На 18 януари 2019 да почерпят

Германия: Никой не може да спре „Северен поток-2“

Принц Филип катастрофира

Алиша Кийс ще е водещ на музикалните награди „Грами“

Гори хранилище на химическия завод „Агрополихим“ в Девня

Депото за отпадъци в Кърджали от днес има компостираща инсталация

Петричкият Ескобар от 20 г. е недосегаем Село Тополница – Меката на дрогата в България

„Хийтроу“ е най-натовареното летище в света

Британското правителство: Втори референдум за Брекзит ще отнеме година

Осем души загинаха при взрив на кола-бомба в колумбийската столица Боготa

Гръцкото правителство прави копия на Договора от Преспа, ще информира гражданите

Силният вятър предизвика щети в Сливен

Банди разкостват къщи, села и заводи Свалят керемиди, греди и тухли, не оставят камък върху камък, оплакват се хората

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 18 януари 2019

Документите за F-16 при президента От „Локхийд Мартин” смятат, че сделка може да има до 9 месеца

Ашли Йънг, звезда на „Манчестър Юнайтед“ и четвърти в света от Мондиал 2018, ексклузивно пред „Труд“: Стилиян става треньор, после съм аз

Ашли Йънг е един от най-обичаните футболисти на „Манчестър Юнайтед“ днес. Английският национал е и от малкото, които все още играят от ерата на сър Алекс Фъргюсън. На световното първенство в Русия беше доайенът в отбора от младоци на Гарет Саутгейт, който стана четвърти.

Йънг е легенда на „Астън Вила“, вече и на „Олд Трафорд“. А един от най-добрите му приятели в живота е Стилиян Петров. Двамата деляха всичко в Бирмингам, а сега се събират за благотворителни мачове. След двубоя на стадион „Селтик Парк“ в началото на септември Йънг даде ексклузивно интервю за „Труд“.

– Здравейте от България. Отново със Стилиян Петров в един отбор. Какво е да сте пак заедно на терена, въпреки че е приятелски мач?
– Мина доста време, откакто играхме заедно. Но той е един прекрасен човек и на терена, и извън него. И този мач също го доказва. Прекрасно е, че отново успяхме да поиграем заедно. Имахме много хубав период в “Астън Вила”, а той е един невероятен играч и човек.

– Как поддържате връзка, след като не сте играли заедно от толкова отдавна?
– Чуваме се по телефона, предаваме си поздрави чрез стари съотборници. Когато играехме заедно, станахме доста близки приятели извън терена. Просто е невероятно след какъв тежък период Стан успя да се изправи. Продължавам да се чувам нонстоп с него и семейството му.

– Какво смятате за него като футболист?
– Като футболист ли? Не мисля, че вече притежава същата бързина.

– А когато играеше професионално?
Беше доста надарен технически. Можеше да стреля, да подава, но имаше и способността да се брани. Може би един от най-стабилните играчи, които съм виждал на терена.

– Смятате ли, че Стилиян би успял като треньор?
– Определено. Като играч знаеше доста добре тактически как да се държи на терена. Смятам, че и като треньор може да го направи и се надявам това да е така.

– Кое му беше най-силното качество като играч?
– Мисля, че на терена той е лидер. Там той водеше другите. Петров притежаваше всички необходими качества, за да бъде капитан.

– Неотдавна в “Манчестър Юнайтед” играеше още един българин – Димитър Бербатов. Какви са ви впечатленията от него?
– Той също е фантастичен футболист. Играеше на много високо ниво, просто великолепен. Бербо не само е талантлив, но и интелигентен. А като голмайстор, направо нямам думи.

– Смятате, че има голяма разлика между Бербо и Стан. Каква е тя?
– Разликата е, че Стан е по-шумен. Можеш повече да се забавляваш с него. Докато Бербо определено е доста тих и спокоен. Но на терена всеки от тях беше на световно ниво, фантастични играчи.

– Какви са ви впечатленията от футбола в България? От други български футболисти?
– За съжаление не съм имал възможността да се изправя срещу много други български футболисти или отбори. Но имам достатъчно впечатления от играта ми със Стан.

– В Глазгоу имахте за съотборник и най-великия български футболист Христо Стоичков?
– Да, той беше един невероятен играч, от световна величина.

– Вие сте легенда на “Астън Вила”. Каква е ситуацията с този клуб? Защо се отборът не може да се върне във Висшата лига?
– Това може да се случи с всеки един голям отбор. “Астън Вила” е далеч от позицията, на която трябва да се намира и смятам, че това носи голямо разочарование у феновете. Но се надявам един ден това да се промени. И това да се случи скоро.

– Как дойде офертата от “Манчестър Юнайтед”, когато вие играехте във „Вила“?
– Когато офертата дойде, то мениджърът на отбора ме помоли да остана още една година. Направих го, защото бях задължен на клуба. Но преминаването ми в „Манчестър Юнайтед“ е едно от най-хубавите неща в моя живот.

– Спомняте ли си първия си мач на “Олд Трафърд”, стадиона известен като “Театъра на мечтите”?
– Разбира се. Първо още докато бях в “Астън Вила”. Докато първия ми мач за “Юнайтед” беше като гост срещу “Уест Бромич“. Но оттогава мина доста време.

– Какъв тип човек е сър Алекс Фъргюсън? Всички сме го виждали, седейки на пейката, но какъв е всъщност?
– Той е просто прекрасен. Като мениджър няма какво повече да кажем, спечелил е всичко. Но дори като вече не е на този пост, той е винаги насреща за нас неговите момчета от „Юнайтед“. И винаги готов да помогне.

– Ядосвал ли ви се е някога? И какъв ставаше той, когато се ядосаше?
– Никога не се е случвало да го ядосам. Но определено, когато се ядосаше, не беше много добре да си му пред очите. Ако случайно се изпречиш, просто нямаше какво да му кажеш, а и по-добре, беше така.

– Как реагирахте, когато разбрахте за здравословните му проблеми и за влизането му в болница?
– Беше изключително труден момент. С доста други съотборници си говорихме за това и беше много, много тежко. Но той е борец, той не се предава. И пак го доказа.

– Идвал ли е в съблекалнята вече след като се пенсионира?
– Не, никога. При пенсионирането си той каза, че никога няма да се върне там. Но ще ви призная, че по различни поводи се срещаме от време на време.

– Мислите ли, че успехите му за английския футбол могат да бъдат повторени?
– Някога, в далечното бъдеще може би, да. Но към момента, не мисля.

– „Манчестър Юнайтед” с Райън Гигс, Пол Скоулс, Гари Невил. Какво е да си в тяхната компания?
– О, велико е, да не забравяме и Рио Фърдинанд, Неманя Видич, Уейн Руни. Това бяха фантастични години. Просто не можех да повярвам сред какви играчи съм.

– „Манчестър Юнайтед” е един от най-популярните отбор в България. Защо тимът не може да стане отново шампион във Висшата лига след ерата на сър Алекс?
– Наясно съм, че това носи голямо разочарование за феновете. Не ни приляга да не печелим дълго време такъв трофей. Не е като да не вземеш Купата на Лигата или Купата на Англия. Но бъдете сигурни – наясно сме, че трябва бързо да се върнем там, където ни е мястото.

– Добре, да се върнем отново към сър Алекс. Какъв е извън терена?
– Абсолютно същият. Отдаден на това, което прави и трудещ се упорито.

– А какъв е Жозе Моуриньо?
– Вижте той дава всичко от себе си. Също работи упорито. Знае и показва, че няма как да успееш, без да се бориш. Да си мениджър на Острова си е голямо изпитание. Пресингът е невероятен и всички те следят под лупа. Много са факторите, с които един мениджър се сблъсква в името на успеха. И определено пътят не е лесен.

– Вие сте английски футболист. Но смятате ли, че във Висшата лига има прекалено много чужденци?
– Доста съм мислил по този въпрос. За мен той няма еднозначен отговор. Но определено считам, че трябва да се дава достатъчно шанс и на младите играчи, за да може те да развиват потенциала си.

– Играхте на последното световно първенство за Англия. Малко по-възрастен сте вече от вашите съотборници. Достави ли ви удоволствие мондиалът в Русия? Смятате ли, че постигнахте успех с четвъртото място?
– Наслаждавах се на всяка една минута, в която играх на световното. Беше невероятно. Все още тая обаче и разочарование от края. Но смятам, че всеки един от нас – играчи, треньори, екипа, дадохме всичко от себе си. Гледах клипове как феновете реагираха на нашата игра и за мен това беше нещо невероятно. Честно казано все още нося в себе си малко разочарование, но също и голяма вяра, че ще надминем това постижение.

– Играхте и срещу Хърватия. Защо не успяхте да спечелите?
– Заради не един и два различни фактора. Но след тази игра, единственото, което остана, е разочарованието. Може би, защото бяхме толкова близо до успеха.

– Треньори като Фабио Капело и Свен Горан Ериксон не успяха да постигнат успех на световното. Защо според вас? И кога Англия ще се класира на финал?
– Лично аз си мисля, че това трябваше да се случи на последното световно първенство. Всеки един от нас в отбора го вярваше и смятам, че имахме нужните качества за това.

– Говорим за големи турнири. Напоследък английските отбори не са имали много големи успехи в Шампионската лига. Защо?
– Мисля, че Шампионската лига никога не е била лесно състезание за нас. Да, вярно е, че напоследък не успяваме, но бъдете сигурни – рано или късно и това ще се случи.

– Какво беше за вас да спечелиш Лига Европа с „Манчестър Юнайтед“?
– О, простно нещо невероятно. Един момент, който винаги ще помня. Определено не ни беше лесно на финала срещу “Аякс”, но така успеха бе по-сладък.

– Коя е любимата ви позиция? Крило или бек?
– Мисля, че крило. Предпочитам да играя там, но през последните години ми се е налагало и да играя по-назад. Но мисля, че и на двете позиции се справям.

– Срещу кой играч ви беше най-трудно?
– Играл съм срещу толкова много различни играчи. Винаги е трудно, ако има срещу теб някой мотивиран.

– Какво смятате за парите, които се дават на пазара в момента? “Манестър Юнайтед” ви закупиха за 15 милиона паунда. А сега това вече е съвсем скромна сума.
– Смятам, че Футболната асоциация на Англия, УЕФА и ФИФА трябва да се замислят и да дискутират това. Философията на футбола се изменя с това даване на все по-големи суми пари за играчи. Времената се менят.

– Вие сте футболна звезда. Смятате ли обаче, че по принцип една звезда трябва да взима толкова милиони?
– В момента се случва, но да ви призная не знам, не мога да си представя, докъде ще стигне всичко това.

– Колко още години смятате, че бихте могъл да играете на високо ниво?
– Не мога да кажа с точност, но ще дам всичко от себе си да играя още. Бих се отказал веднага, когато видя, че не съм на това ниво.

– Имате ли планове за бъдещето? Може би ще станете треньор.
– Иска ми се, но ще оставя времето да покаже. Нека първо Стан успее като треньор.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.