Мелпомена Кърничева застреля македониста Тодор Паница

Целта е физическото унищожаване на опасен родоотстъпник, но и приковаване вниманието на Европа

Утре продължават заседанията на Смесената българо-македонска комисия. В Скопие отново истината ще воюва с лъжата. Нашите представители ще защитават историческата правда, а комшиите ще я замотават във фалшификации.

Сега дебатът е цивилизован, но някога не е бил такъв. Тогава аргументите са бомбите и куршумите. Като атентата във виенския Бургтеатър през 1925 г. Мишената е македонистът Тодор Паница, екзекуторката - Мелпомена Кърничева.

Тодор Паница е роден през 1879 г. в Оряхово. С четата на Никола Пушкаров обикаля Кумановско, Скопско и Кратовско. Участвува в Илинденско-Преображенското въстание, работи с Яне Сандански, влиза в четата на Михаил Даев.

На 28 ноември 1907 г. Паница поваля с дъжд от куршуми Иван Гарванов и Борис Сарафов. Двойното убийство е извършено в София на ул. „Осогово“ 36. Христо Силянов сочи деянието за начало на „македонската вендета“. „Преврати станаха, войни и национални катастрофи се заредиха, Македония се разпокъса и промени потисниците си, но вендетата не умря“, пише той.

Тодор Паница се намесва в Младотурската революция и в потушаването на контрапреврата. През Балканската и Междусъюзническата война подпомага бойните действия, в Първата световна е ранен. След преврата на 9 юни 1923 г. емигрира. Прехвърля границата при Драгоман, пристига в Цариброд, среща се със семейството си в Ниш и всички заедно заминават за Виена. Тук се скрива под името Димитър Арнаудович.
Мелпомена Кърничева е родена през 1900 г. в Крушево. Близките я наричат Менча. По време на въстанието градът е опожарен и нейното семейство бяга в Цариброд. Менча учи тук, след това продължава образованието си в София. През 1918 г. заминава за Мюнхен, където записва търговия. Сприятелява с Магдалена Измирлиева. Тя е сестра на Екатерина Измирлиева, съпругата на Тодор Паница.

Екатерина разказва: „Към 1925 г. Менча Кърничева успя да се вмъкне в нашите среди във Виена. Тя бе позната на моята сестра още от Мюнхен, където след Първата световна война следвали търговски науки. М. Кърничева продължила да поддържа връзка със сестра ми и съобщила, че била с намерение да продължи следването си във Виена. Тогава ние живеехме на ул. „Зайден гасе“. Аз придружих Тодор Паница при едно от неговите пътувания до Солун и когато се върнахме във Виена, заварихме Менча Кърничева, която се бе настанила в нашата стая.“
Мелпомена Кърничева влиза в семейството, за да изпълни смъртната присъда на Тодор Паница. Той е обречен не само заради двойното убийство от 1907 г., а и защото работи срещу българската кауза в решаването на Македонския въпрос. Като член на ЦК на Македонската федеративна организация, Паница участва в изработването на Майския манифест.

Този документ е подписан на 6 май 1924 г. с прякото участие на БКП и Коминтерна. Смисълът е чрез македонизма да ампутира Македония от България и да я вкара в утопична Балканска федерация. На 1 август Тодор Александров и Александър Протогеров се отказват от подписите си под манифеста, а в края на месеца Александров е убит при мистериозни обстоятелства. Кормилото на ВМРО поема Иван Михайлов.

Ванче и Менча са в интимни отношения, което помага на Михайлов да повери опасната мисия на Кърничева. Тодор Паница не подозира, че живее в компанията на екзекуторка със зареден маузеров пистолет.

На 8 май 1925 г. в Бургтеатър се играе „Пер Гинт“ от Ибсен. Менча купува шест билета: за Магдалена и нейния мъж Борис Бумбаров, за Екатерина и Тодор Паница, за телохранителя Яне Богатинов и за себе си. В ложа №2 от „трети ранг“ един до друг сядат Екатерина, Тодор и Яне. Мястото на Мелпомена е зад тримата.

Семейство Бумбарови са в друга ложа. Завесата се вдига и до пето действие не се случва нищо особено.
Към 22 часа на сцената притъмнява. Пер Гинт, беловлас, с брада и обветрено сурово лице, се завръща в родината си. Разразява се буря. Корабът, на който пътува, стене в прегръдките на морето. Загива сред светкавици, скали и рифове.

„В този миг се чуха изстрели - спомня си Екатерина Паница. - Предположих, че гърмежите са ракети, които се хвърлят на сцената. Но това не бяха ракети, а изстрели, които убиха Тодор Паница, който беше вдясно от мен. Други два изстрела бяха отправени срещу Яне Богатинов. Те бяха дадени от наклон, аз забелязах пламъка им и извиках: „Какво става тук?“ Убийцата обаче се обърна и изстреля в лицето ми последния си куршум. Бях се навела и куршумът прониза езика ми и през челюстта влезе в гърдите ми, където и сега се намира.“

Разказът на Мелпомена Кърничева е по-различен: „След първите изстрели, дадени срещу Паница, жена му хвана ръката ми. Аз я издърпах и тогава съм ранила нея в устата. Това обаче научих по-късно в затвора; то не влизаше в намеренията ми. Яне Богатинов се опита да стане, но изгърмях в краката му и той похлупи главата си върху перилата на ложата.“

Като изпразва оръжието, Мелпомена слиза на улицата и спира полицай. Казва, че е извършила убийство и трябва да я арестуват. Екзекуторката е можела да застреля жертвата и другаде, но изпълнява присъдата тъкмо в сърцето на Виена. Тя съзнателно търси публичност за наказанието. Целта е физическото унищожаване на опасен родоотстъпник, но и приковаване вниманието на Европа. От сцената на Бургтеатър Македонският въпрос да излезе на световната сцена.

Мелпомена натиска спусъка тъкмо по време на сценична буря. Така изстрелите хвърлят мост между крушението на кораба и драмата в ложа №2. Мрачна символика, която свързва изкуството с действителността чрез знака на смъртта. Сякаш самата покровителка на трагедията се е обърнала в отмъстител.

Тялото на Тодор Паница е идентифицирано, аутопсирано и положено в православния параклис на болницата „Алгемайне кранкенхаус“. Погребано е на 15 май 1925 г. във Виенските централни гробища.

През август същата година здравословното състояние на Мелпомена Кърничева се влошава. Местят я от лазарета на затвора в санаториума „Химелхоф“. Настанена е в просторна стая с балкон и изглед към парка. Пазят я седем полицаи.

Делото се гледа в края на септември и началото на октомври. Присъдата на Виенския съд е осем години строг тъмничен затвор със затваряне в тъмна стая на всеки 8 май. Денят на покушението! Скоро обаче атентаторката е освободена по здравословни причини. Завръща се в България като национална героиня.