Турция се чувства естествен покровител на мюсюлманите
Липсата на реална перспектива за прием в ЕС води до отвръщане от Запада и помага на други играчи, като Русия, Китай и Турция, да засилват влиянието си на Балканите. Само седмица след френското вето на срещата на върха на ЕС, още един министър-председател на балканска държава (Ана Бърнабич) е взе самолета за Москва, за да се договаря за свободна търговия с Евразийския икономически съюз, в който Русия свири първа цигулка.
След войните, съпътствали разпада на Югославия, отношенията между Брюксел и страните от региона винаги са стъпвали на обещанието, че икономическите и демократичните реформи ще бъдат възнаграждавани със стъпки напред в процеса на интеграцията на тези страни. На фона на очевидната умора от разширяването обаче този модел функционираше още преди последната среща на върха на ЕС вече само на теория. А след отказа спрямо Северна Македония той вече не действа дори и на теория. Въпреки силната съпротива, правителството в Скопие намери начин да реши спора си с Гърция за името на страната, за да открие пътя към започването на преговори за членство в ЕС. Но то не беше възнаградено за това.
В същото време през последните години Русия, Китай и Турция успяха да разширят сериозно своето присъствие в страните от региона. Няколко фактора облагодетелстват това развитие. Путин, Ердоган и Си Цзинпин са желани гости за автократичните държавни ръководители на Балканите, защото не им се налага да слушат поучения на тема демокрация и правова държава, както правят повечето западни лидери.
Русия е популярна най-вече в славянско-православните региони, където се възприема като консервативен ценностен противовес на „упадъчния“ Запад. Турция пък има интереси към регионите с мюсюлманско население и поддържа, най-вече със Сърбия, тесни икономически контакти. Китай присъства в района като инвеститор – с изключение на Косово, чиято независимост Пекин не признава.
Ако ЕС продължава да игнорира Западните Балкани, най-вероятно е друг да поеме ролята на обединител.
*Със съкращения от „Дойче веле”