Има случаи на хлапета, ужасени от чудовищата и кръвта в компютърните игри

Съседите я наричат будилника на квартала

“Оловото не е само за куршуми, които убиват. С олово се премахват и страховете. Но освен него трябва и много вяра“, уверена е Ани Начкова от крайдунавското село Долни Цибър.

Животът на 40 годишната жена, макар и да е почти постоянно усмихната, не е никак лек и като че ли е сглобен от куп противоречия. Тя носи българско име, но е туркиня, мюсюлманка е, но не е стъпвала в джамия, безработна е, но не подвива от сутрин до вечер крак по двора и в полето, за да осигури хляб за семейството си. В района край голямата река обаче Ани е известна като жената, която лее куршум срещу страховете на деца и възрастни.

„Не съм врачка или лечителка – гоненето на страховете ми е наследство. Баба ми и прабаба ми бяха известни баячки. Предадоха ми дарбата си, както казваме ние турците - на ръка – на ел!“, споделя Ани. Най-възрастните хора в селата между Лом и Козлодуй още си помнят бабите й Алиде и Бенюе. Били скромни жени, баели против уроки, лекували болести, но най-вече давали съвети на млади и стари. От уважение към дарбата и мъдростта им мнозина се вслушвали в тях.

„Отраснах в друго време, когато не се вярваше в баене и врачуване и тези неща не ме интересуваха. Бабите се опитваха да ме научат, ама аз се дърпах. Но един ден се оказа, че въпреки всичко съм получила част от дарбите им, разказва Ани. Преди около 15 години брат й се оплакал, че синът му го е страх от тъмното и не иска за нищо на света да излезе вечер навън. Повайкал се, че ако бабите били живи, щели да оправят момчето. И Ани решила като на шега да се опита да помогне. Сложила в лъжица олово, разтопила го на печката и зашепнала дочутите навремето от стариците думи. След дни страхът на племенника й изчезнал. Случаят се разчул и постепенно в Цибър започнали да идват за помощ хора.

„Не съм измамничка, не гадая,не развалям магии…Не мога да се подигравам с мъките на хората и да им обещавам чудеса. Помагам само на който сам идва с желание и вяра“, казва Ани. Ритуалът по гоненето на страховете, от който навремето тя не се интересувала, постепенно изплавал от паметта й или от тайните трезори на гените, трупани у всеки от поколенията преди него.

Пред очите на търсещите помощ хора Анка разтопява в лъжица парче олово и го изсипва в съд със студена вода. Течният метал се разпилява със съсък на разсърдена змия и оформя причудливи фигури. Понякога във водата се открояват причините за обзелия човека страх – фигура на куче или нещо друго страшно… Друг път нищо не личи - капчиците олово са стотици и се пръснати безредно. Значи страхът е много голям. За да е успешно премахването на кошмарите, леенето на олово трябва да се преви три пъти през три дни,а във всеки сеанс оловото се лее пак три пъти, пояснява жената. Докато лее куршума Ани шепти тихо прастара молитва.

„Не мога да кажа думите, те са тайна! Но това е молба към Господ, към Аллах!“, обяснява тя. Всъщност за нея господ е един за всички хора – независимо как го наричат Аллах, Исус, Йехова…“

Човек трябва да вярва, да спазва правилата и да има страх от наказание, ако ги прекрачи, иначе ще живеем като зверове, ще се разкъсваме“, убедена е Ани. ”За гоненето на страховете не искам пари, ние, турците казваме – харам пари не искам. Вземам каквото всеки по свое желание ми остави – левче, банкнота, кутия бонбони или бутилка безалкохолно. Това е благодарност и дар за здраве!”, казва тя. През последните години при Ани са идвали за помощ и деца, и възрастни. Малчуганите най-често са уплашени от животни, страшни сънища или лоши хора. Имало и случаи на хлапета, ужасени от чудовищата и кървавите сцени в компютърните игри. Родителите трябва повече да внимават какво правят пред екраните децата им, съветва гонителката на кошмари. Черни страхове обаче измъчват не само малките, допълва тя. Понякога в дома й идват мъже и жени, изтормозени от стрес и ужаси. Млад и здрав мъж, който не можел да спи седмици наред, се оказал уплашен от преживяна катастрофа. Друг пък треперел за работата си, трети - за живота на близък човек. И куршумът в съда с вода помага - свие ли се оловото на сърце – значи страхът е изчезнал.

„И аз не знам как става! Може би чрез оловото и разговорите страховете излизат на светло и се стопяват. Основното обаче е вярата“, заявява Ани. Тя често се моли за здраве и късмет на семейството си, на близките и хората, които идват при нея, и смята, че Господ я чува. Макар че е мюсюлманка Ани никога не е стъпвала в джамия - моли се в дома си, на улицата или полето, където усети в душата си нужда от общуване със силите над човека. Турската молитвена сграда в Долни Цибър е разрушена от години, но за общуването с Господ човек няма нужда от покрив , убедена е жената. Като мюсюлманка гонителката на страхове спазва всички традиции и обичай, почита и Рамазан, и Курбан байрам, но празнува и Великден, и Гергьовден. „Аз съм наполовина туркиня, майка ми е българка, мъжът ми е наполовина циганин. Всички хора са еднакви – трябва да живеем заедно и да си помагаме!”, категорична е Ани Начкова.

„Много сериозен и работлив човек! С каквото се захване го върши. Организира и другите жени, почистват селото. От гонене на страховете не разбирам, но преди време помогна и на внучката ми“, казва кметът на Цибър Камен Димитров. В селото край Дунав сега живеят около 1400 души, но някога хората тук са били над 3000, а по пристаните край реката кипял бурен живот, спирали кораби, разтоварвали се стоки. Като в малък Вавилон заедно живеели българи, турци, евреи, цигани. За всички имало работа и пари. Сега обаче селото е затънало в бедност и мнозина от жителите му са заминали в чужбина в търсене на прехрана. Ани от години е безработна. Мъжът й Митко работи като строител из градовете у нас и в чужбина. А тя се грижи сама за дома и дъщерята си Мирела, която макар и завършила средно образование с икономическа специалност, също е без работа и разчита само на социални програми. За да изхранва семейството, Анка гледа овце и коне, сади зеленчуци.

„Не вярата, а бедността дели хората, ражда насилие и страхове. Всеки се е свил в черупката си и не смее да се покаже навън. Хората ги е страх за живота им, за хляба, за децата им. Но на света няма толкова олово и такава силна молитва, че да прогоним тоя страх отдъно. Всеки се справя както може“, казва Анка Начкова.