Розово фламинго подлудява летище Бургас Аеропортът има надеждна звукова система

София планира 52 нови електробуса

Екстремна опасност от пожари в 11 области у нас се очаква утре

Над 1000 учители не достигат за страната Според синдикати педагозите са малко заради назначаването им на срочен договор

Катастрофа между три коли затруднява движението по магистрала „Тракия“

Гьобекли тепе и Зеугма – древният чар на Турция Югоизточната й част е все още непозната за туристите, но е истинска ориенталска приказка

Започнаха разговорите между външните министри на Франция и Иран по време на срещата на Г-7

Голям пожар гори край Охрид

Започва поредно издирване на жената птица Амелия Еърхарт - пионер в авиацията, изчезва без следа през 1937 г.

Самара Уивинг в сватбен съспенс “Докато смъртта ни раздели” е лятно жанрово забавление

Евакуираха плаж в Барселона заради бомба от Втората световна война

Деца от българската диаспора в Украйна, Сърбия и северна Македония посетиха Габрово Групата е част от втората национала кампания „Има и по-добро решение“

Иранска правителствена делегация е пристигнала в Биариц за срещата на Г-7

Мистериозният влатвин – камък с неизвестен произход

Самолет и хеликоптер се сблъскаха в майорка, петима души са загинали

Асен Букарев, новият силен човек на „Герена“: „Левски“ трябва да е по-модерен и продуктивен

Новият силен човек в „Левски“ Асен Букарев доскоро бе в щаба на италианския специалист Делио Роси. Стартира кариерата си в школата на ЦСКА. След това облича последователно екипите на Хасково, „Академик“, ЦСКА, „Черно море“ и „Левски“. Ликува с шампионската титла и суперкупата на България през 2005 година със „сините“. С ЦСКА е носител на купата на страната през 1999 година. В турнира на УЕФА има 36 мача и 2 гола. За националния отбор е изиграл 4 срещи, а за младежкия тим, на който е бил и капитан, е участвал в 18 двубоя и е реализирал 3 попадения.

– В какво се изразява новата ви позиция в клуба? Някои бивши ваши съотборници чрез медиите питаха какво точно ще работи Асен Букарев?

– Мениджър на отбора, координиращ спортно-техническата дейност. Беше обявено официално. Ако питате какво е съдържанието на този етикет, аз съм човекът, който ще помага на всички отдели в клуба да вършат по-добре своята работа. Не съм пенкилер, който разбира от всичко, но ще координираме дейността и ще гледаме да си помагаме, за да намерим точните хора за отделите, които да вършат истинска работа и „Левски“ да изглежда по-добре.

– Кое наложи да се закрие длъжността спортен директор и до каква степен вие ще съвместявате тези функции?

– Няма да ги съвместявам. Това е решение на висшето ръководство – Управителния съвет. Дискутирано е и излезе решение. Аз не съм в позиция да коментирам кое го е наложило и кои са мотивите, за да се закрие тази длъжност. Ще получа някои от функциите на спортния директор чисто като организационна работа и отговорности. Но няма да съм спортен директор.

– Първото, което направихте на новия си пост?

– Прибрах си футболните обувки в една торбичка, почерпих хората около стадиона, подписах няколко докладни за червени топки. Знаете, че през зимата трябва да имаме такива и т. н. Разбира се започнах да работя за стратегията и визията на клуба за в бъдеще. Нужни са ни не само краткосрочни цели. Трябва да помислим и за бъдещето на „Левски“ след няколко години.

– По-конкретно в какво се изразява визията? Как виждате „Левски“? Някои специалисти и ваши колеги са на мнение, че искате да промениш много неща в „синия“ клуб.

– Не аз искам да ги променя, а цялото ръководство. Хората, които се занимават с ръководенето на клуба, а в момента аз съм част от този екип. Идеята на настоящата управа е „Левски“ да изглежда по-модерен клуб и да е по-продуктивен.

– Какво значи това?

– Това значи всеки отдел да подобри работата си. Да играем по-добър футбол, да привличаме по-добри футболисти, школата да произвежда по-добри играчи, които да се адаптират в първия отбор и да имат цена. Клубът не може само да генерира разходи, трябва да има и приходи. Това трябва да стане по един професионален начин. Пак повтарям, че няма да съм човекът, който ще свърши цялата тази работа. Трябва един много добър екип от хора за тази дейност.

– Имате ли стратегия за детско-юношеската школа на „Левски“? Какво трябва да се направи, за да функционира тя по-добре?

– Това е хубав въпрос. Детско-юношеската школа в момента има ръководство. Хубаво е, че казахте „по-добре“. Ние смятаме, че школата функционира на ниво и до момента. Въпреки че винаги има резерви и може да е по-добре. Сега е моментът всички, които се занимават там да дадат програма, тъй като се бюджетира следващата година – какви ще са стъпките за оптималното функциониране. Ще коментираме дали „Левски“ има нужда и възможност да създаде втори отбор, където нашите играчи, излизащи от юношеския тим да получат шанс и да се адаптират към първия отбор. Това са едни стъпки, които трябва да се направят и да се реши генерално въпросът каква е целта на школата. Най-общо казано дали ще търсим количество или качество. Дали ще съберем безброй деца, които да могат да практикуват футбол и да плащат такси или ще се опитаме по някакъв начин да търсим качеството с по-малък брой деца в нашата школа, но да заложим изцяло на такива с перспектива да станат професионални футболисти.

– Мислил ли сте чужденец да оглави школата на „Левски“ по подобие на Делио Роси, който води мъжкия състав?

– Този въпрос не е към мен, тъй като в момента приоритет не ми е школата, защото тя си има ръководство.

– Отказал ли се е клубът от школата на „Раковски“ и ще се изяснят ли отношенията със Станислав Ангелов?

– По принцип „Левски“ не може да инвестира в нещо, което не контролира. Не може да се занимава с една частна школа. А отношенията със Станислав Ангелов най-вероятно трудно ще бъдат затоплени, защото в момента клубът е в конфликт с тази личност.

– А как виждате скаутското звено в клуба? Вие започнахте там своята работа. Доста години се говореше за „трансфери на килограм“, за грешки. Как се нещата там сега?

– Звено е много силна дума, по-скоро е отдел. Трябва да претърпи големи промени в посока да се развие многократно, ако искаме наистина да го наричаме звено, защото в момента там работят двама души. Това е крайно недостатъчно.

– А колко трябва да бъдат?

– Колкото е нужно. Трябва да анализираме ситуацията, а това не е за ден-два. Бях там и видях, че е много трудно да се върши работата само от един човек или от двама. Всъщност скаутският отдел е разделен на две части – скаути, които разузнават противници и гледат футболисти и анализатори, в това число статистици. Трябва да се намерят експертни, можещи и млади хора, които са технически грамотни, могат да ползват модерните технологии, разбират от футбол, компетентни са и да се изгради една мрежа от контакти в страната и на Запад, която да ни помага. Независимо дали ще се водят на работа в „Левски“ или просто ще работим в синхрон с тях. Тепърва това звено или отдел ще бъде разработвано.

– Това ще трябва да се защити от вас пред ръководството.

– Да, това е част от моята работа – да подобря работата на това и други звена, да дам предложения за по-доброто функциониране на всички отдели в клуба.

– Какви рискове поемате с приемането на новия пост?

– Освен накрая да бъда разпънат на кръст или да загубя килограми? Брат ми се обади и ми каза, че ме е гледал по телевизията и се е изумил, че съм бил изглеждал остарял. Рисковете са ясни. Има подводни камъни на всяка крачка. Правото за грешка във всеки един избор е сведено почти до минимум, но това не ни плаши. По-скоро предизвикателство за мен е да се справим с нещата и да променим фасона на Левски.

– Ще търсите ли мнение от кадри на „Левски“, които сега не са в клуба? Публична тайна е, че се говори, че който не е на работа в „Левски“, едва ли не е враг на клуба. Приемате ли това?

– Не, аз съм на различно мнение. Не го казвам по популистки причини. През годините „Левски“ мина през доста катарзиси и през много негативни моменти. Факт е, че от сезон 2008/09 не сме шампиони и не сме взели трофей. Клубът се опитва всячески да се измъкне от тази ситуация. Давам правото на всеки един човек, не само на легенди на „Левски“ или на хора, свързани в миналото с клуба, да критикуват. Те са в абсолютното си право. Ако вземем за пример мача с „Витоша“ (Бистрица), където направихме едно неочаквано равенство, какво можеш да кажеш на хората? Не критикувайте или не изказвайте претенции към играта на „Левски“. В такъв смисъл аз съм отворен за всякакви диалози. Ще се радвам да са градивни и да са в помощ на клуба. Разбира се не можем да отговаряме на всички критики, но ще изслушваме всеки един и ще вземем под внимание мнението на всеки човек.

– Понеже споменахте двубоя с „Витоша“ – кога „Левски“ ще заиграе така, както искат феновете, а и ръководството на клуба?

– Стъпките в тази посока са направени с наемането на един италиански екип, начело с ерудиран човек с много знания във футбола и с много опит. Надяваме се времето за постигане на това нещо да е по-кратко.

– Но хората не обичат да чакат.

– Това го знам прекрасно, но ще трябва време. Нито един добър проект не се е случил веднага.

– Оптимист сте за мисията на Делио Роси най-малкото, защото е чужденец и по-дълго време ще бъде търпян. Ако беше български специалист след мача с „Витоша“…

– Да, това е факт. Надявам се да е за добро това, че е чужденец и ще бъде търпян по-дълго, защото наистина работата с хора е много трудна. Той никога не е излизал от Италия. Все пак това трябва да се отчете. Идва в една държава на Балканския полуостров, където порядките са съвсем други, традициите са други. Идва в клуб, който е нетърпелив да спечели веднага. Затова предизвикателството пред него е голямо, а работата му е много трудна, но ние имаме пълното доверие към него.

– Кое забавя този процес толкова дълго?

– Мисля, че най-логичното обяснение е това, че Делио Роси не е работил в чужбина. Идва тук в една друга атмосфера, друга обстановка. Тотално не познава българското първенство, другите отбори, стадионите, треньорите срещу себе си. Не става само да му дадем един доклад и да му осигурим нужния скаутинг за разузнаване на противниците. Той трябва да попие от обстановката и да си изгради стратегията как ще се справи с тези съперници в България и как да се запознае обстойно с характерите на футболистите. Мисля, че три месеца не са достатъчни, за да се постигне нещо наистина стойностно и да се направи разликата.

– При какви обстоятелства италианският специалист може да не изпълни договора си с „Левски“ и отново да поемете по познатия път да търсите нов специалист?

– Засега сме далече от този път. Предполагам, че обстоятелствата ще бъдат, ако „Левски“ спре да гони първото място и спре да иска да се развива. Малко дипломатично отговарям, но наистина желанието на клуба е да спре с честите промени. Да има стабилност, спокойствие и позитивизъм в този клуб.

– Как вървят уроците на терен при Делио Роси? Говори се, че той набляга на тактиката най-вече в дефанзивен план и това предполага отборът да играе повече защитно, което е нетипично за „сините“.

– Тренировките са доста дълги. Наистина много се набляга на тактика. Докато бях на терена с него и черпех от първо лице, Делио Роси се опитваше да засегне всеки детайл. Мисля, че това е една от причините на отбора да му трябва време, за да заиграе добър футбол – това, което всички искат. Не че е започнал от нулата, но той тотално промени тренировъчния процес. Футболистите, желаейки да изпълнят неговите указания, според мен не го правят автоматично, а малко изкуствено. Ще им трябва време да се отпуснат, да разберат идеите му и да ги прилагат и в официалните мачове.

– Голмайсторът на „Левски“ за всички времена Наско Сираков каза, че някой трябва да преведе на Делио Роси, че „Левски“ означава атака. Говорихте ли с треньора на тази тема?

– Когато Наско Сираков говори за „Левски“, за спорт и за футбол, и боговете мълчат. Ние също трябва да мълчим, особено когато гоним нужните резултати. Делио Роси много добре знае какво значи „Левски“ и без да му го превеждаме. В последно време имахме разговори в тази насока, ако в крайна сметка случайно не е разбрал за какво става въпрос. Говорехме, че публиката на „Левски“ е много взискателна на тази тема и много чувствителна. Мога да ви уверя, че в нито един момент Делио Роси не е провеждал само дефанзивни тренировки, обръща еднакво внимание и на офанзивните. Въпрос на време е отборът да се освободи и да заиграе добре.

– Сираков заяви: „Всички, които са на работа в „Левски“, когато аз не съм там, имат някакъв страх или притеснение, че като се върна, ще ги изгоня.“ Какво изпитвате към една от легендите на клуба?

– Изпитвам уважение и респект първо от направеното като футболист, а след това и като ръководител в „Левски“. Не знам какво повече можем да кажем за Наско Сираков. Един човек, който е дал много на футбола и на „Левски“. Относно вълненията – не знам. Всеки си има стил, всеки си има екип. Не ме притеснява това предположение.

– А не ви ли липсва треньорската работа? Започнахте като помощник на Вили Вуцов, след това бяхте старши треньор, беше в щабовете на различни специалисти.

– Ще излъжа, ако кажа, че не ми липсва. Липсва ми ежедневният мирис на тревата на терена. Но има предложения, на които човек не може да откаже и да каже „не“, ако си амбициозен и искаш да се развиваш. Аз продължавам да притежавам лиценз от треньорската школа, така че за в бъдеще нищо не се знае. Но не съм от хората, които обичат да подскачат по веригата и да си сменят позициите. Като вървиш нагоре, вървиш нагоре. Надявам се максимално дълго да практикувам това, което сега ще правя.

– Играчът с най-добра визитка, който бе привлечен в Левски, бе Габриел Обертан. Ще си тръгне ли французинът от „сините“?

– Както казва нашият изпълнителен директор, срещу 5 милиона евро ще сме склонни да го освободим. Засега нямаме намерения да се разделяме с него. Разбира се има интерес към Габриел Обертан. Той е голямо име във футбола, но в крайна сметка искаме дългосрочно да заложим на един гръбнак на тима, около който да се привличат и други футболисти и отборът да израства.

– На кои постове „Левски“ търси футболисти и вече имате ли конкретни имена?

– Нека го запазим в тайна. Наблюдаваме и търсим футболисти, които трябва да са по-добри от настоящите. Това е деликатна тема, сезонът продължава. Имаме футболисти с договори и сме доволни от тях, но няма да откажем, ако успеем да привлечем добър играч.

– Започнаха ли вече да ви търсят мениджъри и да предлагат различни имена?

– Започнаха.

– Това не е ли също проблем – да работите с толкова широк кръг от мениджъри, каквито са впечатленията ни от „Левски“?

– Аз съм „за“ много контакти, защото не знаеш под кой камък какво ще изскочи. Ако работиш само с един или с двама, ставаш тясно обвързан с тях и заложник на техните интереси. Отворен съм за всякакви контакти и от България, и от чужбина. Няма никакъв проблем.

– Преди две години казахте, че в България не се дава шанс на младите треньори. Още ли е така?

– Не бих казал. Еднакъв шанс се дава и на млади, и на стари. Но стигаме до старата максима, която Христо Стоичков обича да казва, че „има можещи и неможещи“. Дава се шанс и на млади треньори, убеден съм в това, но търпението към тях е по-малко. И има много по-кратко време за доказване.

– По-възрастен и чужденец има повече шансове…

– Зависи.

– Ще ви върнем назад в кариерата ви. Кои бяха най-хубавите ви години на терена?

– Имам чувството, че е било в друг живот! Връщайки се назад, всичките години са били хубави, независимо от отстъпванията назад. Независимо от върховете и спадовете, всички моменти са били едно приключение, което е много вълнуващо. Като започнем от детските ми години в школата на ЦСКА, а после и в първия отбор. Срещнах много хубави хора, имах възможност да израсна с футболисти и личности, които после се качиха на върха в световния футбол като Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Имах възможност да работя с много треньори през годините. Благодарен съм на всички за приятелството, за отношението и за това, което са ми дали.

– Къде се чувствахте по-комфортно – като нападател като юноша или като халф в „Левски“ по-късно?

– Чувството да отбележиш гол е страхотно. Няма друго такова чувство във футбола! Но изпитвах трудности с реализацията на попадения и постепенно се върнах назад, където пък постигнах добри неща. Стигнах до националния отбор като полузащитник. И на двете места се чувствах добре, но като че ли по-успешно играх като халф.

– Споменахте треньорите – има ли такъв, който ви е дал шанс и такъв, който ви е зачеркнал?

– От сегашната ми гледна точка разбирам, че да зачеркнеш някой не е точната дума. По-скоро треньорът е задължен да гони своя интерес и този на клуба. Понякога трябва да взима и непопулярни решения. Като играч съм бил засегнат, може би обиден, било ми е болно, но годините минават и си даваш сметка, че този човек е заложник на резултати. Симпатията не е водещото нещо. Човекът, който ми е дал шанс за професионален футбол, безспорно е Димитър Пенев. А в юношеските години е Александър Станков. После колоритната фигура на Вили Вуцов, който ме трансформира в полузащитник в „Черно море“. Оттам ме поиска „Левски“ – Георги Тодоров, Георги Василев, Мъри Стоилов ми помогнаха да бъда по-добър футболист. И разбира се Христо Стоичков, който ме повика в националния отбор.

– Отказахте се от футбола на 27 години. Каква беше причината?

– Един проблем в гръбнака. Направих операция в Швейцария. Там бяха категорични в мнението си, че трябва да спра да играя и че няма да мога да продължа. Избрах здравето пред кариерата.

– Преподавател сте в НСА, катедра „Футбол“. Как ще съчетавате всичко това?

– Тук е моментът да благодаря на колегите, които дори и сега ме заместват в някои от часовете. Млади, стари, мъже, жени – абсолютно колегиални, много добри и свестни хора. Благодаря им още веднъж за доброто отношение и за подкрепата. Справяме се, аз също помагам.

– Някои смятат, че сте прекалено възпитан за „джунглата“, наречена български футбол. Приемате ли това?

– Не знам дали съм възпитан, но ще се радвам ако превърнем „джунглата“ в българския футбол в един „оазис“. Това ми е мечтата. Но както казват мечтите са смели, непостижими и безплатни.

– Синът ви Иван е далеч от футбола. Може ли да продължи лекарските традиции в рода Букареви?

– Не отричайте футбола, защото не знаете какви дузпи ми бие вкъщи! Надявам се да избере нещо, което да прави с удоволствие и с мерак. Оттам нататък ние само ще го подкрепяме. Ако избере спорта, ще му помагам аз. Ако избере медицината, ще му помагат дядо му и чичо му. Подсигурен е.

– Как бягате от напрежението, което сега ще е много по-голямо?

– Не е нещо специално или различно от всички останали. Имам един кръг от приятели и то извън футбола, с които обичам да се срещам. Филми, книги, почивки в планината. Най-общо казано е това.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.