„Амал и нощните посетители“ - една от най-популярните детски опери по света днес, е типичен пример за това как нещо, което е трябвало да се случи, става факт. Когато през 40-те години на миналия век от радио-телевизионния гигант NBC отправят покана към Джан Карло Меноти да напише заглавието, първоначално той не проявява особен интерес. Така идеята отлежава няколко години, докато световноизвестният композитор попада в музея „Метрополитън“ на картината „Поклонението на влъхвите“ на прочутия ренесансов нидерландски художник Йеронимус Бош, която го грабва и го кара да се заеме с написването на творбата.

Тя е създадена за излъчване на телевизионния екран, но както авторът признава впоследствие, всъщност той я мисли и пише като представление за сцена. Така или иначе вълнуващата коледна притча за добротата и за желанието да бъдеш щедър дори когато това не е във възможностите ти, завладява публиката от първата си поява на екран на 24 декември 1951 г. Меноти я завършва буквално в последния момент преди телевизионното излъчване и репетициите текат, преди творбата да е изцяло готова.

Сантименталната история и приятната и лесна за изпълнение дори от аматьори музика превръщат „Амал и нощните посетители“ в традиционен предколеден елемент в програмата на телевизионния гигант NBC в продължение на цели 13 години и в предпочитана сценична детска адаптация. Тя е и едно от най-изпълняваните оперни заглавия през ХХ век. Само до 1978-а е изиграна пред публика в САЩ в 587 представления.

Поставя се за първи път в България в Музикалния театър от режисьора Пламен Карталов през 1992 г. През следващата година постановката е представена в НДК. В Софийската опера „Амал и нощните посетители“ е с режисьор Юлия Кръстева. „Творбата се базира на библейската притча за поклонението на влъхвите, които на път към новородения Исус със своите дарове попадат в бедната къща на Амал и майка му. Малкото недъгаво момче оздравява, след като с готовност подарява единственото, което притежава - своята патерица. Оттук то последва влъхвите като жив пример за чудесата на Младенеца, започнали още с неговото раждане. Идеята на тази опера е за възпитанието на децата в духовност. Либретото е на самия композитор Джан Карло Меноти“, разказва Юлия Кръстева.

Премиерата на „Амал и нощните посетители“ е на 17 декември от 17 ч, следващите представления са на 18 и 26 декември и на 7 януари 2017 г. от 11 ч. Диригент е Стефан Недялков. Сценографията, костюмите и мултимедията са на Елена Шопова. Хореограф е Лора Николаева, помощник-режисьор - Румяна Димитрова. В ролята на Амал зрителите ще видят Мария Павлова, майката се изпълнява от Мариана Цветкова, тримата мъдреци: Каспар - Хрисимир Дамянов, Мелхиор - Илия Илиев, Балтазар - Стефан Владимиров. Паж - Александър Георгиев. Участват оркестър и хор на Софийската опера и балет и деца от балетната школа „Маша Илиева“.

105 години от рождението на автора

Като юноша Джан Карло Меноти учи в консерваторията “Верди” в Милано. Седемнайсетгодишен заминава за Филаделфия, САЩ, където изучава композиция при Розарио Скалеро в института “Къртис”. Установява се завинаги в Америка. Не се отказва от италианското си поданство и корени, но се смята за американски композитор. Работи активно като оперен режисьор, либретист и импресарио. През 1958 г. основава IL festival di due mondi (”Фестивалът на двата свята”) в италианския град Сполето, където ежегодно се срещат млади италиански и американски композитори, диригенти, певци и инструменталисти. По- късно прави такъв фестивал и в Мелбърн, Австралия, известен като “близнака на Сполето”. По негов образец на много места в Европа и Америка биват учредени подобни фестивали, сред които е и нашият “Аполония” в Созопол.

Първия си голям успех като оперен автор завоюва през 1937 г. с едноактната комична опера “Амелия отива на бал”. Следват “Старата мома и крадецът” (1939), “Богът на острова” (1942), “Медиум” (1946), “Телефонът” (1947), “Консулът” (1950), “Амал и нощните посетители” (1951), “Светицата от Бликър стрийт” (1954), “Мария Головин” (1958) и “Последният дивак” (1963). Пише още балети, кантати, симфонични поеми, инструментални концерти, камерни творби.

Меноти е сред големите съвременни драматурзи на ХХ век с изострен театрален усет за сцената. Той тръгва от голямата италианска традиция (Верди и особено от Пучини) и си служи с нейните условности - дори с нейните схеми, но спонтанно и без типичната италианска реторика. Подобно на своя велик съвременник, англичанина Бенджамин Бритън, предпочита камерния интимен изказ с подчертан психологизъм и отсенъчност на чувствата. Неслучайно Меноти нарича произведенията си не опери, а “пиеси с музика” или “музикални драми”. Словото и музиката в неговия театър са неделими и до голяма степен, като притежава и безспорен литературен талант, той дължи успеха си и на това, че сам избира интересните съвременни сюжети и пише сам либретата за оперите си. Меноти е сред най-често поставяните оперни автори не само в Щатите, но и в целия свят.