Банките ни рендосват двойно с лихвите

Жилищните и потребителските кредити в България са по-скъпи от тези в страните от еврозоната.

При финансиране покупката на дом у нас и в страните от еврозоната

Ако вземем заем от 100 хил. лв. за срок от 20 години, плащаме 16 800 лв. повече

Лихвите са рекордно ниски

Жилищните кредити за домакинствата в България са около два пъти по-скъпи от заемите в страните от еврозоната, показват данни на БНБ и Европейската централна банка. Лихвите по новите левови жилищни заеми у нас за февруари са средно 2,79%, обявиха от Централната банка. Но лихвите по заеми за покупка на къщи и апартаменти в еврозоната са само 1,33%.

Въпреки разликата лихвите по кредитите в страната продължават да намаляват. През януари банките отпускаха кредити за покупка на дом при лихви от 2,82%. Така лихвите достигат нови рекордно ниски нива. Понижаването на лихвите и вдигането на заплатите прави купуването на дом с банково финансиране все по-достъпно и изгодно за гражданите. Но разликата спрямо развитите страни от Западна Европа остава голяма.
Ако вземем кредит в размер на 100 хил. лв. за покупка на жилище за срок от 20 г., месечната ни вноска ще бъде около 544 лв., или със 70 лв. по-висока от вноската по същия заем в страна от еврозоната. За целия срок на кредита от 20 г. ще платим близо 16 800 хил. лв. повече за лихви спрямо жителите на еврозоната. Сравнението между кредитите у нас и тези в държавите от Западна Европа е направено, без да бъдат взети под внимание таксите на банките, които оскъпяват финансирането както у нас, така и в чужбина.

В България лихвите по новите жилищни кредити в евро са по-високи, отколкото по тези в левове - средно 3,51% за февруари, обявиха от БНБ. Ако вземем заем от 50 хил. евро при такава лихва, месечната ни вноска ще бъде с около 105 лв. по-висока спрямо кредит в страните от еврозоната. Така за целия срок на заема ще платим над 25 хил. лв. повече за лихви.

Една от причините за по-високите лихви по кредитите в България е рискът парите да не бъдат върнати, който банките калкулират при отпускането на средства. По принцип в развитите страни има по-малко сътресения на пазара, които могат да доведат до свиване на доходите и печалбите на определени граждани и фирми, и затова лихвите са по-ниски. Но друга причина за по-високите лихви у нас е големият брой банки спрямо населението и оборотите, които се правят в страната.

За 20 хил. даваме 13 лв. повече на месец

При потребителските разликата е 2 на сто

И за фирмите е по-скъпо

Бизнесът плаща повече за банково финансиране, спрямо конкурентните фирми от Западна Европа.

Потребителските кредити у нас също са по-скъпи спрямо тези в страните от еврозоната. През февруари средната лихва по новите левови потребителски заеми е 7,62%, обявиха от БНБ. Месец по-рано лихвата беше по-висока - 8,26%. Но в страните от еврозоната средният лихвен процент по кредитите за потребление е 5,25%, показват данни на ЕЦБ. Оказва се, че в еврозоната лихвите по потребителските заеми са с окло 2% по-ниски, отколкото у нас. Ако вземем потребителски кредит от 20 000 лв. за срок от три години, месечната ни вноска ще бъде около 615 лв., или с 13 лв. по-висока, отколкото в страните от еврозоната. А за целия срок на заема ще платим 468 лв. повече за лихви.

И при фирмените заеми има разлика между ситуацията у нас и в еврозоната. През февруари лихвите по новите бизнес заеми в размер над 1 млн. евро намаляват до 2,3%, ако са в левове, и до рекордно ниските 1,89%, ако са в евро. Но в страните от еврозоната лихвите по заеми над 1 млн. евро са още по-ниски - около 1,2%. На пръв поглед разликата не е голяма. Но като се има предвид, че става въпрос за заеми в размер на няколко милиона, се оказва, че българският бизнес плаща доста по-висока цена за финансиране от банките.

Плащат, за да им пазят парите

Средствата на бизнеса с отрицателни лихви

По-ниска доходност за хората

Банките наказват с такси фирмите, които имат големи суми по сметките си.

Депозитите на гражданите в България са с доста по-ниска лихва спрямо влоговете в страните от еврозоната, показват данните на БНБ и ЕЦБ. Лихвите по новите депозити на домакинствата през февруари остават непроменени и са 0,12% за левовите и 0,09% за тези в евро. А в страните от еврозоната депозитите на гражданите носят лихва средно от 0,19%.

Ако човек си направи депозит от 100 хил. евро в България, след година ще вземе лихва от 90 евро, а в страните от еврозоната за същите пари лихвата ще бъде 190 евро, или със 100 евро повече. По влоговете на домакинствата в левове лихвите у нас са малко по-високи, но отново остават под нивата в еврозоната.

Лихвите по депозитите на фирмите дори са отрицателни. Реално бизнесът плаща на банките, за да съхраняват парите му. У нас лихвите по новите левови влогове на фирми са минус 0,04%, а по тези в евро са само 0,01%. Това се дължи на таксите за съхранение, които събират повечето банки за големи суми във фирмените сметки. Една от големите банки събира такса от 0,7% на годишна база са суми на фирми между 1 млн. и 3 млн. лв., и такса от 1% за по-големи суми. От 15 април обаче тази банка ще вдигне таксата си на 1% за всички суми на фирми над 500 хил. лв. Друга банка взима такса от 0,8% за суми над 3 млн. лв. Една от банките пък събира такса от 0,65%, ако към 31 декември фирма има по сметките си над 1 млн. лв. Но освен това събира и такса от 1,25% за внасяни от фирмите суми, ако депозитите им надвишават 200 хил. лв. Друга банка пък взима такса от 0,9% за съхранение на суми над 3 млн. лв.

В еврозоната средната лихва по новите влогове на бизнеса са още по-ниски - минус 0,15%. Причината е, че банките са пълни с пари и си осигуряват още по-лесно средства, благодарение на монетарната политиката на ЕЦБ, целяща стимулиране на икономиката. Затова банките дори наказват фирмите, които вместо да взимат кредити, държат големи суми по сметките си.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения