Жълт код за дъжд и гръмотевици в 16 области утре

„Труд“ сезира прокуратурата за проекти на „зелените“

Заместник-кметът Христина Шопова: Нека не се делим! Благоевград се гордее с художниците си

Зеленски заяви, че няма да преговаря с Русия

Саудитска Арабия свали зареден с експлозиви дрон

Великобритания и Холандия откриха евроизборите

И вселенският патриарх Вартоломей предупреди за фалшивите новини

Локомотив на пътнически влак се е запалил край Роман

Последният робовладелски кораб открит в САЩ

Късметлия от Стара Загора спечели джакпота в „6 от 42“

Без камери в изборните помещения в деня на вота

Спасяват уникална църква с пари от ЕС

Министър Ангелкова: 32% ръст на туристите в местата за настаняване отчита Боровец

Анна Кулинова: Тръмп харесва жените от Източна Европа Каза ми, че би желал да посети България един ден, вълнува се актрисата и модел в Ел Ей и Ню Йорк

Tя е млада, красива, талантлива, блондинка и много позитивна. И това й отваря врати за интересни контакти в САЩ. За 12 години тя се срещна с най-популярните личности в политиката – Доналд Тръмп и Бил Клинтън, и в шоубизнеса – от Джордж Клуни до Леонардо ди Каприо.

Анна Кулинова е фотомодел и актриса, а звездата й изгря в комедията „Денят на Свети Валентин” (2012), където партнира на Аштън Къчър и играе себе си, като говори на български. Красавицата не се отказва лесно от мечтата си да направи наистина сериозен пробив в холивудски филм и нейните ангажименти налагат тя да живее ту в Ню Йорк, ту в Лос Анджелис, според ангажиментите.

– Анна, как се добрахте до Доналд Тръмп в мегаполис като Ню Йорк?

– Не беше трудно, но и той все още не беше станал президент. Запознах се с него на парти по случай 10-годишнината на списание Gotham в Ню Йорк, на което бях поканена от един негов приятел, който имаше също огромна компания за недвижими имоти. Доналд беше със съпругата си Мелания. Държеше се много приятно и любезно с нас. Попита ме откъде съм и каза, че би желал да посети България един ден. Също ми сподели, че винаги е предпочитал жените от Източна Европа, защото ги намира за изключително привлекателни. Моят приятел (който ме покани на партито) ми довери, че Доналд е старомоден – боготвори жените и ги поставя на пиедестал. Имахме и общ зъболекар, но сега определено не го посещава.

– Какво не знаят хората за характера на амeриканския президент?

– Моята приятелка Рита Грийнбърг, която наричам „моята американска еврейска майка”, ми каза, че за него е характерна поговорката „Куче, което много лае, не хапе”. Той е доста спонтанен, отворен, често изрича думи без да се замисля, има силно его, но никога не е бил злонамерен човек. Хората, които го познават отблизо, знаят, че като приятел е сърдечен, благороден и обича да помага. Винаги се е държал почтено и с уважение към Рита в дългогодишното им приятелство.

– Запозна се със самия Тръмп, но коя среща наистина промени живота ти в САЩ?

– Определено с режисьора на „Хубава жена“ Гари Маршал. Той ме определи като комедийна актиса. Гари е открил не само Джулия Робъртс за голямото кино, но и Ан Хатауей. И двете бяха неговите любимки и той смята, че те покриват напълно неговата формула за успешна кариера в Холивуд: хубава, забавна, самоуверена и най-вече да знаеш как да получаваш откази (в нашия бизнес получаваш повече откази, отколкото роли. Повечето колеги приемат твърде навътре неуспехите и трудно продължават напред. Аз обаче не се отказвам лесно и хич не се отчайвам, ако не стане от първия път. Продължавам да се явявам и все някъде ме одобряват. Искам родителите ми да се гордеят с мен!

– Значи това е формулата за успех в Щатите! Да не се отказва човек, а да пробва.

– Да, но това е валидно за всяка държава и за всяко нещо, което човек мечтае да осъществи. Може би имах и късмет… Нямам обяснение как срещнах един от най-големите режисьори на съвременното кино Гари Маршал и той ми даде много ценни съвети. А може би не е случайно – аз от дете харесвам „Хубава жена” и много пъти, десетки пъти съм го гледала. Гари повярва в мен и създаде ролята на „българка“ в комедията „Valentine’s day“, където партнирах на главния актьор Аштън Къчър. Аз имах работна среща в Ню Йорк с Джак Гиларди – вицепрезидент на ICM – една от най-големите агенции за таланти в САЩ, когато към нас се присъедини Гари Маршал, който случайно минаваше оттам и е приятел с Гиларди. Първоначално се шокирах – да седя на една маса със създателя на любимия си филм! От дума на дума той ми предложи да дойда в Ел Ей и да си направя пробни снимки (сценичен тест). Пристигайки в Града на ангелите, аз се сблъсках с очевидната истина: бюрото на Гари беше затрупано със снимки и резюмета на кандидати за слава, всеки от тях от красив по-красив и много талантлив. Осъзнах, че трябва да покажа нещо извън красотата и изведох на показ всичките си актьорски умения. Гари отчете, че не се плаша от камерата, а се чувствам комфортно с нея, телегенична съм и съм уверена в себе си. Каза ми, че съм точно за неговия стил филми – романтични комедии. За съжаление, той почина миналата година.

 

Инна Бранева:

Насилието между учениците не е отсега

В прекалената си загриженост към децата възрастните забравят да проявят своята любов, обяснява психологът

– Г-жо Бранева, само след месец децата отново тръгват на училище. Какво ще посъветвате родителите на първолаците, как да подготвят детето за първия учебен ден, така че то да не се стресира?

– На първо място много е важно родителите да имат доверие в учителите и да уважават училището, дори да не са съгласни с някои неща в него. Ако те са настроени негативно към образователната система, разочаровани са или имат лоши спомени, е възможно чрез думи да казват: „Ти трябва да ходиш на училище, важно е да имаш образование”. Но в невербалното им послание и в начина, по който обсъждат училището помежду си, детето да чува: „Няма смисъл от училище. То не е добро място за теб”. Тези противоположни послания го объркват. Несъзнаваната лоялност на детето към родителите изисква от него да се противопостави на училището, чувствайки, че всъщност те приемат с нежелание влизането му в образователната система. За да подкрепи своето дете, е необходимо самият родител да има положителна нагласа към училището, към учителя, на когото го поверява. Друг момент, който трябва да се има предвид е, че въпреки че детето е вече 6-7-годишно и разбира толкова много неща, включително, че в живота му предстои промяна, то не може реално да си я представи. При първата си среща с училището е много вероятно то да каже: „Да, вече съм голям, искам да бъда ученик!” Но след известно време да започне да изпитва носталгия по предишния начин на живот, в който е имало повече свобода и игри; в който е било с хора, които са му близки. Децата, а и всеки човек, имат нужда от време, докато от един начин на преживяване и възприемане на себе си преминат към съвсем различен. За някои е възможно да тъгуват за детската градина, да се държат странно, да казват, че училището е тъпо – просто защото тази промяна изисква сложна емоционално-психична преработка и порастване. Важно е и да си дадем сметка като възрастни, че нашите деца не са по-различни от май до септември. Ако ние сме имали едни изисквания към тях, докато те са били в детската градина, не може коренно да ги сменим, когато тръгнат на училище. На децата им е нужно време, за да навлязат в този нов начин на живот.

– Какво се случва, когато очакванията на родителите към малкия човек са прекалено големи?

– Родителите, които са водени от желанието да дадат най-доброто на децата си, още в ранна възраст – около 2 години, ги включват в твърде много структурирани занимания. Деца, които са били отглеждани по-интелектуално и с по-малко свободни игри, често имат затруднения в училище, както с учебния материал, така и с комуникацията. Начинът, по който те се учат, е основно през тялото и играта, особено във възрастта до 7 години. Например абстрактните понятия като пространство и време трябва да бъдат преживени, за да бъдат интегрирани и разбрани. За някои родители е важно да общуват с децата като с възрастни и не им оставят време за свободни игри. Такива деца се развиват като добри говорители, но се оказва, че в училище имат затруднения с геометрия, география, граматика, тъй като движението, пространството, отношенията между обектите не са разбираеми на телесно ниво за тях. Същото важи и за децата, които твърде много се занимават с компютърни игри. Те могат да откриват много бързо информация в компютъра, биха могли да имат енциклопедични знания, но доколко тези техни знания могат да бъдат приложени в реалността? Докато децата, които имат повече свободно време за игри, се чувстват по-добре и по-свързани със самите себе си емоционално, общуват по-лесно със своите връстници, адаптацията им към училище преминава по-леко.

 

* Миглена Ангелова май ще води „ВИП Брадър“

* Мария се наслаждава на свободата си

* Елен Колева разпуска на море с любимия

* Коцето яхна скъпарско возило

* Делфийската Пития се е „друсала“ преди сеанс

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 16 АВГУСТ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.