Спортната звезда Ваня Стамболова отива на полуфинал на „Фермата“

Миенето на чинии бори стреса

Фейсбук забранява публикации със сексуален подтекст В социалната мрежа вече няма да може да се качват снимки с разголени тела

Катастрофа ограничи движението в активната лента при км 125 в посока Бургас на магистрала „Тракия“

Попфолк изпълнителката Емануела пред „Труд”: Люти страсти горят в песните ми Ако знаех формулата за успех, щях да работя само по нея

Саудитска Арабия отказва да екстрадира заподозрените за убийството на Хашоги

Захлаждане и валежи през новата седмица 

Музикалният продуцент Саня Армутлиева пред “Труд”: 100 000 души слушат легално музика у нас Експерти влизат в училищата по изкуства, за да разкажат за стойността на творческия продукт

ООН предоставя хуманитарна помощ на 650 000 сирийци

Шефът на кабинета на Тръмп Джон Кели подава оставка Пореден висш служител напуска Белия дом

Опасна снежна буря удари югоизточните райони на САЩ, отменени са над 1000 полета (СНИМКИ и ВИДЕО)

Търсят 5700 войници за 800 лв. заплата Най-голям е недостигът в пехотата, на места дефицитът стига 40%

Александър Вучич за снощния протест в Белград: Аз под натиск няма да работя

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 10 декември 2018

Макрон се среща утре със синдикати и ръководители на предприятия заради протестите

Андре Токев: Дъщерите ми поеха по свой път

Топкулинарят ненавижда рецептурниците, които поставят готвенето под калъп

Андре Токев е един от топготвачите, които станаха особено популярни напоследък покрай изявите си на телевизионния екран. Помним го от предаването му „Гурме с Андре“, от MasterChef – като един от тримата ментори и безжалостни членове на журито, а сега го гледаме в „Ловци на храна“ със Събин Ранков. Преди телевизионната слава обаче Андре Токев е изградил успешна кариера в едни от най-добрите ресторанти у нас и в чужбина.
Той е единственият носител на Global Masterchef Degree за Източна Европа.Основател е на Българската асоциация на професионалните готвачи, официално жури на най-престижния конкурс за професионални готвачи в Европа Bocuse d`Or. Кариерата му минава през големи хотелски вериги в цял свят, две от които са носители на звезди Michelin. От 2000 г. последователно е главен готвач в „Хилтън“ във Франция, Австрия и България. Готвил е за известни личности като Бил Клинтън, Ангела Меркел, Вал Килмър, Джон Кери, Дъстин Хофман, Шарън Стоун, Жан Клод Ван Дам. В момента притежава два собствени ресторанта в София. Единият, ANDRe, е насочен към гурме изживяванията и авторската кухня, другият, „Грозд“, залага на балканските традиции.

– Андре, смятате ли се за добър ловец на храна? Как дойде идеята за най-новото ви телевизионно предаване?
– Идеята дойде от това, че искам да опозная България. Нашата история е богата и древна и мисля, че в нея са скрити много традиции, а в тях – много рецепти. Всичко това исках да го преоткрия – да покажа на зрителя колко интересни неща има в България, колко история. В същото време, да застанем горди до тази история, но с покритие – да знаем защо и какво се е случвало, и ако можем, да направим по-голяма реклама на страната, защото имам чувството, че се крие и не се показва това, което България има като история.
– А вие повече българин или повече германец се чувствате?
– Този въпрос го ненавиждам, защото ми го задаваха от много малък. Дъщеря ми Ренате, като я питаха дали е българче или германче, казваше: „Аз съм дете“. Така че не искам да отговарям на този въпрос. Разбира се, че се чувствам горд българин, от една страна, от друга, има и немска част в мене. Чувствам се и двете еднакво.
– С какво се занимава дъщеря ви Ренате, която живее в Германия?
– Тя е IT специалист.
– А другата, Елиза?
– Тя е актриса, тук, в България. Още учи, но вече се снима в един филм – на Иван Ничев, „Пътят към Коста дел Маресме“.
– Някоя от тях би ли поела вашия бизнес?
– Мотивирам ги да готвят и те го правят добре, обичат много да се наслаждават на хубава храна, но не съм ги карал да поемат по моя път. Всеки трябва да си избере собствения път.
– А съпругата ви помага ли в ресторантьорския бизнес? Тя каква е по образование?
– Разбира се. Тя е финансист.
– Кой готви вкъщи повече?
– Тя, но напоследък готвим заедно много.
– Какво готвите? Имате ли любими ястия?
– Много са. Зависи от настроението ни, от това какво искаме да консумираме, какво има на пазара. Обичаме от паста до азиатска кухня, от българска до немска, френска, италианска и каква ли не.
– Имате един ресторант, който е повече гурме, и друг, с балканска кухня. Кое предпочитат клиентите ви?
– Ще обясня, както и за любимото ястие – зависи от вашето настроение и от настроението на гостите. Когато искат авторска кухня, отиват на едното място, когато искат мезета и хубави готвени балкански ястия, отиват на другото.
– Скоро показахте съчетания на храна с бира и се убедихме, че пивото върви с всичко, дори с десерт. Така ли е?
– При добрата комбинация – да, дори с шоколад. В този случай тъмната бира е по-подходяща, защото има аромати на шоколад, канела, карамфил. По-леките ястия се допълват най-добре със свежия вкус на светлите бири, докато по-тежките блюда с повече подправки изискват по-силно, плътно и с богати нюанси пиво.

Проф. Антонина Желязкова:
Няма нищо по-опасно от „частните“ милиции

Общата маса от националистите са обикновени хора, които изпитват силно неудовлетворение от начина, по който се развива животът им, убеден е културният антрополог

Антонина Желязкова е български културен антрополог, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР). Родена е на 28 ноември 1952 г. в София, в семейството на акад. Любомир Желязков и преводачката германистка Марта Желязкова. Завършва източни езици в Софийския университет, като специализира и история на балканските страни. Защитава докторска дисертация на тема „Етнорелигиозните промени в някои западнобалкански провинции на Османската империя през XV-XVIII век“. Специализира в Москва и в Ленинград. През 1987 г. публично се противопоставя на т.нар. възродителен процес. До 1991 г. работи в Института по балканистика към БАН. От 1990-а до 1993 г. е експерт по етнически и религиозни проблеми на президента Желю Желев. Има множество публикации и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа. Един от познавачите на Турция, исляма на Балканите и албанския национализъм. Преподавател по културология в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ.

– Г-жо Желязкова, как ще коментирате освобождаването на Ахмед Муса срещу гаранция от 5000 лв.? Има ли нещо в този случай, което остана скрито за обикновените граждани?
– Промяната в мярката за неотклонение срещу гаранция е логична и правилна, когато се прецени, че подсъдимият няма да се укрие от правосъдието и не е заплаха за свидетелите. Ахмед Муса не би изоставил семейството си, нито своите последователи в пазарджишкия квартал. Така постъпва повече от 16 години. В този смисъл мисля, че съдът постъпи разумно, защото престоят в ареста допринася единствено да се героизира и обвие в митове проповедникът и да се засили влиянието му сред неговите последователи. Онова, което остава скрито за обикновените граждани, е, че както прокуратурата и следствието, така и съдът не са достатъчно компетентни в областта на ислямската теология, тълкуването на кораничните текстове, съдържанието на използваните книги и проповеди. За прокуратурата, но също и за съда, е трудно да се обградят с достатъчно ерудирани и знаещи експерти, които да ги подпомагат. Това прави правораздаването в тази област тромаво, неубедително, винаги има риск от несправедлива преценка.
– Реална ли е според вас заплахата от радикализация на ромите?
– През последните 27 години ромите постъпателно се радикализират поради тяхната реномадизация, гетоизация, отпадане от образователната система и от пазара на труда. Когато имаме вече трето, четвърто поколение роми, които са маргинализирани и неграмотни, които някак си оцеляват без нито един ден труд, не е изненада, че са отворени за всякакъв тип влияния. Евангелските църкви ги печелят, защото са близо до тях, вътре в гетото, и непрекъснато им напомнят, че са хора. Роми евангелисти са споделяли колко важни за техните морални устои са събиранията, когато се държат за ръце, пеят и си напомнят десетте Божи заповеди. Салафитското направление, което проповядва Муса, от своя страна им създава илюзорното чувство, че са различни, много по-стойностни и значими, отколкото са ги възприемали доскоро. В това няма нищо лошо, ако се внимава да не бъдат настройвани срещу различните от тях, срещу привържениците на другите религии. За съжаление Православната църква никаква не се вижда в ромските квартали, а би могла да дава отпор на нетрадиционните направления и да се грижи за душите на това нуждаещо се паство, а и за тяхното образование.
– В какво се провали държавната политика по отношение на ромите през изминалия четвърт век демокрация и пазарна икономика?
– Във всичко. Като се започне от това, че преди 25 години законодателите не се погрижиха в Закона за реституиране на селскостопанските земи да има клауза за оземляване на безимотните. В началото на 90-те години близо 45% от ромите в България бяха селяни, имаха препитание, притежаваха земеделска и фермерска култура, децата им ходеха в селските училища. След като им отнеха тази възможност, те се реномадизираха, тръгнаха из страната, за да обрастват градските гета или да се заселват, където има някакво препитание. До днешния ден, в който процентът на неграмотните роми е по-добре да не се съобщава, защото е плашещ.
– Търпението на мнозинството относно толерантното отношение на държавата към малцинствата изчерпа ли се? Има ли опасност мнозинството да вземе нещата в свои ръце? Няма ли със самоорганизираните милиции и доброволни отряди нещата съвсем да излязат извън контрол?
– Няма нищо по-опасно от самоорганизираните милиции, защото те много лесно могат да придобият фашизоиден облик, а и е трудно да бъдат контролирани. Историята показва, че подобни парамилиции могат да насочват силата си срещу различни личности, групи и общности, както и да обслужват крайни радикални тенденции, да започнат да прилагат неконтролируем и неоправдан терор. Не трябва да сме толерантни към подобни формирования. Бюджетът предвижда достатъчно средства за полицията, за жандармерията и те са в състояние при правилни политики да се справят с напреженията и криминогенните фактори.
– Какъв според вас е профилът на българския националист?
– Не е възможно да се направи цялостен и единен профил на българските националисти, защото те са общност на изключително разнородни по произход, образование и психология хора. Има високообразовани и компетентни хора, които са националисти, те се обосновават за риториката и действията си аргументирано и според определена идеология, подплатена с исторически митове или реалности. Не е лесно да бъдат оборвани, защото те са съвършени популисти. Общата маса от националистите са обикновени хора, които изпитват силно неудовлетворение от начина, по който са се реализирали и се развива животът им. Имали са свръхочаквания за себе си, за бъдещето на семействата си, които не са се осъществили. Тези разочарования и загубата на перспектива намират най-лесно отдушник, когато се потърси и посочи виновникът за несполуките – бежанците, ромите, мюсюлманите, политиците. Във всяка страна по света има доста висок процент от хора, които живеят с подобна неудовлетвореност, фрустрация, която се трансформира в агресия срещу различните.

И ОЩЕ:
Андреа не е готова за женитба с Кубрат Пулев

Нашенци спечелиха „Грами“ в Лас Вегас

Диляна Попова пробива в САЩ

Джина Стоева повече няма да се съблича

Лора Каравелова разбила семейство, преди да я омъжат

Съвременният харем – златна клетка или златна кокошка

Мистерията на генетичния диск

Татуирането изисква повече разум

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Да е жив и здрав човекът! Талантлив е,работи.Не го мързи. Де повече такива люде в Бългерията.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.