Пентагонът: Сирийското правителство запазва ограничена възможност за химическо нападение в бъдеще

Пази ни армия без хора и техника Войникът получава по-ниска заплата от шофьор в градския транспорт

Иракчанка опита да влезе в Румъния с чужд британски паспорт, закупен в България

Пишат как се започва бизнес Въвеждат електронни обществени поръчки

Министър Ангелкова: Това лято очакваме значителен растеж на чуждестранните туристи

ЦСКА в кубчето на Рубик

Мутри изнудили баба да пренася кокаин Банда от 7 врачани вече е зад решетките, един от тях бил беглец от правосъдието

Вижте акцентите от броя на “Труд” в петък, 20 април 2018

Румен Петков: Битката с корупцията е жизненоважна за България, но не трябва да се преиграва Това би имало обратен ефект

Огнян Стефанов на съд за укриване на данъци Взел на ръка 250 000 лева от човек на бившия банкер Цветан Василев и не ги декларирал

Маскирани обраха село с камери

Бойко Борисов пред дигитален форум: Суперкомпютър ще ни пази от атаки Политическите елити подкрепят региона ни, за да останат младите тук, подчерта премиерът

Въздушният трафик на летище Тегел в Берлин няма да бъде нарушен заради предстоящото утре обезвреждане на бомба

Гранати от Солсбъри открити в Сирия В освободената Източна Гута бил намерен и хлор от Германия

Румен Радев: За 1 г. армията намаля с 1000 човека, техниката остаря, нова няма

Банковата система в Румъния

Банковата система в Румъния е относително добре развита, което представлява предпоставка за поддържане на необходимия за страната висок икономически растеж. Снимка: www.nineoclock.ro

Пет трезора не преминаха успешно стрес тестовете

През февруари 2017 г. кредитите за частния сектор регистрират ръст от 9.7% на годишна база

Настоящата статия продължава темата за румънската икономика. Този път акцентът ще бъде поставен върху банковата система. Тя се състои от 37 банки, от които 8 са клонове на чуждестранни финансови институции. Частните банки контролират 91.8%, докато притежаваните от чуждестранни институции трезори – 91.3% от активите на системата. Националната банка на Румъния провежда парична политика, чиято цел е поддържане на вътрешна и външна стабилност на местната валута. През 2005 г. е предприета деноминация, като една нова лея се равнява на хиляда стари.

Чрез дъщерни банки или с клонове в страната са представени едни от най-големите европейски банкови групи като Ситибанк, Ай Ен Джи, Сосиете Женерал, Креди Агрикол, Райфайзен, Ерсте, Уникредит, Интеса Санпаоло, ОТП. Най-големите банки в страната според размера на активите са Банка Комерчиала Романа, част от Ерсте Груп, следвана от БРД, част от Сосиете Женерал, Банка Трансилвания, Райфайзен и УниКредит Тириак. Общият дял на активите на петте най-големи банки в страната през 2015 г. достига 57.9%.

Текущо финансово състояние

Към края на 2016 г. румънската банкова система е добре капитализирана. Данните на Европейския банков орган показват, че капиталът от първи ред е 16.6% при 15.5% средно за Европейския съюз. Общата капиталова адекватност е 18.6% при 18.5% средно за ЕС. Краткосрочната тенденция обаче е за спад и на двата посочени показателя спрямо равнището им в края на 2015 г. Проведените през 2014 г. стрес тестове не бяха преминати от пет от по-малките банки в страната, предимно собственост на гръцки банки, но след това те предприеха мерки за стабилизиране.

Показателите за рентабилност са едни от най-високите в ЕС, като според тях единствено Унгария изпреварва Румъния. Възвръщаемостта на собствения капитал е 15.7% при 3.3% средно за ЕС, докато възвръщаемостта на активите е 1.8% при 0.2% средно за ЕС. Това представяне е в резултат от спадащия дял на необслужваните кредити и доброто корпоративно управление, като се отчете размерът на административните разходи. Така относителният дял на административните разходи към приходите е 47.6%, като е значително по-нисък от средния размер от 65.7% в ЕС.

Показатели за състоянието на банковата система към края на 2016 г.
Показатели за състоянието на банковата система към края на 2016 г.

В края на 2016 г. необслужваните кредити бележат траен спад спрямо съответния период на предходната година и достигат 10.1% от общите кредити. Този дял обаче все още съществено превишава средните стойности за ЕС от 5.1%. От друга страна, коефициентът на покритие на необслужваните кредити с провизии в Румъния е 65.8% при 44.6% средно за ЕС. По този начин румънските банки успяват да подобрят качеството на кредитните си портфейли, което за момент не изглежда като сериозна заплаха пред техните финансови показатели и най-вече пред платежоспособността им.

Основен принос за това има относително високият нетен лихвен доход от лихвоносните активи от 3.1% при 1.5% средно за ЕС. По този показател румънските банки се нареждат на трето място в ЕС.

Структурата на приходите на румънските банки е близка до средната за ЕС. Например нетният лихвен доход допринася за 56.9% от общия нетен оперативен доход при 57.9% средно за ЕС. Доходът от такси и комисиони представлява 22.8% от общия при 27.2% средно за ЕС, докато доходът от инструменти, държани за търгуване, е 4.4% при 6% от общия средно за ЕС.

Румънските банки следват относително консервативен подход при своята дейност – съотношението между дълг и собствен капитал е 7.8 при 14.4 средно за ЕС. Същевременно при финансирането си те разчитат на относително стабилен ресурс, какъвто са депозитите от частния сектор. Така съотношението между отпуснатите кредити за нефинансови предприятия и домакинства спрямо депозитите е 67.4% при 118.4% средно за ЕС. По този начин е налице потенциал за повишаване на кредитната активност дори при запазване на настоящото ниво на депозитите.

Кредити и депозити

Според данните на националната банка на Румъния през февруари 2017 г. кредитите за частния сектор регистрират темп на растеж от 9.7% на годишна база. Освен това тенденцията е растежът да се ускорява през последните месеци. Основен принос за това имат кредитите за финансови небанкови институции и за домакинства, които нарастват съответно с 12.4% и 5.4% на годишна база, докато кредитите за нефинансови предприятия се понижават с 1.7% на годишна база.

Световната финансова криза забавя значително кредитната активност в Румъния. Преди да възникне тя, вътрешният кредит нараства с почти трицифрен темп, като най-силна динамика се наблюдава при кредита за домакинствата. Кризата намира отражение най-вече при кредитите за небанковите финансови институции, които бележат продължителен спад, докато намалението на кредитите за домакинства и нефинансови предприятия първоначално не се превръща в тенденция. Едва през 2013 г. се регистрира спад при кредитите за домакинства и фирми. Нещо повече – негативната тенденция при фирменото кредитиране се запазва и до момента, докато от началото на 2015 г. при кредитите за домакинства се отбелязва растеж.

Подобно е влиянието и върху депозитите. Преди избухването на кризата депозитите нарастват трайно с двуцифрени стойности в номинално изражение, като принос за това развитие има и относително високият темп на инфлация тогава. По-видимото забавяне на темпа на растеж започва през 2010 г., но отново едва през 2013 г. общият размер на депозитите започва да се понижава. Тази тенденция продължава почти до края на 2015 г., след което се наблюдава отново нарастване на депозитите.

Основният принос за това развитие имат депозитите на домакинствата, които въпреки кризата постоянно се увеличават в номинално изражение. За разлика от тях депозитите от нефинансовите предприятия регистрират спад през кризисната 2009 г., а освен това през някои месеци на 2012 и 2013 г. След това те се възстановяват, като през 2016 г. отбелязват двуцифрени темпове на растеж на годишна база, които се забавят в края на годината. Финансовата криза и предизвиканите от нея проблеми, макар и не веднага, се отразяват в значително по-голяма степен върху депозитите на небанковите финансови институции и на нерезидентите, като при последните спадът започва в края на 2012 г. и продължава досега.

Развитието на лихвените проценти се предопределя от финансовата криза, от темпа на инфлация и съответно от паричната и фискалната политика в страната. Спадът на инфлацията, по-слабата икономическа активност и мерките за ограничаване на бюджетния дефицит са факторите, които през последните години натискат лихвените проценти надолу.

Според данните на румънската централна банка лихвените проценти по срочните депозити, деноминирани в леи, през февруари 2017 г. се понижават до 0.92% на годишна база, като за домакинствата са 1.07%, докато за нефинансовите предприятия – 0.51%. При срочните депозити, деноминирани в евро, средните лихвени проценти са съответно 0.41%, като за домакинствата са 0.41%, а за фирмите – 0.38%.

През същия период средният лихвен процент по кредитите в леи е 5.51%, като за домакинства той е 6.59%. При жилищните кредити със срок над 5 години той е 3.43%, докато за потребителски кредити над 5 години е 6.6%. Средният лихвен процент по кредитите за нефинансови предприятия е 4.08%, като за срок над 5 години той е 4.39%. Лихвените проценти по кредити, деноминирани в евро, са съответно 3.85% средно, като 4.32% за домакинства, а при дългосрочните жилищни кредити – 3.87%. При фирмените кредити средният лихвен процент в евро е 3.33%, като дългосрочните кредити са при 3.65%.

Банковата система в Румъния е относително добре развита, което представлява предпоставка за поддържане на необходимия за страната висок икономически растеж. Все пак въпреки положителната тенденция делът на необслужваните кредити остава висок. Освен това Европейската комисия в доклада си относно макроикономическите дисбаланси в Румъния посочва, че някои скорошни промени в законодателството биха могли да окажат негативно въздействие върху банковия сектор и финансовата стабилност като цяло. Те са свързани с обезпеченията с недвижимо имущество и с определени клаузи по кредитите, които могат да намалят стимулите за плащане, кредитната активност и да влошат финансовото състояние на банките. Поради това е необходимо по-нататъшно укрепване на институционалната и надзорната рамка в страната.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.