Прокуратурата иска затвор за смърт с един удар

Линейка, автобус и коли са аварирали по пътища в Добричко

Общините Търговище и Попово търсят близо 5 млн. лв. за сметището

52 души са загинали при запалването на автобус в Казахстан

Жители на Смолян се страхуват да напускат домовете си заради силния вятър (СНИМКИ)

МОН посочи в кои училища не се учи заради грип или бури, вижте къде са те

Откраднали пари от джипа на бизнесмен

Кристиан Костов спечели награда на публиката за европейски дебют

Анулираха всички полети на амстердамското летище „Схипхол“ заради тежки бури

Валентин Радев заминава на работно посещение в Гърция

ГДБОП пресече незаконно разпространение на роман на Дан Браун в интернет

Български студенти разказват на ученици какво е да учиш в Холандия

Бургазлии масово търсят спешна помощ в УМБАЛ Близо 31 000 души са приети в държавната болница

Край на сагата със сградата на Турското консулство Наследниците обезщетени със земя и имоти в центъра на града

Община Свищов отпуска 1000 лева помощ на трите жени от къщата на ужасите Психолози започват работа с майката и двете сестри

„Алфа Рисърч“: Румен Радев встъпва в длъжност с 51% одобрение

Графика: "Алфа Рисърч"

Новият президент Румен Радев встъпва в длъжност с много високи обществени очаквания – 51% позитивни оценки, срещу едва 10% отрицателни. По-висок старт е имал единствено президентът Петър Стоянов – 67%, месец след началото на своя мандат.

Това стана ясно от проучване на агенция „Алфа Рисърч“, проведено е в периода 14 – 22 януари 2017г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Сред привърженици на президента Радев се открояват подкрепилите го най-твърдо в изборите симпатизанти на БСП, ДПС и Обединените патриоти. Десните избиратели, най-вече тези на ГЕРБ и Реформаторския блок, все още споделят повече резерви към държавния глава.

Регулярното тримесечно проучване на агенция „Алфа Рисърч“ очертава няколко основни тенденции в обществените нагласи в първия месец на 2017г.

Отшумява директният ефект на президентския вот върху подкрепата за политическите сили и техните лидери, който през декември беше довел почти до изравняване между основните конкуренти ГЕРБ и БСП.

Равносметката на българите за 10 годишното членство на България в ЕС е подчертано положителна. 56% са на мнение, че страната ни повече е спечелила, отколкото загубила, 27% са на противоположното мнение. Единственият момент в този период, в който позитивните оценки бележат рязък спад, е февруари 2014г. (едва 37% са били убедени, че страната ни печели от членството).

И след десетгодишно членство в Евросъюза обаче, основните проблеми пред българите продължават да бъдат – ниските доходи (58%), корупцията (46%), битовата престъпност (41%), емиграцията на млади българи в чужбина (35%), неспазването на закона (27%). Обратното, състоянието на инфраструктурата и безработицата, от ключови проблеми преди години днес вече слизат в дъното на класацията (10%).

Може да се предполага, че от позиционирането на партиите спрямо тези две основни линии – от една страна, постигането на максимална ефективност от европейското членство на България (качество на живот, законност и отговорност на институциите ) и от друга, преодоляване на най-чувствителните обществени проблеми, ще зависи резултата, който те ще постигнат на насрочените за 26-ти март парламентарни избори.

Персоналната подкрепа за политическите лидери, както и електоралните нагласи, измерени през януари, не могат да служат като прогноза за изборните резултати след два месеца. Това се дължи както на неяснотата за формата, в който ще се явят част от партиите, така и на политическата динамика, която ще бъде рамкирана едновременно от предизборната кампания и от действията на новия президент с назначеното от него служебно правителство. Те обаче очертават изходния ресурс, с който разполага всяка политическа сила.

Сред партийните лидери с относително най-висока подкрепа остава Б. Борисов (32.3%), следван непосредствено от лидера на ВМРО Кр.Каракачанов (30.7%), който запазва инерцията от президентските избори. Следващата „двойка“ се оформя от лидера на БСП К.Нинова (25.2%) и другият кандидат, набрал скорост в президентската кампания В. Марешки (24.3%). Сред лидерите на старите и нови партии в дясно относително най-висока подкрепа събира Хр. Иванов (11%). М. Кунева, Б. Лукарски, Н. Ненчев и Р. Кънев имат лична подкрепа около 7%.

Ако изборите бяха следващата неделя, новият парламент би се оказал в патова ситуация, близка до тази през 2013г. В бъдещото Четиридесет и четвъртото Народно събрание не би имало партия със самостоятелно мнозинство, а възможните коалиции биха били доста трудни, обобщава „Алфа Рисърч“.

ГЕРБ (32.6% от гласуващите) води с 3.8% преднина пред БСП (28.8%). Обединените патриоти постигат резултат близък до този на президентските избори (10.7%). ДПС, което обикновено се представя по-слабо в проучванията има 7.8% подкрепа. Ако обаче и на парламентарните избори активността е висока, то може да остане в рамките на тези граници. С няколко десети над бариерата от 4% би била новосформираната партия на В.Марешки, но тепърва предстои да се види как ще се развива нейната подкрепа. В условията на започнала вече поляризация и челен сблъсък между ГЕРБ и БСП, фрагментираната десница стартира от „под прагови“ позиции – с 3.8% и най-близко до парламентарно представителство за момента е Реформаторския блок, 2.3% за Да, България; 1.4% за формация около ДСБ. Подобна е ситуацията и с по-малките партии в ляво – 1.9% за Т.Дончева и 1.4% за АБВ.

Интересен парадокс, който регистрира проучването на „Алфа Рисърч“ е, че типа управление, който тя би могла да произведе, е в сериозно противоречие с обществените очаквания за политическия профил на бъдещото правителство. В момента най-голям дял от хората (36.6%) биха желали след изборите страната да има дясно-центристко управление около ГЕРБ и други партии от този спектър. 27.3% предпочитат ляво-центристко управление около БСП. 11.5% виждат съюз на Обединените патриоти с ГЕРБ, а 8% – на патриотите с БСП. Най-малко желани са коалиция ГЕРБ – БСП (5.3%) и повторно управление на БСП и ДПС (4.2%). Макар и много слабо популярна, коалицията ГЕРБ-БСП се подкрепя основно от симпатизантите на левицата, като реакция на пакетирането им с ДПС.

Изрично трябва да се подчертае, че динамиката, която се наблюдава през последните месеци – между партиите, вътре в партиите, и между центровете на власт, създават предпоставки и за по-сериозна мобилност в оставащите два месеца до изборите. Възвръщането на политизацията и повишеният интерес към политическите актьори са в състояние съществено да променят картината до датата на предсрочните парламентарни избори, отбелязват от „Алфа Рисърч“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.