На 23 април 2018 да почерпят

Графа открадна Ягода в “Гласът на България” Младата изпълнителка за малко да отпадне, след като загуби дуела с най-добрата приятелка на Симона Загорова - Никол

Колата намира място и паркира без водач Тестват нови технологии на летището в Хамбург

Албена посреща туристите в обновени хотели Аквапаркът се разширява с уникална детска водна зона

Ванеса Атанасова: И мъже танцуват на пилон Пол денс няма нищо общо с нощните заведения и стриптийза, категорична е треньорката

Джим Кери минава в психарски режим “True Crimes” е сниман в Полша

Ердоган повдигна въпроса за евентуална размяна на двамата задържани в Турция гръцки войници за осемте турски, които получиха убежище в Гърция

Армията вади танкове и ракети на площада На Гергьовденския парад 1200 души ще набият крак на жълтите павета

Нападнаха две момчета в Западния парк в София

30 на сто по-евтини онлайн документи от кадастъра 2000 човека на ден чакат в администрациите на агенцията в цялата страна

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 23 април 2018

ZDF: “Химическата атака” в Сирия е била фалшива (ВИДЕО)

МВФ прие нови регламенти за по-системно оценяване на корупцията

Циганин блудствал с 4-годишната си племенница (обзор)

Пуснато е движението по новия обходен път за смолянското село Тикале Зам.-министър Йовев инспектира мястото

Армията изпраща една тъжна година Липсват ни техника и стратегическо мислене, за да се поздравим с добри новини

Разномислието или липсата на стратегическо мислене държи авиацията на земята.

Светлинката в тунела угасна в края на декември. Първо ДДС-то удари двата проекта – на ВМС и ВВС, за модернизация, макар че това се знаеше от началото на годината. Не го посочи дори временната парламентарна комисия, която два месеца се занимаваше с процедурата за придобиване на нови самолети, както и народното представителство, което с охота гласува доклада и решенията. Второ, единствената фирма, която трябваше да строи патрулните кораби, се оттегли от преговорите, както се казва в 12 без 5. Тя, разбира се, си има своите аргументи, но на нас ни стана ясно, че гласуваните от парламента средства са недостатъчни. Трето, украинци пуснаха жалба и спряха парите за ремонт на наличните ни изтребители МиГ-29. В очакване да полетят останаха и „Спартан”-те. Премиерът каза на финансовия си министър да свиква със сумата от 130 млн. лв., които трябва да се дадат на армията до края на годината, но изненадата дойде от друго място.

Така, ако използваме футболната терминология, годината завършва при резултат един към един и една греда. Поне такова заключение направи министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Доволен съм, поясни той, че успяхме да увеличим с десетина процента заплатите на военнослужещите, но не и от това, че се намериха саботьори, които ни попречиха да сключим договора за МиГ-29 и от нереализирането на проекта за корабите. За съжаление от новата година нещата започват отново. Подводните камъни, наречени жалби по Закона за обществените поръчки, остават. ДДС-то също. Ще трябва да се мисли за корекции на проектите, за ново гласуване в Народното събрание. Сега на изпитание са проектите за изтребителите и за бойната бронирана машина, които минаха на междуведомствено съгласуване.

Времето обаче лети и това е най-лошото. Нормално е с годините да се променят и стойностите на проектите. Никой обаче не е отменил мисиите и задачите на армията. Макар че недостатъчната техника води до отнемане на способности. Освен това ограничение, има и друго, което е от решаващо значение. То опира до появяващото се все по-често контрапродуктивното разномислие при ръководството на отбраната. Преди няколко дни например министър Каракачанов подписа чудесна Доктрина на Въоръжените сили. Там има всичко, включително и за подпомагане на преподавателите от Военна академия при обогатяване на лекторския им фонд. На първо време трябва да я прочетат депутати и всички политици, за да знаят например какво е военен и какво е въоръжен конфликт. И някои държавни мъже, за да си изяснят, ако не са чели, разбира се, Закона за отбраната и Въоръжените сили, че президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили не само във военно, но и в мирно време.

И още едно четиво за министри и премиери, впрочем и то не е новина за знаещите, на които се извинявам, че началникът на отбраната е непосредствено подчинен на министъра на отбраната, но е подчинен и на президента при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили. И как е поделена властта у нас по отношение на отбраната и Въоръжените сили. Министерският съвет осъществява общото ръководство на отбраната и въоръжените сили, но държавният глава утвърждава стратегическите планове за действие на въоръжените сили, привежда ги (или част от тях) в по-висока степен на бойна и оперативна готовност. Така че Доктрината на Въоръжените сили съвсем не е само за собствено ползване от генералитe и адмиралите.

Основателен е въпросът дали доктрината е изпълнима. Той кореспондира и с тезата за значимостта на документа. Ако тази доктрина е за българските въоръжени сили, което е така, почти всички мисии и задачи ще трябва да се изпълняват със сериозни ограничения. Авторите са се застраховали в това отношение. Вкарали са макар и малък, но доста категоричен предупредителен текст, според който ресурсните ограничения трябва добре да се познават и отчитат далеч преди започването на дадена операция. Относно ограниченията ние сме доста богати. Все още неприетата от парламента актуализирана Стратегия за национална сигурност ни дава надежда, че до 2024 г. бюджетът за отбрана на Република България трябва да достигне 2% от брутния вътрешен продукт на страната.

В разстояние само на три дни (от 13 до 16 декември) тези власти, за които стана дума, че според доктрината ръководят отбраната, поставиха рекорд по разномислие. Защото нямали функции, премиерът набързо преразпредели армейските вертолети между военното, вътрешното и здравното министерство. Няма дефицит на функции на военно-транспортната ни авиация, има дефицит на стратегическо мислене по отношение на секторите „Сигурност“ и „Отбрана“, отговори президентът. Анализирайки цялата ситуация, министър Каракачанов заключи, че хората, които говорят по темата за отбраната, са разделени. Една част казват: „Не ни трябва никаква руска техника, да я махнем и да купим западна. Само че не отговарят на въпроса откъде ще намерим средства, защото за цялостно превъоръжаване на армията са необходими повече от 10 милиарда. Те не се търкалят по улицата. Другите хора, към които принадлежа и аз, смятаме, че процесът за придобиване на нова техника има три проекта – за изтребителите, за два модулни патрулни кораба и третият, който ще внесем в Министерския съвет – за бронирана машина за сухопътни войски, които трябва да вървят успоредно с поддържането на старата техника.”

Това е най-страшното ограничение пред реализирането на доктрината и модернизирането на армията ни. Ако продължим така, и следващата година ще бъде с тъжен край.

 

Пак коня пред каруцата

Малко странно са подредени нещата във времето. Все още актуализираната Стратегия за национална сигурност е проект, одобрен от правителството, но не и и гласуван от Народното събрание. Доктрината за Въоръжените сили обаче е подписана. Защо, например, авторите на доктрината и самият министър не са допуснали риска депутатите да се задълбочат малко повече в предложените им текстове, което те не го правят често, и да променят нещо. Например мисиите на Въоръжените сили. Вярно е, че такава случка в българския парламент не може да се случи, но все пак. Подобно разместване във времето обаче, по-скоро идва да покаже, че Доктрината на Въоръжените сили априори си остава вътрешноведомствен документ. Което не решава проблемите.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. как тъжна уе?! нали имаме министър с 90% одобрение?! бивш кадър на ДС. ААА не може да е тъжна,цццц

  2. Заглавието трябва да е “Армията изпраща ОЩЕ една тъжна година”
    За съжаление няма да е последната

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.