Наградите “Еми”: Бесен феминизъм и трансджендър активизъм

Руски свещеници протестираха срещу управлението на Путин

ЕС да разпределя бежанци по квоти

Русия издирва американски информатор

Мъжът, откраднал картини на Майстора: Много съжалявам, че съм влизал в тази къща

Таен руски чат без американци Политици и бизнесмени заключиха телефоните си

Гостуване в Горна Оряховица носи трофеи на ЦСКА

Президентът Радев: Крайно време е България да се включи в европейските програми за въгледобивни региони в преход

На какви почивки имате право, когато работите на компютър

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 24 септември 2019

Президентът Радев в Ню Йорк: България и САЩ са стратегически съюзници и не следва да има ограничение за визите

39% от семейния бизнес е в търговията 104 хил. са фамилните предприятия в страната

Барикадиралият се мъж в блок в София заплашвал с убийство собственик на охранителна фирма

Самоуби се фараонът на “Дупнишка популярна каса” (обзор) Георги Близнаков станал лихвар след фалита

ООН търси нов план за климата

Алекс Нестор, изпълнителен директор на Американската търговска камара, пред „Труд“: България има голям потенциал за енергийна независимост

Страната е трета в Европа по обем на производство на минерални суровини

Колко и какви природни богатства лежат в земите ни? Защо българското злато се преработва в Намибия? Може ли държавата сама да добива и преработва благородния метал? Справедливи ли са концесионните такси? Отговорите на един от капацитетите в тази област Алекс Нестор.

– Г-н Нестор, колко са обектите, в които се добиват природни богатства към момента в България?

– Те се намират почти навсякъде из страната и са организирани в геоложкия регистър на държавата, който се съхранява в Министерството на икономиката. Основните суровини, които се добиват у нас, са медни, оловно-цинкови и полиметални руди, лигнитни въглища, мрамор, кварцови пясъци, каолин, бентонит, огнеопорни глини, гипс и варовик. България е минна държава със стари и устойчиви традиции в добива и извличането на минерали. По обем на производството в момента страната се нарежда на трето място в Европа след Полша и Швеция. Секторът допринася за 4-5% от брутния вътрешен продукт и е базов стратегически отрасъл на българската икономика. В него работят пряко и непряко около 120 хиляди души.

Не мога да не обърна внимание и на факта, че българската минна индустрия извървя труден път по време на прехода и само благодарение на огромните усилия и визията на хората, работещи в нея, успя не само да се запази, но и да стане една от водещите в минерално-суровинната индустрия в Европа. Компании като “Геотехмин”, “Асарел – Медет”, “Дънди Прешъс”, “Каолин”, ”Минстрой” и други са на световно ниво по производителност и безопасност на труда и иновации в сектора. Важно е хората да знаят, че средната работна заплата в сектора се е увеличила с около 350% от 2000 година насам.

– Чували сме много митове за залежи на много по-скъпи от златото метали, най-вече в Челопеч. Говорим за едни от най-редките метали в света – платина, германий, изридий, осмий, паладий. Каква е истината?

– За Челопеч това наистина са митове, които витаят в публичното пространство и излизат на преден план от време на време. Истината е, че рудата в Челопеч съдържа много от елементите от таблицата на Менделеев, но минералите, за които говорите, са в нищожни количества и икономически не е изгодно да се извличат. Мислите ли, че ако имаше технология, която би осигурила това, компанията нямаше да се възползва? Това би увеличило както печалбите им, така и БВП на България под формата на допълнителни концесионни възнаграждения и данъци.

– Защо преработваме златото в Намибия, а не в България, г-н Нестор?

– Добър въпрос. В недалечното минало инвестиционната програма на компанията включваше изграждането на модерна автоклавна инсталация на територията на рудник “Челопеч” за извличане до крайни метали – злато, сребро и електролитна мед. Така челопешкият концентрат щеше да се преработва в България. За съжаление тогава Министерството на околната среда изгуби делото за ОВОС на проекта в полза на няколко псевдоекологични организации, зад които стояха ретро-градни сили. Също така политическата конюнктура в страната не беше в полза на чуждите инвеститори. В резултат на решението на Върховния административен съд и поради това, че компанията беше под риск да изгуби пазара за челопешкия концентрат, това я мотивира да придобие активите на единствения си тогава клиент – едно металургично предприятие в Намибия. Всъщност заради пропадането на тази инвестиция изгубиха всички заинтересовани страни – държавата, която пропусна да добави добри приходи към хазната, инвеститорът, който не осъществи допълнителна печалба, и местната общност, до която така и не стигна допълнителен устойчив поминък и нови работни места. Изгубиха и българските инженери, които можеха да усвоят нови технологии. Държавата пропусна да се утвърди като водещ европейски производител на крайни метали.

– Каква е истината за размера на концесионните такси от добив на злато, които плащат международните консорциуми на държавата?

– Размерът на концесионните възнаграждения в България е в рамките на световните и регионалните прaктики и е регулиран в Закона за подземните богатства, а методологията на изчисление е описана в съответната наредба. В повечето “минни” държави концесионното възнаграждение е процент от така наречените нетни приходи от продажби. В България методът на изчисление е различен и е разработен от Министерството на икономиката. Тук се плаща така нареченото брутно концесионно възнаграждение, което е процент от стойността на металите в добитата руда по цени на Лондонската метална борса и процентът се определя по “плъзгаща” се скала в зависимост от рентабилността на предприятието. Важно е да поясня, че под “брутно” се разбира плащане на концесионно възнаграждение и върху стойността на неизвлечените метали, тоест ако 60% от метала в добитата руда е извлечен, възнаграждение се плаща и върху останалите 40%. Това e направено, за да се насърчи концесионерът да извлича колкото се може повече чрез технологични иновации или въвеждане на нови технологии. От друга страна, при “плъзгаща” се скала концесионерът е защитен до известна степен от конюнктурата на пазара за метали. Тоест при ниски цени и рентабилност се плаща по-малък процент, а при високи – по-голям, което смятам, че е справедливо.

– Къде стоим ние на европейската и световната карта по запаси и добиването им?

– Както споменах, България се нарежда на трето място в Европа по обем на производството на минерални суровини след Полша и Швеция. В страната има много находища, но със сравнително ниска концентрация на метали. Това означава, че себестойността на продукта е сравнително висока и рентабилността на добива зависи силно от цените на металите на Лондонската метална борса, тоест от конюнктурата на пазара.
Заслужава да се отбележи, че по геоложки данни в недрата на България има около 500 тона злато. В момента се добиват около 4-5 тона годишно под формата на концентрат. При една добра регулаторна среда и политическа воля добивът може сравнително лесно да се увеличи на 20 тона годишно, което ще създаде нови работни места и ще осигури допълнителни постъпления в хазната под формата на данъци.

– Колко тежък е разрешителният режим за добиване на природни метали у нас?

– Въпреки че в последните години в закона за подземните богатства бяха направени много промени в посока улесняване и насърчаване на инвеститорите, има още много, по което може да се работи. Проблемите са преди всичко на местно ниво при работа с общините и при изкупуването на земи за нуждите на добива. Благодарение на усилията на Минно-геоложката камара и добрата работа с институциите България сега има минна стратегия, която дава ясна визия за развитието на сектора, правила и предсказуемост, които създават предпоставки за навлизането на повече инвестиции в бранша.

– Има ли спънки за инвеститорите от т.нар. зелен рекет или други неправителствени организации у нас?
– Лошата новина е, че тези практики продължават, а добрата е, че като че ли през последните години намаляват. Добивните компании са лесна цел, тъй като са силно зависими от тежкия разрешителен режим и също така са прикрепени към района, в който се намира находището. Тук веднага искам да отбележа, че не става дума за легитимните екологични организации, с които индустрията има открит диалог и балансиран подход между индустрия и околна среда.

– Може ли държавата да добива сама природни богатства и да печели от тях?

– Теоретично да, но не бих я посъветвал. Инвестициите в минния сектор са рискови, обикновено изискват огромен ресурс с дълъг период на възвръщаемост . Не знам дали на читателите е известно, но от началото на геоложките проучвания до пускането на една мина в експлоатация могат да минат между 8 и 15 години. Би било безотговорно по този начин да се инвестират парите на данъкоплатците. Броят на държавните минни предприятия все повече намалява по света и тяхното представяне не е в полза на тази форма на собственост. На местно ниво показателен пример за това са “Мини Марица-изток”, които от години имат хронични проблеми от всякакво естество и въпреки усилията на държавата и парада от изпълнителни директори през последните години те не са преодолени. Икономическата и бизнес логиката водят неизбежно до приватизация.

Вместо да се занимава с инвестиции в сектора, държавата би трябвало да бъде добър домакин – да създаде насърчаващи условия за инвестиции и добра регулаторна рамка, като си взема своя дял под формата на справедливи концесионни възнаграждения и съответните данъци.

– Смятате ли, че “Тотал” и други концесионери, които търсят нефт и газ в Черно море, ще обявят скоро добри новини за залежи, след като вече имаше такива сигнали от френската компания?

– Истината е, че първият сондаж, направен от “Тотал” е “сух”, тоест не е потвърдено находище на нефт или природен газ, но добрата новина е, че геоложкият фон е обещаващ и компанията е във фаза на изпълнение на втори сондаж. Според енергийните експерти перспективите за намиране на находище са много добри.

– Доколко е реалистична идеята и възможно ли е находищата да осигурят енергийна независимост на България?

– Това е реалистична идея. Българската акватория на Черно море е изключително богата на газ хидрати от порядъка на трилиони кубически метри и в момента Европейският съюз разработва технологии за усвояването им. В изследователските екипи участват и български специалисти, но индивидуално. Тук се очаква държавата да се намеси и да участва в разработките на институционално ниво. Ако технологиите се окажат успешни, България може да си осигури енергийна независимост за десетки години напред. Не трябва също така да забравяме потенциала на сушата. В Добруджанския въглищен басейн има ресурс от 7 милиарда куб. метра природен газ, а в Северозападна България, в района между Враца и Ловеч, се намира находището “Етрополска Свита”, което има ресурс между 30 и 150 милиарда куб. метра шистов газ. Всичко това може да бъде допроучено, ако държавата премахне мораториума за проучване и добив на шистов газ.

– Какво е мнението ви за казуса “Трън” и за сблъсъка между интереса на местното население и инвеститорското намерение?

– Всъщност инвестицията в Трън въобще не би трябвало да бъде казус, ако съществуваше конструктивен диалог и доверие в условия на прозрачност между заинтересованите страни. От една страна, в Трън има висока безработица и населението се нуждае от поминък, от друга – с разработването на мината компанията предлага устойчиво развитие на региона за години напред. Единственото, което остава, е да се разберат. За съжаление в България екосредата на правене на бизнес, подходът win-win са все още в начална фаза. Убеден съм, че накрая здравият разум ще надделее и в Трън мината ще заработи, спазвайки всички норми и закони с минимално въздействие върху околната среда, която е скъпа на всички нас.

 

Нашият гост

Алекс Нестор е изпълнителен директор на Американската търговска камара от началото на 2017 г. Вицепрезидент на канадско-българската бизнес мрежа. През годините е заемал ръководни позиции в управление на проекти, инженерство, строителство, производство и продажби в областта на минната, металургичната, нефтохимическата и ядрената индустрия. В България е бил изпълнителен директор на канадската компания “Дънди прешъс метълс”, заместник-председател на Българската минно-геоложка камара и председател на “Средногорие Мед Индустриален Клъстър”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Има потенциал естествено ама на путлеристката сган в България не и изнася. Друго си е да си взимаш парички и Газпром да ни цака с най-високите цени в Европа….

    1. олихофрен си корни, голям олихофрен.

      1. От олихофрена един евроатлантически уй за тебе скъпи ми коментя 😉

  2. ВАНЮ ДУШКУ БЪРЗО ДА КАЖЕ КАКВО СТАНА С БЪЛГАРСКИЯ УРАН !!!!!! РУСНАЦИТЕ ГО ПРИБРАХА И СИ НАПРАВИХА ЯДРЕНИТЕ ПРОИИЗВОДСТВА , НО КАКВО ПОЛУЧИХМЕ НИЕ ,ОСВЕН ЖИВОТВОРНАТА БЪЛГАРО СЪВЕТСКА ДРУЖБА !!!???? ЕТО , ПО ВЪПРОСА ЗА ДРУЖБАТА И ЦЕНАТА ДОСЕГА НЯМА ЯСНОТА И КАКТО ГЛЕДАМ , СКОРО НЯМА ДА ИМА !!!! -А ТРЯБВА !!!!!

    1. Олигофрен, олучавахме нафта по 12 стинки…

  3. лесидренски,
    американски чиновник ли трябва да питаш за природните богатства на България бе?

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.