На 17 юни 2019 да почерпят

Кианит ни пази от магии Камъкът на истината

Самолет от Милано кацна аварийно в Москва

САЩ разглеждат всички варианти за отговор на Иран

Спешно заседание на Съвета за национална сигурност на Гърция

Свален от власт олигарх избяга (обзор) Развръзката станала с намесата на US посланика

Моторист и спътницата му са в болница след катастрофа на столичния бул. „България“

Две туристки загинаха при инциденти в Швейцария и Франция заради лошото време

Туроператори пред фалит, гледат към чужбина заради данъчна наредба Вместо да спечели, хазната може да загуби милиони заради банкрут, свиване и изнасяне на бизнеса

Израел кръсти селище на Тръмп

Македония не признава Гоце Делчев за българин Учебниците им по история нямало да се променят

Над 40% от депутатите са подсъдими

Харадинай: Нека никой да не търси повече мир и стабилност на Балканите за сметка на свободата на Косово

Корнелия Нинова си оттегли оставката (обзор) Изборът на председател ще е след местния вот

Опожариха дома и машините на арендатор в село Неделково

Андрей Миронов – вечният Остап Бендер Може да е знак на Съдбата, но руският актьор се ражда и умира на сцената

Актьорът умира на 46 г. от аневризма

Първата му съпруга е звезда от „17 мига от пролетта“

Българска гадателка му казва, че е зле със здравето и трябва да се пази

Песента му „Остров невезения“ от филма „Диамантената ръка“ е абсолютен хит и днес

Андрей Миронов е най-обожаваният актьор в страните от бившия Съветски съюз. Милиони са подвластни на харизмата и обаянието му, превърнали го в истинска мегазвезда от Прибалтика през Урал до Сибир. Притежава умопомрачителен талант и чар, играе, рецитира, пее, танцува, записва плочи и озвучава мултфилми… без да е имал нито един почивен ден в цялата си кариера. Гениалните му роли от “Диамантената ръка” и “Дванадесетте стола” са достатъчни за историята.

Когато кажеш “любимец на публиката” в страните от бившия Съветски съюз, първият, за когото се сещат, е Андрей Миронов. И има защо – ролите му в “Диамантената ръка” и “Дванадесетте стола” са действително култови и се помнят и до днес. Просто е невъзможно да забравиш героите му Гоша Козодоев и Остап Бендер – абсолютна класика.

Невероятната популярност на комедията “Диамантената ръка”, в която, освен Миронов, участваха и другите колоси като Юрий Никулин и Анатолий Папанов и разбира се Нона Мордюкова, е явление, което се помни в историята на киното. Когато на 28 април 1969 година за първи път е показан филма (сниман е през 1968-а), фурорът е толкова голям, че не може да се сравни с нищо друго. Лентата на режисьора Леонид Гайдай бие всички рекорди – гледана е от рекордно количество зрители – по официални данни те са 76 700 000! – само на територията на бившия Съветски съюз тогава и то за съвсем кратко време. А песента, изпята от героя му Гоша Козодоев – “Остров невезения” (Островът на невървенето, на несполуките, на лошия късмет), се провръща в абсолютен хит, какъвто е и досега. Точно тогава е и дебютът на Миронов като певец.

“Златна” става ролята на Андрей Александрович и в “Дванадесетте стола”. В серийната адаптация на комичния роман на Илф и Петров Миронов играе основна роля – авантюристът, вечният комбинатор Остап Бендер. През целия филм уникалната екранна двойка Остап Бендер и Киса Воробянинов (в ролята Анатолий Папанов) търси съкровищата на тъщата, мадам Петухова – диаманти, скрити в един от 12-те стола от изящна гарнитура на майстор Гамбс. И всичко това е гарнирано с убийствения актьорски талант на двамата.

Още когато е млад, една циганка гадае на ръката на Андрей Миронов: “Ще имаш проблеми със здравето, трябва да се пазиш. Иначе те чака ранна смърт.” Предупреждението разбира се остава само за… сведение. Андрей работи като луд: играе в театъра, снима се в киното, участва в концерти в цялата страна, записва плочи, озвучава анимационни филми. Всичко това с пълно отдаване, без нито един почивен ден в цялата блестяща кариера.

Андрей се ражда в семейство на актьори истински естрадни звезди. Държавният театър на естрадата среща двамата – Александър Менакер и Мария Миронова – през 1938-а и те стават дует. През 1941-а на вечерния спектакъл точно преди Деня на жената 30-годишната Мария Владимировна получава контракции зад кулисите. И така заедно с дългоочаквания син се създава и красивата история, според която бъдещият велик артист се ражда на сцената. Андрей се появява на 7 март, но родителите решават да го запишат на 8-и като подарък за жените. Когато тръгва на училище, близки на семейството съветват родителите му да сменят фамилията на сина си заради еврейски гонения. И така се появява Андрей Миронов.

Миронов винаги е бил честолюбив и самовлюбен, каквито са повечето от знаменитостите. Събужда се звезда, след като на екран излиза картината “Три плюс две” на Хенрих Оганисян – филм, който успява да получи дори номинация за “Оскар”. По време на този филм той ще изгуби ума си по една от най-големите московски красавици… Между другото за любовните му авантюри има толкова легенди, че едва ли някой може да каже кое е истина и кое – не. Толкова години след смъртта му непрекъснато се появяват жени, които твърдят, че са били негови любовници. И така през лятото на 1962 г. Миронов се влюбва безумно във фатално красивата Наталия Фатеева без да го интересува, че тя е със седем години по-голяма. Тогава тя снима заедно с него и с още една голяма хубавица – Наташа Кустинская (за нея в руските медии пише, че е първият съветски сексимвол), която след години пък ще хвърли бомба с думите си, че е единствената жена, отказала любовта на Миронов.

Заслепен от Наталия, Андрей още по време на снимките се премества да живее в нейната стая. След края на филма, Миронов буквално преследва Фатеева: ходи є на гости, следи я, подозирайки, че му изневерява с друг, дори є предлага да се омъжи за него. След години това ще е повод тя да сподели, че пък е единствената, отказала да се омъжи за него. Първият му сериозен роман обаче е с Татяна Егорова и той за малко не завършва със сватба. Двамата дори са подали заявление, но сватбата (1968 г.) е отложена заради това, че бащата на Миронов е получил инфаркт. С Егорова той запазва интимни отношения почти до смъртта си, както и доброто приятелство.

Пред юни 1971-а, когато Андрей празнува своята 30-годишнина, актьорът се запознава с актрисата Екатерина Градова. Само след месец той є прави официално предложение, а в края на юни е сватбата им. В този момент тя се снима в знаменития сериал “17 мига от пролетта” в ролята на радистката Кет. Бракът им обаче не върви. През 1973 г. се ражда дъщеря им Мария. Слуховете говорят, че причина за развода им са сложните отношения на Градова със свекървата. По време на краткия им брак Андрей пък получавал заплахи от страна на тъщата си, че тя има записи, в които се чува как той говори срещу съветската власт. На него обаче не му пукало и є казал да прави каквото иска. Накрая Миронов не издържал и си тръгнал от дома им без да вземе нищо. Бракът им изтраял едва три години.

Втората съпруга на Андрей – актрисата Лариса Голубкина, е по-голяма от него с година. След запознанството си с нея през 1963 г. в продължение на десетина години Миронов є предлага няколко пъти брак, докато накрая Лариса се предава. Миронов признава дъщеря є Мария, родена по едно и също време с неговата Мария. Между другото и двете Марии след това тръгват по пътя на знаменитите си родители.

В началото на 70-те популярността на Андрей е невероятна – от Прибалтика до Москва, Урал и Сибир – целият Съветски съюз е в краката на талантливия актьор. Всички го обожават. Режисьорите буквално се надпреварвали кой първи да го покани да играе при него, телефонът му звъни от сутрин до вечер с предложения за всичко – роли, гостувания, записи, турнета… През 1971-а той се снима наведнъж в няколко филма, сред тях “Старци разбойници” и “Невероятните приключения на италианци в Русия” – и двата на големия режисьор Елдар Рязанов. Освен това Миронов сам изпълнявал дори най-рискованите моменти, отказвал всякакъв дубльор. “Италианците в Русия” имали огромен успех като събрал повече от 50 милиона зрители в страната. Последният му филм – “Човекът от булеварда на Капуцините” (1987), също разбива всички класации – милиони се тълпят за билети още в първите седмици на екран. В комунистичесия СССР това са истинските събития, за които се говори дори повече отколкото за Студената война със Запада. В “Италианците…” той изиграва една от гениалните си роли и на екрана укротява лъв, ранил преди това негов колега. Прави го, като преодолява всички първични и вторични страхове, и гледа звяра право в очите. Дори професионалните укротители са впечатлени.

За театралните премиери с участието на Миронов е същото. Спектаклите, в които той играе, са абсолютен фит и да намериш билети за тях се смята за най-големия късмет. Плочите с неговите изпълнения са разпродадени в милионен тираж. И всичко това – без да вземе нито ден отпуск.

Той е маниакален блюстител на чистотата и реда. Освен това е обхванат от мания по всичко ретро и всичко вносно. В Русия той е главният “стиляга” на републиката – истинска мъжка модна икона. Някъде по онова време си изработва и запазената марка – поло под сакото. Той започва да страда и от маса фобии – от животни, от височина, то висока скорост. Може да ги преодолява само пред камерата. Суетата на актьора става легендарна. Като страхотен чистофайник, той сменя по три ризи на ден. Носи само западни дрехи.

Андрей Миронов е любимец не само в СССР, той е със статут на звезда и в страните от бившия Източен блок. В България той е харесван изключително много и днес мнозина си спомнят за легендарните му гастроли тук. Миронов е приятел с много от българските си колеги, които никога не пропускат да му отидат на гости в московската квартира, където купоните са почти безпаметни. Най-любимият му приятел е Стефан Данаилов – винаги, по време на гастроли през годините те не пропускат да се видят.

Сериозни признаци за болестта на Андрей Миронов се появяват в края на 70-те. И българска гадателка му казва, че е зле със здравето и трябва да се пази. Актьорът обаче не приема това насериозно. През есента на 1978-а на гастрол в Ташкент той получава първия кръвоизлив в мозъка. Лекарите му поставят диагноза… менингит. След два месеца Миронов отново е на сцената – зрителите тогава буквално го засипват с живи цветя. 80-те години са най-тежките в живота на Миронов. Той активно работи, гастролира, въпреки болестта.

През август 1987-а Театърът на сатирата тръгва за турне в Рига. На 14 август на сцената на оперния театър там се играе спектакълът “Безумният ден, или Женитбата на Фигаро” с Миронов в главната роля. Цялата зала гледа блестящата му игра. И само няколко минути преди финала той произнася своята реплика и съвсем не по сценарий пада в ръцете на Александър Ширвиндт и удря главата си – кръвоизлив в мозъка. Обикновено в такъв момент хората загубват способността си да говороят. А Миронов, вече в безсъзнание, шепне в линейката думите на Фигаро, които така и не успява да каже. Два дни се борят за живота му. Но Господ решава друго.

На 16 август сутринта в пет и половина душата на 46-годишния Миронов отлита към небето. Погребението му е на 20 август в Москва. По улиците на града има стотици хиляди хора, за които Миронов е радост. Толкова хора има само през 1980-а, когато умира бардът Владимир Висоцки. Разбира се двамата не могат да бъдат сравнявани. Но в прощаването с Андрей има нещо различно – в този ден Москва за последен път идва на среща със своя любимец.

Квартирата на актьорското семейство в руската столица винаги е пълна с хора – превърната е в музей на Миронов. Там са костюмът на Фигаро, в който актьорът не доиграва последния си спектакъл, ризата, която лекарите от Бърза помощ трябва да разкъсат… В Петербург има театър, наречен на Миронов. А в Литва на знаменития Хълм на кръстовете, наречен още Хълм на желанията, е поставен и кръст с неговото име. Там идват младоженци в деня на сватбата си и молбите им най-често са за дете и щастие. Казват, че ако закачиш на него малко кръстче и си намислиш желание, то ще се сбъдне.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. защо ни занимавате с руснак? или сме в Руския свят?

    1. Па игнорирай русофилистиците. Сподели за Кончита Вурст и колко толерантен се чувстваш.

  2. Rusnak,NO VELIK rusnak!!!!!a TI SI DOLEN RUSOFOBSKI BOKLUK========

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.