Суперкомпютър като на НАСА догодина в България (обзор) Технологията ще бъде използвана в медицината, фармацевтиката, автомобилната индустрия, строителството, от климатолози, спецслужби и др.

Могерини: Доверието в ЕС ще пострада, ако не започнем преговори с Македония и Албания

Бившият египетски президент Мохамед Морси почина в съда

Деница Златева: Не съм очаквала такава буря заради оставката на Нинова

Няма македонска нация преди 1944 г. Гоце Делчев в писмата си пише, че е българин

Министър Танева: Няма нарушения при първите 14 проверени къщи за гости

Може ли да ми намалят заплатата без мое знание?

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 18 юни 2019

Кметът на Благоевград даде курбан за здраве

Арестуваха кмета на Костенец (обзор) Радостин Радев предлагал подкуп на общинар, за да гласува “правилно”

Мария Габриел: Суперкомпютърът у нас ще помогне в борбата със заболявания като рак и Алцхаймер

Чаатай Улусой залюби колежка от „Вътрешен човек“ В сериала има сърдечна връзка с Мелек, извън снимачната площадка - с полицайката Сема

ЕС може да замрази преговорите за митническия съюз с Турция

42 лекари се падат на 10 000 души население

Румъния ни изпревари при заплатите Само 1% от работните места са свободни

Али Омарпашаев, новият ас в националния: Кавказкият нрав ми помага в живота и борбата

Снимки ЦВЕТАН ТОМЧЕВ

„Аз съм дете на войната – казва Али Омарпашаев, новото попълнение в националния ни отбор по свободна борба. – Тя започна, когато бях на годинка, и продължи близо 12 години. Спомням си как бягахме, криехме се. Всеки ден съобщаваха в кой район няма да има бомби и ние тръгвахме натам. Постоянно се местихме. Страшно беше. За щастие от моето семейство никой не загина, но две съседски заедно с малките им деца бяха убити….Сега е различно, спокойно, всичко е построено наново. Ако дойдете в Грозни, ще видите един мини Дубай.“

Али обаче признава – войната е повлияла на неговия характер. Направила го е по-устойчив на всякакви сътресения. Още от ранна детска възраст баща му Руслан започва да го тренира на борба вкъщи, тъй като няма други условия заради войната.

„Цялата ми фамилия са борци, то при нас борбата е като религия – казва Али, който е роден в Гудермес, намиращ се на 30 км от Грозни. – Но няма никаква разлика в начина на тренировки от този тук, в България, където се готвя при Серафим Бързаков и Радослав Великов. А и те двамата често са идвали в нашия край. Когато човек иска да постигне големи успехи, трябва да е упорит, постоянен.“

ali1Признава обаче, че кавказкият нрав и култура малко се отличават от всички останали, но в крайна сметка много му помагат. Най-вече: имаш ли цел, гониш я докрай.

От десетина дни Али вече е с български паспорт, но от година и половина пребивава в България и се подготвя с нашите национали. С нетърпение очаква първата си сериозна изява на тепиха – републиканското в Сливен през юни, а след това евентуално и световното в Париж през август. „Чувствам се много добре подготвен, но изтърпях карантинен период за получаване на гражданство и ми липсва състезателен опит“, доверява 23-годишният борец, който за „сборная“ има победи на международни турнир, но не е участвал на големи първенства.

Идеята да дойде у нас идва от неговия треньор Адам Куракаев, който е чеченец, но майка му е българка. Специалистът вижда, че скоро няма да дойде ред на неговото момче в „сборная“, а у нас има липса на изявени борци в някои категории. Така е и при 70-килограмовите, където се бори Али.

„Отидохме на съвместен лагер с българите на Белмекен и те определено ме харесаха. На мен също много ми допаднаха момчетата, треньорите, отношението на хората във федерацията – казва Омарпашаев. – А и природата тук много ми напомня за Кавказ.“

Въпреки това, Али признава, че изпитва голяма носталгия по семейството си. Всеки ден се чува със своите близки, и то по няколко пъти, а с баща си предимно обсъждат тренировките – как са минали, в какво е напреднал.

„За мен родителите са най-святото нещо на този свят – доверява националът. – Да, случвало се е в детството баща ми да ме напердаши. Тогава приятели ми казваха: „Ама как може да те удря?“ Отговарях: „Може, той ми е баща, а не някой друг.“ Трябвало е да стана първи на турнир, не съм го направил, не изпълних неговите указания – значи съм си го заслужил.“

Въпреки твърдият и експлозивен характер на чеченците Али разкрива, че хората в родното му място са и много гостоприемни. А местна поговорка гласяла: „Дори и да е убил твоя баща, посрещни го, като гост, тръгне ли си – прави каквото щеш.“ „А ако някой три дни ти е гостувал, вече се смята за част от твоето семейство“, споделя той за чеченските обичаи.

ali2Омарпашаев разкрива, че и в България се чувства добре. Определя хората като гостоприемни и подхождащи с разбиране, когато видят, че не говориш добре езика им. Споделя, че от нашата кухня най-много му харесва „всичко с кашкавал“, както и червени чушки. „При нас само жените готвят – казва още за традициите Али. – Те и не спортуват, но имат отделни дни в седмицата, в които могат да отидат на фитнес, например.“

А за българските жени споделя, че са хубави, но е верен на традициите. И след някоя и друга година ще се ожени за чеченско момиче. Но при следващото си прибиране до родното място си е поставил за цел да си вземе преподавател и да научи добре нашия език. „Да, египтянинът Тарек, който се бори за класиците, вече добре говори български, но той постоянно е тук – разяснява Омарпашаев. – А аз през два-три месеца се прибирам, идвах в България само за лагери. И досега нямах тази възможност.“

А на въпроса защо чеченските борци са толкова добри в свободния стил, отговаря: „Може да няма разлика в методиката, но при нас залите са пълни от сутрин до вечер. Дори има опашки отвън, за да влезеш и да тренираш. Понякога няма значение дали има тепих. Място за схватки се намира. В България не е точно така. Ето, наскоро свърши европейското в Белград, момчетата са разпуснати за отдих. Но за мен няма почивка. И идвам в залата в „Дианабад“, но тя е празна. В това е разликата.“

И докато чака националите да се завърнат, Али не спира да тренира дори и сам. На помощ му идват чучелата, наподобяващи фигури на борци. И следва кавказкия принцип – да гони целите си докрай! „Засега съм реализиран само 40 процента – казва той. – Искам да покоря Европа, а след това света. Важното е, че получих шанс!“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.