Ален Жирес, един от най-силните френски играчи: Тишината след гола на Костадинов беше страховита

Националният отбор на Косово успя да привлече човек, който е бил за пример на поколения наред. Ален Жирес е европейски шампион, два пъти играл на полуфинал на световно първенство. Стана втори в анкетата за "Златната топка" на Мондиал 82.
Треньор, който е минал през ПСЖ, когато парите не извираха от всеки ъгъл. Легенда на "Бордо" с повече от 500 мача.
Жирес даде интервю пред предаването "Код Спорт".

- Как избрахте Косово за следваща спирка във вашата кариера?
- Малко по-особено е. Имах отношения с Косово. Преди години бях поканен чрез един мой приятел - косовар от Франция, от президента Фадил Вокри, да пристигна в Косово за една приятелска визита. И така сложихме начало на контактите ни. После, когато аз бях начело на Сенегал, а Косово едва започваше да формира своя тим и все още не беше признат от ФИФА, направихме един приятелски мач в Женева. Зетят на моя косовски приятел стана президент на федерацията на страната и той ми каза: "Ален, не искаш ли да дойдеш да работиш в Косово?" Ето така, простичко се стигна до тази работа.
- Косово е най-новият член на УЕФА. Какви цели ви поставиха?
- Косово е член на ФИФА и УЕФА от 6 години. И конструира своя футбол и своя национален отбор. Опитва се да достигне едно интересно ниво с интригуващи перспективи. Това е екипна работа. А аз съм в частта „национален отбор“. Федерацията работи в своите офиси, националните отбори също работят, а клубните тимове започват да се появяват забележимо на сцената. Виждате, че „Балкани“ влезе в групите на Лигата на конференциите. Косово вече пише своята футболна история. Преди това тя е била просто бял лист.
- Кои са най-добрите футболисти на Косово?
- Всички национални футболисти играят извън Косово. Реално косоварски футболисти има навсякъде в Европа. Капитанът Рахмани играе в "Наполи". Муричи е в тима на „Майорка“. Войвода играе в "Торино". Имаме футболисти в първенствата на Нидерландия, Полша и Турция... Във Франция също се изявяват футболисти от Косово. Виждате, че съвсем не е малък потенциалът.
- Някога България беше сериозна сила, но наскоро загуби у дома от Косово. Гледахте ли този мач на запис?
- Не, не съм гледал този мач. Но за съжаление, напоследък ми направи впечатление, че сте загубили тежко и от Грузия. Аз съм бил треньор и в Грузия и затова ми направи впечатление тази тяхна победа срещу вас и то като гости.
- Колко време се виждате като треньор на Косово? Вие сте на 70 години. Колко удоволствие още ви носи футбола?
- Футболът е моята страст. Най-приятно е да си играч. Малко по-сложно става, когато вече си треньор, защото трябва да отговаряш за цял отбор. Аз все още изпитвам удоволствие. В Косово съм, а колко време още… наистина не знам. Може и по-дълго да се окаже, ще видим.
- Нека поговорим за вашата кариера, която е повече от внушителна. Как започнахте с футбола? Винаги ли сте бил халф?
- Започнах с футбола като хлапе, наясно сте. Както се случва с децата в България или другаде. Много скоро подписах с професионален клуб - "Бордо". И започнах да катеря стъпалата, докато станах професионалист.
- Вие сте бил вдъхновение на много футболисти. Но кой беше вашият идол като малък?
- Това е Раймон Копа. Той игра в „Реймс“ и в „Реал“ с Ди Стефано, Пушкаш и прочие.
- Изкарахте 15 години в "Бордо", имате над 500 мача. Защо се задържахте толкова дълго там?
- Родом съм от едно село в околностите на Бордо. Започнах на 10 години в отбора. Това е моят край, чувствах се добре. В началото бяхме среден клуб. Но после станахме добри и спечелихме титлата във Франция. Играхме в Европа, стигнахме до полуфиналите в КЕШ. Нямах никакво основание да напусна. Наистина, вкарах много голове и участвах в много мачове. Но това е съдба. "Бордо" е клубът на сърцето ми.
- Спечелихте две титли и една купа. Много или малко е това за тези 15 години?
- Не е много, но в първото десетилетие от моя престой в "Бордо" това беше среден клуб. Впоследствие стана голям отбор, способен да печели титли и купи. Така че не съм бил в тим, който винаги е бил начело на класирането.
- Как се решихте след толкова много време на трансфер в "Марсилия"?
- Имах известен конфликт с президента на "Бордо". След световното първенство в Мексико през 1986-а имаше някои недоразумения между нас и аз реших да напусна в посока "Марсилия". Беше трудно решение. Това е моят клуб, моят край, моето семейство. Това е нещо, за което не обичам да говоря.
- Кариерата ви в националния отбор наброява 47 мача, но те са славни. Какво не достигна на Франция да спечели Мондиал 82?
- Какво не ни достигна? Ако погледнем полуфинала срещу Германия, ще видим, че ни споходи малшанс. Това беше проблемът. Сблъсъкът Шумахер – Батистон … Шокиращо! Но без червен картон, без дузпа… Такива ситуации влияят. Още повече, че ние като отбор нямахме достатъчно опит. Водехме с 3:1 в продълженията, но ни изравниха и накрая загубихме. Не знам дали щяхме да станем световни шампиони, но бяхме много близо до участие във финала.
- На Евро 84 никой не можа да ви победи. Разкажете ни за турнира. Кои са най-паметните ви мачове?
- Световното първенство през 1982-а ни даде възможност да повярваме в собствените сили. Амбицията ни беше да станем европейски шампиони като домакини. Не желаехме да правим сметки, а просто да спечелим всички двубои. Казахме си - имаме 5 мача пред нас на собствен терен и трябва да ги спечелим. Това и направихме. Сторихме го с един играч, който беше на върха си - Мишел Платини. Той вкара девет гола на този шампионат. Спечелихме континенталната титла и това беше първата в историята на всички отборни спортове във Франция. Баскетбол, волейбол, хандбал - нито един френски отбор не беше ставал европейски или световен шампион. Ние поставихме началото на тази вече славно история на големи победи.
- Заедно с Мишел Платини, Луис Фернандес и Жан Тигана ви наричаха магическия четириъгълник. Какво беше специалното при вас?
- Да, така ни нарекоха - "магическото каре". Треньорът Мишел Идалго ни каза, че трябва да играем основно през средата на терена, да подготвяме атаките си, да ги конструираме прецизно. Това беше силната част от нашия отбор. Вие го казахте - Платини, Тигана, Фернандес, аз - ние бяхме силната страна на отбора.
- Кой от четиримата беше най-добър?
- Платини - три пъти носител на "Златната топка"! Да, определено Мишел беше нашият капитан и най-важен играч. Но трябваше да има и екстри към него. Ако нямаше тези добавки, нямаше да върви играта. Имаше много добро разбирателство - въпросното каре. Затова и средата на терена на френския тим функционираше толкова добре.
- Веднага след европейското първенство дойдоха два мача с България – помните ли ги?
- Не, не ги помня. Не съм играл в тези мачове.
- България се гордее много с победата с 2:0 през 1985 година срещу европейския шампион. Как ви победихме?
- Сетих се за групата  - да! Освен нашите два отбора, бяха още Югославия, ГДР и Люксембург. Само че аз не играх в мачовете срещу България.
- По това време във френския футбол блестяха Георги Димитров и Пламен Марков. Помните ли ги и какво мислите за тях?
- Нямаше много български футболисти във френското първенство. Аз, например, никога не съм имал съотборник българин. Но двамата, които посочихте, определено имаха добро представяне във френския шампионат.
- Кои български футболисти в историята най-много харесвате?
- Историята във футбола между Франция и България е отдавнашна. Като дете си спомням, че имаше мач-бараж между двата отбора в Милано. Мач за класиране на световното първенство през 1962 година. И България спечели с 1:0. Другата българска история за Франция е свързана с Емил Костадинов. Да, да. Франция - България винаги е било оспорвано. А за големи играчи - разбира се, Христо Стоичков.
- Къде гледахте мача Франция – България на 17 март 1993 година?
- Бях на мача, беше, о-оо - катастрофа! Тишината, която настъпи, беше страховита. От двата си последни мача в групата у дома Франция се нуждаеше само от една точка. Но - нула срещу Израел и нула срещу България! И аут за световното първенство в Щатите!
- Вестник „Екип“ написа тогава „Франция се класира за Мондиал 98“. Какво направи Франция, за да създаде отбор за световен шампион?
- Дадохме си сметка за случилото се. Преди това имахме генерацията на Платини, която беше на бърха си през 1982, 1984 и 1986 година. Сякаш си казахме - без да работим, нещата ще се получават. Но през 1990-а не се класирахме за световното. И през 1994 година - също. Трябваше да запретнем ръкави и да се хванем за работа. И Еме Жаке се започна реално да работи здраво, така че през 1998-ма да имаме отбор, способен да спечели световната титла. Така след генерацията на Платини дойде тази на Зидан.
- Какво не ви достигна на Мондиал 86, когато пак станахте трети?
- Елиминирахме действащия световен шампион Италия на осминафиналите, после и Бразилия на четвъртфиналите. Страхотно! На полуфинала срещу Германия обаче не ни достигна малко късмет, а и не направихме голям мач. Малко несъзнателно това, че елиминирахме Бразилия ни повлия. Липсваше ни сякаш свежест, както психическа, така и физическа. 
- В историята има три велики френски отбора – вашият, този около Зинедин Зидан и този от Мондиал 2018. Кой е най-силният?
- Когато си световен шампион, реално няма нужда от сравнение. Това са различни генерации. Нашето поколение спечели европейската титла, това на Зидан световната и отборът на Мбапе - пак световната. Не могат и не трябва да се правят сравнения. Просто това са плюсове за френския футбол.
- Какво очаквате от Франция на световното първенство в Катар?
- Когато си действащ шампиони, няма как да не се надяваш на успех отново. Но няма да бъде лесно. В момента в отбора има много проблеми с контузи и се вижда, че идва ново поколение отдолу. Ще трябва да се сформира нов колектив, който да бъде също толкова силен като през 2018 година. И моментът е деликатен. Накратко  - няма да бъде лесно.
- Кога решихте да станете треньор? Прекратихте кариерата си през 1988 година, а поехте "Тулуза" чак през 1995-а…
- Знаех, че един ден ще стана треньор. Но не знаех кога и къде. В "Тулуза" започнах като спортен директор, като мениджър, но после обстоятелствата ме изпратиха на треньорския пост. Тогава президентът ми каза, че трябва да поема отбора и така в точно в „Тулуза“ започна моята треньорска кариера."
- Един сезон водихте ПСЖ. Кои бяха звездите по ваше време?
- Марко Симоне, Бернар Лама, Джей Джей Окоча... Нямам хубав спомен от онзи период. Аз бях уволнен бързо, а в рамките на един сезон клубът имаше трима треньори и двама президенти. Имаше също и много много проблеми. 
- Какво мислите за трансферната политика на ПСЖ днес?
- Лесно е, когато имаш финансовите средства. Когато те са факт, можеш да привлечеш и Неймар, и Меси, и Рамос, и Мбапе, който по-рано дойде от „Монако“, а сега подписа нов контракт. Но внимание! Големите играчи не правят със сигурност голям отбор! Вижда се, че е трудно да се изгради боеспособен колектив. Целта на ПСЖ не е първенството. Предварително се знае кой ще бъде шампион във Франция. Голямата цел е купата в Шампионската лига.
- Какво не стига на отбора да спечели Шампионската лига с тези футболисти?
- Липсва малко повече твърдост. Тимът да бъде по-ефикасен. Видя се какви грешки допуснаха в Шампионската лига срещу "Реал". Този турнир е нещо безмилостно. Това е много изпитание, изискващо страхотна твърдост. А парижани все още не успяват в тази насока.
- Кой е фаворитът в Шампионската лига този сезон?
- Винаги ще кажем "Манчестър Сити", "Байерн", "Реал". "Барселона" вече отпадна, но ПСЖ остава. Винаги се очаква това от големите отбори, които имат средствата да притежават най-класните играчи. Така че не виждам изненади по отношение на победителя в Шампионската лига.
- Водил сте шест различни национални отбора. Повече ли ви харесва такава работа отколкото в клуб?
- Много е различно. В клуба реално имаш един и същ състав за целия сезон и всекидневна работа, тренировки, мачове... В националните отбори нещата не стоят така. Повече става дума за наблюдения, за познания и селектиране с цел да създадеш колектив и необходимата атмосфера. Можеш да ротираш състава и играчите, както си искаш. Това на практика са два различни занаята. Признавам, че през последните години повече съм свикнал да работя в национален отбор.
- Къде се чувствахте най-добре?
- В Африка не е лесно за работа. Но именно тези нелеки условия ми помогнаха да инвестирам в себе си, да открия някои нови неща. Различни от чисто футболните. В някои страни се грижех дори за самолетните билети на играчите, но трябваше да се свърши и тази работа. Но така се научих за нещата от живота. А това си е добро училище за един треньор.
- С Мали станахте трети в Африка. Колко значимо е това постижение?
- За тази страна това класиране е с цената едва ли не на спечелена световната титла. Не можете да си представите страстта на тази нация! Тя буквално извира във футбола. При завръщането ни в страната след успеха посрещането беше изключително. И бях щастлив, защото е хубаво да доставиш удоволствие на хора, чиито условия за живот изобщо не са леки.
- Доста дълго работихте в Африка. Харесва ли ви на този континент?
- Да, най-малкото защото там винаги е слънчево. Винаги има слънце в Африка. И животът ти минава по къси ръкави.
- Бихте ли разказали някоя интересна история от пребиваването си в Мали, Габон, Сенегал и Тунис?
- Започнах с Габон и когато пристигнах, попитах как е организиран националният отбор. Отговориха ми - играем приятелски мачове. А каква е екипировката на отбора? Показаха ми един плакат на отбора - сини фланелки, жълти фланелки, това е. И десет топки, това е всичко! Така че ми се наложи да вдигна телефона и да се обадя: "Ало, "Найк", "Адидас", "Пума", моля Ви"Така че всичко трябваше да организирам от нулата. После започнах да търся приятелски мачове, начини, по които да се придвижваме. В Мали беше различно, защото разопалагах с качествени играчи - Сейду Кейта и Диара например. Единият в "Барселона", а другият в „Реал“. В Сенегал също имаше класа с футболисти като Садио Мане например. Доволен съм, че винаги поддържам контакти с тези страни. Работил съм много там, вложил съм големи усилия. И сега, когато тези контакти продължават, това означава, че там съм уважаван и оценен. Когато се връщам в тези държави, намирам приятели. Те разбират и оценяват, че в нелеки условия съм положил много труд. Виждат, че съм положил усилия за успеха и популярността на техните страни.
- Имате много персонални награди – три пъти футболист на годината на Франция, седми сте във френския футбол за века. Кои са пред Вас?
- Зидан, Платини, Мбапе, мисля. Не знам какво е класирането, защото за мен по-важното е да спечеля титла, отколкото лична награда. Практикувам отборен, а не индивидуален спорт. Един футболист не може да спечели сам на терена. Няма играч в света, който да предпочита "Златната топка" пред световната титла. За мен това е абсолютно валидно.
- През 1982 година останахте втори за „Златната топка“. Заслужено ли Паоло Роси ви победи?
- Паоло Роси вкара шест гола на финалите на световното. Но когато видях класирането за "Златната топка", бях изненадан приятно. Втори след Паоло Роси? Изобщо не съм мислил за това. Горд и доволен бях, разбира се. И няма да крия – това признание доставя удоволствие. Но не е първото нещо, за което се мисли.
- Какво е да си кавалер на "Легиона на честта"?
- Това е най-високата награда във Франция. Създадена е още от Наполеон Банапарт. Но е създадена за награждаване на военни. А аз съм футболист. Какво съм направил за моята страна? Щом ми връчват тази награда обаче, значи съм направил много! Властите смятат, че я заслужавам. Но трябваше да минат седем години, преди да получа официално на церемония  "Легиона на честта". И ми го връчи не кой да е, а славният Мишел Платини.
- Изиграл сте над 600 мача. Кой е най-паметният за вас и кой е най-тъжният?
- Мачът, който завинаги остана в нашата памет за футболистите от моето поколение беше този Франция - Германия 3:3 в Севиля. Говори се за него и до ден днешен. А във Франция "чествахме", в кавички разбира се, 40-годишнината от този мач наскоро. Имаше телевизионни репортажи, публикации в списанията и вестниците. В спомените на французите този двубой има специално място, въпреки че в крайна сметка в него бяхме елиминирани. Изживяхме всички емоции, цялата палитра на чувствата. Радост, гняв, разочарование, всичко ни се случи. На другия полюс са разбира се, са моментите на спечелените големи титли.