На 22 май 2018 да почерпят

Президентът Радев поздрави културни дейци и представители на българската общност в Москва по повод 24 май

Лондон си затваря очите за мръсни пари Депутати зоват Мей за мерки срещу активи на Кремъл на Острова

Хасан Рохани: САЩ не могат да решават за Иран

Главният архитект на София Здравко Здравков пред “Труд”: Волята на съда е да наруша закона НАГ не позволява да се строи небостъргач върху градинка в “Стрелбище”

Лавров: Наесен се очаква да започнат преговори за създаване на зона за свободна търговия между Евразийския икономически съюз и Индия

Любо Пенев отпадна за пост в ЦСКА

Сръбският премиер заяви, че целта на страната й е да се присъедини към ЕС въпреки призивите на министъра на отбраната за промяна на политиката

Италианската популистка коалиция предлага юриста Джузепе Конте за премиер

Лесбийка президент на САЩ? Засега само на кино Политическа комедия на “Нетфликс” вкарва Дженифър Анистън и гей секса в Белия дом

Премиерът Зоран Заев не се отказва от името “Илинденска Македония”

Вижте акцентите от броя на “Труд” във вторник, 22 май 2018

Словенската полиция е намерила трима нелегални мигранти, скрити в български камион

Джина Хаспъл положи клетва като директор на ЦРУ

Възрастни съпрузи починаха в един и същи ден след 61-годишен брак

Археолог предлага църквата на Асеневци в Търново да има паметна плоча

Снимки: Веселина Ангелова

Археологът доц. Мирко Робов иска да бъде поставена паметна плоча с надпис, който регистрира научно събитие от преди повече от век и според който в историческата църква “Св. Димитър Солунски ” във Велико Търново са били гробовете на царете Петър и Асен.

„В навечерието на 830-та годишнина от въстанието на Асеневци, предложих на общинската управа на старата столица в притвора на църквата да бъде поставена плоча с конкретен текст. Надписът да гласи: „Според Моско Москов, пръв проучвател на църквата „Свети Димитър“, в притвора са били погребани братята Асен и Петър, основатели на Асеневата династия и първи владетели на търновския престол!“, обяснява доц.Робов.

Археологът, който в продължение на десетилетия проучва храма, припомня и историята на въпросното събитие. През есента на 1906 година секретарят на Търновското археологическо дружество прави разкопки на църквата “Свети Димитър”, при които открива общо четири гроба, като двата скелета на много високи мъже са погребани в притвора, поставени под каменни плочи. За тях той счита, че са на братята Асен и Петър, а гробът непосредствено под наоса под полилея той свързва с първия църковен глава – архиепископ Василий.

Доц. Робов признава, че след разрушителното земетресение в Търново през 1913 година и при последващите проучвания на храма не са открити тези гробове, но допълва, че в началото на миналия век съхранението и консервацията на археологическите открития не са били на нужното ниво. Въпреки това той продължава да държи на своята идея до тази емблематична за Второто българско царство и за династията на Асеневци църква, да стои плоча или табела с такъв надпис за сакрализацията.

“Това е единственият архитектурен паметник, ктиторско дело на братята Асен и Петър, основоположници на най- значимата царстваща династия”, изтъква доц. Робов.

Проучвателят припомня и ролята на храма преди осем века по време на онези паметни събития. По думите му, въстанието е било добре подготвено, като началото е дадено при освещаването на църквата, която е била построена няколко години преди това и нейни ктитори са били болярите Петър и Асен.

“Избрано е освещаването на храма на Димитровден, тъй като е бил много мотивиращ момент на въстаниците, за да бъдат убедени в успеха на предстоящото много важно дело. Очевидно Петър е стъпал на една много добре подготвена войска, както показват последващите събития на въстанието”.

Археологът допълва, че много от въстаниците са били т.нар. трапезити- пазители на проходите. Според една от историческите хипотези по името на тези наемни охранители идва и името на единият от хълмовете на Търновград- Трапезица, който проучва от години самият Робов и негови колеги от филиала на Археологическия музей с институт към БАН. Доц. Мирко Робов подчертава, че църквата е вдигната на не случайно избрано място- на естествено повдигната обширна тераса, видима отвсякъде, между двата хълма – Царевец и Трапезица, която пък е предпазена от едно бедствие, което периодично се случва между тях – прииждането на река Янтра.

“В помощ на строителното дело е и мястото, където е и най-добрата глина – в подножието на “Гарга баир”, и неслучайно на около 10-15 метра ние открихме и самата пещ, в която са изпичани тухлите за строежа на църквата. Тази пещ се оказа уникално съоръжение – тъй като е направена в градска среда, а върху тухлите са щемпелирани знаци, кръстове и буквите А, В и Г.Така мястото, където е построена църквата, предполага събирането на много хора, и е удачно за началото на въстанието, като византийските хронисти са описали двата много важни ритуала – ръкополагането на първия архиепископ и първата коронация”, коментира доц. Робов.

Той подчертава, че според множество изследователи, коронациите на владетелите на търновския престол, вероятно до времето на Иван Асен Втори до построяването на църквата „Св. 40 мъченици“ през 1230 година, са се извършвали именно в тази светиня. Така “Свети Димитър” е била царската църква, докато Иван Асен Втори вдига храма в чест на битката при Клокотница, която сетне става царска лавра.

Мирко Робов посочва, че градежът на храма е от търновско- месамврийската архитектурна школа и уточнява, че абсидата се оказала най-устойчива през вековете при различни катаклизми, кърджалийските набези и разрушителното земетресение през 1913 година, докогато е запазена в оригинал. преизградена отново. Храмът е бил богато изписан и орнаментиран, имало е пластична керамична украса, имало е фрески, геометрични композиции, а над кивотите са включени кръгли зелени панички и четирилистници.

От първия регистър в олтарната конха са запазени изображенията на шестима църковни отци, автори на литургични текстове участващи в сцената “Поклонение на жертвата” (Мелисмос). Там е идентифициран образът на Свети Кирил Александрийски. Във втория регистър е изобразена процесия на ангели-дякони с рипиди в ръце, които са част от сцената “Божествена литургия”. Вторият живописен пласт датира от края на XVI – началото на XVII в. Към него принадлежи сцената “Пиета” изписана в нишата и бюст на епископ над нея.

През 1977 г. търновският архитект Теофил Теофилов разработва проект за възстановяването на тази средновековна църква.

„Към времето на обновлението на църквата през 1981 година, се роди една оригинална идея.Тогава творчески колектив, оглавяван от известния изкуствовед проф. Атанас Божков предложи една концепция за интериора – за запълване на стените с мозаечни пана и поставяне на някои пластични елементи като амвон, като олтарна преграда и др.“, споделя археологът.

Тази концепция обаче не успяла да се реализира, но днес само доц. Робов разполага с нея.

Възстановеният храм е открит тържествено като музеен обект през 1985 година, по време на честванията на 800 години от въстанието на Асен и Петър.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.