Знаем за претенциите на Русия за кирилицата много отдавна, затова вдигаме паметници

Археологическото лято започна и както всяка година, и тази с нетърпение очакваме находките, на които ще се натъкнат учените. Но успяваме ли да съхраним историята си, ще станем ли основна дестинация за културно-исторически туризъм и какво в малката ни страна задължително трябва да видим. Отговорите дава проф. Николай Овчаров, който в натоварения с разкопки и пътувания график, днес празнува 60-ия си рожден ден.

- Проф. Овчаров, в началото на археологическото лято сме, какво очаквате да донесе то?

- Археологическото лято е в първата си третина. Във всеки случай някои от обектите вече са приключени и то много успешно, както църквата край село Добромирци, на 9 км от Златоград. Говоря, разбира се, за моите екипи. Това е църква от XIII-IVX в. Под нея има друга от IX-X в. Но по-интересното е, че църквата и този район, който тъне в руини за съжаление днес, е мястото, за което предполагаме, че е прекарал последните си години великият български Патриарх Евтимий. Има достатъчно исторически, а напоследък и археологически данни в тази насока. Затова само преди дни Пловдивският митрополит Николай направи водосвет на това място и заръча храмът да носи името на Светия Патриарх Евтимий. Оказа се, че до този момент няма църква у нас, която да е наречена на един от най-великите българи.

- При откриването на сезона споменахте легенда за златна корона, върху която ще работите именно на това място, отведе ли ви тя до открития?

- Тази история, която разказват местните, е нещо, върху което ние стъпихме. През 40-те години на миналия век при строеж на джамия, сега там е мюсюлманско население, е открит гроб на православен митрополит от най-високо ниво. Разбира се, той не се е запазил, но има и други исторически сведения, които навеждат в тази посока. Другото, което ние чисто археологически успяхме да хванем по време на тези разкопки, е, че действително става въпрос за район, в който християнството някога е било много силно – там в близост има още поне 5 църкви в много малък диапазон. Но може би най-голямото ни откритие, буквално на 2 км от храма, е находка от 135 сребърни монети на Цар Иван Шишман, която тепърва предстои да бъде изследвана. Тя е много интересна, защото по времето на Патриарх Евтимий този район от поне 30 години вече е бил в пределите на Османската империя. Какво правят монети на Иван Шишман, по времето на който служи Патриарх Евтимий, там, е въпрос, на който ние трябва да дадем отговор. Това са още хипотези, но ние работим усърдно в тази посока и се надявам, че при следващи разкопки, ще имаме повече данни.

- Какво предстои сега?

- Естествено, гвоздеят на сезона е Перперикон. Три месеца са разкопките там, вече работим трета седмица. Целта ни е да разкрием ситуацията около голямата 35-метрова базилика, която открихме през миналата година. На този етап мога да кажа, че тя се намира на голям площад, който вероятно е бил обграден от представителни сгради. Но още е рано да се говори, защото има доста работа. 80 души ще копаят, теренът е много голям. Този площад е бил един от централните в Античността и през Средновековието. Засега разкриваме некропол от XIII-IVX в. с около 40 гроба, положени в специални каменни камери. Има вече и хубави находки като оловен печат от XI-XII в., вероятно на един от епископите на Перперикон през този период. Но там нещата предстоят, както предстоят и на третия обект – Мисионис край Търговище. Сега влизаме в цитаделата там. От 3-4 години мястото предизвиква огромен интерес. Аз съм го нарекъл Северния Перперикон, заради потенциала, който има в него. Там сме още в началото на разкопките, които ще продължат 2 месеца и ще имаме още данни за този много интересен античен и средновековен град.

- Рано ли е за сравнения с откритията от миналата година?

- Рано е все още, но знаете, че аз не разчитам на сензации. Ние работим закономерно. Идеята е да се разчистват площи, да се изяснява градоустройството, да се развива на първо място културно-историческият туризъм, а това става именно с разкопки, реализация на български и европейски проекти. Така че надявам се сезонът да бъде успешен. Доколкото се вижда на Перперикон, посещението е огромно. Дори в 40-градусовите жеги, които изплашиха дори нас свикналите с тях археолози, посещението на скалния град не спря. Мисля, че тази година ще поставим поредния рекорд от туристи.

- Споменахте културно-историческия туризъм – успяваме ли да го развиваме и какво още трябва да се направи, за да потече потокът от туристи?

- При мен това е факт. Над 500 000 човека по дестинацията „Виа Родопика“ или Перперикон, Татул, Златоград и този район. Около 200 000 са само на Перперикон. Това е непрекъснат поток от хора. А какво още трябва – много неща. Това не може да бъде решено с махване на пръчка или с финансиране за една година. Там, където работя аз, много умело съчетаваме средствата, които получаваме от държавата, общинските средства и европейските проекти. Само на Перперикон вече са реализирани над 5 млн. лв. европейски проекти. Държавата е вложила огромни средства за инфраструктура. Сега кандидатстваме за поредния проект - българо-гръцки е, за изграждане на посетителски център, защото всеки обект от такова значение трябва да има такъв. Това би завършило до голяма степен облика на Перперикон като културно-историческа ценност.

- Как бихте искали да изглежда България след няколко години що се отнася до туризъм и култура?

- За разлика от повечето черногледци, с които се напълни държавата и които са финансирани от различни организации, за мен е абсолютно неправилно непрекъснато да се говори колко е зле България и колко е назад. Ясно е, че не можем да направим всичко изведнъж, необходими са десетилетия. Но през последните 6-7 години мога да твърдя, че се направиха страшно много обекти. Във Велики Преслав реализирахме преди 2 години прекрасен проект за около 3 млн. лв., с които дворците на Цар Симеон оживяха. Проблемът до голяма степен е може би в това, че твърде малко се говори за това нещо. По-скоро винаги наблягаме, както във всичко останало, на негативите, на провалите, а не на достиженията. Това е отвратителна тенденция, която за съжаление съществува в нашето общество.

- Нека направим карта на ключовите места, които всеки трябва да види в България - кои са те?

- Не става дума само за обекти, защото всеки, дори най-хубавият, ако е сам, той не може да има тази сила, която имат така наречените дестинации или туристически маршрути. Аз много пътешествам по света и знам, че всеки гледа да направи на едно място максимално много обекти, които могат да привличат туристите. Ето защо в България вече се оформят тези дестинации. Вече казах за „Виа Родопика“ - на територия от около 100 км, най-общо казано от Хасково до Златоград, с Александровската гробница, с Перперикон, с Храма на Орфей, със самия Златоград, с пещерата Утроба, човек може да прекара седмица. Подобни са усилията на нашите приятели от Казанлък, които продължават делото на Георги Китов. Кметицата Галина Стоянова за няколко години успя почти всички гробници, открити в Долината на българските царе от Китов, да ги социализира с реставрация, с консервация. Тук включваме и великолепната Казанлъшка гробница, която е паметник на ЮНЕСКО. Към тази дестинация може да се причисли Старосел, за съжаление той не е в толкова добро състояние, както и старите столици Плиска, Велики Преслав, Велико Търново. Горе-долу изброяваме нещата, но те са много повече, защото България е сред трите страни с най-много археологически паметници в Европа, заедно с Италия и Гърция. Така че във всяка област, във всяка община може да се намерят и локални обекти, които да бъдат развивани.

- Говорим за богатства, каква част от тях са останали и каква са изнесени от иманяри?

- Интересът към иманярството или хората с машинките отмина. Това беше през 90-те години, когато в България нямаше закони, нямаше необходимата система за сигурност. Тогава наистина беше разграден двор. В момента съм убеден, че не е така. Този въпрос не е на преден план, даже бих казал, че човекът с машинка в ръката, е малко анахронизъм. Това е едно отминало време. Не казвам, че няма да има такива хора, но просто са много по-малко, отколкото тази напаст през 90-те години. Не тези хора с машинките или мателдетекторите вадеха най-големите неща. Те първо имат 15 м дълбочина, а там не стоят златни маски и ритони. Те се вадят с доста по-скъпа техника и досещате се от кого беше стимулирано това нещо – от големите колекционери. Сега колекциите в общи линии са попълнени, откриват се вече и частни музеи. Нека да видим всичко това, което е било извадено по някакъв начин от българката земя. Не е страшно, че е изваден някакъв предмет от земята, страшното е начинът, по който го правят. Имам предвид особено римските градове по Дунав. Там разораваха с багери и булдозери, за да добиват нови пластове за металотърсачите. Това нещо действително се правеше през 90-те години. Сега има много по-сериозен контрол, макар че все още се чува за такива случаи, но те не са така епидемични.

- Кои са големите спорни исторически теми, които ви развълнуваха напоследък?

- С такива теми е пълно и много често с тях изместваме наистина сериозните като тази за туризма. Такава е и темата за кирилицата. Заедно с моя приятел Младен Стаменов направихме паметника на кирилицата в Улан Батор, другият вече пътува за Антарктида и ще бъде направен там през декември. Един арменец до Плиска пък направи двор на кирилицата. Всички тези неща, които са реални факти, отидоха на заден план, заради една фраза на президента Владимир Путин, върху която се упражнява кой ли не. Нали знаете, че в България от история, от футбол и от жени разбират всички. А защо ние направихме паметник в Улан Батор, защото за тези претенции на Русия знаем много отдавна, те не са от вчера. Много отдавна знаем, че монголците са учени още навремето, че кирилицата е създадена от руснаците. И не само монголците - и казахи, и др. Ето защо имаме идеята освен в Монголия и на други места на хората да бъде разказано, не по руските или съветските учебници, кой е създал кирилицата. Да се обясни, че това не са светите братя Кирил и Методий, които създават глаголицата, а са техните ученици, които по-късно създават кирилицата в България. Но виждаме, че една тема у нас може да се превърне в дъвка, може да се превърне в нещо за употреба и в парламента, както историята за чинията на Бузлуджа, в която и аз бях замесен по някакъв начин миналата година. Тогава при откриването на Музея на розата в Казанлък именно аз представих архитектката Дори Иванова на премиера Бойко Борисов. Казах му – ето едно младо момиче, което е учило в Берлин, което има интересни идеи за социализиране на чинията. Те са за нейното превръщане в музей, не на БСП или БКП, а в музей на България. Започна се още тогава политизацията. При всичко става дума за пари, както и при паметника на НДК. Аз лично излязох от тези въпроси, защото не ми се занимава с подобни политически теми. Всички паметници в България са правени с наши пари и то с доброволни, наричаха ги дарения. Ние тогава бяхме задължени да си купуваме марки, за да могат тези пари да бъдат събрани. Ако говорим за Бузлуджа, той трябва да бъде паметник на българите. Той не може да бъде апотеоз, както говорят депутати от БСП, на историята на партията.

- Има ли пробуждане сред българите на тема история и в частност разкопки?

- Има и тази тенденция се засилва. Преди 15 години беше почти невъзможно човек да вземе пари от бизнесмените, докато сега Добромирци е единият пример. В Мисионис, Търговище копаем с общински средства около 35 000 лв. и с около 15 хил. лв. от спонсори. И на други места има подобни примери. Ситуацията е такава – въпросът е как ще поискаш пари. Ако убедиш местните, че даден паметник има значение за района, за развитието на града, на областта, на общината, тогава ще се намерят и спонсори и общините, които доскоро също не даваха пари. Сега все повече и повече има финансиране от общините.

Нашият гост

Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново и е син на археолога проф. д-р Димитър Овчаров. Завършва история в Софийския университет през 1981 г. Доктор на науките с дисертация на тема “Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”. От 1994 г е старши научен сътрудник II-ра степен в Археологическия музей към БАН.

Води археологическите разкопки на обекта Перперек, който прекръства на Перперикон и го проучва и до днес.