Парите за мен не са цел, а средство да осъществиш идеи, твърди модният стилист и имиджмейкър

- Какво представлява професията персонален моден консултант и имиджмейкър за България?

- Необходимостта да се намери и предложи на даден човек елегантно, практично, удобно и рационално облекло според нуждите и фигурата му са предпоставка за появата на професията. Изглежда лесно в представите на мнозина, но всъщност не е така. Да подбираш и комбинираш от различни модни магазини, да контактуваш с дизайнери, да не пропускаш модни дефилета, да следиш старателно кои сезонни колекции си отиват и какви идват на тяхно място не е никак лесна работа. Но на мен това ми носи удовлетворение, защото виждам колко са доволни хората от направения от мен избор за тяхната визия. Това ме прави щастлива. Усмивката по лицето на клиента е награда, която осмисля професията персонален моден консултант.

- Всеки ли може да изгради свой собствен стил?

- Персоналният стил е: отношение, отношение и отношение. Слушайте вътрешната си муза, носете нещо, което ви казва: „Днес аз съм тук!“

- Как започнахте да се занимавате в тази област и колко часа на ден в главата ви е думата "мода"?

- Взаимното привличане между мен и модата узряваше постепенно. Усещането за красиво, стилно, съчетанието на цветове и подбор на правилните аксесоари бяха първата крачка, която направих. Усетих, че изпитвам удовлетворение от това да подчертавам индивидуалността в човека, да скривам недостатъците на формите или с новата визия да дарявам самочувствие. Модата прави всеки човек по-щастлив и по-уверен в това забързано ежедневие. Със сигурност знам, че това е споделена любов и ще го правя завинаги, а думата мода е винаги около мен, аз самата съм носителка на модата и я откривам във всичко.

- Коя е европейската модна столица за вас и с какво свързвате думата "мода"?

- Без съмнение това е Париж - синоним на думата „мода“. Но редом с Париж бих добавила и модни градове като Милано, Лондон, където се прави мода и се представят най-големите световни дефилета. Те заедно представляват флагмана на европейските модни тенденции, които идват, за да тържествуват навсякъде по света.

- Била сте на седмицата на модата в Япония, кое е характерното за стила в Страната на изгряващото слънце?

- В Япония ме впечатли това, че вековните традиции, обичаи и нрави са поставени на пиедестал и са неотменими, но те не пречат на хармоничното съжителство на старото, което Япония пази ревностно, с новото, което идва, за да улесни ежедневието и да помогне за благополучието на всеки жител. В космополитно Токио редом с японската народна самобитност властва европейската мода. Изчистената простота в силуета, минимализъм, практичност, съчетана с рационалност и елегантност. Ярък представител на японската мода е дизайнерът Йоджи Ямамото. Творенията му следват японската традиция - драпирани, увити и с връзки, те са контрапункт на игривия дизайн от 80-те. Чарът се състои в сложните, често асиметрични форми, харесват ги и възрастни, и тийнейджъри. Токио се нарежда с успех до модните столици на Европа.

- По какво се различават концептуалните, нишови дизайнери от комерсиалните?

- Концептуалните дизайнери не са масови, те са за подбрана нишова арт публика, не са комерсиални, а дават своя отличителен белег в една ярка характерност и фокусиращо присъствие. Те са авангардът на модата. Комерсиалните създават тенденциите в модата, онова, което по-лесно се възприема и ни прави актуални и модни. Това в никакъв случай не означава, че концептуалната мода е демоде, не, тя просто е с подчертана артистичност и лесно разпознаваема със своя индивидуален дух.

Ани Владимирова:

Децата смесват секс с близост

Живеем в култура, която е препълнена от вещи, храна, притежания и възможности, а хората са все по-сами, празни и изгубили смисъла, обяснява психологът

- Г-жо Владимирова, мислите ли, че българинът възпитава детето си правилно?

- От няколко години има неприятната тенденция българският родител да е все по-объркан в това кое е добро, оптимално и нужно за детето. Обърканите ценности и приоритети в крайна сметка водят до това родителите да обръщат внимание преди всичко на оцеляването, защото самите те функционират оцеляващо. Така можеш да говориш с родител, който смята агресията за нужна, друг да иска да "изгони" детето си извън България, защото тук всичко е ужасно и не дава възможности, а трети да е отнесен в идеализъм и да създава утопия за детето си като го прави различно. Родителите се лутат между това постоянно да търсят съвети и да са тревожни, да не могат да вземат решения за нищо или да са крайни и категорични, защото ултимативността спасява тях самите от страха за децата им. Но най-големият проблем е липсата на време, прекарано с децата! Те обикновено са оставени на забавлението от телевизор, компютър, телефон, от които е ясно, че няма да придобият социални умения и да се възпитат самостоятелно.

- Живеем в комерсиален свят, който примамва децата с всякакви лъскави изкушения. Как трябва да ги възпитаваме в това материално време?

- Важно е родителите да знаят, че детето им няма нужда от 20 кукли, 50 автомобилчета и 30 кубчета. Една ушита или изплетена заедно с мама кукла или сглобена кола от подръчни материали с тате е много по-ценна играчка в емоционален план от скъпото бебе, което се държи като истинско - плаче, пие от шише и ползва памперси, или от най-новия модел автомобил-играчка. В същото време е трудно да запълниш дефицитите на детето само така, защото самите деца поставят високи летви помежду си. Ако нямаш определена марка, си аутсайдер, ако не си ходил на определено място, си глупак... Така децата нямат избор и търсят своето справяне чрез материалното - то е като добавена стойност, а всъщност става твоята личност. Затова възпитанието не е в това да се отхвърлят категорично материалните придобивки, нито да се дават изцяло, а да научим децата да разберат какво могат да правят, какви качества имат, с какви дейности са полезни... Изобщо къде е тяхната стойност и тежест. Да ги научим да се радват на направеното от тях.

- Изблиците на гняв, когато откажем скъпа вещ, как трябва да се овладяват?

- За да има изблици на гняв при отказ, то сме позволили като родители да се стигне до тях, защото сме създали ултимативна форма на общуване. Или сме давали много, или сме забранявали, или не сме разбирали... Гневът е емоция, която не бива да се отрича. Добре е тя да има възможност да "излезе" от детето и ролята на родителя е да осигури това да не се случва разрушително и болезнено, а да даде пространство и възможност да се случи градивно. След като отмине силната емоция е важно тя да бъде обяснена. А след това да се дадат и варианти. Затова идеята е да говорим за желанието. Какво ще донесе то, защо е толкова важно? Кога го иска детето, какво ще направи с придобивката? Дори да съставим план за случване, в който детето да има основен принос. Така част от напрежението угасва.

- Според ваши наблюдения има ли мода сред родителите да възпитават децата си в консуматорство?

- Това не е мода, а симптом, който показва няколко патологични тенденции в обществото. Хората са тревожни, затова искат по-голяма доза контрол. Контролът се осъществява чрез придобиването и презапасяването (това е най-простата формула). Затова материалното е издигнато в култ и масово хората вярват, че то е свобода, щастие, успех. Как тогава да не искаш да го предадеш на децата си!? Проблемът е, че малко са родителите, които предават или показват алгоритъм за достигане до материалното чрез планове, работа, избори, обучение.

* След развода си Кеми Тодорова пила и пяла

* Диляна Попова става телефонистка

* Йоанна Драгнева с поредна любовна разлъка

* Оперетата навърши 100 години с музика, сълзи и любов

* Испания скочи срещу Стоичков

* Ниското кръвно налягане създава риск за глаукома

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 18 ОКТОМВРИ!