Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ, пред „Труд“: Да кажем “не” на фалшивите новини

Накъде върви Европейският съюз? Общността е изправена пред сериозни нови предизвикателства. На каква скорост се движи днес Европа? По тези и други въпроси разговаряме с евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев. Търсим и отговор на причините, довели до бум на фалшивите новини, както у нас, така и по света.

- Г-н Ковачев, вие сте два мандата евродепутат от ПП ГЕРБ. Как се промени отношението към България през тези години?

- Вече над десет години България е част от Европейския съюз и ние започнахме активно да участваме във формирането на европейските политики по всички теми: общия пазар, защитата на конкурентноспособността на нашите производители, външната политика, политиката за сигурност. България става все по-видима. Особено след 6-те месеца на нашето председателство България трайно влезе в полезрението на европейското обществено мнение като страна, която много добре се е справила както по отношение на избрания приоритет – Западните Балкани, така и по отношение на законодателните досиета, които бяха дебатирани, а и голяма част от тях затворени. Получихме много висока оценка и в техническия аспект. Това е много добър атестат за българските държавни служители. Страната ни се приема като отговорна част на европейското семейство – що се отнася до външната граница, до сътрудничеството с Турция по въпросите на сигурността и миграцията. Желанието ни е за изграждане на ясна перспектива за членството на Западните Балкани в ЕС. Ние искаме да се възстанови историческата справедливост за нашите общности, живеещи в Македония, Косово, Албания, Сърбия, Украйна и Молдова. България е привлекателна за тях, тя им дава възможност да получат образование и перспектива да работят тук. През последните две десетилетия сме издали над 140 000 български паспорти на македонски граждани.

- Какво вижда един български евродепутат от височината на Европейския парламент? Кои от базовите политически инструменти на ЕС са остарели и от какво зависи Европа да спре процеса на разединение?

- Европа отново е на кръстопът, както е било след Втората световна война. Страните основателки тогава са дали идеята, че на нашия континент трябва заедно да споделяме икономиките си, за да бъдем по-силни. Предизвикателствата днес – войните, мигрантската криза, ситуацията в САЩ и в Азия, ролята на Русия – всичко това ни задължава да бъдем по-единни! Единни, а не обратното, което ни казват популистите: да се разединяваме и всеки да се справя сам. Това е залегнало в моята идея за федералния проект. Не говорим за философските аспекти – дали Европа да е федерация или конфедерация. Не е важна формата, а съдържанието. И днес ЕС е федерална структура. Антиевропейските сили обаче се опитват да разрушат ЕС, като използват думата „федерация” като плашило – колко било страшно, колко щяло да омаловажи националния суверинитет... Но когато ги попитаме – „Какво предлагате?”, те предлагат същото: повече отбрана, повече сигурност. И тогава става ясно, че всички заедно много по-лесно ще се стравим с мигрантската вълна, с мощни икономики като китайската. 60 пъти Люксембург прави една Германия. Но 60 Германии правят един Китай. Китай е политически и икономически феномен, който тепърва ще ни изненадва. Така че и Германия е слаба в сравнение с глобалните предизвикателства. Единичните действия няма как да са ефикасни толкова, колкото споделените решения – но решенията трябва да бъдат общи там, където са ефективни – в отбраната и в общия пазар. А където поради чисто национални специфики може да бъде взето решение на национално ниво и то да е по-добро – така да бъде, именно това е принципът на субсидиарността.

- Самият Вие казвате в изявленията си, че Европа се движи на бавна скорост, а свръхсили като Китай ни изпреварват видимо. Как администрацията на ЕС ще преодолее това изоставане?

- Администрацията на ЕК има 50 000 служители. Само за сравнение - община Париж има повече администрация. Нека сме наясно, че от европейския бюджет само 6,1 % са за издръжка на администрацията, всичко друго се връща в страните членки по програми. Дебатът за това каква Европа искаме, не трябва да бъде „за” или „против” ЕС, а за това какво искаме като добавена стойност от този ЕС. Искаме ли той да бъде бърз, ефективен, адаптиращ се към променящите се условия, или обратно – искаме да остане бавен и неадаптивен. Много е странно, че някои хора го критикуват за това, че е бавен и неефективен, а когато поискаме да променим инструментите – напр., решенията в Европейския съвет да се взимат не с единодушие, а с мнозинство, тогава те казват „не”. Една от страните членки да каже „не” по отношение на външната политика и решенията не могат да се придвижат. Всъщност Европейският съвет не дава инструментите за промяна. В много от страните членки цари популизъм, който казва „никакви повече компетенции да не бъдат прехвърляни на Европейския съюз”. Оттук именно дойде и Брекзит. Това е парадокс: от една страна ние очакваме от ЕС „чудеса от храброст”, а от друга страна обаче казваме – никакви нови инструменти, защото – видите ли – нашата държава няма да има глас в определена позиция.

- Защо понятието „Европа на няколко скорости” често се приема у нас негативно?

- Това не е никаква драма. Това означава, че по определени политики някоя страна може да не иска да се включи – да има правото да направи стъпка назад: напр. да каже: „Вие правите общо разузнаване, аз няма да ви спъвам, но мен не ме закачайте”. Това е доброволната „Европа на няколко скорости”. И е справедлива ситуация. Но ако недоброволно другите те спъват и ти казват, че не си покрил някакви скрити критерии, напр., изискванията за Шенген, а всъщност ти си изпълнил всички условия, това вече е недоброволно и не трябва да се случва.

- Предстои приемане на следващата многогодишна финансова рамка – какво е предвидено за България? И дали обикновеният човек ще усети промяната по някакъв начин?

- Предстои голям дебат за многогодишната финансова рамка през близките месеци. Желанието ни е да бъде приета преди евроизборите през май 2019 г. Знаете, че всички инфраструктурни проекти, които се правят в общините у нас, са съфининсирани от ЕС. Компенсациите в животновъдството, които в момента са толкова актуални след евтаназията, се покриват 75 % от ЕС. Дори ако се отчетат допълнителни загуби, и те ще бъдат компенсирани. За България не се очаква почти никаква промяна по отношение на финансирането въпреки Брекзит.

- Вече 11 години сме в ЕС, а социалното неравенство продължава да бъде най-големият проблем у нас...

- Чрез европейската солидарност ние намаляваме това неравенство. Не правителствата самоволно коригират социалното неравенство, а икономиката. Правителството прави всичко възможно, за да работи местната икономика, както и чуждите инвестиции да намират привлекателна държавата ни. Трябва да има реална икономика, а не популизъм – оттук ще дойдат високите пенсии, финансиране на образованието и културата. Маргарет Тачър казваше: „Комунизмът свършва, когато свършат чуждите пари”. Ако няма реална икономика зад социалната политика, тя ще рухне за няколко години. И после пак трябва да се започне отначало – да се събира стотинка по стотинка.

- Кои са Вашите приоритети в комисиите, в които участвате?

- В Комисията по Околна среда и здравеопазване се застъпвам за равен достъп за качествено здравеопазване в ЕС, боря се срещу недостига на лекарства, които биват реекспортирани чрез т. нар. „паралелна търговия”. Работя и за отношенията със САЩ – той е наш много важен партньор в политиката за сигурност. Европейският съюз трябва да работи за споделяне на отбранителния капацитет, общо производство и закупуване на техника, намаляване на нашите военни системи, което да направи по-ефективен Европейския отбранителен съюз.

- Какво ново се случва в Европейския парламент по отношение на защитата на интелектуалната собственост?

- В момента ЕК е предложила промяна в директивите за дигиталния общ пазар, за да има по-справедливо разпределение на средствата за създателите на творчески продукти. Много е оспорван този проектозакон и на миналата сесия на Европейския парламент не можа да се постигне обща позиция по предложението на Правната комисия. Предстоят нови дебати през септември.

- Какво е мнението Ви за фалшивите новини?

- Тези пропагандни центрове, които генерират фалшиви новини, са много силни. Дори мои колеги евродепутати се влияят от тях. Това е огромен проблем. Комисията по цифрова икономика и общество, начело с Мария Габриел, взе решение онлайн платформите да осъществяват самоконтрол. Предвиждат се законодателни решения срещу дезинформационните кампании. Водят се безподобни лъжекампании и в нашите медии: например, обвиниха правителството, че иска да вкара бежанци в оборите на баба Дора! Пълен абсурд! Кой разумен човек би допуснал, че ще убиваме без причина козите, ще плащаме за тях и на тяхно място ще настаняваме бежанци, които обаче искат да отидат на «Фридрихщрасе» в Берлин... Подобни сайтове дори официално обявяват, че са сайтове за фалшиви новини, но рекламодателите плащат за цялата тази измама. А жадните за сензации потребители ги разпространяват и си вдигат рейтинга чрез тях в социалните мрежи...

- Как ще се справим с мигрантската вълна?

- Освен военните конфликти, които генерират бежанските вълни, ние трябва да намерим перспектива за тези над 60 милиона африканци в Судан, Еритрея, Либия. Нашата недалновидна селскостопанска политика да дотираме оранжерийното производство в Холандия убива производството в Африка. Ние трябва да дадем перспектива на африканския селянин, за да произвежда той в родината си, а ние да купуваме неговата продукция. Иначе той ще продължава да атакува европейските външни граници дори с риск за живота си. Европа в момента се люшка на двете крайности: да потапяме ли техните лодки, или да ги спасяваме? Това е криза на моралните ценности. Защо ли не виждаме миграционен натиск към Русия? Защото бежанците търсят най-добре функциониращата социална система, защото демокрацията е привлекателна. А те са в Европейския съюз.

Нашият гост

Д-р Андрей Ковачев е роден на 13 декември 1967 г. в София. Има диплома по биология от Университета на Саарланд, Германия. По-късно защитава докторат в същия университет. Владее английски, немски, френски, руски и испански езици. Избран е за евродепутат през 2009 г. от листата на ГЕРБ. В Европейския парламент той оглавява българската делегация в групата на Европейската народна партия. Член е на Председателството на Европейския парламент (квестор), член на Комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека и член на делегацията за връзки със Съединените американски щати. Заместник-член на Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Заместник-член на делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония. През 2017 г. е избран за заместник-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент, а през 2018 г. д-р Андрей Ковачев получи наградата “Евродепутат на годината” за изключителни постижения.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта