68% от британците не искат страната им да участва в изборите за ЕП

Емил Миланов, консул в Индия: Установихме връзка с осем български граждани в Шри Ланка

Започва Страстната седмица

Пендаровски води с минимална разлика след първи тур на президентския вот в Македония

Владимир Зеленски води убедително на президентските избори в Украйна

Времето се затопля

На 22 април 2019 да почерпят

Краят на евтините коли Малките модели скоро ще бъдат изместени от устрема на производителите към електромобили

Меркел заслужава висш пост в ЕС, смята Юнкер Канцлерката била произведение на изкуството

Сергей Меркюри и Никеца Джагър разтърсиха „Гласът на България“

Стево Пендаровски печели първия тур от президентските избори в Северна Македония, по първоначални данни

Да си купиш „Артекс” за 2 милиона лева Съдружник на Прокопиев дал $1,2 млн. за небостъргача, “Капитал” пробва да превземе “Артекс”

Задържаха микробус, превозвал експлозивите за атентатите в Шри Ланка

Тежки глоби от ЕК заради „зеления“ хаос в Натура 2000 Министерският съвет отлага промените в Закона за биологичното разнообразие, които са единственият изход от ситуацията

Комикът Владимир Зеленски води със 73,2% според първите данни от президентските избори в Украйна

Атанас Голомеев – Змея

Вече съм музеен експонат, така шеговито се изказа легендарният Атанас Голомеев за приемането му в Залата на славата на световния баскетбол. Кариерата му е впечатляваща. На две европейски първенства е топреализатор със средно по 22 точки на мач, избран е и в идеалния отбор на континента – 1973, 1975 г. И до днес държи рекорд в колежанското първенство на Канада с 57 т. Интерес към 208-сантиметровия център проявяват „Барселона“, както и отбор от НБА. А през 1991-а попада в топ 50 на най-добрите баскетболисти в света за всички времена.

Не се плашех от никого! И винаги съм играл с нагласата, че можем да победим всички – признава именитият баскетболист Атанас Голомеев.
В играта с оранжевата топка той се влюбва още 14-годишен, когато гледа изявите на атрактивните бразилски баскетболисти на Универсиадата в София през 1961-а, за която получава безплатни билети от приятели. Но човекът, който забелязва неговия талант е Венци Янев, треньор на юношите на „Септември“, докато момчето тупа топката в двора на 20-то училище „Тодор Минков“. И въпреки че тогавашният десетокласник е вратар на футболния отбор на школото, а също отличен атлет и плувец, специалистът вижда, че той е роден за баскетбола. И само за две години и половина от училищния двор Голомеев стига до мъжкия национален отбор.

След 2-3 месеца тренировки на една контрола младокът привлича вниманието на Петър Симанов, който води юношеския представителен тим. И още на първото европейско 208-сантиметровият гигант става топреализатор в Италия със 190 точки, 70 повече от втория. Дебютът му при мъжете е на 19 г. на континенталния шампионат в Неапол, а неговите 5,5 точки средно на мач по нищо не предвещават, че той един ден ще е сред топ играчите в света.
Кариерата му тръгва стремглаво нагоре. Десет пъти става шампион на България с „Академик“, ЦСКА и „Левски Спартак“. Съдбата също е благосклонна към него. Баща му е изпратен представител на търговската камара в Канада и той заминава с него, за да учи в престижния колеж „МакГил“ в Монреал. За кратко получава репутацията на най-добър играч в баскетболния отбор, а някои от рекордите му вече 35 години стоят непокътнати. Например, постижението му от 37,5 точки средно на мач, както и 57 точки при гостуване. „Щастлив съм, че все още ме помнят“, казва с усмивка Голомеев, който по-късно е приет и в Залата на славата на Канада, а през 1968-а става и спортист №1 на Монреал.

Изявите му не остават незабелязани от доста отбори в НБА. „Ню Йорк Никс“ има сериозни намерения да подпише с българина, но тогавашната власт в България категорично му отказва. По-късно му се отваря нова възможност. Интерес към Голомеев има от новосформиращия се „Барселона“. Испанският град му предлага впечатляваща заплата от 200 000 долара. Но и тогава легендата получава отказ. А на своя глава не се решава да отиде, заради репресии срещу семейството му (тогава баща му още работи във външната търговия, а брат му в „Кореком“).
След години българинът впечатлява и друг испански гранд – „Реал“ (Мадрид) на четвъртфиналите в турнира за Купата на Европейските шампиони. У дома иберийците печелят 97:83, а Голомеев отбелязва 19 точки за „Академик“. В реванша седмица по-късно нашите са безкомпромисни – 101:86, а Голомеев изригва с 38 точки! „Единственото нещо, което помня от този мач, е невъзможността на моите играчи, да спрат Голомеев -спомня си по-късно легендарният треньор на „Реал“ Педро Фернандес. – Той вкарваше, когато и както си поискаше. Победи ни сам. Не беше типичен център, липсваше му височина, но притежаваше изключителна техника и стрелба. Да, беше брилянтен играч!“

Освен отличен играч, Голомеев се отличава и с острото си чувство на справедливост. Често репликира съдиите, за което отнася и тежки санкции. Заради една от тях пропуска олимпийска квалификация за игрите Мюнхен 72. Така е и в контролата срещу Гърция, в която реферът прибягва до странни отсъждания. „Много се ядосах – признава Голомеев. – Приближих го и направих този финт, когато държиш топката пред себе си и сякаш я подаваш рязко напред, но тя остава пред гърдите ти, а ръцете се изхвърлят напред… Реферът се стресна, не го докоснах, но ми даде техническо нарушение.“

А после Управителният съвет на федерацията го наказва за година, макар че 4 месеца по-късно го оправдава. Но Голомеев не играе в квалификациите, в които тимът губи някои мачове с 1-2 точки.
През годините получава и прякора Змея, който идва не заради страстната му игра, а от завидния му апетит. „Винаги сядах от късата страна на масата и придърпвах към мен всичко, което оставаше от другите“, откровен е Голомеев.

На 33 години той става първият наши играч, който получава разрешение да играе професионално в чужбина. Подписва с турския „Адана“, който току-що е влязъл в елита. Остава там 2 години, като втората е като треньор. „Хич не ми беше лесно, всички отбори бяха с по двама-трима американци – допълва той. – Но независимо от възрастта пак бях в тройката на реализаторите. Вестниците пишеха, че янките играели с краката, а аз с – главата.“
И с тъга признава, че повече от 20 години България вече я няма на баскетболната карта.
„Националният ни отбор е илюстрация на случващото се, нямаме първенство, нямаме лидер… – смята легендата. – Изживяхме болезнен преход. А професионален спорт няма как да се прави без пари!“

Играе голф и тенис

Атанас Голомеев се слави и като един от най-добрите ни играчи на голф у нас. Дълги години управлява и голф-компекс „Тракийските скали“ край Каварна. Преди това 20 години се занимава и с тенис. А след края на състезателната си кариера опитва различни бизнеси и то успешно, включително и строителство. Баскетболистът е изключително атрактивен, харизматичен и оригинален. И до днес негови приятели помнят как се предвижва с прословутото си полско фиатче с махнати задни седалки, а шофьорското място е издърпано назад. А после следва майсторско измъкване на гиганта от „сапунерката“.

За него

Противниците си скубеха косите заради него

На терена той беше Змей, но в живота е изключително благ човек. Засякохме се в националния отбор при юношите. Само бях чувал за него, че е много добър, но не знаех колко. Отидохме на Балканиада в Сърбия. Той вкарваше кош след кош, никой не можеше да го спре. И тогава за първи път видях, как един от най-добрите играчи на домакините започна да си скубе косата от безпомощност срещу Атанас Голомеев. А на треньора му замръзна ченето… Бях много впечатлен. Той имаше самочувствието да бъде равен с най-добрите в Европа и света. И си създаде сам името, а не както в Русия или САЩ, например, отборът да стои зад определен играч. Е, разбира, посдърпваше се със съдиите, но това беше част от шоуто. Искаше си своето и си го отстояваше. Но никога не е бил злобен. Напротив, беше много разсъдлив. А към края на кариерата си беше измислил една фамозна фраза: „Скачай, бягай, давай“, тоест „скачай – да вземеш топката, бягай – да ми я донесе и ми я дай.“

Георги Глушков
президент на БФ Баскетбол и единственият българин, играл в НБА

Остана си много суетен и до днес

Велик баскетболист беше и много свестен човек. С него играехме заедно в националния отбор, дори спяхме в една стая. Но имаше един недостатък – беше много суетен. И до днес, когато се видим, все запретва ръкави да ми покаже колко е здрав. И наистина беше много силен. Една година бяхме на един летен турнир в Италия. Още на летището започнаха да ни говорят за един американец – Кени, който бил много добър. Като дойде мачът Голомеев им заби поне 40 точки. Всички бяха във възторг от неговите способности на терена. Освен това, той още тогава владееше много добър английски и навсякъде го взимахме за наш преводач. Велик играч! Много го уважавам и много го обичам!

Петко Маринов
бивш старши треньор на националния ни отбор

С чувство на хумор и не обича да губи

Привилегия е за мен да познавам Атанас Голомеев. Той ми е бил треньор в „Левски“, играх и на неговия бенефис. Човек, който много ти помага, но и знае да те скастри, ако се налага. С невероятно чувство на хумор, а същеременно не обича да губи. Веднъж играхме 5:5. И ако не вкара топката, все казваше: „Фаул“. Казвам: „Та, около теб няма никой, какъв фаул?“ А той: „Щом не съм вкарал, значи е фаул.“ Името му беше позабравено в българския баскетбол. За жалост днешното поколение не знае кое е Атанас Голомеев, но знае кой е Леброн Джеймс, което е жалко. Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще…

Георги Младенов
бивш баскетболист

Снимка СПОРТАЛ

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Може ли да си представите,как този великан караше малкото Fiat126p.Имал съм удоволствието да го гледам в много мачове.ВЕЛИК!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.