Андропов - инициаторът на разпадането на СССР

Съперниците му бяха застрелвани, отравяни, умираха при мистериозни обстоятелства

Хората бързо преименуваха ЦК на КПСС в ЧК на КПСС

Хората бързо преименуваха ЦК на КПСС в ЧК на КПСС, но шегите по адрес на младия, едва на 68 години, лидер просъществуваха за кратко време. Юрий Владимирович само "затегна гайките", скара се със САЩ и скоро след това умря, но успя да си спечели в Русия репутацията на силен държавник и патриот. Според мнението обаче на много авторитетни историци, именно той подготви колапса на СССР. Михаил Горбачов и Борис Елцин само довършиха неговото дело.

Как да си обясним защо в Москва има булевард „Юрий Андропов”, а даже няма и една алея с имената на Брежнев, Хрушчов и Сталин, като че ли тези лидери не били част от историята на Русия? Какво ви идва в главата на първо място, когато се замислите за Андропов? Шефът на омразното КГБ. Чекистът, станал първият генерален секретар в историята на Лубянка. Той затваряше корумпирани и вярващи, експулсира от страната дисидентите, вкарваше в наказателните психиатрии, започна афганистанската война и разгони узбекската мафия. И може би, това е всичко.

15 години, един от най-загадъчните управници на СССР вървеше към висшата власт и 15 месеца се задържа на нейния връх, докато накрая не умря в реанимацията поради тежко бъбречно увреждане. Даже и потомствените чекисти не знаят биографията на своя шеф, защото е сигурно, че никой не я знае и в нея има много объркани неща и бели петна. Ето защо мнозина го смятат за евреин, заради скритите данни за родителите му, съгласно "петата точка". Изследователите се опитват да намерят отговор на въпроса: "Кой сте Вие, другарю Андропов?", принудени да разчитат на най-ненадеждния източник - мемоарите. И не могат да потвърдят с документи заключенията си.

Юрий Владимирович беше велик конспиратор, не се сприятеляваше с никого и не водеше дневник. Да събира компромати за него едва ли някой би посмял. А съперниците на Андропов бяха застрелвани, отравяни, умираха при мистериозни обстоятелства или внезапно умираха, точно когато за шефа на КГБ, а по-късно и за генералния секретар това беше особено благоприятно.

Епидемия от смъртни случаи

От 1976 г. започна истинска епидемия от внезапни смъртни случаи сред съюзната и републиканската номенклатура. Те бяха десетки! Първият, който неочаквано умря бе министърът на отбраната, Андрей Гречко. Той беше открита опозиция на Андропов. По времето на унгарската (1956) и чехословашката (1968) "цветни революции" той държеше на това, че армията е длъжна да защитава само родината, а не да се меси в политиката. И недоумяваше защо шефът на КГБ е надул персонала си с половин милион. Причината за смъртта на маршала не е установена. След него министерството не се оглавява от военен офицер, а от занимаващия се с технически науки и съюзник на Андропов, Дмитрий Устинов.

Следващата жертва бе секретарят на ЦК на КПСС по земеделието Фьодор Кулаков. Резултатите от неговата аутопсия след смъртта му през 1978 г. бяха засекретени. Мястото на починалия беше заето от Михаил Горбачов. През октомври 1980 г. при автомобилна катастрофа загива партийният лидер на Беларус, Героят на Съветския съюз Петър Машеров. По пътя на кортежа му се появява самосвал, който неочаквано се врязва в зила на Машеров. Това става две седмици преди пленарното заседание, на което щеше да стане член на Политбюро. И знаете ли кой взе това място? Бъдещият любимец на световното правителство, гробарят на СССР, Горбачов!

Когато внезапно умира и правоприемника на Машеров в Беларус - Тихон Киселев, в Минск започна да говори за стремежа на Андропов да постави начело на републиката свой човек, който да изгони от властта старата гвардия. След това в пътно-транспортно произшествие, загиват верните на Брежнев хора като членът на Регионалния комитет на Ленинград, ръководителя на Съвета на министрите на Грузия, заместник-командирът на граничните войски на КГБ и главният редактор на международното комунистическо списание "Проблеми на мира и социализма". Внезапно почина и директорът на Института за световна икономика и международни отношения академик Николай Иноземцев, единственият икономист, с който Брежнев се съобразяваше.

На 19 януари 1982 се твърди, че се самоубива първият заместник на Андропов, генералът от КГБ Семьон Цвигун, протеже в КГБ на Брежнев. На 25 януари по време на рутинен медицински преглед внезапно умира Михаил Суслов, "сивият кардинал", който отговаряше за идеологията, културата, цензурата и образованието. Постът му бе зает от самия Андропов, а лекарят на Суслов бе открит обесен един месец по-късно. През цялата последна година от живота на слабеещия Брежнев, шефът на КГБ злепоставяше генералния секретар с "изтичане" на компромати за патологичната страст на дъщеря му към диамантите. И малко преди смъртта си Леонид Илич пише в работния си дневник, че е получил от Андропов "жълто хапче за безсъние".

От екрана на либералните телевизионни канали, над четвърт век ни се казва, че това са "глупости", сътворени в лабораторията на КГБ за генералния секретар. И те предполагат, че всички изброени смъртни до тук случаи са в резултат на борбата за власт на партийната номенклатура на Брежнев. Но все пак всички умрели по онова време бяха само "брежневци", като всеки от тях бе охраняван от чекистите на андроповското КГБ.

Либералните новобранци

Настоящото ръководство на страховитото ведомство не бърза да разкрива тайните на Андропов. Очевидно, все още не е дошло времето да се потвърди версията на бившия шеф на "Белия дом" разстреляния Руслан Хасбулатов, на изследователите Александър Шевякин, Сергей Семанов, Фьодор Разаков и други, че КГБ е помогнало на Запада за разрушаването на СССР. Много факти обаче доказват, че случаят е именно такъв

Плановете на Алън Дълес и на "Ранд Корпорейшън" започват да се превъплъщават, едва когато през 1967 г. „Лубянка“ бе оглавена от големия интелектуалец и западняк Юрий Андропов. Именно той като шеф на КГБ и станал член на Политбюро през 1973 г., допринесе за популяризирането на такива важни фигури в унищожението на Съветския съюз, като Шеварднадзе, Горбачов и Елцин.

Нито едно от назначенията на ръководна партийна длъжност не ставаше без съгласието на КГБ. Едва ли маститият Андропов е проспал кариерата на ставрополеца Горбачов, който той завербува още през 1969 г. Съвсем наскоро самият Горбачов откровено си призна за антисъветските настроения: "... това налагаше преструктурирането и аз първоначално се надявах, че Литва, Латвия и Естония ще започнат първи борбата си за излизане от СССР".

Виктор Казначеев, вторият човек след Горбачов в Регионалния комитет на Ставропол, написа за шефа си: "Той беше богат, а тогава това беше невероятно". По това време на територията на Ставропол целият съветски елит почиваше, лекуваше се и създаваше личните си връзки, този край стана известен като гнездото на сивата икономика и на политическите интриги.

Наблюдателният Горбачов препоръчва на Андропов секретаря на Томския Регионален комитет Егор Лигачов и скоро под ръководството на последния се оказват всички икономически кадри на КПСС. Така Андропов получава възможност навсякъде да постави свои хора, някои от които и досега стоят в сянка. Дейността на Егор Кузмич бе високо оценена от един от западните политолози: "Първостепенната задача на Лигачов беше да осъществи „революцията на Андропов" сред ръководството на регионалните и областните партийни организации”.

До края на 1983 г. бяха сменени 20% от първите секретари на регионалните комитети на партията, 22% от членовете на Съвета на министрите, както и значителен брой от висшия апарат на ЦК... Тези пермутации усилиха възможностите на Андропов за нововъведения. Но съветският народ все още не подозираше какво ще му се случи след няколко години. Те пропуснаха покрай ушите си воплите на интелектуалци от новата вълна на репресии и смятаха, че Андропов просто "затяга гайките" на разхлабената система и притиска крадците на хазната. Е, понякога той отиваше твърде далеч, когато например заповяда да се заловят лентяите и ги наказа за закъсненията им за работа. Но все пак беше добър човек. И ред въведе, и цената на водката намали, която в негова чест бе наречена "Андроповка".

И никой не забеляза, как един след друг в структурите на властта се катереха Горбачов и Елцин. "В края на декември 1983 г., спомня си Лигачов - от болницата ми се обади, Юрий Владимирович и поиска от мен по време на посещението ми в Свердловск да наблюдавам Елцин. Честно казано, бях привлечен от него, от неговата жизненост при общуването му с хората, а неговите енергия и решителност, бяха забележителни и към него всички се отнасяха с уважение. Елцин бе взет на работи в ЦК на КПСС, не без моята помощ". Междувременно предшественикът на Лигачов, принципният Николай Петровичев смяташе, че на Елцин не трябва да се дава нищо за управление и трябва да бъде изгонен с метла от партията.

В резултат на това „андроповци” погнаха несговорчивия Петровичев.

Превърнете СССР в САЩ

Чубайс, Авен, Кох, Глазев, Гайдар, Яковлев, Арбатов и другите перестройчици и млади реформатори също са "пиленцата на Андропов”.

В Интернет списанието "Стрингър" анонимен офицер от разузнаването на ПГУ на КГБ разказа, че към 1979 г. Андропов стига до извода, че проекта за изграждане на социализма в СССР е пред разпад, и корена на този проблем той вижда в икономиката, а това може да се оправи само чрез икономическа реформа. Целта е да се превърне Съветския съюз в една гигантска корпорация, която трябва да работи в рамките на една отворена икономика на основата на съвместни предприятия с чужд капитал: "Имаше един въпрос. А откъде ще се вземат професионалните експерти по икономиката? Андропов реши това изведнъж: Щом няма специалисти и вътре в страната няма кой да ги обучи, тогава е необходимо обучението им да стане в чужбина въз основата на чуждия опит. Парадоксалното беше, че за първи път в историята трябваше да се подготвят специалисти, които в действителност щяха да бъдат бъдещите държавни лидери.

Московският екип на Гайдар даде пет вицепремиери, осем министри, осем зам.-министри. Ленинградският кръг на Чубайс даде трима вицепремиери, двама министри, пет зам.-министри. Своята двойнствена игра Андропов водеше толкова фино, че докато беше жив никой в РСФСР не разгада тази игра. Но в другите републики осъзнаха, че замирисва на пържено, много преди Горбачов да дойде на власт със своята знаменита фраза "процесът вече започна".

На стаж в САЩ заминаха децата студенти на местния елит и децата на работещите в сенчестата икономика. Именно тяхната подривна дейност, много опрости колапса на СССР. Успоредно с това, според спомените на Аркадий Волски, който по времето на Елцин беше начело на Руския съюз на индустриалците и предприемачите, в началото на 80-те, младите андроповски интелектуалци сериозно са проучвали идеята за разделянето на СССР на 41 мултикултурни щата на мястото на националните републики.

Памучното дело

Андропов даде на органите по сигурността по-голяма независимост от Центъра. Навсякъде започна борбата срещу на клановете на власт. Основната работа на генералния секретар Андропов, за която либералите го аплодират, беше борбата му срещу корупцията. Тя започна в Узбекистан, единствената република, на територията на която след Втората световна война живееха представителите на почти всичките 142 националности на СССР. И те не само съжителстваха, а наистина живееха в мир. За този мир, заслуга има фронтовакът Шараф Рашидов, произлязал от самаркандски клан, и който от 1959 г., за почти четвърт век, успя да обедини около властта представители на всички други узбекски кланове, и не позволи на никой от тях да управлява другите.

Узбекистан още преди земетресението през 1966 г. се превърна в мощен регионален лидер в Централна Азия. Успехът бе забелязан и от западните разузнавателни служби. Те знаеха много добре, че взриви ли се мира в Узбекската ССР, веднага това ще провокира още по-мощна реакция в по-малко спокойните региони, а това ще е прекрасен шанс да бъде разчленен СССР. Но без да се дискредитира Рашидов това беше невъзможно.

КГБ на Андропов започна да „рови” около него от 1967 г. насам. Повод за неговото обвинение те откриха през 1974 г. в една преписка за предаването на памука на държавата. Над 1 милион рубли, годишно потъваха в джобовете на памучната мафия. Но Брежнев винаги възпираше противниците на Рашидов, знаейки каква е цената на мира в този район.

Той винаги получаваше много по-малко инвестиции от Грузия и Армения, но даваше много повече в хамбара на Родината. Памукът, "бялото злато", което държавата купуваше за копейки, но продаваше в 34 страни за валута и напълно обезпечаваше с тази суровина текстилната промишленост на СССР. Републиката беше втора по добива на злато, а най-мощната в света компания в Мурунтау произвеждаше слитъци с висока чистота и предаваше всяка година по 50 тона злато. Да не се забравят също така и въглищата, медта, нефта, коприната и астраганените кожи.

Разбира се, там имаше и корупция. Но в сравнение с кавказката, размерът й беше много малък. Истинският корупционен гнойник растеше в обгрижваните от Андропов, Армения, Грузия и Азербайджан, чиито представители бяха начело на основните "мозъчни центрове" на СССР. "Андроповският десант" начело със следователите Телман Гдлян и Николай Иванов в края на 70-те години искаше с един удар да бъде дискредитиран Брежнев и да се разшири сферата на кавказкото влияние в Узбекистан, където в по-високите етажи на властта имаше много арменци, въпреки че арменската диаспора беше само 0,2% от местните жители. Целта беше да се даде възможност на арменските и грузинските глобалисти да подчинят първо републиката, а след това и цялата Централна Азия. И ако това не успееше, то най-малкото щеше да е изпокарването между народите им.

В резултат на безпрецедентното преследване (в пресата крещяха за предполагаемо присвояване от мафията за 1,5 млрд.) на 31 октомври 1983 Рашидов внезапно почина. На 9 февруари 1984 г. смъртта настига и Андропов. Но най-важното за разпада на страната беше вече свършено от генералният секретар. Веднага след неговата и на Рашидов смърт в цяла Централна Азия, младите хора, осъждаха водената от СССР кървава война в Афганистан. Стартира разпространението на наркотици и започна битката между клановете.

При Горбачов атаките върху републиката се засилиха. На глобалистите не им бе нужна смъртта на Рашидов, а краха на интернационализма. 22 хиляди души бяха свалени от високите им длъжности. Сред тях бяха узбеки, руснаци, гърци, украинци, таджики, туркмени и татари, но не и арменци!. Стотици отидоха в затвора. Случаят придоби безпрецедентен мащаб. Но веднага след като показанията на заподозрените, показаха големите подкупи, отиващи при Егор Лигачов, делото за корупцията започна да се разпада от върха.

Афганистанските страсти

Глобалистите в Кремъл се появиха още при Хрушчов. Те станаха повече след рязкото покачване на цените на нефта през 1973 г., когато Брежнев се отказа от икономическата реформа на Алексей Косигин в полза на увеличаването на доставките на суров петрол на Запад. Всъщност, още тогава съветската икономика започна да обслужва западната икономика, но не на пазарен, а по планов начин и това не беше в ущърб на родното производство. Но това не устройваше Запада. Дали волята на Запада или своята воля започна да реализира Андропов, тогава все още шеф на КГБ, ние не знаем. Архивите на КГБ, по думите на техни служители, бяха изрядно почистени при Бакатин (министър на МВР на СССР 1988-1990 г.).

Днес е доказано, че инвазията в Афганистан, за която проклинат Брежнев, е била подготвена от Андропов, с помощта на Устинов, на секретаря на ЦК на КПСС Борис Пономарьов и на външния министър Андрей Громико. Генералите Огарков, Вареников и Ахромеев категорично са били против въвеждането на войските.

През пролетта на 1979 г., когато официалният лидер на Афганистан Нур Мухамад Тараки и премиерът Хафизулла Амин молят за помощ, Брежнев и Андропов се съгласяват. През октомври Тараки беше убит и Брежнев се разколебава. Но през декември Андропов изведнъж променя мнението си и притиска Брежнев да заяви, че Амин е молил за помощ САЩ, където е учил и е бил завербован от ЦРУ. А янките сигурно са готови да му осигурят тази помощ и да инсталират ракети "Пършинг". Освен това се твърди, че ЦРУ провежда операция в Турция по създаването на "нова Велика Османска империя", в която ще бъдат включени и южните съветски републики. И Брежнев набързо се предава.

Военните напразно се опитват да го отклонят от това. Обясняват му, че американска инвазия в Афганистан е невъзможна, след като са минали само три години от срамната за тях война във Виетнам. САЩ тогава бяха на ръба на икономическа катастрофа. Джими Картър една година преди президентските избори нямаше намерение да влиза в Афганистан. И наистина, янките за първи път след Виетнам решават да нахлуят в друга държава едва през 1983 г. - в малката Гренада.

А народната памет наистина помни с добро Андропов поради една, единствена и проста причина. През 1983 г., за първи път след смъртта на Сталин бе намалена цената на водката.

(Превод специално за „Труд“ Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи