГАРО СЪВЕТСКА ДРУЖБА !!!???? ЕТО , ПО ВЪПРОСА ЗА ДРУЖБАТА И ЦЕНАТА ДОСЕГА НЯМА ЯСНОТА И КАКТО ГЛЕДАМ , СКОРО НЯМА ДА ИМА !!!! -А ТРЯБВА !!!!!

  3. лесидренски,
    американски чиновник ли трябва да питаш за природните богатства на България бе?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.