Повдигнаха 2 обвинения на Бенчо Бенчев (обзор) Парична гаранция от 50 000 лв. и забрана за напускане на страната

Банките спечелиха 517 млн. лв. от такси Доходът от лихви на трезорите нарасна до 1,347 млрд. лв.

Уникална операция направиха кардиолози Медиците поставиха изкуствена аортна клапа на критичен пациент

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 15 август 2018

Възстановяват столичния басейн „Мария Луиза“ Засега е внесено само инвестиционно намерение

Загиналите при срутването на виадукт на автомагистрала в Италия са около 30

Цветан Цветанов: Ако президентът Радев иска да въвежда военно положение, сигурно може да го направи, но в България има правов ред

Вирус покоси деца в Станцията на МС в Слънчев бряг

Нина Добрев обяснява българския жаргон (ВИДЕО)

Затварят хотел в Бяла, работил без категоризация

Григор: Жегата помага на играта ми

Военният ни флот изпробва новите си бързоходни лодки

Премиерът Борисов изрази съболезнования за загиналите при трагичния инцидент край Генуа

Министър Николай Нанков: Две китайски компании са готови да вложат 1,5 млрд. евро в пътя Русе-Велико Търново и тунела под Шипка

Мая Манолова: Реформата в социалната система започва от 2019 г. Варненци се жалват, че общината събира данъци чрез частни съдебни изпълнители

Базилика с баптистерий и вила от ІV век откриха в равнината край Кермен

Кметът на Сливен Стефан Радев /в средата/ посети археологическите проучвания преди тяхното приключване. Доц.д-р Христо Попов е вдясно до него.

 

Раннохристиянска базилика с баптистерий /кръщелно/ и римска вила на заможен човек от ІV век откриха археолози от Националния археологически институт към БАН в землището на сливенското градче Кермен.

Проучванията започнаха в края на юли и приключват тези дни – съобщи ръководителят на екипа доц.д-р Христо Попов, зам.-директор на института. Базиликата е трикорабна, с дължина 30 метра и е най-старата, откривана в района на Сливен, Ямбол и Нова Загора.

Храмовият комплекс е по-голям от този на крепостта „Туида“ в Сливен и Кабиле край Ямбол. Базиликата е съществувала около 120 години, била е разрушена при нападение. По-късно на мястото са извършвани християнски погребения. Проучени са 18 гроба. В един от тях е било погребано 5-годишно дете, а в друг – бременна жена.

Недалеч от нея е разположен вторият голям обект, върху който са работили археолозите – вилата. Тя има представителна част, много други помещения, а в периферията й са разположени стопански постройки. Застроената площ на вилата е 1000 квадрата, а дворното й място е около 7-8 декара. Събраните до момента данни дават основание да се предполага, че на това място се е намирал голям стопански и духовен център.

Местното население се е препитавало от отглеждането на зърнени култури. Потвърждават се и предположенията, че районът е бил интензивно обитаван в периода на Късната античност. Само в района на Кермен има четири села от римския период, две – около сливенските села Скобелево и Бозаджий, още повече са в посока към сливенските села Младово и Коньово.

Интересът на археолозите е бил предизвикан през 2008 г., когато са извършили проучвания в района по повод изграждането на автомагистрала „Тракия“. През 2015 и 2016 г. са направени геофизични изследвания край Кермен, регистрирани са очертанията на обектите. Времето, определено за проучванията, е стигнало за работа в периферията на базиликата и на вилата. За разкопките са били отпуснати близо 14 хил.лева от Министерството на културата.

Средствата основно са вложени в наемането на двайсет работници. Общината в Сливен е осигурила трима работника по временна заетост, както и жилище на екипа археолози по време на проучванията им в Кермен. В разкопките участват директорът на Регионалния исторически музей Николай Сираков и негови колеги. „Интересът ни е много голям, никой не предполагаше, че на това равнинно място може да има такава голяма базилика. Освен това, сведенията от проучването са ценни, тъй като има доста бели петна в историята на този край“ – заяви Сираков. А жителите на Кермен се надяват, че находките в близко бъдеще ще предизвикат туристическо оживление.

Базиликата и вилата, както и останалите установени, но все още непроучени обекти край тях, се намират върху земеделска нива, частна собственост. След приключването на проучванията, зидовете ще бъдат покрити със специални платна в очакване разкопките да продължат през следващото лято. „Няма да можем да ги опазим от иманяри“ – с огорчение отбеляза доц.д-р Попов. Иманярската черна индустрия, която се вихрела в страната ни, вероятно била с по-големи печалби от нелегалната търговия с наркотици. Надеждите са, че ще се намери финансиране, за да продължат проучванията да се запази културното наследство.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.