Илиана Раева гневна: Съдийството в Минск е срам и позор

Двама души са заподозрени за пожара на гръцкия остров Евбея

Огромната пратка кокаин дошла у нас от Еквадор Дрогата е за 10 млна лева по цени на свободния пазар

Ал-Кайда се подигра с Ислямска държава (ВИДЕО) Терористичната групировка публикува забавен видео гаф на ИДИЛ

Половината британци не искат Брекзит на 31 октомври 80% не вярват, че Борис Джонсън може да се споразумее с ЕС

Пхенян извърши поредно ракетно изпитание под надзора на Ким Чен-ун (СНИМКИ)

България спечели окончателно арбитражното дело срещу Оманския фонд

Обновяват пътната маркировка в София за началото на учебната година

Спортният министър даде старта на националния шампионат на „Писта София” (СНИМКИ)

Тихомир – BG следата в „Годзила 2” Композиторът прави музика за филми от Холивуд и Боливуд

Всяка булка иска да е красива Хидратирана и сияйна кожа - мисията е възможна

Откриха голямо количество кокаин в склад в Бургас

„Фермата” се завръща в Деня на Съединението За първи път тази година два отбора ще градят две различни, автономни ферми

Клеопатра ухаела на смирна, канела и кардамон Учени възстановиха парфюма на кралицата на Египет

Владимир Зеленски взема разследването на пожара в Одеса под собствен контрол

„Алфа Рисърч“: Румен Радев встъпва в длъжност с 51% одобрение

Новият президент Румен Радев встъпва в длъжност с много високи обществени очаквания – 51% позитивни оценки, срещу едва 10% отрицателни. По-висок старт е имал единствено президентът Петър Стоянов – 67%, месец след началото на своя мандат.

Това стана ясно от проучване на агенция „Алфа Рисърч“, проведено е в периода 14 – 22 януари 2017г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Сред привърженици на президента Радев се открояват подкрепилите го най-твърдо в изборите симпатизанти на БСП, ДПС и Обединените патриоти. Десните избиратели, най-вече тези на ГЕРБ и Реформаторския блок, все още споделят повече резерви към държавния глава.

Регулярното тримесечно проучване на агенция „Алфа Рисърч“ очертава няколко основни тенденции в обществените нагласи в първия месец на 2017г.

Отшумява директният ефект на президентския вот върху подкрепата за политическите сили и техните лидери, който през декември беше довел почти до изравняване между основните конкуренти ГЕРБ и БСП.

Равносметката на българите за 10 годишното членство на България в ЕС е подчертано положителна. 56% са на мнение, че страната ни повече е спечелила, отколкото загубила, 27% са на противоположното мнение. Единственият момент в този период, в който позитивните оценки бележат рязък спад, е февруари 2014г. (едва 37% са били убедени, че страната ни печели от членството).

И след десетгодишно членство в Евросъюза обаче, основните проблеми пред българите продължават да бъдат – ниските доходи (58%), корупцията (46%), битовата престъпност (41%), емиграцията на млади българи в чужбина (35%), неспазването на закона (27%). Обратното, състоянието на инфраструктурата и безработицата, от ключови проблеми преди години днес вече слизат в дъното на класацията (10%).

Може да се предполага, че от позиционирането на партиите спрямо тези две основни линии – от една страна, постигането на максимална ефективност от европейското членство на България (качество на живот, законност и отговорност на институциите ) и от друга, преодоляване на най-чувствителните обществени проблеми, ще зависи резултата, който те ще постигнат на насрочените за 26-ти март парламентарни избори.

Персоналната подкрепа за политическите лидери, както и електоралните нагласи, измерени през януари, не могат да служат като прогноза за изборните резултати след два месеца. Това се дължи както на неяснотата за формата, в който ще се явят част от партиите, така и на политическата динамика, която ще бъде рамкирана едновременно от предизборната кампания и от действията на новия президент с назначеното от него служебно правителство. Те обаче очертават изходния ресурс, с който разполага всяка политическа сила.

Сред партийните лидери с относително най-висока подкрепа остава Б. Борисов (32.3%), следван непосредствено от лидера на ВМРО Кр.Каракачанов (30.7%), който запазва инерцията от президентските избори. Следващата „двойка“ се оформя от лидера на БСП К.Нинова (25.2%) и другият кандидат, набрал скорост в президентската кампания В. Марешки (24.3%). Сред лидерите на старите и нови партии в дясно относително най-висока подкрепа събира Хр. Иванов (11%). М. Кунева, Б. Лукарски, Н. Ненчев и Р. Кънев имат лична подкрепа около 7%.

Ако изборите бяха следващата неделя, новият парламент би се оказал в патова ситуация, близка до тази през 2013г. В бъдещото Четиридесет и четвъртото Народно събрание не би имало партия със самостоятелно мнозинство, а възможните коалиции биха били доста трудни, обобщава „Алфа Рисърч“.

ГЕРБ (32.6% от гласуващите) води с 3.8% преднина пред БСП (28.8%). Обединените патриоти постигат резултат близък до този на президентските избори (10.7%). ДПС, което обикновено се представя по-слабо в проучванията има 7.8% подкрепа. Ако обаче и на парламентарните избори активността е висока, то може да остане в рамките на тези граници. С няколко десети над бариерата от 4% би била новосформираната партия на В.Марешки, но тепърва предстои да се види как ще се развива нейната подкрепа. В условията на започнала вече поляризация и челен сблъсък между ГЕРБ и БСП, фрагментираната десница стартира от „под прагови“ позиции – с 3.8% и най-близко до парламентарно представителство за момента е Реформаторския блок, 2.3% за Да, България; 1.4% за формация около ДСБ. Подобна е ситуацията и с по-малките партии в ляво – 1.9% за Т.Дончева и 1.4% за АБВ.

Интересен парадокс, който регистрира проучването на „Алфа Рисърч“ е, че типа управление, който тя би могла да произведе, е в сериозно противоречие с обществените очаквания за политическия профил на бъдещото правителство. В момента най-голям дял от хората (36.6%) биха желали след изборите страната да има дясно-центристко управление около ГЕРБ и други партии от този спектър. 27.3% предпочитат ляво-центристко управление около БСП. 11.5% виждат съюз на Обединените патриоти с ГЕРБ, а 8% – на патриотите с БСП. Най-малко желани са коалиция ГЕРБ – БСП (5.3%) и повторно управление на БСП и ДПС (4.2%). Макар и много слабо популярна, коалицията ГЕРБ-БСП се подкрепя основно от симпатизантите на левицата, като реакция на пакетирането им с ДПС.

Изрично трябва да се подчертае, че динамиката, която се наблюдава през последните месеци – между партиите, вътре в партиите, и между центровете на власт, създават предпоставки и за по-сериозна мобилност в оставащите два месеца до изборите. Възвръщането на политизацията и повишеният интерес към политическите актьори са в състояние съществено да променят картината до датата на предсрочните парламентарни избори, отбелязват от „Алфа Рисърч“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.