Корнелия Нинова: Борисов изправи държавата срещу народа Тук сме с хората от Шарково и цяла България, за да ги защитим

Арестуваха „мозъка” на оръжеен канал от България за остров Крит

Официално: Италианската ера в „Левски“ приключи!

МВнР на Русия: Споразумението за името между Гърция и Македония не укрепва сигурността на Балканите

Мая Манолова за отстраняването й от заседанието на Тристранката: Няма да чакам покани да си свърша работата Валери Симеонов следващия път да прочете и спази закона, призова националният омбудсман

Лодка с бежанци потъна край Кипър, 16 сирийци се удавиха, издирват се още 30 

Пътен рецидивист, погубил момче, бе задържан под стража

Внезапен дъжд в Кавала, реки по улиците и изкоренени дървета (СНИМКИ)

Тристранката не подкрепя законопроекта за личната помощ на Мая Манолова

Почетоха годишнината от рождението на Апостола на мястото, където се предполага, че е погребан

Шуменци се поклониха пред Апостола, честваха и 140 г. свобода

Горяща кола спря движението на трамваи 1, 6 и 7 в центъра на столицата

Григор почива до август

„Левски“ и гнилата ябълка

Шефът на АПИ: Тол системата може да обхване и общинските пътища

Армията ни все още е без жена генерал Дали причината е само в индивидуалното кариерно развитие на дамите с пагони?

Участието на жени военнослужещи в мисии зад граница отдавна не е табу.

Според някои прогнози, армията ни ще се оправи, когато жена стане военен министър или най-малкото – началник на отбраната. Първото е по-вероятно. През последните години вече имаше няколко жени заместник-министри на отбраната, които къде по-малко, къде повече командваха генералите. Шансът скоро дама с лампази да се вклини в мъжката компания на българския генералитет, обаче е доста малък. Макар, че преди 7-8 години имаше един министър на отбраната, който колкото на шега, толкова на истина, искаше до края на мандата си да имаме жена генерал. Все още няма.

Факт е обаче, че 14-те процента жени от всички военнослужещи у нас, са повод от време на време министрите на отбраната да се хвалят с това. Ако не в друго, поне в това България е напред в европейските и натовските класации, където средният дял на дамите в униформа е около 10 на сто. В последно време законите и поднормативните актове се промениха така, че не може да говорим за липса на условия за равнопоставеност между двата пола в нашата армия. Нещо повече, дори се наложиха законови промени, които да дадат права на военнослужещите бащи за отглеждане на деца, каквито имат майките с пагони. Така мъжете във Въоръжените сили се изравниха с жените в тази сфера на трудовото законодателство. В противен случай щяхме да търпим санкции за нарушаване на директива на ЕС.

В подкрепа на положителната тенденция в доклада на социалното министерство за равнопоставенстта на мъжете и жените през 2016 г. се обръща особено внимание на три факта, които са се случили за първи път. Лейтенат Славена Желязкова от 61-ва Стрямска механизирана бригада е първата жена командир на взвод за охрана от състава на международната мисия в Афганистан. Лейтенант Анелия Атанасова от авиобаза „Граф Игнатиево“ е първата жена „летец-пилот“ след повече от 60-годишно прекъсване. В навечерието на 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия, за първи път се проведе среща в Народното събрание между жените от парламентарно представените политическите партии.

Ясно е, че и във въпросния доклад за 2017 г. няма да го има името на първата жена генерал във войската ни след половинвековно прекъсване. Докато чакаме някой мъж от политическото и военното ръководство да направи съответното предложение, макар че този акт съвсем не е въпрос на кавалерство, може да си се върнем повече от четвърт век назад. През 1988 г. , припомня майор Даниела Благоева, за първи път във военното училище в гр.Велико Търново бе обявен прием за девойки-курсанти по специалността „Информация и връзки с обществеността“. Интересът беше много голям. За едно място се явяваха средно по 15 кандидатки. Първият дамски офицерски випуск от 13 момичета завърши през 1992 г. Следващата година в офицерско звание бяха произведени 14-те девойки от втория випуск. След това поради възникналите във военното ръководство спорове за ролята и мястото на жените-офицери, приемът на момичета във военното училище бе преустановен за няколко години.

С прекъсването на традицията се създадоха предпоставки за нарушаване на приемствеността. Както и се получи на практика. Третия випуск от жени-офицери бе произведен чак през 2000 г. За разлика от първите два випуска, момичетата от третия бяха подготвени по специалности в областта на логистичното осигуряване и поддръжката на авиационна техника. През следващите години за прием на момичета отвориха вратите си и останалите военни училища – за артилерия и противовъздушна отбрана и подготовка на офицери за нуждите на военноморските сили.

Все пак с годините преодоляхме доста стереотипи. Във военния устав, например, регламентирахме обръщението „Госпожо майор“ или друго в зависимост от званието. В заповедите на министъра на отбраната за кандидатстване във висшите военни училища и академии няма ограничения за определени специалности. Мисиите зад граница не са табу за жените военнослужещи. Моряците не се плашат от жена на кораба. Нещо повече, МО продължава участието си в проекта „Ролята на жените в сигурността и отбраната“, който се развива паралелно в рамките на SEDM и в НАТО. Единствената действаща професионална организация на военнослужещи у нас е Сдружението на жените военнослужещи. Съгласно Устройствния правилник на МО на дирекция „Социална политика“ е възложено да: „подпомага министъра при осъществяване политиката на равнопоставеност и по защита на правата на човека и основните свободи във въоръжените сили“. Важно е да се отбележи, че за разлика от много фирми и компании в армията няма разлика в заплащането на мъжете и жените. За съжаление, обаче заплатите са еднакво ниски, което поражда и големия некомплект от личен състав. Това ниво на равнопоставеност за сега не върши работа.

Вече се прокрадва очакването към България да има равнопоставеност между двата пола при вземане на важни управленски решения във връзка с развитието и командването на Въоръжените сили. Въпрос на време е да разберем дали ще излезем от инерцията в мисленето си, че жена генерал в Българската армия е повече екзотика, отколкото факт, състоял се в резултат на нормално кариерно развитие. Както се случи в Словения с назначаването на дама за заместник-началник на Генералния щаб.

 

Примерът на Словения

Преди няколко дни словенският министър на отбраната Андрея Катич назначи жена за заместник-началник на Генералния щаб на армията. Бригаден генерал Аленка Ермец е първата жена в Словения, която заема такъв висок военен пост. Тя е предложена от новия началник на Генералния щаб ген. Алан Гедер, който получи длъжността, след като неговият предшественик бе уволнен заради небоеготовност на една от бригадите.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. Имаме си жена генерал. Смени си цвета на косата и ходи в дантели.Тя командва друг генерал.

  2. Във флота имаме 3 кораба.
    Най-големият е въоръжен с калашници.
    Другите два са изгнили като инвентар на Сомалия.

    Имаме 9-10 или 11 адмирали, контра-адмирали и вице адмирали.
    Какво командват – водни колела ??? !!!

  3. Няма проблем. Направете Цвета К. ефрейтор и сетне я произведете в чин генерал. Същото може да сторите с дебелата Лиляна, глупавата Екатерина Външната. Като не стават за друго, поне генерали да станат.

  4. Що бре, малко ли са пут’овците, които имат генералски пагони? Ще дойде някоя жена и ще ги освети като пут’овци. Недейте така молим, пазете си пут’овците.

  5. Чрез позитивна дискриминация да излагаме живота на войниците на риск.
    Ценности европейски.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.