Алекс Нестор, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България: Стабилно правителство бързо трябва да успокои инвеститорите

Изпълнителният директор на Американската търговска камара Алекс Нестор Снимка: Благой Кирилов

– Г-н Нестор, кои са приоритетите на организацията за 2017 г.?
– Те са в три основни насоки – активно да поддържаме устойчива бизнес среда в страната, развитие на човешкия капитал и утвърждаване на върховенството на закона в България. Камарата има 22-годишна история и представлява интересите на 340 американски, международни и български компании, сред които големи и малки инвеститори в различни икономически сектори.

– Има ли нещо, което притеснява членовете ви в икономическата обстановка у нас?
– Бизнесът ни дава много ясни сигнали, че изпитва проблем с намирането на квалифицирана работна ръка. Ето защо правителството и всички заинтересовани страни трябва да вземат мерки за преодоляването на този проблем. Той се засилва и от тенденцията младите хора да напускат страната. Кадрите, които излизат от университетите, не отговарят на съвременните изисквания на бизнеса. Трябва да се засили връзката между университетите и индустрията. Неграмотността нараства с бързи темпове. България е на едно от първите места по функционална неграмотност в ЕС. Смятам, че това са много сериозни предизвикателства за българското общество и камарата ще се стреми активно да участва в процеса заедно с правителството, за да се промени средата. Ако няма промени , не можем да очакваме приток на инвестиции и развитие на икономиката.

– Как американският бизнес оценява средата при служебното правителство?
– Всички инвеститори искат прозрачност и стабилност. България трябва максимално бързо да се устреми към управление, което да успокои инвеститорите и да им даде гаранция, че политическата среда е стабилна.

– Смятате ли, че това е постижимо след изборите в края на март?
– Зависи много от резултатите, които ще предопределят какви коалиции могат да се направят и колко ще са стабилни. Инвеститорите сериозно проучват бизнес средата с помощта на политически анализатори, които прогнозират как ще се развиват нещата в България.

– Подобно на Standard&Poor’s („Стандард енд Пуърс“) и Moody’s („Мудис“), само че за съответната страна и в сектор политика?
– Да, нещо повече, предоставят анализи на определени икономически сектори, в които инвеститорите са склонни да вложат капитали. Прави се оценка на риска.

– Страната ни има добри макроикономически показатели и ниски данъци, а според служебния министър на икономиката Теодор Седларски интересът на чуждестранните инвеститори към България е по-висок. Споделяте ли това мнение?
– Не трябва да забравяме, че и в региона има държави с добри показатели, които са ни конкуренти и борбата за вниманието на световните инвеститори е жестока. Те буквално се състезават с нас. Инвеститорите четат доклади, участвал съм в т. нар. US road show – бизнес делегации на камарата и американското посолство, които бяха своеобразна презентация на България в Америка с цел привличане на американски инвеститори и рекламиране на страната като инвестиционна дестинация. Обикновено те посочваха – вярно е, че имате 10% плосък корпоративен данък, но като пресметнем, бихме могли да плащаме и 30%, ако ни излизат цифрите. Споделят, че и в докладите на ЕС, и на Световната банка четат едно и също – корупция и липса на върховенство на закона в България. Инвеститорите споделят тези факти така директно, защото това ги притеснява. Така че рекламирането на България като страна с добри макроикономически показатели, която е част от ЕС, не е достатъчно. Въпреки добрите стопански показатели и стабилната макроикономическа рамка, която има страната, и факта, че не влизат достатъчно преки чуждестранни инвестиции в повече сектори, IT секторът се развива добре. Би следвало да си зададем въпроса защо там има инвестиции, а в други сектори – не? Отговорът е, че IT секторът не подлежи на специален регулаторен режим, което ускорява процеса. Да кажем, имате софтуерна компания в Силициевата долина, подписва се сделка с българска компания, която разработва продукта, изпраща го по интернет, а по банковата си сметка получава съответното заплащане за услугата. По този начин политическият елемент и администрацията, както и разрешителният режим в България, отпадат като пречки и това не притеснява инвеститорите. Разковничето за доброто развитие на икономиката зависи именно от тези процеси.

– Можем ли да спечелим такива инвеститори, след като за времето на прехода не можахме да докажем и на собствените си граждани, че има върховенство на закона?
– Краткият ми отговор е „не“. И ви давам пример. Вземете периода след финансовата криза. Въпреки добрите макроикономически показатели – нисък дълг, излишък в бюджета, конкурентно заплащане на човешкия труд, нисък корпоративен данък, нисък данък общ доход, достъп до европейския пазар – по години преките чуждестранни инвестиции не растат. Дори миналата година има спад. Информацията, която получаваме от инвеститорите, с които работим, и от тези, които са членове на камарата, е, че основната пречка за увеличаването им са неспазването на върховенството на закона и високите нива на корупция. Това са проблемите, върху които бъдещото правителство трябва да се концентрира и да разруши този имидж, който България си е създала. Защото икономиката без преки чуждестранни инвестиции не може да се развива. Те се отразяват и върху вътрешните инвестиции. И ние като камара работим активно за това реформите в съдебната система да се доведат докрай. Скоро ще излезем с официална позиция по този въпрос, която ще представим на правителството. Всичко това е заложено и в Бялата книга на камарата, в която са изложени всички наши становища по важни за обществото и бизнеса въпроси.

– Въпрос в цифри. Какъв е размерът на стокообмена между България и САЩ?
– Той е в рамките на 1 милиард долара за 2016 г., като България има положителен баланс – около 60% от стокообмена е износ, а 40% е внос.
– Какво изнасяме за САЩ?
– Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, азотни торове, сурови или необработени тютюни, машини, електрическо и електронно оборудване за автомобилната и IT индустрията.

– Кой е следващият „IT сектор“ с големи заплати в България?
– Аутсорсингът в автомобилната индустрия. Това сектор има много добра перспектива и има желание на чужди инвеститори да отварят производствени мощности тук. Като пример мога да дам най-големият производител за автомобилни части в света – „Магна“, която има предприятия в Пловдив. Другата компания е канадската „Линамар“, огромна компания в автомобилния сектор, която купи „Монтюпе“ в Русе и се надявам да разреши проблемите с околната среда, които съществуват. Това е сектор в България, който ще претърпи икономическо развитие. И тук идва ролята на държавата. Да създаде съответната реформа и да помогне на бизнеса с още по-атрактивни условия. В момента България е класирана като водеща аутсорсинг дестинация в света. Автомобилната индустрия имаше малък принос за брутния вътрешен продукт преди 10 години. В момента той е около 5% и ще продължава да расте.

– Защо големи компании не правят автомобили в България?
– Това зависи от качеството работна ръка и от активността на правителството. То трябва да лобира активно на международния пазар. Да спечели инвеститори. Защото инвеститорите имат опции и специално за този сектор правителството трябва да има изготвена специфична програма за лобиране, която да ги привлече.

– Имам няколко въпроса, свързани с международната политика и България. Какво означава за страната и ЕС Доналд Тръмп президент на Америка?
– Не мисля, че икономическата политика на САЩ ще претърпи съществени промени. Не вярвам САЩ да изоставят най-големия си икономически партньор в лицето на ЕС. Не вярвам да стане и обратното. Тези отношения ще продължават да се задълбочават. Лично на мен ми се струва, че търговското споразумение помежду им ще стане факт в мандата на Тръмп. Геополитическите и геоикономическите реалности диктуват да се създаде мощен икономически блок от двете страни на океана, който изповядва едни и същи ценности. СЕТА вече е подписана и специално за България като част от ЕС вратите на Америка за българския бизнес са били винаги отворени.
Ако се случи, това ще облагодетелства малкия и средния бизнес, защото характерно за това споразумение е, че то обхваща не само стокообмен и услуги, а и признаване на стандарти, което е изключително важно за малкия бизнес.

– Може ли суперблок да се развива на базата на ограничено пътуване и престой – визирам визовия режим за българи в САЩ?
– Американското правителство има политика на визовия режим. Да, оптималният вариант е да бъдат премахнати визите за българи в САЩ. Но, ние не изпълняваме критериите. Около 15% са отхвърлените молби за визи, а по правилата на американската администрация този процент трябва да бъде под 3%. Българските бизнесмени обаче нямат проблеми, те получават 10-годишни визи и могат свободно да пътуват до САЩ.

– Какво означава СЕТА за България?
– Това всеобхватно икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада е триумф за насърчаване на свободната търговия. За първи път ЕС подписва такова търговско споразумение с една от държавите от Г-7. По него се работеше много години. Представлява документ от над 700 страници. Около него, разбира се, има и много митове. Говори се за ГМО, което не влиза в рамките на СЕТА и не променя отношението на отделните държави членки на ЕС към ГМО. Ако има мораториум, той важи.
Няма да се промени и регулацията за внос на месо с хормони, който е забранен в ЕС. Никога ЕС в своите търговски споразумения с други страни не е правил компромис с вътрешните си правила. СЕТА ще донесе много ползи, включително за българската икономика. Ще създаде хиляди работни места. За България вратите на канадския пазар се отварят. Стокообменът ще се увеличи многократно от досегашните си нива от около 100 млн. долара.
През юни ще се организира българо-канадски бизнес форум „Защо Канада?“. Има огромен интерес от български фирми, които събират информация за възможностите да реализират продукцията си на канадския пазар и да бъдат част от най-развитите икономики в света. От това можем само да спечелим.

Нашият гост
Алекс Нестор е изпълнителен директор на Американската търговска камара от началото на 2017 г. Той беше член на борда и вицепрезидент на камарата в периода 2009-2016 г. През годините е заемал ръководни позиции в управление на проекти, инженерство, строителство, производство и продажби в областта на минната, металургичната, нефтохимическата и ядрената индустрия. В България е бил изпълнителен директор на канадската компания “Дънди прешъс метълс”, заместник-председател на Българската минно-геоложка камара и председател на “Средногорие Мед Индустриален Клъстър”; член на контролните съвети на Минно-геоложкия университет и на Федерацията на научно-техническите съюзи в България.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.