Бомба за Сорос аха да гръмне в имението му Оставена била в пощенската му кутия, намерил я служител

Следователи са намерили вещи на Хашоги в обискиран дипломатически автомобил

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 24 октомври 2018

Интерпол залови 500 тона незаконни лекарства при координирани полицейски операции в 116 държави

Крум Зарков, БСП: Искаме правителството да си отиде заради несправяне с ключовите проблеми на обществото

Затягат контрола на търговците в интернет 25 млн. лв. за занимания по интереси на 700 хил. ученици

20% ръст на заплатите в строителството Единен стандарт ще гарантира качество на проектите, категорични са от гилдията

Светльо Лъвицата, издирван за кражба на джип, се предаде

Стреляха по БМВ и офиси в София (обзор) Версия на хора от квартала: Наркомани си разчистват сметките

Джон Болтън: САЩ ще разговарят със съюзниците си преди официално да обявят изтеглянето си от договора за ракетите с Русия

Ремонтът на „Солунска“ е 90 процента завършен

„Циклопски градеж“ разкриха край Златоград Много от съкровищата на това място са били отмъкнати от иманяри

Путин предложи да се срещне с Тръмп в Париж на 11 ноември

Скопие събира българските медии в чужбина Взимат участие журналисти от 25 държави

Обновяват спешната помощ със 163,5 млн. лв. МРРБ и МЗ подписаха договора за средствата

Ани Хоанг: Люси е моят герой Нямам приятелки в шоубизнеса, имам добри познати, признава попфолк певицата

Ани Фук Чонг Хоанг, по-известна като Ани Хоанг, е попфолк певица от голямото семейство на димитровградската фирма „Пайнер“. Баща й е виетнамец, а майка й е българка. Ани Хоанг е родена в София. Има по-големи брат и сестра. На четири годинки участва в предаването „Кой е по-по-най“ на Къци Вапцаров.

Учи пет години в Музикално училище „Любомир Пипков“ в София, с профил пиано и солфеж. Завършва образованието си в 130 СОУ „Стефан Караджа“. В края на 2010 г. Ани Хоанг се среща с режисьора Люси Иларионов и тяхната съвместна работа започва с баладата „Не вярвам“. Двамата са сгодени от 6 години. Сред по-известните й песни са „Не вярвам“, „Неподготвен“, „Тази нощ“, „Виетнамчето“, „Луда обич“.

– Ани, поздравления за новата ти песен! Как се роди тя?

– Казва се „И взривявам“ на Светльо Къслев, от него тръгна цялата идея, а на по-късен етап се включи и N.A.S.O. Текстът започнаха да го правят група „СкандаУ“, но тъй като Тото влезе във „ВИП Брадър“, Лъчо го довърши, а Люси и N.A.S.O. направиха бриджа и припева. Естествено, на записите присъства и моят голям брат Dee, който ми помогна за изпяването.

– От колко време не си пускала ново парче?

– Ние постоянно работим по някакви песни, но близо половин година мина, откакто пуснах проекта ми с DGS, ремикса на „Луда обич“ и парчето „К’во ме гледаш“.

– Има ли песен, която не би изпяла?

– Не се виждам в ролята на изпълнител на народни песни. Харесвам много българския фолклор и даже си пея от време на време, но засега насаме (смее се).

– С кого искаш да направиш дует?

– С Люси Иларионов, с който сме заедно повече от седем години, но той е толкова зает, че не ми обръща никакво внимание. Шегата настрана, наистина готвим два дуета в момента. Не бързаме, искаме да ги изпипаме, но всеки път все излиза нещо друго по-важно и ги отлагаме във времето.

– Възможни ли са женски приятелства в шоубизнеса?

– Ако трябва да съм честна, аз нямам приятелки в шоубизнеса, имам добри познати. Много по-лесно се разбирам с мъжете, отколкото с жени, не само в работата, но и извън нея. Така е, откакто се помня.

– Как се запознахте с Люси и къде? Спомняш ли си добре първата ви среща? Опиши я.

– Да, на един концерт, където аз изнасях рецитал с класическа музика и свирех на пиано в Музикалното училище „Любомир Пипков“ в София. Наш приятел ни запозна след концерта и Люси много се смя като му казах, че се занимавам с попфолк. Чухме се няколко пъти, даже аз му отказвах да излизаме и чак след близо половин година на първата ни среща той ме заведе на кино, моля ти се… Между другото, аз мразя да ходя на кино, но пък след това отидохме в „Макдоналдс“, където обожавам да похапвам, и се реваншира.

– Отдавна сте сгодени. Мислите ли да направите по-сериозна крачка?

– Ами колко по-сериозна, ние сме нонстоп заедно, дори и когато той снима клипове на други изпълнители, аз му помагам като асистент, само за хонорара ми още не сме уточнили (смее се).

– Колко голяма е твоята заслуга за неговата тотална трансформация? Как ти го подкрепи в успешната битка с килограмите?

– Всъщност почти никаква, що се отнася до решението за тази крачка, заслугата си е изцяло негова. Той реши и го направи. Въпреки това, аз го изживях много по-тежко, защото страдах, докато го гледах с всички жички и ме беше страх, че ще го боли. Щастлива съм, че успя да постигне целта си само за една година и сега е по-слаб от момента, в който се запознахме, когато тежеше 140 кг. Сега изглежда и се чувства страхотно. Той е моят герой.

 

Георги Анадолов:

Който може да върти гега, може и сабя

Бойното изкуство е съхранено в ежедневието на българина, но не знаем откъде идват уменията ни, опитва се да възвърне националната ни памет бизнесменът, организатор на професионални ММА битки

Георги Анадолов е бизнесмен от Габрово, роден през 1969 г., който от 17 години живее във Великобритания. Там е основал компанията си „Комбат промоушън“, чиято цел е да представя пред света български ММА бойци. Гала вечерите, които организира, не се състоят само от демонстрация на бойни спортове. Бизнесменът ги използва, за да представя българския фолклор и традициите ни. Друг негов проект е собственото му тв риалити шоу Born to fight по London Live TV, в което отново пред английска публика той успя да представи и трима българи. Единият от тях стигна до финала на продукцията.

Двете основни събития, с които компанията на Георги Анадолов особено много се гордее, са SPARTACUS FIGHTING CHAMPIONSHIP (SFC) и Събор Древно Наследство. SFC е уникална по рода си гала вечер на бойните спортове, събираща в себе си спорт, музика, фолклор, история, култура и други елементи на национална принадлежност. Събитията се превръщат в сцена на най-популярните български изпълнители и танцови състави в страната и извън нея. Събор Древно Наследство е сравнително по-нов проект, но разрастващ се бързо и въвличащ в себе си все повече последователи и участници. Съборът се провежда в Лондон с участието на тамошни фолклорни формации и гост-участници, идващи специално от България. Отново по идея на Георги Анадолов през изминалата година бяха организирани и три кампании под мотото „Да съхраним завета на дедите ни“ в три различни града в България.

На 13 януари 2018 г. бизнесменът ще организира поредния, шести спектакъл SFC6, който ще се състои в зала „Арена Армеец“ и за който у нас ще пристигнат световни имена в бойните спортове.

– Г-н Анадолов, вашата фамилия подсказва, че някой от прадедите ви е кръстосвал земите на Османската империя. Така ли е?

– Прапрадядо ми е бил заточен в Анадола, откъдето идва и фамилията. За разлика от много наши заточеници, той успява да се върне в родното Габрово и не само това – започва търговия, организирайки кервани с камили. Един от неговите синове е първият, който вкарва камион в България. По майчина линия съм от стар болярски род, напуснал Търново след идването на турците.

– С какво се занимавахте в България, преди да заминете?

– Занимавах се със спорт, с кикбокс – до 2000 г., когато заминах. В годините, в които тренирах, нямаше някой, който да даде светлина или вяра в бъдещето на този спорт. Може би пък беше за хубаво, защото това ми подреди живота в друга посока. Аз бях завършил ветеринарен техникум в Стара Загора и после продължих в Тракийския университет – зооинженерство и икономика. Имам магистратура по биологично животновъдство, а сега уча политология в Югозападния университет в Благоевград. Заминах чрез студентските бригади, не като спортист. Стартът ми в Англия не беше лек. Наложи се родителите ми да изтеглят заем, за да ме изпратят там. След шест месеца аз още нямах възможност да върна парите и прецених, че развитието ми явно ще минава по друг път. Вече бях получил виза за работа. Започнах собствен бизнес. В началото работех като шофьор, за да мога да спестя пари, и оттам нататък успях така да подредя нещата, че хора да започнат да работят за мен. Сега имам доста разнообразен бизнес, нещо, което ми помогна да финансирам моите проекти в България.

– Къде намирате допирната точка между спорта и народните изпълнители?

– Допирната точка е българският фолклор. Това е изненадващо за много хора, но българският фолклор е съхранил всички онези елементи от физическата подготовка на българина преди падането под турско робство. Точно там идва голямата връзка между бойния спорт и фолклора. Неговата неритмичност е това, което много военни специалисти са се мъчили още от древността да разгадаят – защо българите жънат такива големи успехи на бойната сцена. Отговорът отново се крие в българския фолклор и е закодиран вътре. Защото неговата неритмичност придава трудна предвидимост на действията на българите. Военното дело следва някакви принципи и подредби, но точно там българите разбиват всички принципи. Когато най-малко очакваш нещо, точно то взема, че се случва. Ето това е нещото, което носи връзката между бойните спортове и българския фолклор.

– Разкажете за Събор Древно Наследство в Лондон.

– С екипа организирахме вече няколко събития там. Идеята на тези събори е представянето на нашия фолклор пред главно българската публика. Аз лично не гоня представянето пред чуждестранната публика, въпреки че винаги присъстват гости. Ако фолклорът ни ще бъде показван като изчезнал вид в зоологическа градина, той вече губи своята стойност. Това е причината да се концентрирам конкретно върху българската общност. Има много голям интерес към фолклора не само в България, а и сред българите в чужбина, страшно много самодейни фолклорни състави. Всеки може да дойде с цялото си семейство и да се забавляват. Мъча се максимално да избягам от сюжета на пиянските събирания и да се съсредоточим върху истинските ценности от българския фолклор. На съборите отново каня моите бойци.

– Имате голямо семейство. Децата ви обичат ли фолклора?

– Имам страхотно семейство. Жена ми е българка, децата също, въпреки че и четирите са родени в Англия. Вкъщи говорим български и те носят българското не по-малко от майка си и баща си. Те са три момченца и едно момиченце, най-големият е на 10, най-малкото момченце – на няколко месеца.

– По-големите знаят ли да играят хоро?

– Всички знаят, няма как.

 

Кръв, сълзи и кризисен пиар крепят фолка

Анита Мейзер се шири в луксозна килия

Според Иречек българите са невярващи, но суеверни

Луна получи предложение за брак в ефир

Бившата на Гущеров се пусна гола в мрежата

„Шушана“ на Наско Ментата – хит в мрежата

Мария запя по бельо

Ердоган опитва да пренапише историята

Замесиха Тръмп в пране на пари с руска и немска банка

„Огледалният“ код и пророчествата на Да Винчи

Само точната доза кафе защитава от болести

Принцът и „плебейката“ – нищо ново под слънцето

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 13 ДЕКЕМВРИ!

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.