Колкото повече е притисната „Ислямска държава” да отстъпва територия, толкова повече ще се опитва да се докаже, че продължава да съществува

Терористичните нападения в Испания и Финландия от последната седмица за пореден път хвърлиха в ужас Европа със своята кръвожадност. За пореден път отговорност за тях пое групировката „Ислямска държава”. Доколко предсказуеми бяха тези нападения; за генезиса на терористичните клетки на самопровъзгласилия се „халифат” в Близкия Изток и Европа и доколко победите „на терен” срещу ислямистите в Сирия и Ирак увеличават заплахата за Стария континент, разговаряме с арабиста Владимир Чуков.

-Г-н Чуков, серията терористични нападения на ислямисти в рамките на няколко дни в Испания и Финландия от последната седмица отново повдигнаха въпроса за реалните възможности на т. нар. „Ислямска държава” да нанася непредсказуеми координирани удари на територията на Европа. Колко сериозна е настина заплахата?

-Серията нападения в Испания, в частност копират до голяма степен това, което видяхме в Париж преди две години. Не говорим за саморадикализирали се младежи, а за добре подготвени оперативни работници, които следват вече разработена тактика за организиране на терористична кампания. Говорим за клетка, която е в директен контакт с по-висши командни ешелони на „Ислямска държава” и която получава задачите си директно от тях. За мен големият въпрос не е толкова самоличността са тези „момчета” на по 18-20 години или имамът който ги е радикализирал в местната джамия.

-За когото се оказа, че е бил разследван за връзка с атентата в метрото в Мадрид през 2004 г.

-Той е духовният водач на клетката, който е „промил мозъка” на тези младежи. За съжаление в Европа подобни личности има навсякъде – дали ще е в кварталната джамия, дали ще е в затвора – винаги са някъде наоколо. Това са хората, които създават масата, от която т. нар. „оперативни работници” на „Ислямска държава” сортират тези, които са най-податливи на индоктриниране и обучение. Затова и смятам, че най-важното в момента е да се залови ръководителят на тази клетка – не духовният, а военният водач. Който според версиите на различни компетентни служби е беглецът – шофьора на микробуса в Барселона – Юнес Абуякуб. Който играе същата роля, която играеше Абделхамид Абауд при атентатите в Париж. Където идва вече интересната информация, че в биографиите на почти всички от атентаторите, липсват отрязъци от време. Месеци, през които те най-вероятно са преминали през съответните тренировъчни лагери на „Ислямска държава” – в Сирия или Ирак, или дори по-близо.

-Колко по-близо?

-Нападенията в Испания от миналата седмица имат предистория, която започва още през май. Тогава испанските и мароканските специални служби обявиха, че при съвместна операция са разкрили добре подготвена и организирана терористична клетка на „Ислямска държава”, базирана едновременно в Танжер, Северно Мароко и испанския анклав Мелия. Същата тази клетка е подготвяла мащабен терористичен атентат срещу известен международен музикален фестивал, който се провежда всяка година в Мароко. Тоест двете служби са били наясно за съществуването на заплахата още през май. Още повече, че стана известно, че самата клетка е била под директното ръководство на „емира” на вилаета „Ислямска държава” в Северен Магреб и най-вече Мароко. Тук не говорим за самосиндикално действия, а за военна йерархия, при която заповедите преминават през местния ръководител и достигат до централата на „халифата”, където и да се намира в дадения момент, в Сирия.

-Това предполага ли, че нападенията в Испания и Финландия от миналата седмица са директен ответен отговор за успехите в кампанията на коалицията срещу „Ислямска държава” в Ирак и Сирия?

-Моето лично убеждение е че случаят е точно такъв. И е прекалено рано да се отписва „Ислямска държава” като победена. Групировката все още контролира около 20% от територията на Сирия. Дори и вече да държи само една-четвърт от т. нар. си столица, Ракка, за мен най-голямото предизвикателство ще е Деир ес-Зор. Където структурите на „Ислямска държава” са много силни и това е реалния оперативен център на групировката. Нееднократно именно до там са водели всички проследени кореспонденции със заповеди.

-И оттам най-вероятно са дошли тези на Юнес Абуякуб.

-Няколко въпроса трябва да се проследят. На първо място дали Юнес Абуякуб е част от едно подразделение на силовите структури на „Ислямска държава”. Последните са разделени на вътрешна и външна сигурност, които са на директно подчинение на „министър”. Тези които се занимават с „външната сигурност”, фактически изпълняват „мокрите поръчки”. Структурата им наподобява тази на иранските бригади „Ал Кудс” и се знае, че се състои от около 50-на души, всичките „джихадисти” от Европа – Франция, Германия, Великобритания, Белгия и Испания. Това са изключително добре подготвени хора – преминали военно и психологическо обучение – практически командоси.  Друг въпрос, на който следва да се обърне внимание, е че там където „Ислямска държава” отстъпва от територията си, го прави само за да пести силите си. И оставя след себе си „спящи клетки”, които изчакват момента, за да започнат терористичните атентати. Така е в Ирак, така е и в Сирия, навсякъде където „халифатът” е отстъпил тактически. Затова ще е много дръзко да се обявява каквато и да е победа „Ислямска държава”. Ливанските сили за сигурност, заедно с „Хизбулла” наскоро разгромиха ислямистите, като над 300 от тях се предадоха. Но същевременно се знае, че други около 100-ина са все още активни, което е предостатъчно, за да останат нащрек.

-Какъв е рискът една пълна териториална „победа” над ислямистите в Ирак и Сирия да тласне стотици озверели фанатици към Европа и каква заплаха може да е това за сигурността на България?

-Колкото повече е притисната „Ислямска държава” да отстъпва територия, толкова повече ще се опитва да се докаже, че продължава да съществува като фактор. Да погледнем формулировката на съобщението, с което поемат отговорност за нападението в Барселона – там много ясно е написано, че то е в отговор на ударите нанасяни от международната коалиция над градовете, контролирани от ислямистите. По подобен начин те обявяват в комюникетата си, че при бомбардировките са извършени „кланета на мирни жители”. И с това оправдават терористичните нападения в Европа като „око за око”. И практически пренасят фронтовата линия от Сирия и Ирак на европейска територия, посредством тези клетки. Които продължават да са активни във всичките начертани от „Ислямска държава” вилаети – които напомням бяха 16 на територията на Сирия и Ирак и още 16 извън нея – в Филипините, Индонезия, Йемен, Афганистан. Които са извън епицентъра на войната с „халифата”, но са готови да бъдат задействани във всеки един момент. Затова и трябва да се проследи внимателно дали заповедта за нападенията в Барселона е дошла по линията на тези силови структури на „Ислямска държава” които споменах по-рано; дали е част от по-мащабна кампания, или говорим за нова, по-специфична стратегия. Отново подчертавам, че ключа за разгадаването на това, ще е проследяването на биографията на Юнес Абуякуб. Както стана след атентатите в Париж с разкриването на самоличността  на белгийския ислямист Абделхамид Абауд. Който се оказа че дори е бил лидер на либийска въоръжена групировка, част от структурите на „Ислямска държава” там, преминал военна подготовка и всичко останало. Трябва да се види дали с Абуякуб е подобен случай.

-Испанската полиция твърди, че клетката, която е организирала серията нападения се е състояла общо от 12 души.

-Набирането на хората се извършва посредством имам. За съжаление тактиката не е нова. Изолират уязвими на влияние млади хора, използват се определени семейни връзки – както при клетката в Париж, така и при тази в Испания има двама братя. Във френската клетка имаше и една братовчедка, която фактическа помогна за разкриването на Абделхамид Абауд.  Става въпрос винаги за специфична група млади хора, капсулирани от външния свят, от пропагандата на този имам. Прави впечатление обаче, че всичките се мароканци – няма намесени алжирци или либийци – което ме връща, към онази клетка в Мароко, за чието разкриване през май говорих по-рано.

-Доскоро тенденцията беше атентаторите да са тунизийци – на туристическата алея в Ница, на коледния базар в Берлин миналата година.

-И в двата случая говорим за т. нар. „вълци-единаци”, а не за организирани клетки. В този случай въпросът е по-скоро какъв е ислямът в Мароко и какъв е в Тунис. Вторите имат най-голям контингент чуждестранни доброволци в редиците на „Ислямска държава” – повече от саудитците и всички останали. Това се дължи на факта, че тази страна имаме най-голямо противоречие между ислямското образование наложено от държавата и това, което се налага от клира. Колкото по-светска е държавата в образованието, толкова повече се формира това разминаване в религиозните доктрини и се използва за промиване на мозъците на младите. Това е характерно както за Тунис, така и за Мароко. И вторият фактор, който много силно помага за това е много дълбоката маргинализация на определени кръгове, общности в тези държави. В началото на века си спомням Казабланка беше обявена за световната столица на клошарите. Огромни маргинализирани маси, които имат избора или да имигрират в Испания, или се превръщат в база на местните ислямисти.

-В Мароко „Арабската пролет” премина най-тихо. Кралят, Мохамед VІ, доста бързо отстъпи доста от привилегиите си и укроти тълпата преди бунта.

-Така е. Но същевременно преди дни излезе информация, че кралят е помилвал десетки затворници, сред които 11 които са били задържани по обвинения в тероризъм. Тоест опитва се да бъде популярен и авторитетен. Защото от „Арабската пролет” насам, изборите в Мароко се печелят от една и съща политическа партия. Която не само се казва „Партия на справедливостта и развитието”, но е копирала едно към едно логото на едноименната й турска посестрима и по-голямата част от устава й. Което показва и дълбока промяна в избирателния генезис в Мароко, след като постоянно печели една и съща партия.

НАШИЯТ ГОСТ