Ирландски ветеран е най-слабият във FIFA 20

Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Елчин Сангу е в творчески отпуск

Убивай българи – Калпакчиев е насреща Хелзинкският комитет помогнал за освобождаването на Полфрийман

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Бащата на Полфрийман: Надявам се да се върне колкото се може по-скоро

Каним Владимир Путин в България догодина Премиерът Бойко Борисов увери, че с Русия имаме възможно най-добрите отношения (обзор)

Арктически амбиции Регионът предстои да се превърне в значим източник на ресурси, а това означава бъдещи геополитически сблъсъци

Дания няма лесно да се лиши от Гренландия

През изминалите седмици президентът Доналд Тръмп заяви и потвърди желание САЩ да закупи Гренландия, което бе отхвърлено от Дания и стана обект на иронични забележки по света. От своя страна Русия пък пусна на вода плаващата атомна електроцентрала „Академик Ломоносов“, която ще бъде разположена в град Певек на Чукотския полуостров. Въпреки че нямат пряка връзка, двете събития показват сериозен интерес на световните сили към Арктическия регион. Кое обаче го налага?

Значимостта на Арктическия регион

Арктика заема около 6% от нашата планета. Данните на Геологическата топографска служба на САЩ показват, че Арктическият регион съдържа около 13% от неразкритите световни залежи на петрол и около 30% от залежите на природен газ. Островите в Арктика имат значими залежи на въглища, цветни и благородни метали, минерали и скъпоценни камъни. От друга страна Северозападният морски път (Азия-Канадски арктически архипелаг-Атлантически океан) и Северният морски път (Азия-руските архипелази в Северния ледовит океан-Атлантически океан) са по-кратки с около 40-50% спрямо традиционните морски търговски маршрути през Суецкия и Панамския канал. В бъдеще климатичните промени неизбежно ще доведат до все по-продължителна проходимост на северните маршрути. По-голямата икономическа ефективност на използването им неминуемо ще преориентира сериозна част от световните търговски потоци към Европа и САЩ и ще ги насочи към Арктика, а това означава глобалните сили да осигурят охрана и контрол на посочените маршрути чрез сухоземно и морско военно присъствие.

Русия – текущият лидер в Арктика

Огромната територия на Русия, граничеща с Арктика, u осигурява най-голямата изключителна икономическа зона в Северния ледовит океан. През последните години Русия чрез изследвания на океанското дъно в района на подводните хребети Ломоносов и Алфа-Менделеев и Чукотското възвишение прави постъпки да разшири своите арктически претенции, съгласно Конвенцията на ООН по морско право върху. Това на практика засяга по-голямата част от океанска площ около Северния полюс.

По различни оценки стойността на природните богатства в огромната действителна и потенциална руска изключителна икономическа зона в Арктика е от порядъка на около 22 трилиона долара. За подсигуряване на контрола върху тези ресурси Русия постоянно увеличава своето военно присъствие в Арктика. Руското военно министерство е в процес на изграждане на шест нови военни бази в арктическия регион, от които пет на островите в Северния ледовит океан. Вероятно, съвсем скоро те ще започнат да приютяват все повече части от двете арктически механизирани бригади, разположени в Мурманск.

Тече и усилена модернизация на основния боен танк Т-80, който е подходящ за използване в арктически условия. Руските планове за разполагане на ПВО комплекси, радарни системи и изграждане на летища в района също са в напреднала фаза. Правителството в Москва разполага и с огромен флот ледоразбивачи, способни да гарантират проходимостта на арктическите морски пътища. Той се състои от 40 кораба, 27 от които със способност да оперират в океански условия. В процедура по построяване са 11 нови ледоразбивача, като към 2035 г. флотът от тежки ледоразбивачи трябва да бъде съставен от 13 съда. Плаващите атомни централи пък са в състояние да осигурят ефективно електроснабдяване на отдалечени арктически територии.

Всичко посочено показва, че Русия има ясна стратегия за овладяване и контрол на Арктика. Нейното неотклонно изпълнение през последните две десетилетия я превръщат в лидер в този процес. Единствените стъпки, които делят Русия от пълната готовност за контрол на голяма част от Северния ледовит океан, е изграждането на търговска пристанищна инфраструктура и инфраструктура за морско спасяване, но систематичните действия на управляващите в Москва показват, че до средата на века и тези стъпки могат да бъдат безпроблемно изпълнени.

Изоставането на САЩ

Съгласно Конвенцията на ООН по морско право, САЩ разполага с много малка изключителна икономическа зона в Северния ледовит океан около Аляска. Дори при нейното евентуално разширение тя би съдържала природни богатства на стойност от около 8 трилиона долара, тоест твърде малко на фона на руските претенции в северния полярен регион. САЩ смятат това за неизгодно, което е една от причините те да не са ратифицирали все още морската конвенция на ООН. Посоченото обаче е само част от американските проблеми в Арктика.

САЩ реално нямат ясна стратегия по нейното овладяване. Повечето им арктически бази са на бреговата им охрана. Те не строят и нови военни бази в региона. С изключение на отдавна съществуващата база в Туле, Гренландия, САЩ нямат друго значимо военно присъствие дълбоко в Арктическия регион. Официален Вашингтон не разработва и не модернизира военна техника, способна да оперира в арктически условия. Флотът от американски ледоразбивачи се свежда в момента до два стари кораба. Плановете са до 2024 г. техният брой да бъде увеличен с един, като в бъдеще към него ще бъдат добавени още пет. Ето защо по отношение на Арктика САЩ изостават от Русия поне с десетилетие.

Другите играчи в арктическия регион

Норвегия, Дания (чрез Гренландия) и Канада също имат претенции към ресурсите на Арктическия регион. Архипелагът Свалбард осигурява на Норвегия по-голяма изключителна икономическа зона от тази на САЩ. Особеният политически и военен статут на архипелага, съгласно Договорът от Свалбард обаче пречи на Норвегия да установи пълен военен, политически и икономически контрол върху ключовите острови. Природните богатства на Гренландия, нейната изключителна икономическа зона, която Дания претендира да разшири почти до Северния полюс, ключовото u географско положение и факта, че тя съдържа около 10% от световните резерви на прясна вода, я прави стратегическо място и същевременно силен дипломатически коз за Дания. Канада експлоатира отдавна природните богатства в Канадския арктически архипелаг, което в добавка към притежаваните от нея 18 ледоразбивача, я прави добре подготвена за контрол върху голямата им изключителна икономическа зона в Арктика.

Арктическите амбиции на Китай

Китай не е арктическа държава, но през 2018 г. представи своя стратегия за Арктика, обозначавана като „Полярен път на коприната“. Документът показва, че китайските интереси засега имат икономически, а не военни или териториални измерения. Присъствието на азиатската държава в Арктика се измерва в проучвания за добив на газ в Карско море, инвестиции в Исландия, изграждане на изследователски центрове в Норвегия, железопътни линии във Финландия, както и създаване на летищна и пристанищна инфраструктура в Гренландия. Най-притеснени от китайското присъствие в полярния регион са САЩ. Според американското правителство неконтролираното присъствие и експанзия на Китай в Арктика би позволило и бъдещо китайско военно присъствие в района.

Бъдещето в Арктика

Развоят на събитията показва, че под повърхността на световните събития текат усилени процеси по подготовка за усвояването и контрола на Арктическия регион. Очертанията им засега са неясни, но в близко бъдеще поради климатичните промени те ще придобиват все по-ясна форма.

Засега лидер в тези процеси е Русия. Арктика съдържа сериозен потенциал да се превърне в значим източник на ресурси за световната икономика и важен транспортен коридор за световната търговия, което може да промени баланса на силите в света, а това означава неминуеми бъдещи геополитически сблъсъци. Вероятно, един от първите такива ще бъде свързан със Свалбардския архипелаг, към който сериозни апетити проявява Русия. Предстои да видим как ще се развие и китайското икономическо присъствие в района, но най-важната задача в региона, която трябва да намери адекватно решение под шапката на ООН и Арктическия съвет, е въпросът с претенциите около изключителните икономически зони в Северния ледовит океан.

Съществен проблем пред намирането на такова решение е, че по заявки някои от тези зони се припокриват. На този фон активностите на президента Тръмп по посока Гренландия са опит интересите на САЩ в състезанието за Арктика да бъдат до максимум защитени. Ако скоро САЩ не отбележат значителен прогрес в това отношение, то най-големите губещи при овладяването на Арктическия регион ще са именно те. Не бива да се очаква обаче, че Дания ще се лиши лесно от възможността да контролира огромни ресурси и така да генерира сериозно геополитическо влияние. Всичко това означава, че интересните сблъсъци между големите световни сили за контрола на Арктика предстоят, а и предпоставките за това вече са налице.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.