Митничар се прибира ухилен до ушите:

- Уволниха ме!

- И какво тогава си се нахилил?

- Останалите ги арестуваха.

Това е най-новият виц в раздел „Митничарски“. Но служители на агенция „Митници“ казват, че не е виц, ами жива реалност. Техни колеги и гранични полицаи тръгвали на смяна с „бойна готовност“ – торбичка с топъл пуловер, три хапчета за кръвно налягане и други вещи от първа необходимост при арест. Три хапчета били предостатъчно, понеже се знае, че арестуват ли ги, ще ги държат в килията най-много 72 часа.

Отде се знае? От опит и то богат. Не са един и два масовите арести на ГКПП-тата Дунав мост, Лесово, Капитан Андреево и други от 2010 година насам.

25 митничари от пристанище „Варна-запад“ бяха задържани преди три дни с акция на ГДБОП там. Двадесет и пет накуп! С белезници! Беше време, когато такава новина пререждаше всички останали и се поместваше на първите страници и в праймтайма. Но сега преди нея се съобщава за канфликта на Симеонов с Каракачанов, за новия хит на певеца Валери Божинов, за студа, за колебанията на синоптиците, за нещото, което според зодията ще ни направи щастливи. Причината: знаем тази новина наизуст. Даже и развитието й предугадихме преди го да чуем от прокуратурата. Двадесет от двадесети петимата са вече освободени, разбира се. Само петима са обвинени за участие в организирана престъпна група с цел вземане на рушвети и предстои промяна на мерките им за неотклонение в по-леки. Оттук нататък ще тече поне петгодишно разследване, а най-накрая подсъдимите ще бъдат оправдани.

Над десет пъти сме гледали филм по този сценарий. Два пъти в средата на 2010 г., веднъж през януари 2011 г., през май 2012 г., през ноември 2014 г., през март, май и декември 2015 г., през септември и ноември 2016 г., и по-нататък са приковавали вниманието ни зрелищни удари срещу корупцията по границите, при които са отвеждани под стража по 15 митничари, или 20, или 32-ма, 33-ма и повече даже.

Между тия удари има много общи неща, а различните са толкова малко, че само потвърждават правилото.

По правило акциите, „насочени към пресичане на порочни практики за изнудване на пътникопотока, преминаващ през граничния пункт“ ( по израза на Цветан Цветанов) са дело на ГДБОП, ДАНС и отдел „Вътрешна сигурност“ в МВР, извършвано под наблюдението на държавното обвинение. Те са винаги шумни, демонстративни. Рекламират ги като „реализации в резултат на дълга оперативна работа с употреба СРС“. Понякога са с кодово име - „ Далаверджии“, „Митница“, „Граница“. В тях участват над 100 спецагенти и полицаи, над 10 прокурори и следователи. Текат над 20 часа, при което граничният пункт се затваря и от двете му страни се образуват километрични опашки. Отначало всичко живо на ГКПП-то се затваря в една стая, ако много знае се просва по очи на земята, а после репресиите се ограничават до служителите на смяна.

Незабавно се разпространява информация за обиски и претърсвания на над 80 адреса и коли, и намерени стотици хиляди в левове и валута. Подробности не се спестяват: началник на смяна предал на началник на пункт плик с 10 000 лв., в дома на друг под дюшемето са открити 82 000 лв., трети криел 60 000 лв. в кабинета си, бил затиснал под клавиатурата 100 евро, или хвърлил през прозореца взетото, а един инспектор се скрил в клозета...На брифинг се оповестяват престъпните схеми. Спедиторите дават от 1500 до 3500 лв. на контейнер, за да извършат митничарите правилната проверка. Или шофьори плащат такса „Спокойствие“ в размер от 50 до 500 евро. Бакшишите за китайско, турско и дубайско карго, за акцизни стоки и гориво се дават на началника на смяната, който ги разпределя по вертикала. Имената на арестуваните излизат навсякъде, за разлика от тия на крадци кокошкари, които се крият зад инициали. Репортажи от съдебни заседания, след които повечето излизат на свобода, показват лицата им – и на тези, за чиято вина няма доказателства. Обвиненията срещу останалите, които си тръгват с мярка „подписка“ или „парична гаранция“ са по чл. 301 и 282 от НК, свързани с изнудване на наши и чужди граждани. Те не издържат в съда. Крепят се на анонимен свидетел 001 или агент под прикритие – рушветодател, който сам е правил филмиране и подслушване, за да докаже собствените си показания. Законът на омертата надделява над НК и НПК в съдебната залата. Подсъдимите мълчат, както и свидетелитете от бранша – поради интерес или страх.

Очевидци на вземането на подкупи няма, има белязани пари понякога, но правосъдието се възпрепятства от мълчанието за свързаните с тях обстоятелства. Престъпната група остава в обвинителния акт като правен термин без съдържание – лидер няма, всички се оказват невинни, солидарни и равнопоставени.

Накратко казано: В затвора няма осъден корумпиран митничар. Оправданите печелят дела срещу държавата, а ние плащаме за вредите, нанесени на достойнството и честта им. Отстранените по Закона за държавния служител се връщат на работните си места още докато тече делото срещу тях, събират парсата по-усърдно от всякога и се отчитат където трябва. Тези с прякорите – Сопола, Марадоната, Кратунката, Дебелия, Шпертплата стават легендарни, тяхната недосегаемост и висок жизнен стандарт ги произвеждат в пример за подражание.

25-имата задържани от „Варна-запад“ демонстрират усещане за безнаказаност, отбелязва прокурор. Нормално. Това усещането е адекватно на действителността. Ако демонстрират усещане за наказание, адвокатите им ще пледират „невменяемост“.

„Контрабанда има, винаги е имало“, признаваше бившият шеф на митниците Ваньо Танов, светла му памет. Той по заповед на Борисов не закачаше Мишо Бирата (и него Бог да го прости), звънеше на ЕГН-то на един от Бистришките тигри, но беше по своему искрен. Минете днес през Женския пазар и ще се убедите. Там ще ви заобиколят толкова мургави продавачи на цигари, колкото са снежинките под краката ви.

Защо корупцията на границата вилнее ненаказана, а масовите арести стават за смях? Чуйте Костадин Няголов, Емил Димитров – Ревизоро, Георги Шишков и други знайни и незнайни бивши митничари.

„Обществена тайна е, че се вземат рушвети на границата. Мине някой с цигари, за да заобиколи закона, предлага евра – вземаш ги и той минава. Всяка смяна има бригадир, той събира парите, част от тях раздава на митничарите, а другите отчита. Това е митничарската такса “Спокойствие“. Докото не стигне до нейния събирач, ГДБОП нищо не прави.“

Така значи?

„Арестите на митничари са провал. Те събират пари, делят си ги и пращат по високите етажи. А разследването спира на първото стъпало. Караиванов - шефът на митницата в Свиленград, арестуван след като е награден от Танов, е хванат с 12000 лв. на работното място и 6000 лв. в дома му. Логично е да е обратното – да си носи вкъщи изкараното. Вижда се, че той събира пари и чака повечето да бъдат транспортирани. От ДАНС трябва да проследят потока на парите.“

Само че не могат. Или не искат.

„В митниците има златни момчета със златни кюлчета, а ключетата на устата им ги държи някой. Златните момчета са доверени лица, правят се конкурси за тях, на ръководни постове са, каквото и да стане, те никога не казват за кой са парите, с които са хванати.“

Чак пък „никога“!

„Има по върховете в съдебната и изпълнителна власт хора, които слагат чадър на корупцията в митниците. Тя в голямата си част е политическа. Има съвестни служители, които са принуждавани да участват. Ако откаже да е в схемата, няма да е на смяна.“

Хубава работа.

Ревизоро признава: „Вика ме министърът като шеф на митниците и казва - тази фирма ми е близка, пусни ТИР-а. А аз казвам - като ти е близка, пусни си ти ТИР-а“.

Друго е казал Ваньо Танов, лека му пръст, в прословутия запис за Мишо Бирата.

Но стига дотук, че някой ще се обиди. Туй било, онуй било, но светът не е безграничен, има граници и митници,  "фарисея и митаря"още в библията са описани... Митничарската професия е трудна, място се печели с конкурс, за едно се борят 30-40 души, 90% са висшисти. Явяват се на тест за лоялност и  интегритет, боравят със 105 нормативни документа, осигуряват на държавата приходи, разкриват стокова, парична и акцизна контрабанда, пресичат канали за мигранти и наркотрафик. Зиме зъзнат на открито при минус 12 градуса, лете жега ги души и асфалтът им гори краката. Ако внасят пари в политически и мафиотски каси, не е само тяхна вината. От тях зависят разни хора, с разни идеали, но повечето състоятелни, както Алеко е казал - да доиш и да остане...Ако им вземат такса „Спокойствие“, то е и затова, че ги таксуват някъде отгоре и те самите са принудени да я плащат. А кое по-напред да платят с 600 лева заплата? Нека този, който взима толкова за честния си труд и оцелява, пръв да хвърли камък върху тях.