Ал Пачино - Кино крал на 80

Ал Пачино

Ал Пачино на 80 години. Вече не ги правят такива като него. Актьор, който е способен да изнесе цял филм на могъщите си артистични рамене и да направи роля, за която се говори десетилетия наред. Тази внушителна годишнина ни дава чудесен повод да си припомним неповторимия път на една екранна сила, оставила дълбока следа в културния пейзаж на Западния свят.

Преди време става ясно, че Пачино се завръща към шекспировите си корени с главна роля в нова филмова адаптация по шедьовъра „Крал Лир”. Очаква се трагичният епос да бъде готов и пуснат по кината след края на пандемията. Пачино работи с режисьора Майкъл Радфорд, с когото направиха добре приетата екранизация по „Венецианският търговец” на Шекспир преди 16 години. Тогава американският актьор със сицилиански корени изпълни прочутата и противоречива роля на еврейския лихвар Шайлок. „Лир е ролята, към която всички се стремят. Ал отдавна обмисля идеята”, коментира режисьора Радфорд. „Има разлика между Шайлок, който се появява само в пет сцени, и Лир, който е почти във всяка сцена. Мисля, че на Пачино ще му хареса това, тъй като е страхотен актьор”, добавя той.

Ал Пачино започва като театрален актьор, но влезе в историята на киното с великите си филмови роли. Трилогията „Кръстникът”, „Белязаният”, „Серпико”, „Кучешки следобед”, „Усещане за жена”, „Гленгари Глен Рос”, „Жега”, „Дони Браско”, „Пътят на Карлито”, „Вътрешен човек”, „Всяка една неделя” и много други знаменити заглавия превърнаха името на Пачино в синоним на сила, качество и класа.

Той има репутацията на алфа-мъжкар и актьор за роли на доминиращи, решителни, брутални, авторитетни лидери и гангстери. Но Пачино тръгва към славата като изтънчен сценичен изпълнител, отдаден на класиките и си изгражда име на един от най-надарените шекспирови изпълнители. Той е театрално явление и звезда за елитната публика и критика в Ню Йорк. Знае десетки монолози от произведения на Шекспир и никога не е късал връзката със своята първа любов.

Много от сценичния си опит Пачино влага в изграждането на образа на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът” през 1972-а година. Две години след монументалния успех на филма екипът се завръща за продължение. Да се заснеме достойна втора част на абсолютно завършения и съвършен филм „Кръстникът” сигурно е изглеждало като непосилна задача и епично предизвикателство. Точно такива неща са обичали през този период на творческа експанзия Франсис Форд Копола и Пачино.

Със завръщането си в ролята на Майкъл Корлеоне, Пачино прави продължение и предложение, на което публиката не може да откаже. „Кръстникът 2” разгръща трагично-диаболичния образ на Майкъл Корлеоне и хвърля мост към младостта на баща му - криминалния патриарх Вито, благодарение на най-изумителното и легендарно паралелно повествование в историята на киното. Пачино и Де Ниро, в ролята на младия Вито, достигат върха на актьорската професия в съответните роли. Всяка сцена, всяка реплика, всяка монтажна връзка, движение на камерата и музикален тон в този opus magnum допринасят за апотеоза на киното като изкуство. „Кръстникът 2” е сред най-добрите филмови продължения и едно от най-важните произведения на XX век. Пачино заслужава „Оскар”, но остава само с номинация. Статуетката се озовава в ръцете му чак през 90-те за „Усещане за жена”.

През това време Пачино продължава да култивира екранния образ на коравото копеле. Популярността на Тони Монтана от „Белязаният” расте прогресивно с годините и живее свой собствен поп-културен живот. Пачино играе долнопробен кубински бандит с чудовищен апетит за успех, изхвърлен от режима на Кастро в Маями - там, където кокаиновите мечти се сбъдват. Тони Монтана е зрелищен простак, дрогиран дегенерат и свиреп новобогаташ, готов да разреже лицемерието на висшата класа с моторна резачка. Стъпил върху трупове на конкуренти, Монтана изкачва кокаиновата планина на успеха, изшмърква своята американска мечта и се превръща в най-интересното парвеню и престъпник под слънцето.

Пачино е майстор на подобни изпълнения, а персонажът на Тони Монтана предлага изобилие от възможности за него да направи актьорски спектакъл. След „Белязания” той доразвива и обогатява персонажа на енергичния и доминиращ алфа-мъжкар в разнообразни произведения като „Пътят на Карлито”, „Гленгари Глен Рос” и, разбира се, „Жега”, където отново се среща с Де Ниро.

Пачино има една от най-невероятните кариери в историята на киното. На 80 години той няма никакво намерение да се пенсионира и е почти сигурно, че великите роли не са само зад гърба му.

 

Изигра Джими Хофа при Скорсезе

Ал Пачино направи зрелищно завръщане в голямата игра с мафиотския епос „Ирландецът” на Мартин Скорсезе, за който получи и номинация за „Оскар” за поддържаща роля. Режисьор е Мартин Скорсезе е актьорският състав директно влезе в историята - Пачино, Робърт Де Ниро, Джо Пеши и Харви Кайтел. Сюжетът разказва за потенциалната връзка на наемен убиец на мафията с мистериозното и безследно изчезване на прочутия американски профсъюзен лидер Джими Хофа в средата на 70-те години на миналия век. Ролята на Хофа бе поверена именно на Пачино, който превърна образа в актьорски спектакъл и заслужено обра овации на фенове и критици.

 

За него

Борих се той да бъде Майкъл Корлеоне

Винаги съм знаел, че Ал ще направи нещо специално с ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът”. Тогава имах огромни проблеми с продуцентите, които се опитваха да ми налагат изисквания и не желаеха Ал за ролята. Искаха име, а тогава той беше млад, но много талантлив театрален изпълнител. Караха ме постоянно да прослушвам други актьори за ролята, но аз винаги вкарвах и Ал в пробните снимки. Борих се той да изиграе ролята. Накрая го наложихме и всички знаем резултатите. Никой нямаше да изиграе Майкъл Корлеоне като него.

Франсис Форд Копола, режисьор, сценарист и продуцент

 

Тони Монтана е една исторически добра роля

Научих толкова много от Ал по време на общата ни работа в „Белязаният” на Браян Де Палма в началото на 80-те години на миналия век. Той направи чудовищен, свиреп образ, беше като природна сила, която отнася всичко със себе си. За мен „Белязаният” наистина е специален филм, а Тони Монтана е една исторически добра роля. Помня, че в началото критиците обвиниха Ал, че преиграва, но с годините това стана един от най-цитираните му и имитирани образи. Времето показа кой е бил прав.

Мишел Пфайфър, актриса

 

Един от най-великите американски актьори

Ал Пачино е един от хората, които промениха филмовата индустрия в началото на 70-те години на миналия век. Той е част от поколението на смели творци, които с безкомпромисен стил и съдържание възвестиха ерата на ново авторско кино в англоезичния свят. Пачино е сътворил някои от най-иконичните образи в света на подвижните картини. Той несъмнено е един от най-великите американски актгьори в историята. Сигурен съм, че неговите почитатели нямат търпение да го видят в режисирания от Скорсезе ганстерски трилър „Ирландецът”

Марк Кърмоуд, филмов критик

Коментари

Задължително поле